РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500208 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на
основание чл.463 от ГПК, подадена от В. Н. Ц., чрез адв.П., против решение
№260149/04.03.2021 г. по гр.дело №1366/2020 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му против
разпределение от 12.02.2020 г., извършено по изп.дело №633/2019 г. по описа
на ЧСИ Т. М..
Иска се отмяната на горното решение като неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, ведно с отмяна на
извършеното от ЧСИ разпределение.
Длъжникът оспорва констатациите на окръжния съд, че къщата в гр.Ц. не е
единствено негово жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Неправилно било
прието, че жалбоподателят е собственик на ½ ид.част от жилище с
идентификатор 10450.502.320.1.4 в гр.В. с площ от 86,57 кв.м. и избено
помещение от 8,10 кв.м., с прилежащи му общи части от сградата и от
правото на строеж върху имота.Посоченият имот бил придобит от
1
родителите му по време на брака им, сключен на 14.02.1950 г. и прекратен
със смъртта на бащата на 28.03.1982 г. Жалбоподателят, като единствено
дете, бил придобил по наследство съгласно Закона за наследството (ЗН) само
¼ ид.ч. от този имот. Остатъкът от ¾ ид.ч. бил станал собственост на неговата
майка, която със саморъчно завещание е завещала своята част на внучката си
В. В. Ц.. В.Ц. се сочи за собственик на 21,64 кв.м от горепосоченото жилище,
което не задоволява определения съгласно Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство минимум от 25 кв.м. за
едночленно семейство.
Според жалбоподателя ЧСИ неоснователно бил зачел декларираните данни
в служба „Местни данъци и такси“ в община В., вместо нотариалния акт за
собственост и приел, че имотът в Ц. е секвестируем, защото длъжникът
притежавал и други имоти: в с.Р., във вилна зона „Язовир Б.“ и в гр. В.. Не е
отчетено от съдебния изпълнител обстоятелството, че посочените имоти,
макар и жилищни, не отговарят на изискванията за жилищна площ според
Наредбата. Представил е доказателства в подкрепа на твърденията си.
Отговор на жалбата е подаден в срок от ответника взискател по
изпълнението- Н. В. ДЖ. ЕГН * от гр.С.. Становището му е за
неоснователност на въведените оплаквания. Решението се сочи за правилно и
законосъобразно, като се моли да бъде потвърдено.
Страната излага доводи, че имотът, предмет на принудителното
изпълнение е секвестируем, тъй като по делото е установено, че длъжникът
жалбоподател притежава и други жилищни имоти. Оспорва твърдението на
жалбоподателя, че живее в гр.Ц. повече от тридесет години, защото
процесният имот не е отбелязан като негово основно жилище в подадената
декларация по чл.14 ЗМДТ, нито адресната му регистрация е там. Счита, че
доводите на длъжника имат за цел единствено осуетяване на подлежащите на
изпълнение вземания.
Отказът на В.Ц. от наследство се сочи за нищожен, а разпоредителните
действия с имота във В. се приемат за непротивопоставими на взискателя, тъй
като възбраната по изпълнителното дело е вписана върху този имот преди
обявяването и вписването на завещанието.Представено е извлечение за
притежаваните от длъжника имоти от Агенция по вписванията.
2
Бургаският апелативен съд, като разгледа въззивната жалба, становището
на взискателя и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол и пред надлежна съдебна инстанция,
поради което е редовна и допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Изпълнително дело № 20198030400633 по описа на ЧСИ Т. М., с рег.№
803 на КЧСИ, е образувано срещу В.Ц. въз основа на искане на взискателя
Н.Д. за принудително изпълнение на паричните му вземания по изпълнителен
лист от 19.04.2019 г., издаден по гр.д. №1792/2018 г. по описа на Апелативен
съд-С., за сумата от 111000 щатски долара, от които 35000 щ. долара,
дължими по договор за заем, сключен през 2007 год., 45000 щ. долара,
дължими по договор за заем от 2008 год., 31000 щ. долара, дължими по
договори за заем от 2009 год., за които е издадена разписка на 20.01.2011 год.,
ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011 г. до окончателното
изплащане.
Предмет на обжалваното по делото разпределение е сумата, получена от
публичната продан на притежаваната от длъжника 1/2 ид.ч. от имот в гр.Ц.,
за който настоящият жалбоподател претендира, че е несеквестируем,
съобразно чл.444, т.7 ГПК, като единствено задоволяващ нуждите му от
жилищна площ и трайно обитаван от него. С обжалваното решение
Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил
оставянето й без уважение. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че
длъжникът е собственик и на ½ ид.част от друг жилищен имот в гр.В.,
представляващ апартамент със застроена площ от 86,57 кв. м. Позовал се е на
това, че В.Ц. е подал декларация по чл.14 ЗМДТ на 21.03.2017 г. като
собственик на целия имот по наследство. Данъчното му деклариране според
предходната инстанция представлява приемане на наследството от
родителите на Ц., което прави недействителен по–късно заявения от него
изричен отказ от наследяването им.Допълнително съображение за
непротивопоставимостта на отказите от наследство спрямо взискателя се
извлича от факта, че вписването на възбраната в негова полза върху същия
3
имот предхожда вписването на саморъчното завещание на майката на
жалбоподателя, с което жилището е завещано на внучката й. Освен това се
посочва, че майката на Ц. не е притежавала целия имот, а само ½ ид.част от
него, така, че извършената от внучката продажба през 2019 г. е произвела
вещно действие само за тази половина, но не и за частта, останала
собственост на длъжника. Тя надхвърля нормативно изискуемата минимална
площ за едночленно семейство от 25 кв.м., следователно изнесения на
публична продан имот на Ц. не е бил единствен, задоволяващ жилищната му
нужда и възраженията за порочност на разпределението, поради
несеквестируемост на продадения имот, са неоснователни.
Настоящата инстанция споделя тези крайни изводи на предходната изцяло
и счита за неоснователно оплакването за неправилна преценка на събраните
доказателства, обосноваващи извода, че имотът в гр.Ц. е
секвестируем.Възражението, че Ц. е останал собственик по наследство само
на ¼ ид.ч. от имота в гр. В.(целият от 86 кв.м.), въведено в защита на довода,
че притежаването му не е достатъчно да покрие нормативното изискване за
разполагаема жилищна площ на длъжник с едночленно семейство, е
неоснователно.
Страните не спорят, че длъжникът живее сам( според представен по
изпълнителното дело документ на л.359, той е разведен от 2018г.).
Представените в производството доказателства сочат, че жилището с площ от
86 кв.м., находящо се в гр.В., на бул.“С.“№*, е придобито от бащата на Ц.
чрез покупко- продажба с нотариален акт от 27.01.1969г.(вж. л. 8 дело
БАС)по време на брака му с майката на горното лице- В. Ц., сключен според
удостоверение – л.13 дело БАС- на 14.02.50г. Според тогава действалия
СК(отм.1985г.), този имот представлява съпружеска имуществена общност.
Бракът на родителите на Ц. е прекратен със смъртта на бащата(на 28.03.82г.),
т.е. при действието на същия СК, като придобитото общо имущество се
превръща в обикновена съсобственост при равни дялове. Съгласно чл.14, ал.
последна, предл. второ от посочения СК, преживелият съпруг не получава
дял от частта на покойния съпруг, ако наследява заедно с негови деца. Така
след смъртта на Н. Ц. апартаментът във В. е останал съсобствен между
съпругата и единственият им син (настоящия длъжник), в равни части.
4
Следователно В.Ц. е придобил по наследство от баща си 43 кв.м. ид.ч. от
горепосоченото жилище, които надхвърлят изискуемите от закона 25 кв.м.
разполагаема площ за жилищното му осигуряване.
Съдът отбелязва, че нито завещателното разпореждане на майката на В.Ц.,
нито отказа му от наследствата на неговите родители променят горния извод.
Това е така ,защото по делото няма твърдения, нито доказателства
впоследствие преживялата съпруга да е придобила и дела на сина си, поради
което заветът й в полза на внучката, съставен на 01.12.12г., обявен и вписан в
АВ на 29.08.19г., поражда вещен ефект само за притежаваната от
праводателката половина от имота(според чл.19 от ЗН заветът е
недействителен за частта от имота, която завещателката не е притежавала при
откриването на наследството). Идентичен с този е и вещният ефект на
извършената на 07.11.19г. от заветницата последваща прехвърлителна сделка
със същия имот.Частта от имота, притежавана от Ц., не се засяга от горните
разпореждания.
Отказите от наследствата на родителите на жалбоподателя пък са
извършени през м. септември и октомври 2019г., след подаването на
данъчната декларация на Ц. от 21.03.17г. като едноличен собственик на
наследствения жилищен имот на бул.“С.“218 в гр. В., по чл.14от ЗМДТ, което
съдът счита за акт, манифестиращ недвусмислено приемането на двете
наследства с конклудентни действия. Така последващите приемането на
наследствата откази се явяват недействителни, на основание чл.26, ал.2,
предл. първо от ЗЗД, поради невъзможен предмет, но дори да се счетат за
валидни, като едностранни разпоредителни сделки, те биха били
непротивопоставими на взискателя, вписал преди това(на 08.07.19г.) възбрана
върху горепосочения имот в обезпечение на вземането си спрямо длъжника.
Другите писмени доказателства по делото (данъчни декларации за
недвижими имоти-вж. л.306-310 от изп.д.) не сочат притежаван от длъжника
жилищен имот, чиито размери да задоволят жилищните му нужди. От къщата
в с. Р. той притежава 1/3 ид.ч. от 60 кв.м. РЗП(съдът не отчита площта на
тавана и лятната кухня), освен това има паянтова вилна сграда от 18 кв.м.
във вилна зона „Язовир Б.“, получена по наследство от майка му В. Ц.,
сдобила се приживе с нот. акт за собственост по давностно владение( вж.
5
л.293 изп.д.).
В обобщение, притежанието от длъжника и на втори жилищен имот,
задоволяващ жилищните му нужди, освен изнесения и продаден от ЧСИ Т.М.
такъв в гр.Ц., обосновават изцяло извода на окръжния съд, че отчужденото
жилище не е бил несеквестируемо и разпределението на получените от
проданта му средства не е опорочено по начина, твърдян от жалбоподателя.
Други конкретни възражения за неправилност на решението на БОС не са
били въведени, но и според данните по делото разпределението на ЧСИ не
страда от пороците, които длъжникът е посочил в първоначалната си жалба.
По изложените съображения, разглежданата частна жалба срещу
решението на първата инстанция, потвърждаващо разпределението на ЧСИ
Т.М. от 12.02.20г., по изп.д.№633/2019г., следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Н. Ц., подадена чрез адв.П.
против решение №260149/04.03.2021г. по гр.дело №1366/2020 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му
против разпределение от 12.02.2020 г. по изп.дело №633/2019 г. по описа на
ЧСИ Т. М..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6