Р Е
Ш Е Н
И Е № 453
гр.Сливен, 22.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 2916 по описа
за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.05.2017 г. ответникът сключил Договор за паричен
заем № 2807983 с „Изи Асет Мениджмънт" АД за сума от 750 лева, която
се задължил да ползва и върне, съгласно
условията посочени в договора. Срокът на договора бил за 13 двуседмични
погасителни вноски, както следва:
1.
26.05.2017 г. - 89.95 лева (главница - 53.18, 10.09 лихва
и неустойка - 26.08); 2. 09.06.2017 г. - 89.35 лева (главница - 53.89, лихва -
9.38 и неустойка - 26.08); 3. 23.06.2017 г. - 89.35 лева (главница - 54.62,
лихва - 8.65, неустойка - 26.08); 4. 07.07.2017 г. - 89.35 лева (главница -
55.35, лихва - 7.92 и неустойка - 26.08); 5. 21.07.2017 г. - 89.35 лева
(главница - 56.10, лихва - 7.17 и неустойка - 26.08); 6. 04.08.2017 г. - 89.35
лева (главница - 56.85, лихва - 6.42 и неустойка - 26.08); 7. 18.08.2017 г. -
89.35 лева (главница - 57.62, лихва - 5.65 и неустойка 26.08); 8. 01.09.2017 г.
- 89.35 лева (главница - 58.40, лихва - 4.87 и неустойка - 26.08); 9.
15.09.2017 г. - 89.35 лева (главница - 59.18, лихва - 4.09, неустойка - 26.08);
10. 29.09.2017 г. - 89.35 лева (главница - 59.98, лихва - 3.29, неустойка -
26.08); 11. 13.10.2017 г. - 89.35 лева (главница - 60.79, лихва - 2.48 и
неустойка - 26.08); 12. 27.10.2017 г. - 89.35 лева (главница - 61.60, лихва -
1.67 и неустойка - 26.08); 13. 10.11.2017 г. - 89.35 лева (главница - 62.44,
лихва - 0.83 и неустойка 26.08).
Сочи, че ответника се задължил в 3-дневен срок от сключването на
договора да предостави на кредитора обезпечение - поръчителство (2 физически
лица, отговарящи на конкретно посочени в договора изисквания) или банкова
гаранция, като в противен случай, заемателят дължал на заемодателя неустойка в
размер на 339.04 лв. (13x26.08), като страните се
съгласили същата да бъде изплатена разсрочено с всяка от 13-те двуседмични
погасителни вноски. Размерът на погасителната вноска (главница и договорна
лихва) била 63.27 лв., като към нея била начислена и неустойката в размер на
26.08 лв. или общия размер на седмичната погасителна вноска възлизала на 89.35
лв. След извършено от длъжника плащане
по договора в размер на 90 лв била погасена част - 26.08 лв. от начислената
неустойка, поради което и претендираната със заявлението непогасена неустойка
била в размер на 312.31 лв.
Сочи, че дължимата от ответника
главница по договора за заем била в размер на 696,82 лв., а договорната лихва в
размер на 62,42 лв. за периода от 26.05.2017г. / датата на първата вноска/ до
10.11.2017г. /датата на настъпване падежа на договора/.
Твърди още, че страните се
съгласили, съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД при забава в
плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни да се начисляват разходи в
размер на по 9 лв. на всеки 30-дневен период, като общият размер на начислените
разходи не можел да надвишава сумата от 45.00 лв. Разходите за събиране на
вземането се изразявали в изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
потребителя.
В настоящия случай такива разходи
били начислени на следните дати: 10.07.2017 г. - 9.00 лева; 09.08.
Твърди, че бил сключен договор за
цесия между заемодателя и ищеца от 30.01.2017г., по силата на който било
прехвърлено вземането от ответника.
Иска се от съда постановяване на
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сума в размер на 696,82 лв. главница по договор за заем
№
2807983/11.05.2017г. между ответника и цедента на ищеца „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018г. до
окончателното изплащане; 62,42 лв. договорна лихва от 26.05.2017г. до 10.11.2017г.; 312,31 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
Претендират се разноски, сторени
в заповедното производство и тези в
исковото.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна
е депозиран от назначен на ответника особен представител, който оспорва
исковете. Твърди, че ищцовото дружество не доказал,
че е уведомил ответника за осъществената цесия, поради което прехвърлянето
нямало действие по отношение на него. Моли да се отхвърлят исковете.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД гр.София и ответника М. бил сключен договор за паричен заем №
2807983 по продукт EasyMax 24, по силата на който на
ответника била предоставена сума в размер на 750 лв. Срокът на договора бил 26
седмици, брой вноски 13 с размер на двуседмичната погасителна вноска 63,27 лв.,
като всяка вноска е с посочена в договора фиксирана падежна дата. Съобразно
чл.3 от договора /служещ и като разписка за получената сума/ с подписването му
от заемателя, същият удостоверява, че е получил
сумата от заемодателя. Разпоредбата на чл.4 от договора за заем предвижда, че в
срок до три дни от подписването на договора, заемателят
се задължавал да предостави на заемодателя обезпечения – поръчители две
физически лица или банкова гаранция с бенефициер
заемодателя. Страните уговорили същ о така, че при неизпълнение на това
задължение, заемателят ще дължи на кредитора
неустойка в размер на 339,04 лв., платима разсрочено като към всяка погасителна
вноска се добавя и сумата от 26,08 лв. В чл.9, ал.2 от договора е
предвидено в случай на неизпълнение от
страна на заемателя да заплаща в срок дължимите суми
по заема, заемодателя да провежда телефонни разговори с него, да изпраща
съобщения, писма, стикери, домашни посещеция, които
дейности, видно от Тарифа на кредитодателя са в
размер на 9 лв. всяко.
На 30.01.2017г. между заемодателя и ищцовото
дружество бил сключен договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/,
между които и вземането на ответника. Цедентът
потвърдил на цесионера сключената цесия /л.19 от
делото/, както и го упълномощил от негово име да уведомява длъжниците по
сключената цесия /л.20/.
Няма данни длъжникът да е бил уведомяван за станалата цесия, нито от страна
на цедента, нито от страна на цесионера
и настоящ ищец.
Към исковата молба е приложено
уведомление за цесията адресирано от цесионера ищец
до длъжника ответник, което било връчено, но на назначен от съда особен
представител на ответника, поради връчването на съдебните книжа при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
На 07.02.2018г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било
образувано ч.гр.д. № 550/2018г. на СлРС и заповед
била издадена за следните суми:
- 696,82 лв. – главница
по договор за паричен заем № 2807983/11.05.2017г., прехвърлен с цесия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.02.2018г. до
окончателно изплащане на задължението;
- 62,42 лв. - договорна лихва за периода от 26.05.2017г.
до 10.11.2017г.;
- 312,31 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение;
- 45,00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране
на задължението;
- 24,48 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 11.11.2017г. до 31.01.2018г.
Присъдени са и разноски в размер на 125 лв., от кято сума 25 лв. платена
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В хода на процеса е
допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза. От заключението на
вещото лице, както и от изслушването му в открито съдебно заседание се
установи, че задължението на ответника по сключения договор за заем
същедтвувало и не било изпълнено в пълен размер. Ответникът извършил едно
плащане от 90 лв., с което била погасена главница в размер на 53,18 лв.,
неустойка 26,08 лв. и лихва 10,09 лв. Неизплатеното задължение за главница било
в размер на 696,82 лв., това за неустойка в размер на 312,31 лв., а разходите
за събиране на вземането в размер на 45 лв., изразяващи се в 5 бр. изпратени
съобщения до ответника длъжник. Имало и начислена лихва за забава в размер на
24,48 лв.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени
доказателства в процеса, както и от писменото доказателствено средство – заключение
на съдебно икономическа експертиза, което като изготвено от вещо лице,
разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на икономиката и
неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са
допустими, доколкото са предявени от лице, заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество претенциите
са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен паричен заем между ответника М.
и трето неучастващо по делото лице, което обаче е цедент на ищеца по това конкретно вземане. Установи се също
така сключен договор между заемодателя на ответника и ищцовото
дружество договор за цесия, по силата на който е прехвърлено вземането от
ответника.
Действително по делото не се
доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент по договора
за цесия/, нито от сегашния кредитор ищец / цесионер/.
В конкретния правен казус съдът не би могъл да приеме, че уведомление има с
връчването на исковата молба, тъй като ответника е представляван в процеса от
особен представител, на който всъщност са връчени съдебните книжа. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуално представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания отсъстващ ответник.
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,
освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е страната
по спорното материално правоотношение.
Целта на уведомяването на
длъжника за станалата цесия всъщност е да го предпази от двойно плащане на едно
и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То стабилизира правата на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму. Неизпълнението му обаче
/неуведомяването/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а
води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на длъжника,
престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай ответникът
не е открит, представляван е от особен представител в процеса, който не би
могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария кредитор. По делото обаче
безспорно се установи посредством заключение на вещо лице, че задължението на
ответника не е погасено и съществува в
размер на исковите суми, поради което и
при съобразяване на станалата цесия, това задължение следва да се признае като
вземане на цесионера-ищец / в този см.
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение №
173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.
По изложените съображения
претенциите се явяват основателни и доказани в пълните им предявени размери и
биват уважени. Върху дължимата главница
в размер на 696,82 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.02.2018г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 1 450
лв., от които 175 лв.-платена държавна такса, 200 лв.- платен депозит за вещо
лице, 600 лв. – възнаграждение за особен представител и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък
по чл.80 ГПК, както и разноски в размер на 125 лв. по ч.гр.д.№550/2018г. на СлРС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Н.А.М., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от
Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев, сума в размер на 696,82 лв. /шестстотин
деветдесет и шест лева и 0,82 ст./–
главница по договор за паричен заем № 2807983/11.05.2017г., прехвърлен с
договор за цесия от 30.01.2017г.; сума в
размер на 62,42 лв. /шестдесет и два лева и 0,42 ст./ - договорна лихва за
периода от 26.05.2017г. до 10.11.2017г.; сума
в размер на 312,31 лв. /триста и дванадесет лева и 0,31 ст./ – неустойка за
неизпълнение на задължение; сума в
размер на 45 лв. /четиридесет и пет лева/ – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.02.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.А.М.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от
Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев, сума в размер на 1 450 лв. /
хиляда четиристотин и петдесет лева/,
деловодни
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: