РЕШЕНИЕ № 260184
/ 22.7.2022г.
гр. Перник, 22.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
като
разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 06691
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 262627/15.06.2022 г.,
подадена от М.К.Ф. и К. С.Ф., чрез пълномощника им – адв. К.Б.,
с която се иска допълване на решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 06691/2020
г. на ПРС, като съдът се произнесе по предявения иск за собственост по отношение
на разликата от установените в решението 39 кв.м. до пълния предявен размер от
80 кв.м.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК,
както и към настоящия момент по делото не е постъпил отговор на молбата, нито е
взето становище по нея от ответниците Б.П.Ц. и П.П.Ц..
Съдът
намира молбата за допустима, като подадена от легитимирани страни в
законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото й искане.
Производството по гр.д. № 06691/2020
г. на ПРС е образувано по предявени искове по чл. 108 и
чл. 109 ЗС от М.К.Ф. и К. С.Ф., чрез пълномощника им – адв. К.Б., срещу Б.П.Ц.
и П.П.Ц., за признаване за установено по отношение на ответниците, че на
основание наследство и покупко-продажба ищците са собственици на посочения в
исковата молба недвижим имот, представляващ реална част с площ от около 80
кв.м. от УПИ XXV-807 в кв. 17 по плана на с.
Д., община Перник при
граници: от запад УПИ- XXV-807, от север – дере, от
изток - УПИ XXIV-808, от юг- улица, като ответниците бъдат
осъдени да предадат на ищците владението на имота и да премахнат изградената в
имота им ограда около процесната реална част, нанесена на скицата на вещото лице А.Ц. по гр.д.№ 8915/2017 г. на ПРС.
В практиката на ВКС по решение № 74/22.03.2013 г. по
гр. д. № 757/2012 г., I г. о., решение № 92/3.07.2014 г. по гр. д. № 1001/2014
г., II г. о. и др. е дадено тълкуване, че когато обектът на спорното право е
недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване
на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по
действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за
населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота.
В случаите, когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя
също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от
индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот
това означава да се посочат нейните граници и площ. Индивидуализацията трябва
да пълна. Такава, че при конкретна преценка да се направи еднозначен извод за
местоположението, границите и площта на реалната част.
С решение № 70 от 14.06.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2741/2017 г., II г. о., ГК е прието, че индивидуализацията на реалната част от недвижим имот
може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници
и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, отразяващи графично
застъпването на имоти, нанесени в планове или карти с приблизително посочване
на площта. В случаите, в които спорната реална част е индивидуализирана със
скица, вкл. и по заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й е
установена от експертно заключение по делото, исковата молба е редовна.
В настоящия случай предмет на
делото е спорна реална част от недвижим имот, която е посочена с приблизителна
площ в исковата молба- „около 80 кв.м.“ и с
оглед скицата на вещото лице по друго дело- гр.д.№ 8915/2017 г. на ПРС,
а с приетото по настоящото дело допълнително заключение на вещото лице с рег. №
260183/12.01.2022 г. е установено, че спорната реална площ, ограничена с
перпендикуляр от регулационната линия към т. 1, между двата имота е оцветена в
зелено на комбинираната скица и е с площ от 39 кв.м. Северно от т. 1 на
комбинираните скици между двата имота няма ограда.
Поради това съдът е приел, че
площта на спорната реална част е 39 кв.м., за която площ и се е произнесъл с
решението си. Оттук се налага изводът, че няма искова претенция на ищците, по
която съдът да не се е произнесъл с решение № 260126 от
28.04.2022 г. по гр.д. № 06691/2020 г. на ПРС, доколкото площта сама по себе си не
е индивидуализиращ белег на недвижимия имот, а такива са неговите граници.
Следователно молбата по чл. 250 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание на чл. 250, ал. 3 ГПК,
Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
262627/15.06.2022 г., подадена от М.К.Ф. и К. С.Ф., чрез
пълномощника им – адв. К.Б., с която се иска допълване на решение № 260126 от
28.04.2022 г. по гр.д. № 06691/2020 г. на ПРС, като съдът се произнесе по
предявения иск за собственост по отношение на разликата от установените в
решението 39 кв.м. до пълния предявен размер от 80 кв.м.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: