№ 1136
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско
дело № 20211100507997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 от ГПК вр. с чл 577 ал.1 и сл.
ГПК.
Образувано е по подадена от „ПИБ“ АД жалба срещу определение №
786 от 21.05.20219 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен
отказ по заявление № 33122/21.05.2021 г., с която е поискано заличаване на
възбрана на имот по вписана обезпечителна заповед по гр.д. 17970/2011 г. на
СГС, вписана по вх. № 17049, акт 211, том 9 от 2012 г. на СВп.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните
по делото, намира за установено следното:
Върху обжалвания акт на съдията по вписванията е извършено
отбелязване, че е получен препис от определението на 01.06.2021 г.
Стореното отбелязване /стр.17 в делото/ не отговаря на изискванията на чл. 44
ал.1 от ГПК установяваща необходимите реквизити, удостоверяващо
надлежно връчване доколкото не е посочено нито лицето, на което е връчен
преписа от акта, нито неговото качество. Данни за изпратено съобщение до
молителя /настоящ частен жалбоподател/ по делото не се съдържат, поради
което настоящият съдебен състав приема, че жалбата е от надлежна страна и е
в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и като процесуално допустима следва да се
1
разгледа по същество.
Депозираната жалба е и основателна.
Производството пред съдията по вписванията е започнало по молба на
"ПИБ" АД, с която е поискано заличаване на възбрана, вписана в Службата по
вписванията – София въз основа на обезпечителна заповед по гр.д.
17970/2011 г. на СГС, вписана като акт по вх. № 17049, акт 211, том 9 от 2012
г. на СВп.
Видно от приложените към жалбата писмени доказателства, настоящият
жалбоподател е придобил правото на собственост върху имота по силата на
постановление за възлагане след проведена публична продан на същия по
изпълнително дело № 20147860400088 на ЧСИ М.М. рег. № 786, което е
влязло в сила на 12.10.2015 г., видно от стореното отбелязване.
За да откаже заличаване на вписаната върху имота възбрана, съдията по
вписванията е приел, че не са налице основанията, посочени в разпоредбата
на чл. 31 от ПВп и се е позовал на ТР 1/10.07.2018 г. по т.д. 1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Съобразно задължителните указания, дадени с цитираното
по-горе тълкувателно решение вписаните възбрани по реда на чл. 397 ал.1 т.1
от ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително
изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на
възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона
хипотези. В мотивите на тълкувателното решение са посочени някои от
предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези.
Прието е, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от
публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ
приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по
изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В случая
искането за заличаване на възбраната изхожда от купувач на имота, придобил
собствеността върху него на публична продан. Няма данни посочената
възбрана да брани и някакви права на други лица доколкото юридическото
лице, по чието искане е наложена обезпечителната възбрана е било страна в
соченото изпълнително производство респ. е участвало при разпределение на
сумата, получена от публичната продан на имота, предмет на възбраната,
видно от приложеното разпределение, извършено по реда на чл. 495 от ГПК.
2
Предвид горното и с оглед искането на купувача от публичната продан
възбраната следва да бъде заличена, тъй като за запазването й липсва
основание, предвид обстоятелството, че имотът вече не принадлежи на
длъжника, други кредитори на длъжника не могат след публичната продан да
се удовлетворяват чрез насочване на изпълнение върху този имот, а
купувачът го е придобил без тежести и има интерес от заличаване на
вписаната възбрана. Предвид горното и с оглед приетото в мотивите на т. 3 от
ТР 1/2018 г. по т.д. 1/2015 г. на ОСГТК жалбоподателят е заинтересовано
лице по смисъла на чл. 31 ал.2 от ПВп респ. е легитимирано да иска
заличаване на възбраната. В този смисъл е налице и съдебна практика на
ВКС, приложена и от жалбоподателя към заявлението пред АВп /определение
141/ 17.07.2018 г. на ВКС, Второ ГО, по ч.гр.д. 3974/2015 г./.
По тези съображения обжалваното определение на съдията по
вписванията като неправилно следва да се отмени като вместо това се
постанови вписване на заличаване на възбраната.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 786 от 21.05.20219 г. на съдия по вписванията
при СРС, с което е постановен отказ по заявление по заявление №
33122/21.05.2021 г., с която е поискано заличаване на възбрана на имот по
вписана обезпечителна заповед по гр.д. 17970/2011 г. на СГС, вписана по вх.
№ 17049, акт 211, том 9 от 2012 г. на СВп.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на възбрана, вписана в Службата по
вписванията- гр. София по вписана обезпечителна заповед по гр.д. 17970/2011
г. на СГС, вписана по вх. № 17049, акт 211, том 9 от 2012 г. на СВп.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на
вписването.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4