Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Първомай, 02.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 300 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно и
пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ) и с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „П. И. Б.” АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от Н. В. Н.и С. А. П.в качеството
съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Е.П.Г. и В.Г.Д., с адрес за съдебна
кореспонденция***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците М.И.Я., ЕГН: **********,***, и С.П.Я., ЕГН: **********,
починал в хода на производството и заместен от процесуалните си правоприемници М.И.Я.,
ЕГН: **********, Ж.С.Г., ЕГН: **********,***, и И.С.Я., ЕГН: **********,***,
всички, процесуално представлявани по пълномощие от адв. А.Г.Ч., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***-юг, му
дължат солидарно по Договор № ***г. за банков кредит следните суми: 22 013, 81
лева (двадесет и две хиляди и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки) –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2019 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда, до окончателното издължаване; 10 390, 60 лева (десет
хиляди триста и деветдесет лева и шестдесет стотинки) – договорна лихва за
периода от 15.10.2010 г. до 15.10.2017 г. вкл.; 19 355, 12 лева
(деветнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) –
наказателна лихва за забава върху главницата за периода от 15.07.2010 г. до
21.10.2019 г. вкл., за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед №
323/25.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай.
Претендира присъждане и на сторените в заповедното
и настоящото производство съдебноделоводни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на сключен между първоначалните страни по делото
Договор № ***г. за банков кредит ищецът предоставил паричен заем от
26 100, 00 лева на ответниците С.П.Я. (починал в хода на процеса) и М.И.Я.,
които се задължили солидарно в срок до 15.10.2017 г. да му възстановят заемната
сума, усвоена от тях на 15.10.2017 г., и да му заплатят възнаградителна лихва,
равняваща се на увеличения с надбавка от 7, 26 пункта основен лихвен процент,
определен от Българска народна банка, чрез ежемесечни погасителни вноски с
падеж на 15-о число от месеца, съгласно погасителния план по Приложение № 1 –
неразделна част от контракта.
След частични платежи, извършени в периода от
15.11.2017 г. до 31.07.2015 г., останали непогасени задължения за главница и
договорна лихва в претендирания размер, а според т. 19 от Раздел VІІІ на
съглашението поради допуснатата забава заемателите дължали за периода от
15.07.2010 г. до 21.10.2019 г. и наказателна лихва, формирана от сбора на
уговорения лихвен процент за ползването на кредита и този на законната
лихва.
Кредиторът
пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на
чл. 417 от ГПК, постановено с
издадена в негова полза от Районен
съд – Първомай Заповед № 323/25.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжниците депозирали
възражение.
С постъпили в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
отговори ответниците оспорват исковите претенции като неоснователни с доводи за
погасяване на вземанията по давност, както и за нищожност на договорните клаузи
за дължимост на възнаградителна и наказателна лихва, по съображения че кредитополучателите
не са били осведомявани от банката за методиката на изчисляване на лихвения
процент и за едностранно предприеманите от нея изменения на същия.
В подкрепа на процесуалната си позиция ответникът Ж.С.Г. навежда, че е обективирала отказ от наследството на ответника С.П.Я.,
вписан в особената книга на Районен съд – Първомай под № 34/10.11.2020 г.
В открито
съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
заявените позиции.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема
от фактическа страна следното:
По силата на Договор № ***г. за банков кредит (л. 18 – л. 21 от търг. дело № 439/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив) ищецът се задължил да предостави на ответниците
С.П.Я. (починал в хода на производството) и М.И.Я. паричен кредит от 26 100, 00 лева за
погасяване на съществуващи задължения и заплащане на обучение, усвоим
еднократно след подписване на съглашението до 15.11.2017 г. Заемателите, от
своя страна, се
ангажирали да го оползотворят за целите, за които е отпуснат, и в срок до
15.10.2017 г. да го възстановят на кредитодателя и да му заплатят лихва от 18
238, 40 лева при годишен лихвен процент, който се начислява само за дните на
фактическото му ползване при условна продължителност на календарната година от 360
дни и който към датата на договарянето е с величина от 11, 50%, формирана от
определения от Българска народна банка основен лихвен процент – 4, 24% към 15.10.2007
г., увеличен с надбавка от 7, 26%. Договарящите се споразумели издължаването да
се осъществява разсрочено съгласно Погасителен план (л. 52 – л. 54) –
неразделно Приложение № 1 към контракта, чрез 120 месечни анюитетни вноски с
падеж 15-о число на месеца в периода от 15.11.2007 г. до 15.10.2017 г., удържани
служебно от банката от авоара по разкрита при нея разплащателна сметка на кредитополучателя
С.Я. с ΙΒΑΝ № ****, първите 119 от които от по
369, 49 лева, а финалната от 369, 09 лева, чийто размер според т. 3 от
пояснителните забележки към погасителния план търпи изравнителна корекция,
отразяваща разликата между първоначално договорената и действително начислената
лихва.
Клаузата на
т. 11.3 регламентира правото на банката да я промени еднократно, в това число и
да я увеличи, като уведоми заемателите писмено, в случай на и считано от
прекратяването на декларираното от тях трудово правоотношение, освен ако е
последвано от сключването на ново такова със същия работодател.
Договорните параметри съдържат
посочване на годишен процент на разходите по кредита към 15.10.2007 г. от 12,
60%, представляващ общата му стойност
за кредитополучателите, която включва лихвите и другите пряко свързани с договора
разходи, които те трябва да понесат.
Съгласно т.
19 от договора просрочените плащания се олихвяват с договорения лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.
В т. 14 и т. 18 е закрепено, че при
предсрочно частично или пълно погасяване кредиторът не дължи връщане на платените
му такси и комисиони и събира комисиона от 5,00% върху предсрочно изплатената сума,
но не повече от тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите, освен
когато се касае за рефинансиране с нов кредит от същата банка. При погашение на
част от дълга дължимата лихва се преизчислява само върху остатъка от главницата
до изтичане на действието на договора.
Прекратяването му настъпва при
хипотезите, записани в т. 28 – а именно по взаимно съгласие на страните,
изразено в писмена форма, или едностранно от кредитополучателите с писмено
заявление до банката, при условие че платят напълно задълженията си.
Видно от Удостоверение изх. № 1095/03.11.2020
г. за наследници (л. 24), издадено от Община Първомай, законни наследници на
починалия на 29.10.2020 г. в хода на делото ответник С.Я. и респективно
конституирани като негови процесуални правоприемници са съпругата му и втори
ответник по делото М.Я. и децата му И.С.Я., ЕГН: **********, и Ж.С.Г., ЕГН: **********.
Последната е обективирала
отказ от наследството му, вписан в особената книга на Районен съд – Първомай
под № 34/10.11.2020 г., в уверение на което е приложено Удостоверение изх. №
60308/18.11.2020 г. (л. 46), издадено от Районен съд – Първомай.
Сезиран от ищеца с депозирано на 23.10.2019 г. Заявление вх. №
6738/23.10.2019 г. (л. 2 – л. 11 от ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа
на Районен съд – Първомай) по чл. 417 от ГПК, Районен съд – Първомай издал
срещу първоначалните ответници С.Я. и М.Я. Заповед № 323/25.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 311/31.10.2019 г. по ч. гр.
дело № 583/2019 г. (л. 29 от ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на Районен съд
– Първомай), коригирани с влязло в сила Определение № 260048/26.10.2020 г. (л.
68 от ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), с които им
разпоредил солидарно да заплатят на банката процесните притезания и които им били
връчени съответно на 14.02.2020 г. и 11.02.2020 г. като приложение към изпратените
им Покани за доброволно изпълнение изх. № № 11694 (л. 53 от ч. гр. дело №
583/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 11701 (л. 58 от ч. гр. дело №
583/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай)/07.02.2020 г. по Изпълнително
дело № 2019***0402492 по описа на Частен съдебен изпълнител К. П.с рег. № *** и
с район на действие Окръжен съд – Пловдив. В срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците оспорили заповедта с Възражения по образец
съответно вх. № № 1379 (л. 35 от ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на Районен
съд – Първомай) и 1378 (л. 34 от ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на Районен
съд – Първомай)/09.03.2020 г. За постъпването им и за правната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят бил известен от заповедния съд на 24.06.2020 г., а разглежданите
установителни искове предявил на 16.07.2020
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с Искова
молба вх. № 20021/16.07.2020 г. (л. 2 – л. 12 от търг. дело № 439/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив) до Окръжен съд – Пловдив.
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 79 – л. 85), което, като
обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, следва да се
кредитира, че отпуснатата заемна сума е еднократно и изцяло усвоена на
15.10.2007 г. по банкова сметка *** ΙΒΑΝ: **** с титуляр С.Я., разкрита в „П. И. Б.” АД. Експертът констатира, че по кредита са били
осъществени погасителни вноски в периода от 15.11.2007 г. до 31.07.2015 г. в
общ размер на 12 710, 92 лева, че първата непогасена такава е с падеж 15.09.2010
г. и че неизплатени са останали следните задължения: главница, която за периода
от 15.09.2010 г. до 15.10.2017 г. вкл. е 21 465, 00 лева, а за периода от
23.10.2014 г. до 22.10.2019 г. вкл. – 11 177, 16 лева; възнаградителна лихва,
която за периода от 15.09.2010 г. до 15.10.2017 г. вкл. е 10 299, 18 лева,
за периода от 15.10.2010 г. до 15.10.2017 г. вкл. – 10 102, 00 лева, а за
периода от 23.10.2016 г. до 15.10.2017 г. – 267, 96 лева, и наказателна лихва
по т. 19 от договора, начислена върху главницата за периода от 16.09.2010 г. до
22.10.2019 г. вкл. – 18 698, 11 лева. Пресмента от вещото лице, законната
лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2010 г. до 22.10.2019 вкл.
възлиза на 11 055, 11 лева, а от 23.10.2016 г. до 22.10.2019 г. вкл. – на 1 141,
45 лева.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за незабаво изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Спорните
права произтичат от Договор № ***г.
за банков кредит (л. 18 – л.
21 от търг. дело № 439/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), характерът
на престациите по който и профилът на съдоговорителите го определя като такъв
за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава
да отпусне парична сума за набелязаната цел и при зададените условия и срок на
заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след
изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и
да му плаща уговорената лихва.
Като основен тип банкова сделка е класиран от чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ квалифицира като търговски независимо от качеството на
извършващите ги лица и по правната си същност е
консенсуален, формален, комутативен, двустранен
и възмезден (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
910/2012 г., II т. о., Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. №
504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй
като се счита сключен със съгласуване волята на договарящите в писмена форма за
действителност, изисквана от чл. 430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо
предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание
и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна
облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира
уредбата си досежно търговските сделки, включително и тази, поместена в Раздел
трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а
с чл. 288 при празноти препраща към
гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.
Макар да е
заварен от действащия Закон за потребителския кредит
(ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
процесният срочен контракт е изрично изключен от обхвата му с §5 от Преходните
и заключителните му разпоредби (ПЗР), както и от този на транспонираната с него
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), по силата на преходния й чл. 30, §1, и се
регулира от отменения ЗПК (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). В
съответствие с чл. 12 от ЗПК (отм.) попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), който имплементира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По
дефиницията на чл. 4 от ЗПК (отм.) въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът, в когото чл. 5, ал. 3 от този закон припознава всяко
физическо или юридическо лице или обединение от такива, заето с потребителско
кредитиране в рамките на
своята професионална или търговска дейност, предоставя или обещава да
предостави на потребителя, който по понятието на чл. 5, ал. 2 от ЗПК (отм.) е
действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо
лице, кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на платежно улеснение.
Особеният
режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален
предвид писмената му форма за валидност по чл. 6, ал. 2 от ЗПК (отм.), консенсуален
или реален в зависимост от това, дали във фактическия му състав участва наред
със съвпадението на взаимно адресираните волеизявления за заемане на
съответната материална ценност и предоставянето на фактическата власт върху
нея, двустранен или едностранен и възмезден.
Като разновидност на този по чл. 4 от ЗПК (отм.) заемът за потребление по
правната си природа, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален,
едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати лихва, ако е договорена писмено.
Нормите от
отменения ЗПК, поместени в чл. 6, ал. 2, чл. 7 (в меродавната му за казуса
редакция от ДВ,
бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) и чл. 13, повеляват кредитната сделка да се
оформи писмено на ясен и разбираем език в четлив документ със следните
реквизити: датата и мястото на сключване (чл. 7, т. 1); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (чл. 7, т. 2); името, единния граждански номер, постоянния и
настоящия адрес на потребителя (чл. 7, т. 3); чистата стойност на кредита, т.е.
подлежащата на получаване главница (чл. 7, т. 4); максималния му размер, ако
такъв е уговорен, или начините за неговото определяне (чл. 7, т. 5); годишния
процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да го
издължи, а когато неговото изчисляване не е възможно – годишния лихвен процент
и всички приложими към договорното обвързване разходи (чл. 7, т. 6); условията,
при които последните могат да бъдат променяни (чл. 7, т. 7), и тези за
издължаване, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и ако е възможно – общата сума на тези плащания (чл. 7, т.
8); разходите по кредита по чл. 21, ал. 2 от ЗПК
(отм.), които не се включват при изчисляване на
годишния процент на разходите, с изключение на онези, които възникват
поради неизпълнение на потребителя (чл. 7, т. 9); елементите на общата стойност
на кредита, които не се включват при изчисляването на годишния процент на
разходите, когато точният им размер е известен, а ако не е – начинът на тяхното
изчисляване или реалистична оценка за величината им (чл. 7, т. 10); свързаните
с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива
(чл. 7, т. 11); правото му да погаси
предсрочно кредита и указание, че в този случай има право на намаление на
размера на задълженията си, съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПК (отм.), както и
условията за прекратяване на договора (чл. 7, т.
12); обезпеченията, които е длъжен да предостави, тяхната стойност и
предпоставките, при които могат да бъдат освободени (чл. 7, т. 13), и
изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е
предоставен на потребителя (чл. 7, т. 14).
Неспазването
на чл. 6 и чл. 7, т. 4-14 от ЗПК
(отм.) се санкционира от чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) с недействителност на
правоотношението, в каквато хипотеза ал. 2 на
същия член задължава потребителя да върне само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по него.
В чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД е посочено, че ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение. Неустойката
е предвидена от чл. 92, изр. 1 от ЗЗД да обезпечава изпълнението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната
си защита ищецът носи тежестта да увери съда, че е изправен кредитор по
договорно правоотношение с ответниците, което е породило за тях изискуеми задължения с
очертаната в исковата молба индивидуализация. От тях се очаква да
установят пълно възраженията, на които позовава защитата си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка
към очертаната нормативна рамка и задължен да следи служебно за нищожността на
правопораждащото правоотношение или на негови сегменти поради тяхната
неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да
охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите нрави, когато
разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение №
178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение №
229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.),
съдът формира извод, че между „П. И. Б.”
АД и ответниците С.Я. (починал в хода на процеса) и М.Я. е сключен действителен
формален, реален, двустранен и възмезден Договор № ***г. за банков кредит. По делото
фигурира материализиращият насрещните волеизявления на страните документ (л. 18
– л. 21 от търг. дело № 439/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), който
доказва, че в наложения от чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 6, ал. 2 от ЗПК (отм.)
формат са постигнали съгласие за предаването на сумата от 26 100, 00 лева в собственост от банката на заемателите срещу
ангажимент да я връщат с лихва.
Договорното изложение отговаря и на
относимите предписания на чл. 7, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК (отм.), като понятно конкретизира
чистата стойност на кредита от 26 100, 00 лева; годишния процент на разходите
от 12, 60%; предпоставките за промяна на лихвата като негов формообразуващ
компонент; разходите, които са свързани със заема; правото на потребителя на
предсрочно изпълнение и на намаление в този
случай на задълженията, съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПК (отм.); условията
на издължаване във вид на Погасителен план (л. 52 – л. 54), показващ размера,
броя, периодичността, датите на погасителните вноски и техния сбор, както и основанията
за прекратяване на договора.
При ревизия
на валидността на уговорките, на които
се основава дължимостта на възнаградителна и наказателна лихва, за
наличие на пороците, релевирани в отговорите, и/или тези, за които съдът контролира
по свой почин, се съобразява следното:
Чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на закона или добрите нрави, а чл.
146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално
съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи
условия.
Представлявайки
своеобразна цена за ползването на кредита, лихвата дефинитивно по чл. 430, ал.
2 от ТЗ е съществен елемент на сделката, а неустойката,
включително и тази за забава, е уредена в чл. 92, изр. 1 от ЗЗД като форма на
договорна отговорност.
Единствените
ограничения на договорната свобода относно размера на споменатите вземания в
гражданския, а по препращането на чл. 288 от ТЗ и в търговския оборот, са
закрепените в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми
на закона и добрите нрави (в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., и
Решение № 61/21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 894/2014 г., I т. о.).
Чл. 10, изр.
1 от ЗЗД запретява лихвообразуване над прага, определен от МС, какъвто обаче
след отмяната на неговото Разпореждане № 1238 от 1951 г. за определяне
на максималния процент на договорните лихви (обн., ДВ, бр. 52 от 1951 г.), постановена с §1 от Заключителните
разпоредби на Постановление № 72/08.04.1994 г. на МС за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., отм., бр. 42 от 5.06.2012
г., в сила от 01.07.2012 г.), не е утвърждаван. Съдебната практика трайно поддържа, че отсъства пречка да се уговаря възнаградителна
лихва над законната. Все пак с доводи, че я надхвърля двукратно при обезпечен
заем, в Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., е счетена
за неморално висока.
С чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК (отм.)
мораторната обезвреда за потребителски кредити е лимитирана само до законната
лихва върху неплатеното, която
съгласно горецитираното Постановление № 72/08.04.1994 г. на МС се равнява на
увеличения с 10% основен лихвен процент на Българската народна банка.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските
правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава
шеста от ЗЗП.
Като
неравноправна чл. 143 от ЗЗП в приложимата му формулировка от ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., в сила от 08.09.2007 г., назовава всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като наред с
тези генерални признаци, възпроизвеждащи чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО, по образец от Приложението към нейния чл.
3, §3 текстът на чл. 143 от ЗЗП систематизира примерен списък на различни
хипотези на неравноправност.
Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на
съглашението за всеки отделен случай въз основа на установените факти, като касателно възнаградителната лихва
релевантни са договорните параметри за форма, размер, валута и срок на
предоставяне на средствата, вид, стойност и ликвидност на обезпечението,
рисковете от сделката, профила на заемополучателя, нивата на законната и
пазарната лихва, която би била платена при аналогични условия между други лица,
без изброяването да е изчерпателно.
Нарушаваща нравствеността е уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции неустойка,
преценката за което се ръководи от естеството на обезпеченото задължение
(парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обзпечителни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката
(компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума
или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с
прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Задължаването на
потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в т. 5
на чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., в сила от 08.09.2007 г.).
Чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП предписва неравноправността да се анализира към етапа на
обвързването, като се отчитат вида на стоката или услугата, всички
обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в него
или в друг, от който зависи. В чл. 145, ал. 2 от ЗЗП се сочи, че не се подлагат на такава проверка клаузите, задаващи основните
престации, включително и за еквивалентност, ако са ясни и разбираеми.
Прочитът на
маркираните по-горе правни постановки в контекста на фактическата установеност
по делото обслужва становище, че уговорката по т. 11 за възнаградителна лихва
не накърнява началата на морала.
Договорено е срещу заемния ресурс
да се дължи ежемесечно лихва, която се начислява върху усвоената и непогасена
главница при условна продължителност на годината от 360 дни и е структурирана
от определения от Българска народна банка основен лихвен процент, който е
променлива величина, и фиксирана надбавка от 7, 26 процентни пункта. Така формиран, приложимият към датата на
договарянето лихвен процент е 11, 50%, т. е. под законния от 14, 24%, равен според
Постановление № 100/29.05.2012 г. на МС на увеличения с 10 пункта основен
лихвен процент на Българската народна банка, който по сведения от електронната
й страница към месец октомври 2007 г. е бил 4,
24.
Предвид правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 от ТЗ и нейното предназначение уговарянето й в договора за банков кредит в
отнапред известен за кредитополучателя размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и на заемополучателя (в този смисъл Решение № 50245/12.01.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3355/2021 г., III г. о.). В случая променливата компонента
на лихвеното вземане е обвързана с основния лихвен процент, задаван от
Българска народна банка, и не само не подлежи на изменение по волята на
кредитора, но и величината му е всякога известна. Следователно, противно на
тезата на ответниците, методиката за изчисляване на годишния лихвен порцент е
ясно формулирана в договора и липсват каквито и да било данни тя или
фиксираната надбавка да са променяни някога по инициатива на банката през
времедействие на процесното правоотношение, което изключва необходимостта да се
обсъжда порочността на единствената хипотеза в т. 11.3 от неговото съдържание,
която допуска такава едностранна промяна – а именно при евентуално прекратяване
на трудовата заетост на кредитополучателите.
Визираните съображения, разисквани
при паралел с данните за размера, валутата, необезпечеността и дългосрочността
на заема – 10 години, която увеличава рисковете за търговеца и за дълго време
го лишава от капитала и добивите от него, позволяват да се заключи, че лихвата
не е в разраз с нравствения стандарт.
В пряко
противоречие с чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК (отм.) обаче е клаузата на
т. 19 от договора, предвиждаща неустойка за забава, по-голяма от законната
лихва, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
доколкото не
подлежи на заместване от повелителна разпоредба от националното право (в този смисъл Решение №
76/22.07.2020 г. на ВКС по
т. д. № 1011/2019 г., I
т. о.), а тези по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал. 2 от ЗПК (отм.) не
създават императив за договаряне на последици от закъснението, претенцията за
наказателна лихва се явява изцяло неоснователна и поради това трябва да се
остави без уважение.
В обобщение,
облигационната връзка е била надлежно учредена и е създала в тежест на ищеца
ангажимент да отпусне на ответниците С.Я. (починал в хода на производството) и М.Я. заемната
сума от 26 100, 00 лева, която последните е следвало в срок до 15.10.2017 г. да
върнат с лихва при годишен лихвен процент, формиран от определения от Българска
народна банка основен лихвен процент – 4, 24% към 15.10.2007 г., увеличен с
надбавка от 7, 26%, разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски с падеж 15-о
число на месеца в периода от 15.11.2007 г. до 15.10.2017 г., съгласно
Погасителен план (л. 52 – л. 54) – неразделно Приложение № 1 към контракта, при
условията на солидарност по разбирането на чл.
122, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Макар и последното да не е изрично закрепено в договорния текст, тълкуването на отделните му
уговорки по правилото на чл. 20 от ЗЗД във взаимовръзка и в смисъла, който
произтича от целия договор с оглед целта
му, обичаите в практиката и добросъвестността, разкрива, че действителната обща
воля на съдоговорителите е била кредиторът да може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците, а плащането от страна на един от тях
да освобождава всички. Отделно от горното, към датата на кредитирането
заемателите са били брачно обвързани и съобразно чл. 25, ал. 2 от действащия
към момента на кредитирането Семеен кодекс (обн.,
ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г., отм.,
бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) са отговаряли солидарно за
задължения, които единият или двамата са поемали за задоволяване нужди на
семейството, а че именно такава е целта на усвоения банков кредит говори формулировката „за погасяване на съществуващи задължения и
заплащане на обучение”.
От съдебно-счетоводната
експертиза (л. 79 – л. 85) се изяснява, че кредиторът е престирил добросъвестно и точно на
15.10.2007 г. с
банков превод на заетите парични средства по указаната в договора сметка и
следователно е придобил срещу кредитополучателите вземания за връщане
на заемната сума и за заплащане на възнаграждение за ползването й в договорения
им размер. Давността за принудителното им събиране, която съгласно чл. 110 и
чл. 111, б. „б” от ЗЗД е съответно пет и три години, не е изтекла, както
неоснователно поддържат ответниците, тъй като началото й при ненастъпила
предсрочна изискуемост, каквато не е обявявана, се свързва с крайния им падеж –
15.10.2017 г. (в този смисъл Решение № 50173/13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4674/2021 г., III г. о., и Решение № 38/26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т. о.), и в
съответствие с чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъсната с
предявяване на исковете, които при уредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се считат
заведени с подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК в съда – 23.10.2019 г.
След образуване на делото единият
от съдлъжниците в лицето на ответника С.Я. е починал. Според чл. 60,
ал. 1 от ЗН за задълженията му отговарят приелите наследството му негови
наследници съобразно
наследствения си дял (в този смисъл Решение
№ 165/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о.), а призовани да го наследят са съпругата
му и ответник по делото М.Я. и децата му И.С.Я., ЕГН: **********, и Ж.С.Г.,
ЕГН: **********, които са конституирани в процеса в качеството на негови
процесуални правоприемници. Последната е обективирала формално изряден отказ от
наследството му, надлежно вписан по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН в особената книга на
Районен съд – Първомай под № 34/10.11.2020 г., и зачитането на правните му
последици води до извод, че не е обременена с дълговете на праводателя си.
Казаното я лишава от процесуална легитимация за участие в настоящото
производство с предмет тяхното установяване, поради което по отношение на нея
същото следва да бъде прекратено (в този смисъл Определение № 29/21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4583/2019 г., IV г. о., и Определение №
66 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2019 г., II г. о.).
С активното си процесуално поведение
по оспорване на исковата молба другите двама наследници, които не са оспорили
наследствените си права, по ясен, безспорен и недвусмислен начин са
демонстрирали действително и непоколебимо намерение за встъпване в тях по
разума на чл. 49, ал. 2, изр. 1 от ЗН (в
този смисъл Решение № 83/21.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5570/2015 г., IV г. о.), като в приложение
на чл. 53 от ЗН дяловете им са поравно увеличени с частта на отреклата се тяхна сънаследница (в този смисъл Тълкувателно решение № 148/10.12.1986 г., ОСГК).
Респективно, ответникът И.Я. дължи съразмерно на наследствената си квота ½ от исковите
задължения солидарно с ответника М.Я., която на собствено основание е техен
носител за пълния им размер (в този смисъл Определение № 836/21.11.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 60119/2016 г., IV г. о.).
Непогасеният остатък от главницата е
изчислен от вещото лице на 21 465, 00 лева, поради което главният иск за 22 013, 81 лева следва при съблюдаване на диспозитивното начало да
се уважи напълно, ведно със законната лихва от датата на сезиране на заповедния
съд – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. на обявеното в Република България извънредно положение, през който мораториумът на
чл. 6 от Закона за мерките, както и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците в редакцията му от ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.,
освобождава длъжниците от юридическите последствия на просрочието.
Искът за възнаградителна лихва за периода
от 15.10.2010 г. до 15.10.2017 г. вкл. е основателен до определения от
експертизата размер – 10 102, 00 лева, а за разликата до заявения от 10 390, 60 лева подлежи на отхвърляне.
По аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК
с оглед изхода на спора ответниците М.Я. и И.Я. следва да бъдат осъдени разделно
и поравно да възстановят съразмерно на уважената част от исковете
съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи, както следва:
Ø в исковото производство – общо на 921, 32 лева, от които 642, 32 лева –
довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 186, 00 лева – възнаграждение
на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 93, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца от юрисконсулт,
което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 150, 00 лева, като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета
му и ефективното участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство – общо на 673, 32 лева, от които 642, 32 лева –
внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и 31, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на
заявителя от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в размер на
50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.
Ответната страна, макар
и правоимаща за съдебни разходи, не претендира и не доказва сторени такива.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 300/2020
г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, в ЧАСТТА срещу ответника Ж.С.Г., ЕГН: **********,***, конституирана в
качеството на процесуален правоприемник
на починалия в хода на процеса ответник С.П.Я., ЕГН: **********, и процесуално представлявана по пълномощие от адв. А.Г.Ч., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***-юг.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.И.Я., ЕГН: **********,***, и
И.С.Я., ЕГН: **********,***, конституирани в
качеството на процесуални правоприемници
на починалия в хода на производството ответник С.П.Я., ЕГН: **********, и процесуално
представлявани по пълномощие от адв. А.Г.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***-юг, а първата – и на собствено основание като първоначален ответник, дължат на
„П. И. Б.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Н. В. Н.и С. А. П.в качеството съответно на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от
юрисконсулти Е.П.Г. и В.Г.Д., с адрес за съдебна кореспонденция***, по Договор № ***г. за банков кредит при условията на
солидарност
– първата пълния размер, а вторият – ½ от размера на следните задължения, за
принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 323/25.10.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай: сумата от
22 013, 81 лева (двадесет и две хиляди и тринадесет лева и осемдесет и една
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в съда, до окончателното издължаване, с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. (вкл.), и сумата от 10 102, 00 (десет хиляди сто и два) лева –
договорна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.10.2017 г. вкл., а искът за
договорна лихва в частта за разликата над уважения до пълния му предявен размер
от 10 390, 60 лева (десет хиляди триста и деветдесет лева и шестдесет
стотинки) и искът за наказателна лихва за забава върху главницата за периода от
15.07.2010 г. до 21.10.2019 г. вкл. в размер на 19 355, 12 лева
(деветнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН: **********,***,
и И.С.Я., ЕГН: **********,***, конституирани в качеството на процесуални
правоприемници на починалия в хода на производството ответник С.П.Я., ЕГН: **********,
и процесуално представлявани по пълномощие от адв. А.Г.Ч., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***-юг,
а първата – и на собствено основание като първоначален ответник, да заплатят
поотделно на „П. И. Б.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Н. В. Н.и С. А. П.в качеството съответно на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от
юрисконсулти Е.П.Г. и В.Г.Д., с адрес за съдебна кореспонденция***, както следва:
Ø сумата от 460, 66 лева (четиристотин и шестдесет лева и шестдесет и шест стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора,
за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита на ищеца от
юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, и
Ø сумата от 336, 66 лева (триста тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) – съдебноделоводни
разноски по ч. гр. дело № 583/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за квалифицирана процесуална защита на заявителя от юрисконсулт,
съразмерно на уважената част от исковете.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава
досието на ч. гр. дело
№ 583/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в
сила.
Решението,
в частта за прекратяване на производството, има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
СМ/ЕД
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)