ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. В**, 24.02.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В** Й. М**
Н** Д. Н**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно частно гражданско
дело № 20221300500053 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба от „А1 Б*” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С**, 1309, район И**, ул. „К**” № 1, против Определение № 390 от 18.11.2021 г.
по гр.д. № 20211310100495/2021 г. по описа на PC- гр. Б**, 2-ри състав БРС е прекратил
производството по делото. Сочи се в жалбата, че определението е неправилно. Подържа се, че за
да прекрати производството по делото неправилно, необосновано и в нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е приел, че липсва изцяло идентичност
между фактите и обстоятелствата по иска и тези по заявлението и не се касае за едно и също
вземане въз основа на един и същи договор.
Сочи се , че в т. 12 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 371
/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Белоградчик са описани подробно обстоятелствата, от които
произтича вземането, а именно: "М** М** К**" ООД е сключило с ,,А1 Б**“ ЕАД (предишно
наименование „ Мобилтел “ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги
*********, партида *********, ID на договор М5603066 от 27.03.2017г. За всяка отделна мобилна
услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки и обезщетения. “
В жалбата се твърди , че същите обстоятелства са описани и в подадената по реда на чл.
422 във връзка с чл. 415 от ГПК искова молба: "М** М** К**" ООД е сключило с „А1 Б*“ ЕАД
(предишно наименование „М*“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги
*********, партида *********, ID на договор М5603066 от 27.03.2017г. За всяка отделна мобилна
услуга и пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки ши обезщетения. “ Твърди се също , че
петитумът на исковата молба е също идентичен с претендираното в т. 9 от Заявлението за издаване
на заповед вземане по чл. 92 от ЗЗД: 1863.00 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева/-
неустойка за неизпълнение на договор М5603066, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
Неправилен и необоснован бил изводът на съда, че искът по настоящото дело е за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1863.00 лв. - неустойка за неизпълнение на
договор *********, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
1
окончателното плащане, а в Заявлението за заповед било предявено вземане по договор М5603066.
От обстоятелствената част както на Заявлението, така и на исковата молба се установявало,
че страните са били в облигационни отношения по договор за използване на електронни
съобщителни услуги *********, партида *********, ID на договор М5603066 от 27.03.2017г. Т.е.
това е един и същи договор, който в системата на оператора се генерира с ID на клиент *********
(номерът, записан върху договора и приложенията към него), партида ********* и ID на договор
М5603066.
Поддържа се, че незаконосъобразно и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът
се е произнесъл по допустимостта на иска не въз основа на изложените в исковата молба
твърдения и заявения петитум, а въз основа на представените към нея писмени документи, които в
етапа на проверка за допустимост и редовност на исковата молба все още дори нямат качеството
на доказателства и не са приети като такива в процеса.
Иска се да бъде отменено Определение № 390 от 18.11.2021г. по гр.д. №
20211310100495/2021 г. по описа на БРС, 2-ри състав, с което БРС е прекратил производството по
делото и да бъде върнато делото на РС- гр. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:
Гр.д. 495/21г. на БРС е образувано по искова молба от жалбоподателя против "М М К"
ООД. Предявеният иск е за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 371/2021 г. на РС Б.
За да постанови обжалваното определение и прекрати производството по делото БРС е
приел, че липсва изцяло идентичност между фактите и обстоятелствата по иска и тези по
заявлението и не се касае за едно и също вземане въз основа на един и същи договор.
ВОС счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 371/21 г. в т. 12 от Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 371 /2021 г. по описа на БРС са описани подробно обстоятелствата, от
които произтича вземането, а именно: "М* М* К*" ООД е сключило с ,,А1 Б*“ ЕАД (предишно
наименование „ М* “ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги
*********, партида *********, ID на договор М5603066 от 27.03.2017г. За всяка отделна мобилна
услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки и обезщетения.
Същите обстоятелства са описани и в подадената по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК искова молба: "М* М* К*" ООД е сключило с „А1 Б*“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги *********, партида
*********, ID на договор М5603066 от 27.03.2017г. За всяка отделна мобилна услуга и пакет от
услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки ши обезщетения. “
При сравняване на заявлението и исковата молба се установява, че петитумът на исковата
молба е също идентичен с претендираното в т. 9 от Заявлението за издаване на заповед вземане по
чл. 92 от ЗЗД: 1863.00 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева/- неустойка за неизпълнение
на договор М5603066, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане.
От обстоятелствената част както на Заявлението, така и на исковата молба се установява,
2
че страните са в облигационни отношения по договор за използване на електронни съобщителни
услуги *********, партида *********, ID на договор М5603066 от 27.03.2017г. Т.е. това е един и
същи договор, който в системата на оператора се генерира с ID на клиент ********* (номерът,
записан върху договора и приложенията към него), партида ********* и ID на договор М5603066.
Следователно неправилно е приетото от първоинстанционния съд, че искът по настоящото
дело е за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1863.00 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор *********, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, а в Заявлението за заповед било предявено вземане по
договор М5603066.
Поради изложените съображения, съдът намира определението за неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото- върнато на БРС за
продължаване на производството.
На основание чл. 278, ал.2 ГПК, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр.д.№ 495/21г. на БРС, с което е прекратено производството
по делото.
Връща делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3