№ 267
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110157979 по
описа за 2021 година
„...“ ЕАД е предявило срещу К. Т. К. и Е. Е. Н., заместили на основание чл. 227 ГПК Е.
Н. В. (стара фамилия К.), установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на следните суми: 680,37 лева – главница по Договор № М4707783/15.09.2015
г., ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 105
лева – лихва за забава за периода 31.03.2017 г. – 21.12.2018 г. и 335,71 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване.
Ищецът твърди, че с Е. Н. В. (стара фамилия К.) са сключили рамков договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти М4707783/15.09.2015 г. под ID
на абоната *********. Към този договор били подписани Приложение № 1 от 15.09.2015 г.
за предоставяне на мобилна абонаментна услуга за SIM карта № 8935901187023571544 с
телефонен номер **********, като срокът на абонамента бил 24 месеца и изтичал на
15.09.2015 г. С Приложение № 1 от 15.09.2015 г. ищецът предоставил на ответника
комплексна абонаментна услуга – пакет – Фиксиран интернет номер 01000268355 и
Цифрова телевизия с номер 201000268356, а с последващи приложения от 31.12.2015 г. и от
14.09.2016 г. били предоставени и мобилни абонаментни услуги за SIM карти ... всяка услуга
за по 24 месеца. С Договор за продажба на изплащане от 14.09.2016 г. бил продаден и
апарат Sam Galaxy J5 Black Mat 15 23m със сериен № 351807083370877, като договорът бил
сключен за срок от 23 месеца, с уговорени 23 месечни вноски, всяка от които в размер на
14,50 лева. Съгласно ОУ на абонатите се издават ежемесечни фактури, подробно описани в
исковата молба, като плащане по тях следва да се извърши в 15-дневен срок от издаването
им. Договорите за продажба на изплащане следвало да се считат за прекратени при
1
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски. При неплащане на
дължимите суми по фактури договорът се считал за едностранно прекратен от страна на
мобилния оператор, за което била начислена неустойка за предсрочно прекратяване, която е
в размер на три такси, а по договорите за продажба на изплащане – като част от стойността
на отстъпките от пазарните цени на отстъпените устройства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които
оспорват предявените искове като неоснователни. Конституираният по делото наследник К.
Т. К. сочи, че никога не е поддържал контакт с майка си и е разбрал за смъртта с връчване
на книжата от настоящото производство. С оглед на узнатото обстоятелство е направил
отказ от наследство, поради което оспорва, че притежава качеството наследник на майка си
Е. Н. В. (стара фамилия К.). Твърди, че не е получавал уведомление за изискуемостта на
дължимите от майка му суми по процесния договор, с оглед на което счита, че не може да се
ангажира отговорността му за заплащането им съобразно дела му. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
С определение от 18.11.2021 г. съдът е конституирал като ответници по делото на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата Е. Н. В. (стара фамилия К.) нейните
наследници - К. Т. К. и Е. Е. Н..
С протоколно определение от 15.11.2022 г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на К. Т. К..
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между ищеца и Е. Н. В. (стара фамилия К.) са
налице валидни облигационни правоотношения, са представени Договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продукти М4707783/15.09.2015 г. с подписани към него
Приложение № 1 от 15.09.2015 г. за предоставяне на мобилна абонаментна услуга за SIM
карта № 8935901187023571544 с телефонен номер **********. Представено е Приложение
№ 1 от 15.09.2015 г. за предоставяне на комплексна абонаментна услуга – пакет – Фиксиран
интернет номер 01000268355 и Цифрова телевизия с номер 201000268356. Представени са
приложения от 31.12.2015 г. и от 14.09.2016 г. за предоставени мобилни абонаментни услуги
за SIM карти 8935901188073634369 и 8935901187066451224. С Договор за продажба на
изплащане от 14.09.2016 г. бил предоставен и апарат Sam Galaxy J5 Black Mat 15 23m със
сериен № 351807083370877.
Съгласно уговореното в т. 6. 2. 3 от подписаните приложения в случай че в рамките на
последния месец таксуващ период от срока на ползване абонатът не уведоми писмено
оператора, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на уговорения срок или желае
да продължи ползването на услугите за нов срок, то ползването на услугите продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратен по всяко време с
едномесечно писмено предизвестие без неустойки. В т. 6. 3. 1 е уговорено при нарушение на
задълженията на абоната по това приложение или общите условия към договора, в това
число и ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен по отношение на услугите
2
по приложението в рамките на определения в него срок, то операторът има право да
прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички месечни стандартни
абонаментни такси без отстъпки до края на срока на ползване.
Съгласно чл. 6.2. от сключения договор за продажба на изплащане месечните вноски се
отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани по договора за услуги. Според чл. 12.2.
при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски договорът се
прекратява, в който случай всички суми, дължими до края на срока на договора, стават
незабавно изискуеми.
Ищцовото дружество е издало фактура от 15.03.2017 г. за сумата от 157,79 лева с
включен ДДС за период на фактуриране 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. за разговори, данни,
съобщения и други такси и услуги, месечни такси и вноски за изплащане на стоки на името
на Е. Н. В. (стара фамилия К.); фактура от 11.04.2017 г. за сумата от 107,40 лева с включен
ДДС за период на фактуриране 09.03.2017 г. – 08.04.2017 г.; фактура от 12.05.2017 г. за
сумата от 90,39 лева с включен ДДС за период на фактуриране 09.04.2017 г. – 08.05.2017 г.;
фактура от 12.06.2017 г. за сумата от 87,99 лева с включен ДДС за период на фактуриране
09.05.2017 г. – 08.06.2017 г.; фактура от 12.07.2017 г. за сумата от 87,99 лева с включен ДДС
за период на фактуриране 09.06.2017 г. – 08.07.2017 г.; фактура от 11.08.2017 г. за сумата от
193,36 лева с включен ДДС за период на фактуриране 09.07.2017 г. – 08.08.2017 г.
Фактурите са придружени от приложение А, съобразно Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE“.
На 19.07.2017 г. дружеството е издало на името на Е. Н. В. (стара фамилия К.) сметка
№ **********, в която е начислена сумата 16,67 лева неустойка; сметка № **********, в
която е начислена сумата 6,53 лева неустойка; сметка № **********, в която е начислена
сумата 10,05 лева неустойка; сметка № **********, в която е начислена сумата 62,50 лева
неустойка; сметка № **********, в която е начислена сумата 39,96 лева неустойка –
месечни такси; сметка № **********, в която е начислена сумата 100 лева неустойка
устройство; сметка № **********, в която е начислена сумата 100 лева неустойка
устройство.
По силата на чл. 26.4. от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. С разпоредбата
на чл. 26.5. от ОУ ищецът предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата
за плащането на посочената в нея сума. Съгласно чл. 5.5 от договора с неговото подписване
абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите към договора ОУ.
При тази установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
От представените писмени доказателства по делото се налага извод, че се доказва
съществуването на облигационни отношения между страните. По силата на сключените
договори ищецът се е задължил да предоставя на клиента при определени ценови условия
3
далекосъобщителни мобилни услуги, както и мобилно устройство.
За установяване на количеството на доставените услуги по делото са представени
фактури с приложение А към тях, в което са посочени ползваните услуги. Истинността на
тези частни документи не е оспорена, нито изрично е заявено, че Е. Н. В. (стара фамилия К.)
не е била абонат на ищеца за процесните периоди от време и не е ползвала изобщо услугите
на този оператор, респективно не е дължала плащане на сумите по тези фактури или ако ги е
дължала, те са в друг размер, а не в посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е
възползвал от правото си да оспори процесните фактури пред оператора, удостоверяващи
неговите задължения по договора за далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са
отменени изцяло или да е редуцирано по размер задължението му в резултат на
оспорването, няма заявени от ответника. Издадените фактури действително представляват
частни свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила
само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая издателят на
фактурите е ищецът - доставчик на далекосъобщителни услуги. Вярно е, че в процесните
фактури се удостоверяват изгодни за издателя факти, които обаче следва да бъдат признати
за достоверни, доколкото освен че не са оспорени от насрещната страна, изложените в тях
обстоятелства не са опровергани по никакъв начин. Предвид липсата на каквото и да било
оспорване не се налага страната, която е представила фактурите, независимо че са изготвени
от нея ведно с приложенията, допълнително да доказва обстоятелствата по тях, доколкото
същите се приемат от насрещната страна при липса на изрично заявено оспорване
истинността на тези документи. Нещо повече - ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, че неговият наследодател е изправна страна по договора, които да
опровергават тези частни свидетелстващи документи. Процесните фактури са относими към
представения договор за далекосъобщителни услуги - в същите са посочени името на
абоната и неговия потребителски номер, което е напълно достатъчно за индивидуализацията
на абоната и за задълженията, за които се издава фактурата.
По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно. Не
са представени доказателства за упражняване на правото на оператора да прекрати
едностранно договорите, както е предвидено в чл. 27.2 и чл. 54.1 от ОУ. Не се установява
възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати облигационната връзка да е
упражнено по надлежния ред и договорите следва да се считат прекратени с изтичане на
уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в патромониума на
ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Вън от горното в
представените по делото сметки, в които са начислени неустойки, не е посочено
основанието за начисляването на тези неустойки. Тези сметки нямат характер на счетоводни
документи /фактури/ и сами по себе си не са годни да установят твърдяното предсрочното
прекратяване на договора, както и причината за това. Поради изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно чл. 27.1. от ОУ в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната
4
във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за
всеки ден закъснение.
По изложените съображеия предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат
уважени.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Ищецът е
сторил разноски в размер на 200 лева за държавни такси в исковото и заповедното
производство и 200 лева – депозит за особен представител. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се следват разноски в размер на 280,21 лева. Ответникът е бил
представляван от особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Е. Е. Н., ЕГН **********, заместил на основание чл. 227 ГПК Е. Н. В. (стара фамилия К.),
искове по реда на чл. 422 ГПК, че Е. Е. Н. дължи на „...“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 680,37 лева – главница по Договор № М4707783/15.09.2015 г., ведно със
законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105 лева – лихва за забава за периода 31.03.2017 г. – 21.12.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 81251/2018 г.
на СРС, 82 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. Е. Н., ЕГН
**********, заместил на основание чл. 227 ГПК Е. Н. В. (стара фамилия К.), иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта
на сумата 335,71 лева – неустойка за предсрочно прекратяване.
ОСЪЖДА Е. Е. Н., ЕГН **********, да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 280,21 лева – разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5