Р Е
Ш Е Н
И Е № 260008
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич
15.01.
2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на петнадесети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА…............................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... Т.д..№70
от 2020 г.по описа на съда и за да
се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ф.И.П. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско
дружество“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“25-ти
септември“№52,ет.2,офис 10-11,представлявано от адв.М.Я. и адв.***срещу
Застрахователно акционерно дружество “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление –гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“№89Б,представлявано
от ***и ***с цена на иска сумата от
80 000 лв.,обезщетение за неимуществени вреди и правно основание чл.45 във
вр.с чл.51 от ЗЗД,чл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ във вр.с чл.432 от КЗ и обективно
присъединен иск по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се излага
следното:
При ПТП,настъпило на 03.12.2019г.са
причинени телесни увреждания на ищеца по делото,изразяващи се в мозъчно
сътресение и счупване на горния край-тибия закрито.
Обстоятелствата ,при които е
настъпило произшествието са следните:
На 03.12.2019г.по ул.“Кирил и
Методий“се движел л.а.“Фолксваген пасат“с рег.№***.В същото време пешеходецът Ф.И.П.
е преминавал по обозначена пешеходна пътека на ул.“Кирил и Методий“№26,в
близост до кръстовището с ул.“Л.Каравелов“.Водачът на лекия автомобил не
пропуснал пешеходеца ,вследствие на което го ударил челно с предната част на
автомобила.
Във връзка с произшествието е
съставен Протокол за ПТП с пострадали лица.По случая е образувано досъдебно
производство №989/2019г.по описа на Първо РПУ на МВР
гр.Добрич,пр.пр.№3075/2019г.на РП гр.Добрич.
Счита се,че причината за
настъпване на инцидента е субективните
действия на водача на л.а.“Фолксваген
пасат“с рег.№***–Г.М.Г. .Същият допуска виновно нарушение на правилата за
движение по пътищата ,регламентирани в чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП ,като не
съобразява предимството на пешеходеца и задължението си да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението.
Вследствие на неправомерните
действия на водача на лекия автомобил ,пострадалият П. е получил и все още
търпи телесни увреждания,които му причиняват интензивни болки и страдания.Непосредствено
след произшествието е транспортиран и е
приет в Спешно отделение на Многопрофилна болница за активно лечение
Добрич,гр.Добрич.След извършени изследвания и консултации пациентът е приет по
спешност в Отделение по неврохирургия.Предвид напредналата възраст на
пострадалия-80 г. и множеството съпътстващи заболявания ,по преценка на
лекуващите лекари не е извършена оперативна интервенция.Предвид това
обстоятелство лекуващите лекари са прогнозирали бавно и мъчително
възстановяване,с необходимост от трайно обездвижване на пострадалия.На ищеца е
поставена гипсова шина на долен,десен крайник.След изписването му П. търпи
ежедневни болки и страдания.Силните болки в областта на получената фрактура и
невъзможността за извършване на активни и пасивни движения с десния крак са създали
изключителни неудобства,свързани с битовото обслужване на пострадалия,като за
всички ежедневни нужди той е разчитал на грижите и помощта на своята
съпруга.Обездвижването е довело до трайно залежаване,в резултат на което
пострадалият изпитвал изтръпване и болки в цялото тяло и предимно в областта на
седалището и гърба.Долният крайник поема тежестта на цялото тяло,поради което
оздравителният процес и възстановяването на функцията на крака трае месеци.Непосредствено
след изписването му от болницата ищецът започнал да проявява признаци на
забавен говор ,дезориентираност и паметови нарушения.След консулт с лекуващия
лекар,последният заявил,че е необходима консултация с психолог,след като се
възстанови от получената травма на тибия.
На 06.01.2020г. е извършен
амбулаторен преглед на пострадалия,като при отстраняване на гипсовата шина е
установено,че са налице ограничения в движенията на крайника.През май на 2020г.
ищецът е приет в отделение по нервни болести при МБАЛ Добрич с диагноза исхемичен
инсулт.Според лекуващите го лекари ищецът е претърпял и по-лек инсулт преди
това.По време на лечението е бил извършен консулт с ортопед,като е
установено,че вследствие на получената от ПТП травма ,ищецът накуцва ,за да
избегне болката при ходене.При изписването му от болничното заведение пациентът
е насочен към посещаване на физиотерапия и рехабилитация,при което същият
следва да се наблюдава от невролог и ортопед.
Безспорно претърпените при
катастрофата травми са оказали отрицателно въздействие
върху физическото и психическото състояние на ищеца и значително са влошили
здравословното му състояние.И към настоящия момент ищецът търпи ежедневни болки
и страдания,същият е преимуществено на легло,трудно подвижен,налага се неговата
съпруга да се грижи денонощно за него,да му помага за тоалет,обличане и пр.От
друга страна лечението е свързано с много разходи,които съпрузите не могат да
си позволят,тъй като разчитат единствено на пенсиите си.Претърпеният шок се е
отразил на психическото му състояние.Той бил изключително изплашен от случилото
се,помислил,че това е краят на живота му и няма да може да види семейството
си.Преди произшествието той бил жизнен човек и дори продължавал да работи,а към
настоящия момент е неспособен да извършва каквато й да е физическа дейност и се
чувства в тежест на своята съпруга,която сама полага грижи за него.
Лекият автомобил,с който виновно е
причинено ПТП е застрахован при ответното дружество, по силата на полица BG /06/119000130433/03.01.2019г.
по риска „ГО“ .
Съгласно установеното в чл.380 от КЗ задължение пред застрахователя е отправена претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.Ответното дружество е образувало щета №43072951900363,по
която в законоустановения срок се е произнесло с отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение,поради липса на документ,доказващ виновността на
водача на лекия автомобил,с който е причинен инцидента.
Това поражда правния интерес на
ищеца за предявяване на настоящия иск,за сумата от 80 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди,вследствие на настъпилото на 03.12.2019г.
автопроизшествие и законна лихва за забава ,считано от 23.03.2020г.до
окончателното изплащане на задължението.
В срок от ответното дружество е постъпил
писмен отговор,в който се излага следното:
Ответникът не оспорва допустимостта на иска,но
твърди,че в конкретния случай не са
налице категорични доказателства,които да сочат,че вина за настъпилия пътен
инцидент носи водачът на л.а. Фолксваген пасат“с рег.№***Г.М.Г.,което от своя
страна да води до ангажиране на отговорността на застрахователя.Твърди се,че
пешеходецът е нарушил разпоредбите на ЗДВП ,а именно –чл.32 ал.1 и ал.2,чл.108
ал.1 ал.1,чл.113 ал.1,т.1 и т.2 и чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП.Предвид изложените
нарушения от страна на пешеходеца на задължителни правни норми ,свързани с
движението му,ответникът счита,че единствено виновен за настъпилите последици
от произшествието е ищецът по делото.
Оспорва се ,че ищецът е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди,които са всички в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП.В по-голямата си част сочените от ищеца
оплаквания и увреди са в причинна връзка с общото здравословно състояние на Ф.П.
и заболяванията ,от които същият е страдал преди момента на соченото
събитие.Оспорва се ,че претърпения от ищеца исхемичен мозъчен инсулт е резултат
от процесния пътен инцидент.Като фактори,водещи до това заболяване се явяват
напредналата възраст на лицето,пола му ,неговото наднормено тегло ,диагноза
захарен диабет,хипертонично заболяване,тютюнопушене,сърдечно съдови
заболявания,фамилна обремененост и др.
Размерът на претенцията е завишен
и не отговаря на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД,съдебната практика
по аналогични случаи и обстоятелствата ,при които е настъпило произшествието.
С допълнителна искова молба ищецът
уточнява следното:
Поддържат се доводите за
изключителна вина на водача за настъпване на инцидента,в резултат на който на
ищеца са причинени описаните вреди.
Оспорва се ,че е налице принос на
пострадалия за настъпването на резултата от произшествието.
Оспорват се твърденията на
ответника,че не е налице причинно-следствена връзка между всички претърпени
страдания от произшествието и самото произшествие.
Счита се,че размерът на иска е
справедлив и обоснован,той отговаря на икономическите условия в страната и
понятието за справедливост.
В допълнителния отговор по делото
ищецът поддържа всички свои възражения срещу основателността и размера на иска.
В съдебно заседание страните поддържат
твърденията и доводите си в разменените между тях книжа.
Съдът,като се запозна с писмените
доказателства по делото и заключенията на медицинската и автотехническа
експертизи,както и със свидетелските показания,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е протокол за ПТП с
пострадали лица №24001972 от 03.12.2019г.,от който е видно,че е настъпило пътно
транспортно произшествие,при което водачът на л.а.“Фолксваген пасат“с рег.№***Г.М.Г.
е блъснал ищеца Ф.И.П.,който е получил фрактура на десен крайник и прохлузни
рани.От представената епикриза от Отделение по неврохирургия при МБАЛ Добрич АД,гр.Добрич
се установява,че пострадалият е приет в неврохирургично отделение с диагноза
мозъчно сътресение и счупване на горния край на тибията закрито.Престоял е в
отделението от 03.12.2019г.до 06.12.2019г. и е изписан в добро общо състояние.Приложена
е медикаментозна терапия.
От представената епикриза от
отделение по нервни болести на МБАЛ Добрич АД е видно ,че през май 2020
пострадалият е претърпял исхемичен мозъчен инсулт ,при което е престоял в
болница до 04.06.2020г.
По делото са изслушани съдебно
медицинска и автотехническа експертиза.
Заключението на автотехническата
експертиза е в следния смисъл:
Относно механизма на настъпване на
ПТП се установява,че на 03.12.2019г. около 17,30ч. в гр.Добрич,по ул.“Кирил и
Методий“в посока от магазин „БИЛА“ към комплекс „Младежки дом“се е движел лек
автомобил Фолксваген пасат“с рег.№***,управляван
от Г.М.Г..Времето е било облачно ,валяло
е слаб дъжд,асфалтовата настилка е била мокра,запазена в района на
кръстовището.Водачът на лекия автомобил се е движил с около 30 км./ч. По
пешеходната пътека в близост до ОУ „П.Р.Славейков“ се е движил пострадалият
пешеходец П..Според обясненията му той се е движил с бавен ход.Водачът на
автомобила видял пешеходеца,когато той бил на разстояние от около 1,50 м.вляво
от лявата страна на автомобила му,задействал спирачната система,но въпреки това
не могъл да предотврати удара с пешеходеца.Удара е в областта на колянната
става на пострадалия,който след това се опрял върху капака на
автомобила.Причината за настъпване на ПТП е взаимното пресичане на траекториите
на пешеходеца и автомобила.Мястото на удара е върху пешеходната пътека по
ул.“Кирил и Методий“.
При скоростта ,с която се е движел
автомобила от около 30 км.ч.опасната зона за спиране е с дължина около 15,58
м.Когато пешеходецът е навлязъл в платното за движение,автомобилът се е намирал
на около 64,80 м.,преди мястото на удара.
Ако водачът на автомобила би
предприел спиране в момента,в който пострадалият бе навлязъл в платното за
движение,той би могъл да предотврати настъпилия удар.В момента на слизане на пешеходеца от тротоара и
навлизането му в платното за движение,той не е бил в опасната зона за спиране
на автомобила.
Поведението на водача е било
съобразено с конкретната пътна обстановка.
Пешеходецът е пресичал платното за
движение на пешеходната пътека. Той не е представлявал внезапно възникнала
опасност върху платното за движение за водача на лекия автомобил.Пешеходецът е
имал обективната възможност да възприеме движещия се по улицата лек
автомобил.Той би могъл да предотврати настъпването на удара,ако бе изчакал
преминаването на лекия автомобил и след това бе предприел пресичане на платното
за движение.
От съдебно медицинската експертиза
се установява ,че установеното счупване в областта на дясната става на пострадалия П. е резултат от удар с
или върху твърд ,тъп предмет,с направление от дясно на ляво за десния долен
крайник.Настъпило е счупване на външния израстък на големия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезенната става,контузия на главата,сътресение на
мозъка.Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и получените
травми.Проведено е било медикаментозно лечение.Поставена е гипсова шина.Не са
настъпили усложнения от получените травматични увреждания.При неоперативно
лечение възстановителния период трае около 3-4 месеца.Възстановяването от
черепно мозъчната травма е настъпило ,а относно фрактурата-няма медицински
данни.В бъдеще е възможно затруднение на движението,вследствие на неправилно
зарастване на фрактурата.Преди катастрофата пострадалият е страдал от умерено
изразена мозъчна атрофия,характерна за възрастта му и впоследствие е открит неинсулинозависим
захарен диабет.Исхемичният инсулт ,който е настъпил четири месеца след
катастрофата не е в причинна връзка с настъпилия инцидент.
Безспорно установено по делото е
,че по отношение на автомобила,с който е причинено увреждането е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“в ответното
дружество.
Предявена е претенция по чл.380 от КЗ-уведомление с вх.№34-Я-283/23.12.2019г..С уведомително писмо застрахователят
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение,поради липса към момента на
подаване на претенцията на необходимите доказателства от значение за определяне
на обезщетението-писмо изх.№0-92-3947/23.03.2020г.
От разпита на свидетелите по делото
се установява следното:Св.Р.***,без родство показва,че на следващия ден след катастрофата ,тя е
посетила болницата,за да занесе патерици на ищеца.Той бил гипсиран отгоре до долу на глезена,имал
болки в крака и в главата,където бил ударен.Тъй като не можел сам да излезе от
болницата при изписването си,повикали роднини,които да го придружат до дома
му.Първоначално в дома си пострадалият не можел изобщо да става и да полага
никакви грижи за себе си.Съпругата му се грижела за него,правела му превръзки.Оплаквал
се от болки в глезена.Наложило се да търсят ортопеди .При домашното посещение
на ортопеда се оказало,че глезенът е травмиран от гипса,което наложило той да
бъде вдигнат нагоре,да се направят превръзки и да се изпишат промивки и
антибиотици.В болницата им обяснили ,че е наложителна оперативна интервенция,но
те отказали,тъй като ищецът бил в напреднала възраст и диабетик и има високо
кръвно.
Преди произшествието ,въпреки
напредналата си възраст ищецът работил като счетоводител в кооперацията в
с.Житница.След катастрофата не бил в състояние да работи повече,тъй като
забравял кое на къде е.Освен физически увреждания ищецът имал и психически
такива-бил рухнал психически.
Свидетелката Т.***,съпруга на
ищеца показва,че на 03.12.съпругът й тръгнал към банката да носи платежни,но не
се прибрал в къщи.Привечер свидетелката тръгнала да го търси по улицата,когато
й се обадили от спешна помощ и я уведомили,че съпругът й е претърпял
произшествие.В болницата контактувала с него,той бил в съзнание.Обяснили й ,че
се налага спешна операция,в противен случай съпругът й ще остане сакат.Заради
диабета и хипертонията не се решили да го оперират.В болницата пострадалият
изпитвал силни болки,не можел да мръдне.Бил ударен в главата ,над веждата и
споделял ,че му се вие свят и го боли главата.Седем дни не ходил до
тоалетната,изпитвал затруднения и притеснения.Три месеца бил непрекъснато с
гипса.От неправилно поставения гипс получил рана долу на глезена.Постепенно
започнал да се движи с патериците,но само в къщи и при движение с крака
изпитвал болка.Едва в края на май се опитал да излезе от къщи,но паднал и се
наложило с чужда помощ да го приберат в къщи.От тогава повече не е излизал от
дома си.Страх го е ,че пак ще падне.Психически бил затормозен,тъй като
обременявал съпругата си с грижите за
него.
Св.Г.Г.,без родство,водач на
автомобила,причинил катастрофата обяснява,че е забелязал пострадалия в
последния момент на пешеходната пътека.Видимостта не била добра,тъй като било
привечер и валял дъжд.В момента на удара пешеходецът бил непосредствено до
отсрещния тротоар,преди да се качи на тротоара.Ударът бил лек,пострадалият
казал на шофьора да си ходи,но той останал.Водачът не видял рана на главата,но
пешеходеца бил с шапка и облечен в тъмни дрехи.
Налице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Водачът на лекия автомобил не е
съобразил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП ,която гласи ,че водачът е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците ,особено към децата,към хората с
трайни увреждания,в частност към слепите,които се движат с бял бастун,към сляпо
глухите ,които се движат с червено бял бастун и към престарелите хора,какъвто е
пострадалият,който е бил на възраст от 80 години.Не е била спазена и
разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Противоправното поведение на водача
е довело до настъпване на произшествието,при което са настъпили телесните вреди
на ищеца по делото,които според медицинската експертиза са в пряка причинна
връзка с претърпяната катастрофа.Вината се предполага до доказване на
противното-чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Доколкото отговорността на
ответника застраховател по застраховка Гражданска отговорност произтича от тази
на делинквентна ,тя следва да бъде ангажирана в настоящия случай по предявения
пряк иск на пострадалия,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Твърди се,че с поведението си
пешеходецът е съпричинил настъпването на вредите,като не е спазил разпоредбите
на чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗДвП ,а именно да сигнализира намерението си чрез
подаване на сигнал с лява или дясна ръка,изпъната нагоре или напречно на
пътя,на чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗдвП -при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила:да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и тяхната скорост на движение и да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане,както и да не спират без необходимост на платното за
движение.Според ответника е нарушена и разпоредбата на чл.114 т.1 и 2 от ЗДвП
,визиращи забрани за пешеходците да навлизат внезапно в платното за движение и
да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
При преценка на съпричиняването
следва да се има предвид разрешението на ТР №2 /22.12.2016г. на ОСНК на ВКС
,т.6,която е в смисъл,че въведените с разпоредбата на чл.113 т.1 от ЗДвП задължения
и забраните по чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП отпадат, когато се касае до определени
категории пешеходци,които са посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП ,между
които децата,слепите,сляпо глухите и
престарелите хора.Закрилата на тези категории лица при пресичане на пешеходна
пътека е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по
пешеходна пътека ,валидни за останалите пешеходци.В тези случаи водачът не може
да повдига възражение за съпричиняване,дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.
Освен всичко друго пешеходецът
не е имал задължението да сигнализира с ръка за пресичането си,защото вече се е
намирал на пешеходната пътека.Водачът се е движил с позволена от закона
скорост,но не е успял да забележи пешеходеца и да спре своевременно преди
сблъсъка.Предвид мястото ,където е станало произшествието ,пред училище и в
гъсто населена част от града,той е бил длъжен да предвиди възникването на тази
възможна опасност и да бъде максимално внимателен.
По тези съображения съдът
намира,че не се доказа твърдяното от ответника по делото съпричиняване .
При отчитане на всички конкретни
факти във връзка със случая,а именно възрастта на пострадалия-осемдесет
годишен,факта,че възстановяването му е било значително затруднено,предвид
възрастта му,съпътстващите му заболявания и психическата травма ,която е
претърпял,както и предвид обществените условия към момента на настъпване на
произшествието справедливият размер на обезщетението е 40 000 лв.Макар и възрастен ищецът е
работел като счетоводител в кооперацията в с.Житница,което след инцидента е
невъзможно.Бил е деен и активен човек,а се е превърнал в психически затормозен човек,лишен
от обичайната си двигателна и трудова активност
и силно подтиснат от състоянието си.След като не е бил в състояние повече да
работи ,той е лишил семейството си от осигуряваните преди това средства за
препитание и двамата със съпругата му са останали да живеят единствено с
доходите си от пенсия,които не са в значителен размер.
Не се установи претърпения
исхемичен инсулт да е настъпил в причинно следствена връзка с
произшествието,поради което това не се отразява върху размера на присъденото обезщетение.
В частта до 80 000 лв.искът е
неоснователен и не следва да бъде уважен.
На основание чл.86 от ЗЗД се
дължат и лихви за забава върху главницата ,считано от изтичане на тримесечния
срок за произнасяне от застрахователя по чл.496 ал.1 от КЗ,а именно от
23.03.2020г.
На ищеца се дължат сторените по
делото съдебно деловодни разноски.Претендира се заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца,при условията на чл.38 от ЗА,а именно
сумата от 3 300 лв.,която пропорционално на уважената част от иска възлиза
на сумата от 1 650 лв.На ищеца се дължи присъждане на разноски по делото в
размер на 200лв.,пропорционално на уважената част от иска.
На ответника също се дължат
разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.Те са в общ размер от
3 530лв., пропорционално на уважената част от иска 1 765 лв.
Ответникът дължи заплащане на
държавна такса в размер на 1 600лв. върху уважената част от иска.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление –гр.София,район
„Триадица“,бул.“Витоша“№89Б,представлявано от ***и ***да заплати на Ф.И.П. ЕГН **********
*** сумата от 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,болки и страдания,вследствие на
ПТП от 03.12.2019г.,ведно със законна лихва,считано от 23.03.2020г.до
окончателното изплащане на главницата и сумата от 200 лв./двеста лева /съдебно
деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над
40 000 лв.до предявения размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА “ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
–гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“№89Б,представлявано от ***и ***да
заплати на Адвокатско дружество“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“25-ти
септември“№52,ет.2,офис 10-11,представлявано от адв.М.Я. и адв.***сумата от
1 650 лв./хиляда шестстотин и петдесет лева/-адвокатско възнаграждение,при
условията на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Ф.И.П. ЕГН ********** ***
да заплати на “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление –гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“№89Б,представлявано от ***и ***сумата
от 1 765 лв./хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/-сторени по делото
разноски.
ОСЪЖДА “ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
–гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“№89Б,представлявано от ***и ***да
заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 1 600лв./хиляда и
шестстотин лева /държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: