Решение по дело №238/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е 

№

гр. Плевен, 26.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:     

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА                                                           2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

                                                            

при секретаря Ивайло Цветков, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова  в.гр.д. №238 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

С Решение №7  от 18.01.2019г., постановено по гр.дело №392/2018г. по описа на Районен съд-К. , съдът е отхвърлил  като неоснователен иска предявен от  Р.Г.М., с ЕГН ********** *** ж.к „В. “ № 3, ет.2, ап.5, чрез адв.Р.Д.М. ***,  с адрес за призоваване гр.К. ул. „***“ № 2 срещу: Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  БУЛСТАТ ***представлявана от П.И. В. – Председател, представлявана от адвокат П.Л. от ЛАК, със служебен адрес: ***; Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат П.Л. от ЛАК, със служебен адрес: ***; Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** и  Г.Д.И. с ЕГН ********** ***, представлявани и двамата от адвокат Г.Х. ***, със служебен адрес: град Велико Търново, ул. „Ц.Ц. “ №38, вх. „А“, етаж 5,  с който се иска да се признае за установено, по отношение на ответниците,  че договор за аренда вписан на 12.06.2014г. том ІV, № 54, дв.вх.рег.№ 1949, при СВ -К. , няма правно действие за периода на арендуване на земята, а именно от 01.10.2014г. до 01.10.2021г.  

Със същото решение, Р.Г.М., с ЕГН ********** *** ж.к „В. “ № 3, ет.2, ап.5, чрез адв.Р.Д.М. ***,  с адрес за призоваване гр.К. ул. „***“ № 2 е осъдена да заплати на ответниците направените от тях деловодни разноски както следва: 1.На Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  БУЛСТАТ ***, представлявана от П.И. В. – Председател, представлявана от адвокат П.Л. от ЛАК, със служебен адрес: ***, сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение; 2. На Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат П.Л. от ЛАК, със служебен адрес: ***, сумата от 350 лева – адвокатско възнаграждение; 3. На  Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** и на 4.Г.Д.И. с ЕГН ********** ***, представлявани и двамата от адвокат Г.Х. ***, със служебен адрес: град Велико Търново, ул. „Ц.Ц. “, №38, вх. „А“, етаж 5 сумите от по 350 лева на всеки един представляващи  адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от  от Р.Г.М., чрез  адвокат Р.М. ***. Излагат се доводи, че решението е неправилно, тъй като наследяването не е на основание чл.10, ал.2 ЗН, а на осн. чл. 8, ал.4 ЗН. Твърди се, че  искът пред РС-К. е предявен за установяване, че договорът за аренда няма правно действие за периода на арендуване на земята, а именно 01.10.2014г.- 01.10.2021г. Посочва се, че Г.В.Ц.  не е имала качество на съсобственик на имотите,  възстановени на Ц.Г.М. , и не е могла да сключва договори за аренда. Отправя се искане към ОС-Плевен решението да бъде отменено. Претендират се разноски.

         В законоустановения срок въззиваемите страни Р.Д.Г. и Г.Д.И., са депозирали отговор чрез адвокат Г.Х. ***. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна Д.Г.И., който чрез адв.П.Л. от ЛАК е депозирал отговор  в законния срок. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна кооперация ЗКПУ „З.К.“  с.П.,  като в законния срок не е депозиран отговор. В постъпилите отговори на въззивна жалба се поддържа становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Отправя се искане към ОС-Плевен, то да бъде потвърдено.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 05.06.2019г.  въззивникът Р.Г.М. редовно призована,  не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от адвокат Р.Д.М. ***, като пълномощник на въззивницата Р.Г.М., с която посочва, че поради служебен ангажимент не е в състояние да се яви в съдебното заседание. Не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба по посочените в нея съображения  и излага доводи по съществото на правния спор.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 05.06.2019г.   въззиваемите страни  Д.Г.И., Р.Д.Г.,  Г.Д.И., редовно призовани,  не се явяват и не се представляват.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 05.06.2019г.   въззиваемата страна ЗКПУ „З.К.“ – село П., Община И. се представлява от адвокат П.Л. от АК – Л. . Адвокат Л. излага доводи, че първоинстанционното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Развива доводи, че ако Г.В.Ц.  се явява съсобственик, относима е разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закон за арендатата в земеделието, приложима към датата на сключването на договора редакция, а именно 12.06.2014 година. Сочи, е разпоредбата дава възможност арендният договор да бъде сключен и само от един или няколко от съсобствениците на земеделските земи, а отношенията по повод арендното плащане се уреждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС. Адвокат Л. разглежда и хипотезата, при която Г.В.Ц.  е изключена от наследяването на наследодателя Ц.М. и няма качеството на съсобственик. Счита, че  това няма да даде отражение върху валидността на сключения облигационен договор, тъй като ще влезе в сила правоизключващото възражение срещу предявения  установителен иск, че както в ЗЗД така и в Закона за арендата в земеделието няма забрана, договор за отдаване под наем или аренда да се сключва от наемодател, както и договор за предоставяне на временно ползване на земеделска земя или недвижими или движими вещи за земеделско производство от  арендодател, който не е собственик. Излага доводи, че след като договорът е надлежно вписан, той поражда установените в него права и задължения между страните, като на основание чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, приобретателят ще замести арендодателя като страна в договора за аренда, до изтичането на срока за който е сключен. Отправя искане до ОС-Плевен първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и заокносъобразно. Претендира разноски. 

Плевенски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

 Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259, ал.1  ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение недопустимо.

Пред РС-К. е предявен иск от  Р.Г.М., чрез адв.Р.Д.М. ***,  с посочено в исковата молба правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  БУЛСТАТ ***, представлявана от П.И. В. – Председател,  в качеството му на арендатор; Д.Г.И. с ЕГН ********** ***; Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Г.Д.И. с ЕГН ********** ***, и тримата в качеството на наследници на арендодателя Г.В.Ц. ,    че договор за аренда вписан на 12.06.2014г. том ІV, № 54, дв.вх.рег.№ 1949, при СВ -К. , няма правно действие за периода на арендуване на земята, а именно от 01.10.2014г. до 01.10.2021г.  

Установява се от копие на Договор за аренда  на змеделска земя, вписан на 12.06.2014г. том ІV, № 54, дв.вх.рег.№ 1949, при СВ –К. , че същият е сключен между ЗКПУ „З.К.“, със седалище с.П., общ.И., обл.Плевен БУЛСТАТ ***, представлявана от П.И. В. – Председател, в качество на арендатор от една страна и Г.В.Ц.  от друга страна, в качеството на арендодател. Договорът касае временно възмездно ползване на земеделска земя в землището на с.П., както следва: Имот №030016, с площ 1.280 дка, местност „Старите лозя“; Имот №200013, с площ 12.011 дка, местност „Менков геран“; Имот №239014, с площ 5.104 дка, местност „Пишората“; Имот №339001, с площ 9.100 дка, местност „Среден връх“; Имот №379009, с площ 20.479 дка, местност „Кавлията“. Периодът на арендуване на земята съгласно договора е 01.10.2014г. до 01.10.2021г.  

Установява се от копие на Нотариален акт  за покупко-продажба на недвижим имот №42, том VII, рег. №2808 дело 858 от 25.07.2014г. на Г.И. -помощник-нотариус по заместване при В.Р. -нотариус с район на действие РС-К. , рег. №550 на Нотариалната камара, че Р.И.Ч.  и Н.Ц.Ц. са продали на Р.Г.М. недвижими имоти, сред които и процесните, при подробно описани при граници и съседи.  

Установява се от копие на Решение №30-04 от 01.10.2003г.  на Поземлена комисия И. за възстановяване правото на собственост  на земи  в съществуващи или възстановими стари реални граници  в землището на с.П., че на наследниците на Ц.Г.М.   е възстановено правото на собственост   в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот №030016, нива от 1.280 дка, 4 категория, местност „Старите лозя“, при описани граници (съседи).

 Установява се от копие на Решение №30-04 от 07.06.2004г.  на Поземлена комисия И. за възстановяване правото на собственост  върху земеделски земи  съгласно плана за земеразделяне   в землището на с.П., че на наследниците на Ц.Г.М. , бивш жител ***,   е възстановено правото на собственост   на имот №200013, нива от 12.011 дка, трета категория, местност „Менков геран“ при описани граници (съседи); имот №239014, нива от 5.104 дка, пета категория, местност „Пишората“ при описани граници (съседи); имот №339001, нива от 9.100 дка, четвърта категория, местност „Среден връх“ при описани граници (съседи); имот №379009, нива от 20.479 дка,  трета категория, местност „Кавлията“ при описани граници (съседи).

Пред първата инстанция е приложено копие на удостоверение за наследници на Ц.Г.М. , починал на 20.05.1987г.

Предвид така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

         Окръжен съд-Плевен счита, че РС-К. се е произнесъл по недопустим иск с правно основание чл. 124 ГПК. Пред РС-К. е предявен и приет за разглеждане недопустим иск с правно основание чл.124 ГПК за прзинаване  за установено, че сключеният договор няма правно действие и по така предявеният иск съдът се  е произнесъл. С определение от 18.09.2018г. на страните е обявен предварителен доклад, като съдът  е приел, че е сезиран   с правен спор по чл. 124, ал.1 ГПК. С протоколно определение от 09.01.2019г. РС-К. е обявил така изготвеният доклад по делото за окончателен.

При предявен установителен иск (независимо дали е положителен или отрицателен), наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Наличието на правен интерес се обуславя от правото, което се защитава от страна на ищеца с предявяването на иска, както и от обема на защита, която се цели предвид правните последици от евентуално уважаване на предявения иск. В настоящия случай предявеният иск по чл. 124 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес за предявяването му. Той не дава достатъчно ефикасна защита на накърненото право. Правният интерес следва да е налице към момента на предявяването му.

         Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск. В разглеждания случай е безспорно, за ищцата  в първоинстанционното производство Р.М.  липсва правен интерес от установителния иск, тъй като разполага с по-силна защита - правото да предяви конститутивен иск за обявяване на нищожност на договора или да поиска прекратяване на договора, или да предяви ревандикационен иск.

          Основният аргумент на ищцата пред Районния съд Р.Г.М. е,  че Г.В.Ц. , сключила договора за аренда от дата 12.06.2014г.  е роднина от пета степен и е изключена от наследяване на общия наследодател Ц.Г.М. , следователно същата не е  имала право да разпорежда с горепосочените недвижими имоти. Въз основа на тези аргументи, ищцата пред РС-К. Р.М., не може да получи търсената от нея защита, предявявайки иск по чл. 124 ГПК. Настоящият въззивен състав намира, че сключването на договор за аренда не  е действие на разпореждане, а  на обикновено  управление. Сключването на договор за аренда е управително действие по отношение на вещта. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респективно съсобственика, от чието име е установено материалното държане на вещта (В този смисъл Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5109/2013 г., ІІ г.о., ГК). До измененията в ЗАЗ, в сила от 07.02.2017 г., практиката и теорията последователно приемаха, че е допустимо сключването на договор за аренда,  както и на договор за наем от лице, което не е собственик, като е възможно сключване на такъв договор от лице, на което е учредено право на ползване.  Такъв договор е можело да се сключи и от несобственик  и да породи правни последици между страните по него. Договорът за аренда се определя като договор с облигационно действие за обекта на арендата, и с вещно действие за добивите на арендувания обект.  Настоящият текст на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ допуска договор  за аренда на земеделска земя да се сключи със съсобственик на земеделска земя, който притежава повече от 50% идеални части от земята или от упълномощен съсобственик, който заедно с упълномощилите го притежава повече от 50%  идеални части от съсобствения имот. Всеки един от съсобствениците на процесните  земеделски земи, съобразно ЗАЗ,  при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ може да сключи договор за аренда.  Съгласно чл. 3,  ал.4 ЗАЗ в редакцията му към датата на сключване на договора, когато договорът  за аренда   е сключен  само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията  помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.

         Въззивницата  Р.М. има правен интерес от предявяване на ревандикационен иск, иск за нищожност на сключения по-рано договор за аренда с ответниците по делото и с предмет същите земеделски земи, като твърди и докаже, че арендодателя по него не е собственик на имотите, какъвто иск не е предявен в производството пред РС-К. .

Във връзка с гореизложеното, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК,  обжалваното решение следва да се обезсили, а производството да се прекрати.

         При този изход на делото пред настоящата въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, Р.Г.М.,  с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  ЕИК ***представлявана от П.И. В. – Председател,  направените във въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

         При този изход на делото пред настоящата въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, Р.Г.М.,  с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  ЕИК ***представлявана от П.И. В. – Председател,  направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

         При този изход на делото пред настоящата въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, Р.Г.М.,  с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Д.Г.И. с ЕГН **********, направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

         При този изход на делото пред настоящата въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, Р.Г.М.,  с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Р.Д.Г. с ЕГН **********, направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

         При този изход на делото пред настоящата въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, Р.Г.М.,  с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Г.Д.И. с ЕГН **********, направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА  като НЕДОПУСТИМО  Решение №7  от 18.01.2019г., постановено по гр.дело №392/2018г. по описа на Районен съд-К. .

ПРЕКРАТЯВА  производството по  в.гр.д. №238 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен.

ОСЪЖДА Р.Г.М.,  с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемата страна Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  ЕИК ***представлявана от П.И. В. – Председател,  направените във въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.Г.М.,  с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемата страна Земеделска кооперация за производство и услуги „З.К.“, със седалище и адрес на  управление с.П., общ.И., обл.Плевен с  ЕИК ***представлявана от П.И. В. – Председател,  направените в първата инстанция съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Р.Г.М.,  с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемата страна Д.Г.И. с ЕГН **********, направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Р.Г.М.,  с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемата страна Р.Д.Г. с ЕГН **********, направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Р.Г.М.,  с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемата страна Г.Д.И. с ЕГН **********, направените  в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.