Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на тридесети и първи май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при участието
на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19084
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 45 ЗЗД от Й.Р.Й., ЕГН **********,
адрес: ***. ****за осъждане на
"К и иБГ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *******да му заплати сумата от 240 лв. представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца на 19.09.2018г. за
защита по изпълнително дело № 832/2012г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № ***,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено
от Райфайзенбанк България ЕАД заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. №
11654/2012г. по описа на ВРС, по което срещу него била издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По молба на взискателя
било образувано изп. д. 832/2012г. по описа на ЧСИ И.С..
С договор за цесия от 22.08.2014г. Райфайзенбанк България ЕАД прехвърлило вземанията си
по изпълнителния лист на настоящия ответник. На 18.09.2014г. цесионерът бил конституиран като взискател по изпълнителното дело, като до 25.04.2017г. не
поискал извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията. Първото
извършено действие след конституирането му като взискател
било на 25.04.2017г., когато бил наложен запор върху банковата сметка на
длъжника в ПИБ АД. Следващото същинско изпълнително действие било на
15.11.2017г., когато е поискан опис, оценка и публична продан на движими вещи.
На 10.10.2018г. ищецът поискал прекратяване на
изпълнителното дело, като последното е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Оставено е без уважение
искането му за присъждане на разноски. Ищецът твърди да е налице деликт, тъй като въпреки липсата на предприети действия по
изпълнението в рамките на повече от 2 години, взискателят
не се съобразил с нормата на чл.433, ал. 1, т.8 ГПК и след изтичането им,
продължил да изисква от ЧСИ извършване на изпълнителни действия. Налице били
неправомерни действия от страна на „К и иБГ” ЕАД, тъй
като въпреки прекратяване на изп. дело по силата на
закона, същият не е поискал прекратяване на изп.
дело, а е изисквал изпълнителни действия. Ищецът бил принуден да ангажира
процесуален представител поради бездействието на ответника. Произтеклите за
ищеца имуществени вреди в размер на платеното адв.
възнаграждение били свързани с неправомерните действия на последващия
взискател - „К и иБГ” ЕАД.
Предвид горното се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
240 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 832/2012г. по описа
на ЧСИ И.С., рег. № ***, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането –
19.09.2018г. до окончателното погасяване. Моли се за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К и иБГ” ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на
твърдяното непозволено увреждане. Липсвало задължение да депозира молба за
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като последното се
прекратявало по силата на закона. Навежда доводи, че не е било налице основание
за прекратяване на изп.д., доколкото началният момент
на давността бил 26.06.2015г. – постановяване на ТР по т.д. 2/2013г. но ОСГТК на
ВКС. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена
е Молба вх.№22180/10.10.2018г. /л.8-9/ до ЧСИ И.С. от Й.Й.,
чрез адв. Д. С., с която ЧСИ е сезиран с искане за
прекратяване на изпълнително дело № 832/2012г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В молбата се съдържа и искане за присъждане на разноски въз основа на Договор
за правна защита и съдействие № 805/19.09.2018г. и Фактура № 805/19.09.2018г..
Представен
е Договор за правна защита и съдействие /л.12/ от 19.09.2018г., сключен между адв. С. и Й.Й. с предмет оказване
на правна защита и съдействие по изпълнително дело № 832/2012г. по описа на ЧСИ
И.С. при договорено и внесено възнаграждение 240 лв. с ДДС.
Представена
е Фактура №***/19.09.2018г. /л.11/ на стойност 240 лв. с ДДС с доставчик адв. Д. С. и получател Й.Р.Й. за услуга оказване на правна
защита и съдействие по изпълнително дело № 832/2012г. по описа на ЧСИ И.С..
Фактурата е двустранно подписана.
Видно
от Съобщение изх.№25084/11.10.2018г. /л.10/ ЧСИ е уважил молбата за
прекратяване, но е оставил без уважение искането за присъждане на разноски с
мотиви, че присъждането на разноски не е в неговите правомощия.
Не
е спорно в отношенията между страните, а се установява и от служебно изискана
справка от ЧСИ И.С. вх.№ 33529/10.05.2019г., че по молба на „Райфайзенбанк” ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден от ВРС по ч.гр.д. № 11654/2012г., с оглед
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу ищеца е образувано изп. дело № 832/2012г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № ***, р-н
на действие ВОС; ПДИ е връчена на длъжника на 24.09.2012г.;
на 31.08.2012г. е наложен запор на дружествени дялове; в хода на изпълнителното
производство по искане на „К и иБГ” ЕАД от
18.09.2014г., въз основа на договор за цесия от 22.08.2014г., същото е
конституирано като взискател; на 25.04.2017г. е наложен запор на банкови сметки на
длъжника. Изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни
изводи:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно положителните факти, от които извлича благоприятни за
себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49,
вр. с чл. 45 ЗЗД – че от страна на „Райфайзенбанк
България” ЕАД е образувано изп. дело, което е
прекратено по силата на закона; че в хода на изп.
процес въз основа на договор за цесия от 22.08.2014г., първоначалният взискател е заличен като страна по делото и на негово място
е конституиран цесионерът „К и иБГ”
ЕАД; че ищецът е направил разноски в размер на твърдяната сума за заплатено адв. възнаграждение с оглед оказване на защита и съдействия
по изп. дело; че са извършени твърдените противоправни действия /бездействия/, осъществени от ответника;
размер на обезщетението; че вредите са пряка и непосредствена последица от
поведението на ответника.
При така указаната доказателствена
тежест, съдът намира искът за основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Връчената на 24.09.2012г. ПДИ не е изпълнително
действие.
В настоящия случай последното валидно действие по
събиране на вземането е от 31.08.2012г., когато е наложен запор върху дружествени
дялове в Колобър ООД. Към 18.09.2014г. когато е постъпила молба от ответника "К и иБГ" ЕАД за конституирането му са изтекли повече от две години.
Конституирането му като взискател по изпълнителното
производство въз основа на договора за цесия от 22.08.2014г., заедно с
останалите действия извършени след 31.08.2014г. са без правно значение.
Така правилно съдебният изпълнител е издал и постановление
за прекратяване на изпълнителното производство.
Установяви се, че след настъпилата перемпция на 31.08.2014г. ответникът е извършил действия, с
които е поискал събиране на вземанията по изпълнителното производство. За
защита на правата си в изпълнителното дело ищецът е упълномощил адвокат, който
да го представлява и защитава.
По делото няма спор, че както молбата за образуване на
изп. дело, така и последващо
подадената такава от „К и иБГ” ЕАД, изхождат от
юрисконсулти на дружествата, надлежно упълномощени, при което е налице възлагане
по смисъла на чл.49 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК,
разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно
чл.433 ГПК. От посочената норма следва, че при
прекратяване на изпълнителното
производство, в случая, поради настъпила перемпция,
разноските по изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя.
Тъй като в ГПК не е предвидена изрична
възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника
разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му
ги заплати, следва да се приеме, че
единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е
чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред. Ангажирани са
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер 240 лева за
осъществяване на защита и представителство в хода на изпълнителното дело.
Безспорно е установено, че въпреки прекратяване на
изпълнителното дело, поради липса на извършени действия по изпълнението в
рамките на две години от образуването му, едва на 18.09.2014г., ответникът е
поискал да бъде конституиран като взискател и да бъде
насочено изпълнението върху имущество на длъжника. Всички извършени действия
спрямо ищеца, след прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, са били незаконосъобразни, тъй като не почиват на валидно учредено и
съществуващо изпълнително производство. Поради това конституирането на
ответника като взискател също е незаконосъобразно. Въпреки,
че същият не е задължен да поиска прекратяване на делото след изтичане на срока
по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като самото прекратяване настъпва по силата на
закона, в случая – въпреки настъпване на перемпцията,
пълномощията на ЧСИ не са оттеглени и активни действия в тази насока не са
предприети. Вместо това, ответникът е конституиран като взискател
и върху банковите сметки на ищеца на 25.04.2017г. е наложен запор в рамките на
едно вече прекратено изпълнение, при което за защита на своите права
упълномощава адвокат, който отправя съответното искане, което е и уважено.
Незаконосъобразното поведение в хода на едно прекратено изпълнение несъмнено
има връзка и е довело до ангажиране на адвокатска защита, респ. до заплащане на
възнаграждение.
Отправената от ответника „К и иБГ”
ЕАД молба за конституиране като взискател вместо
първоначалния такъв, както и отправеното искане към ЧСИ да извършва действия за
събиране на вземанията, съдът намира за напълно незаконосъобразни. Към този
момент, изпълнението е било прекратено по силата на закона, което е следвало да
бъде известно на новия кредитор. Това поведение е противоправно,
тъй като нарушава правния порядък и е насочено към чужда имуществена сфера,
чието засягане се иска при липса на законови предпоставки. И чрез него са
причинени вреди другиму, които следва да бъдат репарирани.
Видно от представените доказателства, след подаване на
молбата от „К и иБГ” ЕАД за конституирането му като взискател, ищецът чрез пълномощника си е подал молба за
издаване на постановление за прекратяване от съд. изпълнител /което има само
констативно действие/ и е представил доказателства за заплатено адв. възнаграждение. Вредата за патримониума
му е настъпила след конституиране на цесионера като взискател и отправяне на искане за извършване на действия
от ЧСИ, от което следва, че заплащането на възнаграждението се намира в пряка
връзка и с поведението на този ответник.
Съставът на деликтната
отговорност, включително тази на възложителя по чл.49 ЗЗД, изисква да е налице
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение /действие/бездействие/ и настъпването на вредите, като последните
следва да бъдат обективно настъпил резултат от това поведение. Причинна връзка
е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В настоящия случай
такава връзка е налице. Логично и житейски оправдано е ищецът да ангажира лице
със съответни знания, което да му окаже помощ и съдействие при защита на
правата и законните му интереси. Упълномощаването на адвокат и впоследствие
плащането на възнаграждението са извършени след конституиране на „К и иБГ” ЕАД и отправеното от него искане за извършване на
действия от съд. изпълнител. Закономерно настъпилият резултат от действията и
бездействията на ответника, респ. от образуваното изп.
производство, е именно ангажиране на адвокат за оказване на защита, за чиято
дейност обаче е заплатено възнаграждение. С факта на плащането, имуществото на
ищеца намалява, поради което същият
търпи вреди. Те следват по време поведението и са резултат от него.
Поради изложеното, съдът приема, че релевираната вреда, състояща се в платено на 19.09.2018г.
адвокатско възнаграждение, се намира в пряка причинно-следствена връзка с
незаконосъобразното поведение на ответника. Доказани са пълно и главно всички
кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав на претенцията спрямо
ответника, поради което и предявения иск следва да бъде уважен в цялост.
В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така,
обезщетението за имуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането –19.09.2018 г. до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л.37/
и доказателства за сторени такива в общ размер на 411.50 лева за заплатени
държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, поради
което при прилагавне разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "К и иБГ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*******да заплати на Й.Р.Й., ЕГН **********, адрес: ***. ****, сумата от 240 лв. представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца на 19.09.2018г. за
защита по изпълнително дело № 832/2012г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № ***,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА "К и иБГ" ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *******да заплати на Й.Р.Й., ЕГН **********, адрес: ***. ****сумата от 411.50 лева представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: