№ 30816
гр. София, 02.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110132240 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 от ЗЗД от
ищцата К. Г. Ч. срещу ответника ***********, представляван от кмета ******, за
заплащане на сума в размер от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени
на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на счупване на десен
глезен поради стъпване в улична шахта без поставена решетка на 02.07.2022г., около
11:00 ч., при движение по тротоар на *********, и сумата от 225 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за направени разходи за лечение – за
стойност на ортопедичен ботуш – ортеза.
Ищцата твърди, че на 02.07.2022г., около 11:00 ч., при движение по тротоар на
******* II“, пред ****, в гр.София, стъпила в улична шахта без поставен капак, а това
довело и до падането и на земята, при което усетила силна болка в десния крак. Сочи,
че шахтата била покрита с растителност и в нея имало дупка с диаметър от 40 см и
около 10 см дълбочина. Вследствие на падането десният глезен на ищцата бил силно
подут и не можела да го движи, поради което посетила ********** за преглед, където и
била направена рентгенова снимка, и кракът и бил обездвижен и бил поставен
ортопедичен ботуш – ортеза. Поради изпитвания от ищцата дискомфорт, на
08.07.2022г. е извършена смяна на ортопедичния ботуш - ортеза с гипсова шина-
ботуш, като същата била свалена на 03.08.2022г. В последващ период от два месеца на
ищцата били провеждани рехабилитационни процедури и физиотерапии за
възстановяване на движението на крака. Твърди, че вследствие на инцидента
изпитвала силни болки и страдания неудобства, физически дискомфорт, свързани със
затруднението за движение, като болките от травмата така и не отшумели напълно.
Сочи също, че имала затруднения в ежедневните си дейности поради обездвижването,
че преживяла емоционални страдания, имала смущения в съня, била изнервена и
раздразнителна, както и се влошили взаимоотношенията и с нейни близки, така и била
ограничена възможността и да полага грижи за детето си. Ищцата не полагала трудова
1
дейност за периода на лечение, което повлияло в негативен аспект на професионалната
и дейност и кариерно развитие и я стресирало. С оглед на изложеното твърди, че
вследствие на падането е претърпяла имуществени вреди за лечението си и
неимуществени вреди, като поддържа, че ответникът е легитимиран да отговаря за
причинените вреди, доколкото именно на *********** било възложено
стопанисването и поддръжката на обществените тротоари в гр.София, като в
задълженията на ответника влизало и недопускането на наличие на необезопасена и
необозначена дупка върху тротоара на соченото място на настъпване на процесния
инцидент. Моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищцата бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Представя под опис 8 бр. писмени доказателствени средства, приложени към
молба от 03.07.2023 г.
Ответникът в срока по 131 депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността на
***********. Оспорва твърденията относно начина, по който се е случила описаната
злополука, като намира, че не са налице доказателства за нарушение на тротоарната
настилка, което да стане причина за настъпването на инцидента с ищцата, както и да са
нанесени на ищцата твърдените вреди и същата да е претърпяла негативни последици с
твърдяната продължителност. В условията на евентуалност спрямо този довод, счита
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишено и несъответно на
произтеклите вредоносни последици. Релевира възражение, че ищцата е допринесла
за настъпването на вредите с поведението си, тъй като ищцата не е положила
дължима грижа да прояви внимание при движението си, която, ако беше положена, би
осуетила причиняването на телесната повреда. Навежда довод, че процесният участък
представлява забранена за преминаване площ, като преминаването на ищцата през
тревната площ представлява нарушение на чл. 35, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ***********. С оглед на
изложеното, счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени, а в условията на
евентуалност- да бъде присъдено по- ниско от претендираното обезщетение, като
навежда, че подлежат на обезщетяване претърпени болки и страдания, но не и други
негативни емоционални преживявания, така и че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да бъде съобразен с обществения критерий за
справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.
Представя под опис 2 бр. снимки, както и прави искане по чл. 190 ГПК.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявените осъдителни искове са с правно основание
2
чл. 49, вр. с 45, ал. 1 от ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата по исковете с правно
основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че е претърпяла твърдените
неимуществени и имуществени вреди (конкретно следва да докаже пълно и главно, че
на 02.07.2022г., около 11:00 ч., при движение по тротоар на ******* II“, пред ****, в
гр.София, стъпила в улична шахта без поставен капак, която шахта била покрита с
растителност и в нея имало дупка с диаметър от 40 см и около 10 см дълбочина,
вследствие на което паднала на земята, при което десният глезен на ищцата бил
счупен), че те са настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на
служители на ответника при или по повод изпълнение на възложена от ответника
работа, като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и размера на
имуществените вреди.
Съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК, че ищцата не сочи доказателства за механизма
на деянието, както и за претърпените от нея негативни преживявания и техния
интензитет.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи, че е
заплатил претендираните суми, както и оборване на презумпцията на виновност. Във
връзка с наведеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат в тежест на ответника е да установи твърдяното от
него поведение на увредения, което е довело до настъпване на вредите. Съдът указва
по чл.146, ал.2 ГПК, че ответникът не сочи доказателства за осъществено поведение на
увредения, което е довело до настъпване на вредите.
3. Безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелства: че тротоар на ******* II“, в
района пред ****, в гр. София, се стопанисва от ответника ***********.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените от ищцата към молба от
03.07.2023 г. писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Към отговора на исковата молба са представени снимки, които следва да бъдат
приложени по делото.
Искането на ответника по чл.190 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото с
оглед оспорването в отговора, ищцата следва да докаже наличието на релавантните за
претендирано право обстоятелства, а при така формулирано искане съдът не може да
приложи последицата на чл.190 ГПК, тъй като се касае за доказателствена тежест.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
3
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.10.2023 г. 15:30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените към молба от 03.07.2023 г. писмени
доказателства, описани в същата.
ПРИЛАГА по делото приложени към отговора на исковата молба снимки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.190 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4