Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 25.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1993 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба и
в уточняваща молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество и ответния
земеделски производител на 01.03.2016г. сключили договор за доставка на
селскостопанска техника-адаптер за царевица, като се твърди, че бил договорен
срок за доставка на стоката-01.06.2016г. Сочи се, че с фактура №******* от 01.03.2016г. и
преводно нареждане от същата дата ищцовото дружество заплатило на ответника
аванс по договора в размер на 6960лв. с ДДС. Излагат се твърдения, че на
30.03.2018г. ищецът изпратил до ответника нотариална покана, с която го поканил
да изпълни задължението си по доставянето на селскостопанската техника в
едноседмичен срок, като в поканата било посочено, че в противен случай ищецът
ще счита договора развален и прави искане за връщане на платения аванс в размер
на 6960лв. Ищецът заявява, че в дадения седемдневен срок ответникът не изпълнил
задължението си, поради което ищецът счита договора за развален. Ищецът отправя
искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата 6960лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения по чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител, в отговора по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск, по съображения изложени в
отговора. Прави възражение, че към приложената фактура липсва писмен договор, а
фактурата не съдържа посочване на вида на селскостопанската техника. Заявява,
че липсват писмени доказателства за условията за изпълнение на договора и за
хипотезата на чл.87 от ЗЗД да бъде уведомена страната, чието неизпълнение се
твърди. Сочи, че при връчване на нотариалната покана чрез залепване на
уведомление липсва възможност лицето, до което е адресирана да възрази за
частично или пълно изпълнение. На следващо място особеният представител прави
възражение, че по гр.дело 619/2018г. по описа на ВТРС има за предмет обратна
сделка-доставка на селскостопанска техника от ищеца към ответника, като счита
за нелогично взаимни доставки с един и
същ предмет.Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена фактура
№********** от 01.03.2016г. на стойност 6960лв. с ДДС, като основание във
фактурата е посочено аванс за доставка на стопанска техника. Доставчик по
фактурата е ответния земеделски производител, а получател на стоката е ищцовото
дружество. Фактурата е подписана от двете страни по сделката, като е отбелязан
начин на плащане-с платежно нареждане.
Видно от представеното по делото
преводно нареждане, в полза на ответника, от страна на ищцовото дружество са
преведени по банков път сумата 6960лв., като банковия превод е извършен на
01.03.2016г.
С нотариална покана от 30.03.2018г.
ищцовото дружество е отправило изявление до ответника, че поради недоставяне в
продължение на две години на селскостопанска техника, за която с фактура №318
от 01.03.2016г. ищецът е заплатил аванс от 6960лв., ищецът разваля договора и
отправя искане до ответника за връщане на заплатения аванс. Нотариалната покана
е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 04.06.2018г., чрез
залепване на уведомление.
Видно от протокол от 04.06.2018г.
съставен от М Д-помощник-нотариус при С К-нотариус с район на действие ***** районен съд, адресатът на
нотариалната покана е търсен на адреса, вписан в справката от НБД „Население”,
не е открит, поради което е предприето залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, като в срока за получаване на поканата, изтекъл на 28.05.2018г., същата
останала непотърсена от получателя и е приложена разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от страна на ищцовото
дружество е заплатен аванс по фактура №318 от 01.03.2016г. на стойност 6960лв.,
като плащането е по доставка, която не е завършена, съгласно счетоводните
записвания.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С П, който работи в ищцовото дружество
на длъжност механик. Същият заяви, че договорът, по който е издадена процесната
фактура е за закупуване на адаптер за царевица, сключен на 01.03.2016г.
Свидетелят каза, че ответникът поел задължение пред ищеца да достави адаптер за
царевица, като доставката на адаптера е следвало да се извърши в срок до
01.07.2016г., но доставката не била направена. Ответникът бил търсен по
телефона във връзка с доставката, но тя не била извършена, както и не върнал
аванса. Свидетелят каза, че уговорките по договора били извършени в негово
присъствие между управителя на ищцовото дружество и ответника, който поел
ангажимент да достави адаптера. Свидетелят заяви, че ищецът и ответника са
имали дългогодишни търговски отношения.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е
допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:
Неоснователното обогатяване е институт на
гражданското право, регламентиран в чл. 55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния
принцип за недопускането на неоснователно разместване на имуществени блага. В
чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани три специални хипотези на неоснователно обогатяване, а
именно: получено без основание или с оглед на неосъществено основание или на
отпаднало основание. Фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55
и в трите хипотези изисква предаване, съответно получаване на нещо, като в третата
хипотеза при самото получаване е налице основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, но в последствие основанието,
на което е получено въпросното благо е отпаднало.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищцовото дружество и ответния земеделски производител са
били налице търговски взаимоотношения, във връзка с които са се договорили
относно доставка на селскостопанска техника-адаптер за царевица и на 01.03.2016г.
са оформили фактура за сумата 6960лв.,
представляващ аванс за доставка на селскостопанската техника. Фактурата е
двустранно подписана, като доставчик по сделката е ответника, а получател на
доставката е ищцовото дружество. Фактурата съдържа подписите на двете страни по
договора, поради което съдът приема, че
страните са постигнали договореност относно извършване на доставката, оформена
с процесната фактура, още повече, че по делото не бяха наведени твърдения и
представени доказателства, че процесната фактура от 01.03.2016г. е издадена във
връзка с друго договорно правоотношение. Наведените от особения представител на
ответника възражения, че между страните е имало и други доставки са
ирелевантни, доколкото няма конкретни твърдения, че процесната фактура е издадена
във връзка с друга конкретна сделка между страните, извън посочената от ищеца. Цитираното в отговора на исковата
молба гражданско дело касае
правоотношения между страните по други доставки, за които са издавани други
фактури. В конкретния случай, от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцовото
дружество е извършило банков превод на сумата 6960 лв.,в полза на ответния
земеделски производител, която сума е посочена във фактурата като авансово
платена сума за доставката, като фактурата е осчетоводена в счетоводството на
ищеца. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства относно
изпълнение на поетото задължение за доставка на селскостопанска техника, във
връзка с което е получил авансово процесната сума. Установи се, че с нотариална покана до ответника, от страна на ищеца е поискано изпълнение по договора
в срок от една седмица от получаване на поканата, като ищецът е направил и
изявление, че в противен случай ще счита договора за развален и иска
възстановяване на платения аванс. Видно от представеното удостоверяване от
нотариуса, нотариалната покана е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като по делото няма ангажирани доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението да достави на ищеца селскостопанската техника, за която е получил
авансово процесната сума. Съгласно чл.88 ЗЗД, развалянето на договора има
обратно действие, което означава връщане на престациите по разваления договор. След като не е извършена от страна на
ответника доставката и договора е развален, то е отпаднало основанието за
получаване на сумата по аванса и същата следва да бъде върната на ищеца. В
случая, вземането за връщане на полученото
без основание, не произтича от договорно неизпълнение, а от облигационното
задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, като предпоставка за
връщане на получената от ответника на отпаднало основание престация и липсата
на основание тя да се задържи. С оглед гореизложеното предявеният иск за връщане на сумата 6960 лв. се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски
и с оглед изхода на спора и разпоредбата
на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 278,40 лв. за държавна
такса, 680лв. за адвокатско възнаграждение и 150лв. за възнаграждение за вещо
лице.
Ответникът не е претендирал присъждане на
разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗП
А С С, със седалище и адрес на управление с.**********,
Булстат ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П
С” ООД, със седалище и адрес на управление гр.**********
сумата 6960 лв./шест хиляди
деветстотин и шестдесет лева/, представляваща получена от ответника на
отпаднало основание авансово платена от ищеца сума по фактура №********** от
01.03.2016г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба /25.06.2018г./ до окончателното
изплащане, както и направените от ищеца разноски за сумата 278,40 лв./двеста седемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/ за държавна такса, 680лв./шестстотин
и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и 150лв./сто и петдесет лева/ за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: