№ 333
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253100500178 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 89368/06.11.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Е. Б. Х., чрез назначения й от съда особен представител адв. К. С., срещу
Решение № 3688/22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7250/2023 г. по описа на РС-Варна,
50-ти с-в, с което съдът е осъдил Е. Б. Х., гражданка на Руската федерация, родена на
********** г. в Московская област, с адрес: град ****, да заплати на Етажната собственост с
административен адрес: гр. ****, представлявана от И.Ц.Й. - управител, следните суми:
сумата в размер на 522,92 лева, представляваща стойност на незаплатена вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., за
самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на град Несебър, който се намира в
сградата в режим на етажна собственост, съгласно решение на Общото събрание на
етажната собственост от 01.03.2021 г.; сумата в размер на 548,08 лева, представляваща
стойност на незаплатена вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от
01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., за самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на град
Несебър, който се намира в сградата в режим на етажна собственост, съгласно решение на
Общото събрание на етажната собственост от 01.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от предявяване на исковете – 06.06.2023 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС; сумата в размер на 115,48
лева – представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 522,92 лева,
считано от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г.; както и сумата в размер на 121,03 лева –
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата в размер на 548,08 лева,
считано от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и е осъдил Е.
Б. Х., да заплати на Етажна собственост с административен адрес: гр. ****, сумата в размер
на 1 126 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за разглеждане на делото пред
РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
1
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че взетите от Общото събрание на ЕС решения не са разгласени
по предвидения в закона ред и не са достигнали до знанието на етажните собственици.
Счита, че ищецът - Етажната собственост с административен адрес: гр. ****, не е оказала
необходимото съдействие за извършване на плащането на процесните суми, по смисъла на
чл. 95 от ЗЗД, като не е предоставила възможност на етажните собственици да платят по
банкова сметка с титуляр – етажната собственост. Счита, че сумата в размер на 68000 лв. е
гласувана като бюджет за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г. и съгласно чл. 50 от ЗУЕС
съответната част, която следва да се заплаща от въззивницата е на ежемесечни вноски, което
изключва възможността изискуемостта на цялата сума да започне от 01.04.2021 г. за всяка от
вноските. Счита, че посоченият падеж - 01.04.2021 г. е за периода 2021-2022 г., а падежът по
решението се отнася за дължими вноски за 2020-2021 г. и 2019-2020 г., но не и за тези от
2021-2022 г.
По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 от ГПК, от Етажната собственост с административен адрес: гр.
****, чрез процесуален представител адв. Д. К., е подаден отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без
уважение и обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание въззивната страна – Е. Б. Х., чрез назначения от съда
особен представител адв. К. С., поддържа въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща
представител. Постъпила е молба вх. № 5883/27.02.2025 г. подадена от адв. К., процесуален
представител на въззиваемата страна – Етажната собственост на сграда с административен
адрес в град ****, за даване ход на делото. Изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Етажна собственост в
сграда, находяща се в гр. ****, с ид. ****, представлявана от Управителя на ЕС - И.Ц.Й.
срещу Е. Б. Х., гражданин на Руската Федерация, родена на **********г. в Московска
област, с БУЛСТАТ ********* и с адрес на територията на Република България: гр. ****,
осъдителни искове, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 522.92 лева –
представляваща стойност на дължима вноска за разходите по чл. 50 от ЗУЕС за периода
01.03.2021г. до 28.02.2022г. по отношение на притежавания от нея самостоятелен обект в
сградата в режим на ЕС с идентификатор № **** по КККР на град Несебър, както и сумата
от 115.48 лв., представляваща стойност на обезщетение за забава за времето от 02.04.2021г.
до 05.06.2023г.; сумата от 548.08 лева, представляваща стойност на дължима вноска за
разходите по чл. 50 от ЗУЕС за периода 01.03.2021г. до 28.02.2022г. по отношение на
притежавания от нея самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС с идентификатор № ****
по КККР на град Несебър, както и сумата от 121.03 лева, представляваща стойност на
обезщетение за забава за времето от 02.04.2021г. до 05.06.2023г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на задълженията.
В исковата молба се сочи, че ответницата - Е. Б. Х. е собственик на следните
недвижими имоти, които се намират в сграда в режим на етажна собственост: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****, по КККР на град Несебър, Област Бургас, с адрес на
имота: гр. ******, представляващ апартамент с площ от 66,54 кв.м., прилежащи части: 21,41
кв.м., равняващи се на 0,769 % ид.ч. от общите части на сградата и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****, по КККР на град Несебър, Област Бургас, с адрес на имота:
гр. ******, представляващ апартамент с площ от 69,71 кв.м., прилежащи части: 22,87 кв.м.,
равняващи се на 0,806 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърди се, че сградата, в която
се намират посочените имоти, е в режим на етажна собственост, като на проведено на
2
01.03.2021 г. Общо събрание на собствениците на обекти в сградата е било прието решение
за заплащане на вноски от собствениците за Фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно чл. 50
ЗУЕС, в общ размер на 68 000 лева за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., които
следвало да бъдат определени според процента на притежаваните от етажните собственици
идеални части от общите части на сградата. Твърди, че крайният срок за заплащане на
вноските бил 01.04.2021 г. Сочи се, че с оглед на притежаваните от ответницата идеални
части от общите части на сградата, същата дължи претендираните суми за вноски към Фонд
„Ремонт и обновяване“, както и обезщетение за забава за посочените периоди, с оглед
липсата на изпълнение на визираното решение на Общото събрание в срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й от съда особен представител,
е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не е присъствала на проведеното Общото събрание на ЕС и взетите
решения не са й били съобщени. Счита, че общата сума в размер на 68 000лева е следвало да
бъде изплащана от етажните собственици на месечни вноски, поради което няма как цялата
дължима от ответницата сума да е изискуема. На следващо място твърди, че съобразно
приетото решение по точка 3 от протокола от общото събрание, задължението да се плащат
неизплатени вноски в срок до 01.04.2021 г. се отнася за неплатените суми за периода 2019 –
2020 г. В тази връзка, предвид установената периодичност на дължимите плащания е
направено възражение за изтекла погасителна давност в случай, че се претендират такси за
посочения период от време. Сочи се, че с оглед липсата на определен срок за заплащане на
вноските за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., както и на покана за същото,
ответницата не е изпаднала в забава. Твърди се липсата на предоставена възможност за
заплащане на определените вноски по сметка със специално предназначение, съгласно чл.
50, ал. 3 ЗУЕС, или по сметка, открита на името на етажната собственост. По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът не се представлява. В писмено
становище излага съображения за основателност на исковите претенции. Претендират се
сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез назначения от съда особен
представител, оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата е
собственик на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****, по КККР на град Несебър, Област Бургас, с адрес на имота: гр. ******, представляващ
апартамент с площ от 66,54 кв.м., прилежащи части: 21,41 кв.м., равняващи се на 0,769 %
ид.ч. от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, по
КККР на град Несебър, Област Бургас, с адрес на имота: гр. ******, представляващ
апартамент с площ от 69,71 кв.м., прилежащи части: 22,87 кв.м., равняващи се на 0,806 %
ид.ч. от общите части на сградата; че сградата, в която се намират посочените имоти, е в
режим на етажна собственост, като на проведено на 01.03.2021 г. Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти е било прието решение за заплащане на вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно чл. 50 ЗУЕС, в общ размер на 68 000 лева за периода
от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., които следвало да бъдат определени според притежаваните
от етажните собственици идеални части от общите части на сградата.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, том 3, рег. № 2704,
дело № 535/2011 г. по описа на Й.Й. - помощник – нотариус по заместване на при С.А. –
Нотариус с рег. № 208 в НК с район на действие РС-Несебър се установява, че на 30.03.2011
г. И.Ц.Й., в качеството му на управител и представляващ на „Виго Груп“ ООД в качеството
му на продавач е продал на Е. Б. Х., в качеството й на купувач: апартамент с идентификатор
№ **** по КККР на град Несебър, находящ се в град ****, ет. 5, ап. 421, с обща площ
3
съгласно кадастрална схема от 87,95 кв.м., от които 66,54 кв.м. застроена площ на
самостоятелния обект и 21,41 кв.м. идеални части от общите части на сградата и апартамент
с идентификатор № **** по КККР на град Несебър, находящ се в град ******, с обща площ
съгласно кадастрална схема от 92,58 кв.м., от които 69,71 кв.м. застроена площ на
самостоятелния обект и 22,87 кв.м. идеални части от общите части на сградата
От справка – извлечение за площоразпределение на общите части за сградата „Хотел
с апартаменти“ с идентификатор № **** по КККР на град Несебър става видно, че към
апартамент с идентификатор № ****, по КККР на град Несебър има 0,769 % от общите
части на сградата, а към апартамент с идентификатор № ****, по КККР на град Несебър има
0,806 % от общите части на сградата.
От Протокол от проведено на 01.03.2021 г. в 10:00 часа Общо събрание на ЕС с
административен адрес: гр. ****, става видно, че са взети следните решения: по точка 4 от
дневния ред, за управител на Етажната собственост на сградата е избран И.Ц.Й., за срок от
две години, срещу възнаграждение от 800 лева месечно; по точка 3 от дневния ред е взето
решение дължимите и неплатени от етажните собственици парични задължения за такси и
вноски за 2019 – 2020 г. да се заплатят в срок до 01.04.2021 г.; по точка 5 от дневния ред е
взето решение към разходите по чл. 50 ЗУЕС в бюджета на ЕС да бъде заложена сумата от
общо 68 000 лева, за фонд „Ремонт и обновяване“, съставляваща 50000 лева за фонд „текущи
ремонти и обновяване“ – асансьори, пожарна защита, осветление, освежаване на стени и
тавани, оборудване на общи части, покривни конструкции, вентилационна система, открити
тераси в общите части, фасада, козирка, покрив, подови настилки и други, с включен труд и
материали; 8000 лева за фонд „непредвидени разходи“ и 10000 лева за ремонт на козирката
на сградата, за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., които да бъдат определени според
притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата.
Съгласно взетото по т. 7 решение на същото Общо събрание, финансовата година на ЕС е с
начало 01.03. на текущата календарна година и с край 28.02. на следващата календарна
година; заплащането на дължимите от собствениците вноски следва да се извършва в брой,
срещу издаден приходен касов ордер, в пълен размер, най-късно до 01.04.2021 г.
От уведомление от 25.03.2021 г. изпратено от Етажната собственост на сграда в
режим на ЕС с административен адрес в град ****, на основание чл. 46б от ЗУЕС, става
видно, че кметът на община Несебър е бил уведомен за проведеното на 01.03.2021 г. общо
събрание, на което за управител на ЕС е избран И.Ц.Й.. Към уведомлението е приложен и
заверен препис от протокола от проведеното общо събрание.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата. В тежест на ищеца по иск за реално изпълнение е да установи правопораждащият
юридически факт, по силата на който ответникът има правното задължение да плати
4
парична сума в конкретен размер, както и настъпилата изискуемост на задължението на
ответника. С оглед конкретно заявеното правопораждащо основание, предмет на исковете е
заплащане на парични суми: в размер на 522,92 лева, представляваща стойност на
незаплатена вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.03.2021 г. до
28.02.2022 г., за самостоятелен обект идентификатор **** по КККР на град Несебър, в
сграда в режим на етажна собственост, съгласно решение на Общото събрание на етажната
собственост от 01.03.2021 г.; сумата в размер на 548,08 лева, представляваща стойност на
незаплатена вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.03.2021 г. до
28.02.2022 г., за самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР на град Несебър, в
сграда в режим на етажна собственост, съгласно решение на Общото събрание на етажната
собственост от 01.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
предявяване на исковете – 06.06.2023 г. до окончателното им изплащане, сумата в размер на
115,48 лева – представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 522,92
лева, считано от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г.; както и сумата в размер на 121,03 лева –
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата в размер на 548,08 лева,
считано от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални
части. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 50 ЗУЕС, Общото събрание определя размера на
съответните парични вноски, съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1 % от МРЗ за страната.
Следователно, задължението на етажните собственици да заплащат таксите за Фонд "Ремонт
и обновяване" произтича от закона.
В настоящия случай, от Протокол от проведено на 01.03.2021 г. в 10:00 часа Общо
събрание на ЕС с административен адрес: гр. ****, се установи, че по точка 5 от дневния ред
е взето решение към разходите по чл. 50 ЗУЕС в бюджета на ЕС да бъде заложена сумата от
общо 68 000 лева, за фонд „Ремонт и обновяване“, съставляваща 50000 лева за фонд „текущи
ремонти и обновяване“ – асансьори, пожарна защита, осветление, освежаване на стени и
тавани, оборудване на общи части, покривни конструкции, вентилационна система, открити
тераси в общите части, фасада, козирка, покрив, подови настилки и други, с включен труд и
материали; 8000 лева за фонд „непредвидени разходи“ и 10000 лева за ремонт на козирката
на сградата, за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., които да бъдат определени според
притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата.
От справка – извлечение за площоразпределение на общите части за сградата „Хотел
с апартаменти“ с идентификатор № **** по КККР на град Несебър се установи, че към
апартамент с идентификатор № ****, по КККР на град Несебър има 0,769 % от общите
части на сградата, а към апартамент с идентификатор № ****, по КККР на град Несебър има
0,806 % от общите части на сградата/.
За определяне на дължимите от ответницата Е. Б. Х. такси за фонд „Ремонт и
обновяване“, следва да бъдат извършени следните математически операции: 68000 лева
умножено по 0,769 %, се равнява на 522,92 лева – дължима такса за с обект с идентификатор
№ **** по КККР на град Несебър; 68000 лева умножено по 0,806 %, се равнява на 548,08
лева – дължима такса за с обект с идентификатор № **** по КККР на град Несебър;
Посочените суми са дължими на основание взето решение по точка 5 от Протокол от
ОС на ЕС от 01.03.2021г.
Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2
от ЗУЕС. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Няма данни в
конкретния случай тези решения да са били обжалвани и отменени. А след влизането им в
5
сила решенията на ОС са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези
които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. При недоказване, че пред съответния съд по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е предявен иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС от
01.03.2021г., както и че същите са били отменени, то тези решения подлежат на изпълнение
и обвързват ответницата. Ето защо съдът приема, че са налице валидни взети решения по
въпроси от компетентността на ОС на ЕС, от които се пораждат задължения за собственик на
самостоятелен обект в сградата да ги изпълни в определения срок, както и че същите са
влезли в законна сила. Следователно, на основание възникналото правоотношение между
етажната собственост и ответницата, в качеството й на етажен собственик и адресат на
взетите и стабилизирани решения, в нейна тежест е възникнало парично задължение под
формата на дължими годишни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с площта
на притежаваните от нея самостоятелни обекти и ид.ч. от общите части на сградата.
Възражението, че взетите от Общото събрание на ЕС решения не са разгласени по
предвидения в закона ред и не са достигнали до знанието на етажните собственици е
неоснователно, с оглед обстоятелството, че по делото няма данни взетото решение да е
обжалвано в законоопределения за това срок или да е отменено. Както беше посочено, след
влизането им в сила решенията на ОС са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. При недоказване, че
пред съответния съд по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е предявен иск за отмяна на решенията
на ОС на ЕС от 01.03.2021г., както и че същите са били отменени, то тези решения подлежат
на изпълнение и обвързват ответницата.
По отношение на възражението, че Етажната собственост не е предоставила
възможност на етажните собственици да платят по банкова сметка с титуляр – етажната
собственост, същото е неоснователно и не касае дължимостта на процесните суми, а начина
на тяхното плащане. На следващо място в решението на ОС на ЕС, в точка 7 е посочено, че
финансовата година на ЕС е с начало 01.03. на текущата календарна година и с край 28.02.
на следващата календарна година; заплащането на дължимите от собствениците вноски
следва да се извършва в брой, срещу издаден приходен касов ордер, в пълен размер, най-
късно до 01.04.2021 г. Начинът на плащане е изрично приет в посоченото решение.
Уговореният начин на плащане - в брой и срещу издаден приходен касов ордер, в пълен
размер, най-късно до 01.04.2021 г., който се различава от разписаното в разпоредбата на чл.
50, ал. 3 от ЗУЕС, че средствата се набират в сметка със специално предназначение, която се
открива на името на управителя на ЕС, не е основание за недължимост на процесните суми.
Възражението, че задълженията за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ е на ежемесечни вноски, което изключва възможността изискуемостта на
цялата сума да започне от 01.04.2021 г. за всяка от вноските, също е неоснователно.
Претендираните суми представляват сбора от дължимите годишни ежемесечни вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“, като с взетото решение на ОС на ЕС е прието същите да бъдат
платени в брой и срещу издаден приходен касов ордер, в пълен размер, най-късно до
01.04.2021 г. Търсените суми за периода 2021-2022 г. а не за периода - 2019-2020 г.
Крайният извод на настоящата инстанция е за основателност на главните искове. На
основание чл. 86 ЗЗД, основателни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за
забава върху претендираните суми. Съдът служебно изчисли размера на дължимото
обезщетение за забава, с помощта на лихвен калкулатор. По отношение на главницата в
размер на 522,92 лева – обезщетението за забава, за периода от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г.
е в размер на 118,70 лева. По отношение на главницата в размер на 548,08 лева,
обезщетението за забава, за периода от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г. е в размер на 124,40
лева. Доколкото претендираните от ищеца суми, представляващи обезщетение за забава, са
по-малки от посочените и служебно изчислени от съда, то визираните претенции се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълния им претендиран размер.
Крайните изводи по делото на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на РС-
6
Варна, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на Етажната
собственост с административен адрес: гр. ****, представлявана от И.Ц.Й. следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за настоящото производство в размер на 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят е бил представляван от особен
представител, назначен в първоинстанционното производство. С оглед изхода от спора,
въззивният жалбоподател Е. Б. Х., следва да бъде осъдена да заплати на представлявалия я,
назначен от съда особен представител, сумата в размер на 400 лева - възнаграждение ,
определено на основание основание чл.47 , ал.6 , предл. последно от ГПК във вр. с чл.36,
ал.2 от ЗА и чл.7 , ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3688/22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7250/2023
г. по описа на РС-Варна, 50-ти с-в, с което съдът е осъдил Е. Б. Х., гражданка на Руската
федерация, родена на ********** г. в Московская област, с адрес: град ****, ДА ЗАПЛАТИ
на Етажна собственост с административен адрес: гр. ****, представлявана от И.Ц.Й. -
Управител, следните суми: сумата от 522,92 лева (петстотин двадесет и два лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща незаплатена вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“, дължима за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., за самостоятелен обект в
сградата – етажна собственост с идентификатор **** по КККР на град Несебър, съгласно
решение на Общото събрание от 01.03.2021 г.; сумата от 548,08 лева (петстотин четиридесет
и осем лева и осем стотинки), представляваща незаплатена вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“, дължима за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., за самостоятелен обект в
сградата – етажна собственост с идентификатор **** по КККР на град Несебър, съгласно
решение на Общото събрание от 01.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от предявяване на исковете – 06.06.2023 г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС; сумата от 115,48 лева (сто и петнадесет
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за заплащане на
главницата от 522,92 лева, начислено за периода от 02.04.2021 г. до 05.06.2023 г.; сумата от
121,03 лева (сто двадесет и един лева и три стотинки) представляваща обезщетение за забава
за заплащане на главницата от 548,08 лева, начислено за периода от 02.04.2021 г. до
05.06.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и е осъдил Е. Б. Х., да заплати на Етажна
собственост с административен адрес: гр. ****, сумата в размер на 1 126 лева /хиляда сто
двадесет и шест лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за разглеждане на
делото пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е. Б. Х., гражданка на Руската
федерация, родена на ********** г. в Московская област, с адрес: град ****, да заплати на
Етажната собственост с административен адрес: гр. ****, представлявана от И.Ц.Й. -
Управител, сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, пред ОС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание основание чл. 47 , ал. 6 от ГПК, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА и
чл. 7 , ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Е. Б. Х., гражданка на Руската федерация, родена на ********** г. в
Московская област, с адрес: град ****, да заплати на адв. К. С. С., от АК-Варна, вписана под
№ 409 в националния регистър за правна помощ, сумата в размер на 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща определено от съда възнаграждение за осъществено процесуално
7
представителство пред въззивната инстанция .
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8