РЕШЕНИЕ
№ 1523
гр. Варна, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20233110113389 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е предявен от С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №6 , сграда
„Матрикс Тауьр“, ет.6 специален отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 21926,34 лева /двадесет и една хиляди
деветстотин двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, от които главница
в размер на 20002,86 лева по договор за банков кредит от 20.07.2007г.; договорна
лихва за периода от 19.11.2008г. до 22.06.2009г. в размер на 1819,92 лева; наказателна
лихва за периода от 09.11.2008г до 22.06.2009г. в размер на 103,56 лева; съдебно -
деловодни разноски в размер на 1241,64 лева, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
- 23.06.2009г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №6628/2009 г. на ВРС, и за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело №20117180401289 по описа
на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№ 718 на КЧСИ, район на действие ОС -
Варна.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, издадени в полза на заявителя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
по ч. гр. д. № 6628/2009 г. на РС-Варна, срещу ищеца е образувано изп. дело № 401 по
описа за 2009 г. на ЧСИ Любомир Мавров с рег.№714 за събиране на горепосочените
1
суми, произтичащи от Договор за кредит от 20.07.2007 г.
С Молба от 20.04.2011 г. кредиторът прехвърля изпълнителното дело от ЧСИ
Любомир Мавров с рег.№714 на ЧСИ Станимира Костова - Данова с район на
действие ОС-Варна.
На 23.06.2011 г., по молба на кредитора, ЧСИ Станимира Костова - Данова с
рег.№718 образувала изпълнително дело под № 20117180401289, по което били
предприети действия за проучване на длъжника, с оглед налагане на обезпечителни
мерки, върху установено като негова собственост движимо и недвижимо имущество.
Ищецът по настоящото дело бил конституиран като взискател по изпълнително
дело под № 20117180401289 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№
718 на КЧСИ на основание сключен договор за цесия от 31.01.2018 г. с „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.
Твърди се, че по образуваното изп.дело № 1289 по описа за 2011 г. на ЧСИ
Станимира Костова - Данова с рег.№718 срещу поръчителя Йорданка Стайкова
Маринова не са искани, нито провеждани каквито и да е било изпълнителни действия.
Ищцата се явила в кантората на ЧСИ на 13.11.2012 г. и 15.11.2012 г. за подписване на
протоколи.
Излага се, че на 18.04.2022 г. ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№718 с
район на действие ОС-Варна издала постановление за перемция по образуваното от
нея изп.д. №20117180401289, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с което е
прекратено изпълнителното дело, като за дата на последно извършено изпълнително
действие прекъсващо давността е посочена 08.04.2013 г. От тази дата до настоящия
момент не са предприети действия по събиране на дълга, които да прекъсват давността.
Моли се за уважаване на предявения иск, поради изложените аргументи.
Претендират се разноски. Направени са и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът в писмена молба твърди, че предявеният иск е недопустим, в
евентуалност неоснователен и моли за прекратяване на делото, в евентуалност за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза
на ответника.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.439, ал. 1 от ГПК.
От ответника е направено възражение за недопустимост на предявения иск, тъй
като към момента изпълнителното производство не е висящо. Съдът намира така
направеното възражение за неоснователно, доколкото при наличие на валиден
изпълнителен лист кредиторът може по всяко време да образува ново изпълнително
производство. Липсата на висящо изпълнително производство може да служи за
индикация, че ответникът с поведението не е станал повод за завеждане на делото, но
това не води автоматично до недопустимост на предявения иск, нито до неговата
неоснователност.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от
изпълнително дело №20117180401289 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова с
рег.№ 718 на КЧСИ, район на действие ОС - Варна.
От същото се установява, че първоначално е образувано по молба вх.
№1837/15.07.2009г. от ОББ АД, ЕИК ********* срещу С. В. Г., ЕГН ********** въз
основа на ИЛ от 03.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. №6628/2009 г. за сумите, както следва:
главница в размер на 20002,86 лева по договор за банков кредит от 20.07.2007г.;
договорна лихва за периода от 19.11.2008г. до 22.06.2009г. в размер на 1819,92 лева;
наказателна лихва за периода от 09.11.2008г до 22.06.2009г. в размер на 103,56 лева;
съдебно - деловодни разноски в размер на 1241,64 лева, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
- 23.06.2009г. до окончателно изплащане на сумата, въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение№3537/26.06.2009 г. по ч.гр.д. №6628/2009 г. на ВРС, в изпълнително дело
№20097140400401 по описа на ЧСИ Любомир Мавров, рег. №714, с район на действие
ОС-Варна.
Видно от писмо изх.№4466/16.12.2009 г. ЧСИ Л. Мавров до Съдия по
вписванията, АВ – гр. Варна налага възбрана на собствен на длъжника недвижим имот
½ ид.ч. от НИВА с площ 5377 кв.м, находяща се в землището на гр. Д..
С писмо изх.№4467/16.12.2009 г. ЧСИ Л. Мавров до Съдия по вписванията, АВ –
гр. Варна налага възбрана на собствен на длъжника недвижим имот ¼ ид.ч. от ИМОТ
№123016 с площ 3001 кв.м, находяща се в землището на с. Г., обл. В.
С писмо изх.№4468/16.12.2009 г. ЧСИ Л. Мавров до Съдия по вписванията, АВ –
гр. Варна е наложена възбрана на собствен на длъжника недвижим имот – ПИ
№123014, с площ 3000 кв.м, находяща се в землището на с. Г., обл. В..
С писмо изх. №2910/23.016.2010 г. ЧСИ Л. Мавров до Началник сектор КАТ –
гр. Б. е наложена възбрана на собствен на длъжника лек автомобил: „Ситроен
Ксантия“, рег.№Е9895АН, товарен автомобил „Ровър Фрейд“, рег.№Е0888Т и ремарке
3
за лек автомобил „Туристическо ремарке 00950“, рег.№БЛ6024Е. С писмо изх.
№35099/11.08.2010 г. ЧСИ Л. Мавров е уведомен за наложените запори на МПС на
длъжника с рег. №Е9895АН, Е0888Т и БЛ6024Е.
С молба вх.№3223/20.04.2011 г. ОББ чрез адв. Росица Маврова моли всички
дела, образувани в качеството й на пълномощник на ОББ да бъдат продължени от ЧСИ
Станимира Костова Данова.
Образувано е изп. д. №20117180401289 по описа на ЧСИ Станимира Данова.
С молба вх.№211169/15.09.2011 г. от ОББ е поискано да бъдат насрочени и
извършени опис и оценка на МПС, собственост на длъжника.
С писмо изх.№35416/04.12.2012 г. ЧСИ Ст. Данова е наложила запор на трудово
възнаграждение на длъжника в ЕТ „Електронен оазис“.
Със запорно съобщение изх.№35420/04.12.2012 г. е наложен запор на банкови
сметки на длъжника в УниКредит Булбанк АД, която с писмо изх.№182340/10.12.2012
г. признават вземането, върху което е наложен запора.
На 13.12.2012 г. е постъпило плащане на сумата от 2517,97 лв. от длъжника.
С молба вх.№7167/08.04.2013 г. ОББ е отправило искане за извършване на пълна
справка в НАП за длъжника, възбрана на притежаваните от длъжника недвижими
имоти, запор на притежаваните от длъжника МПС. Разпоредено е от ЧСИ действията
да се извършат след заплащане на д.т. без същата да е определена и да е връчено
известие на взискателя.
С писмо изх.№14.09.2015 г. УниКредит Булбанк уведомяват ЧСИ Ст. Данова, че
банковите сметки на длъжника, върху които са наложени запори са закрити, съгласно
общите условия на банката.
С молба вх.№6722/08.06.2018 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* е
поискано да бъде конституиран в качеството си на взискател по делото, на осн. частно
правоприемство по отношение на вземането съгласно договор за цесия от 31.01.2018 г.,
сключен между него и цедента ОББ.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за
други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в
сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва
да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./
(сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
4
години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено,
че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.)
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи
преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 20117180401290 по описа за 2011 г. на ЧСИ Станимира Данова, вписан с рег. № 718
в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на
действие Варненски окръжен съд са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на
настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и
главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год. на
ОСГТК на ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако
е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането…
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
5
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно
чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността,
но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Видно от приобщеното изпълнително дело №20117180401289 по описа за 2011 г.
на ЧСИ Станимира Данова, с район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег.
№718 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България същото е
образувано по молба от 15.07.2009 г. от праводателя на ответника до ЧСИ Мавров да
образува изпълнително дело и да извърши справка за трудови договори и банкови
сметки на длъжника, като при наличност на такива да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника и на банковите му сметки. Поискан е и запор на движими
вещи. Тази молба като редовна слага началото на изпълнителното производство и
извършените въз основа на нея изпълнителни действия са редовни до прекратяване на
делото. Същата е от естеството да прекъсне давността.
В последствие по изпълнителното дело са извършени ред действия, годни да
прекъснат давността, като последните са наложеният запор на МПС, трудово
възнаграждение и банкови сметки на длъжника със запорно съобщение от 04.12.2012 г.
След това с депозираната от ОББ молба от 08.04.2013 г. е отправено искане до ЧСИ за
извършване на действия, годни да прекъснат давността, поради което съдът приема, че
с тази молба е прекъсната давността, въпреки че по нея не са предприети реално
поисканите изпълнителни действия поради неплащане на таксите към ЧСИ. В случая
съдът намира, че вина за това не следва да носи кредиторът, доколкото на същия
реално не са изпратени съобщения за внасянето на такси, нито е определен по някакъв
начин техният размер от ЧСИ, за да могат те да бъдат внесени.
Така или иначе и от двете дати (на запора- 04.12.2012 г. и на молбата –
6
08.04.2013 г.) до подаването на молбата от 08.06.2018 г. за конституиране като
взискател по изпълнителното дело на ответника ЕОС МАТРИКС ООД са изтекли
повече от 5 години. Извършените изпълнителни действия от кредитора след погасяване
на правото му на принудително изпълнение по давност са ирелевантни за спирането и
прекъсването на давността.
По направеното възражение от страна на ответника извън срока по чл.131 ГПК,
че искът е неоснователен, тъй като задължението на длъжника продължава да
съществува като едно естествено задължение, независимо от погасяване на правото на
кредитора за принудително изпълнение, съдът намира, че видно от обстоятелствената
част на исковата молба е, че ищецът твърди, че не дължи в качеството си на длъжник
по изпълнителното дело, доколкото се позовава на погасяване по давност на вземането
на ответника.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от
3274,06 лева, представляващи 2373,00 лв. - адвокатски хонорар и 877,06 лв. – държавна
такса и 24,00 лв. – за препис на изпълнителното дело, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съгласно чл.7, ал.1, т. 3 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет минималният размер на адвокатското
възнаграждение при интерес от 10 000 до 25000 лв. е 1300 лв. плюс 9 % за горницата
над 10000 лв., или в настоящия случай 1300+1073,37=2373,37 лв., поради което съдът
намира, че не е налице основание за присъждане на по-малка сума от заплатената от
ищеца.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ №6 сумата от 21926,34 лева /двадесет и една хиляди
деветстотин двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, от които главница
в размер на 20002,86 лева по договор за банков кредит от 20.07.2007г.; договорна
лихва за периода от 19.11.2008г. до 22.06.2009г. в размер на 1819,92 лева; наказателна
лихва за периода от 09.11.2008г до 22.06.2009г. в размер на 103,56 лева; съдебно -
7
деловодни разноски в размер на 1241,64 лева, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
- 23.06.2009г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №6628/2009 г. на ВРС, и за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело №20117180401289 по описа
на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№ 718 на КЧСИ, район на действие ОС -
Варна, поради погасяване на вземането на кредитора по давност, на основание чл.439,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №6,
сграда „Матрикс Тауьр“, ет.6 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
С. сумата от 3274,06 лв. (три хиляди двеста седемдесет и четири лева и шест
стотинки), представляваща направени разноски в производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8