№ 18867
гр. ............., 03.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:............
като разгледа докладваното от ............ Частно гражданско дело №
20221110102622 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 213017 от 26.07.2023 г., депозирана от
заявителя ............, чрез юрк. старши мениджър Правен отдел ............, с която е
направено искане за изменение на постановеното по делото определение №
25256 от 18.07.2023 г. в частта за разноските, като присъдените на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за заповедното
производство бъдат редуцирани до размера, посочен в чл. 6, т. 5 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за отговор ответната страна по молбата е изразила становище,
като счита заявеното искане за неоснователно по изложени в същото
съображения.
Съдът като разгледа материалите по делото и взе предвид становищата
на страните, намира молбата за изменение на определение № 25256 от
18.07.2023 г. в частта за разноските за допустима, доколкото искането е
направено в законоустановения срок от легитимирано лице, а по същество е
основателна по следните съображения:
Видно от материалите по делото, на 19.01.2022 г. ищцовото дружество е
депозирало заявление за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2622 по описа за 2022 г. на
СРС, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 10778 от 16.04.2022 г., с която съдът разпоредил
1
длъжникът М. И. Д. да заплати на заявителя ............ посочените суми, както и
направените по делото разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
След като съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е
върнато в цялост с отбелязване, че лицето е починало, с разпореждане №
74714 от 16.08.2022 г. съдът е разпоредил да се извърши справка по реда на
Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за смъртта и наследниците му. С определение
№ 21843 от 27.08.2022 г. съдът е конституирал на мястото на починалия
длъжник М. И. Д. с ЕГН **********, б.ж. на гр. ............., посочените като
наследници в справката, извършена от съда:
1. С. Е. Д. с ЕГН **********, от гр. ............., .............. - съпруга
2. И. М. Д. с ЕГН **********, от гр. ............., .............. - син
3. Д. М. Д. с ЕГН **********, от гр. ............., .............. - дъщеря
По делото е постъпило възражение № 266853 от 01.12.2022 г., към
което са приложен Пълномощно от 29.11.2022 г. и Договор за правна защита
и съдействие на длъжника от същата дата, като в същия е предвидено
възнаграждение в размер на 400 лева за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващо се в изготвяне и подаване на възражение срещу
издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение.
С разпореждане № 37589 от 23.03.2023 г., връчено на заявителя на
03.04.2023 г., съдът е указал на заявителя в срока по чл. 415, ла. 1, т. 1 ГПК да
предяви установителен иск. В указания от съда срок заявителят не е предявил
иск за установяване на вземането си, поради което с определение определение
№ 25256 от 18.07.2023 г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 10778 от 16.04.2022 г., и присъдил
претендираното адвокатско възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане
на страната може да допълни или да измени решението в частта му за
разноските, като този ред е приложим и за определенията, какъвто е
настоящият случай. Следователно процесуалният закон разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с
която е опредЕ. отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща е
случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието
2
искане за разноски. Втората хипотеза е налице, когато след като съдът е
определил дължимите разноски, страната прави искане те да бъдат приведени
в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този смисъл са
мотивите към т. 8 на ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. С молба вх. № 213017
от 26.07.2023 г., депозирана от заявителя ............, чрез юрк. старши мениджър
Правен отдел ............, е поискано от заповедния съд да измени определение №
25256 от 18.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2622 по описа за 2022 г. на
СРС, 59 състав, в частта за разноските, с което ............ е осъдена да заплати на
И. М. Д. сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, след като със същото определение съдът е обезсилил
заповедта за изпълнение, издадена по делото.
В случая, защитата на длъжника се е изразявала в подаване на
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр.
д. № 2622 по описа за 2022 на СРС, 59 състав, което е вписано и като предмет
в цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие. Тъй като
подаването на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника срещу заповедта за
изпълнение, не е сред изрично предвидените случаи в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, то
на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се
определи по аналогия, като се съобрази вида на извършеното действие. Съдът
намира, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6,
ал. 1, т. 5, пр. последно от Наредбата – за други молби. Тези действия на
адвоката са най - близко до действията на процесуалния представител на
длъжницата по заповедното производство, свързани с подаването на
възражение по чл. 414 ГПК /попълване на възражение по утвърден от закона
образец, без да е необходимо да е мотивирано/. Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 1, т. 5, пр. последното от Наредба № 1/09.07.2004 г. /в приложимата й
редакция преди изменението, което е обнародвано в ДВ, бр. 88/4.11.2022 г./, в
този случай се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, което е
и адекватно на оказаната услуга. В този смисъл е и съдебната практика на
СГС по сходни казуси, както следва:
определение № 7408 от 15.06.2023 г., постановено по в.ч.гр. д. № 6501 по
описа за 2023 г. на СГС, с което е отменено определение № 10122 от
16.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1642 по описа за 2022 г. на СРС,
59 състав, и е намален размера на първоначално присъденото адвокатско
3
възнаграждение.
определение № 2878 от 27.02.2024 г., постановено по в.ч.гр. д. № 449 по
описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № № 37088
от 19.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 44224 по описа за 2022 на СРС,
59 състав, с което е намален размера на размера на първоначално
присъденото адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното по - горе, молба с вх. № 213017 от 26.07.2023 г.,
депозирана от заявителя ............, чрез юрк. старши мениджър Правен отдел
............, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото
определение № 25256 от 18.07.2023 г. в частта за разноските, се явява
основателна и следва да бъде допуснато изменението, като се намали размера
на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на И. М. Д., до размера
на сумата от 50 лева. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за
разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните, като
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Доколкото в случая разносикте са присъдени с определение № 25256 от
18.07.2023 г., което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните, също в едноседмичен срок подлежи на обжалване
и настоящото определение за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на определение № 25256 от 18.07.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2622 по описа за 2022 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав,
в частта за разноските, като диспозитива за разноските СЛЕДВА ДА СЕ
ЧЕТЕ, както следва:
ОСЪЖДА ...................., със седалище и адрес на управление гр.
............., ж.к. .................. ............., ................ представляван от ........... -
изпълнителен директор, и чрез проц. представител ............. –
юрисконсулт, да заплати на И. М. Д. с ЕГН **********, от гр. .............,
.............., сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалени
по реда на чл. 248 от ГПк и на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последното от Наредба
4
№ 1 за миниланите адвокатски възнаграждения /в приложимата й редакция
преди изменението, което е обнародвано в ДВ, бр. 88/4.11.2022 г./.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5