Решение по адм. дело №982/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. М. Ю., [ЕГН], подадена чрез адв. Д. Т., с адрес за призоваване и връчване: гр. Велинград, [улица], срещу Решение № 1012-12-425#1 от 17.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-919-5 от 30.05.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за отпускане на жалбоподателя парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 47,26 лв. дневно.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и присъждане на разноските. Представени са писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, поддържа законосъобразността на решението и разпореждането, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, VII състав, след като обсъди събраните по делото доказателства - административната преписка, включително всички разпореждания, получените структурирани електронни документи (СЕД), справките за осигурителен стаж и доход и договора за правна защита и съдействие, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 122-00-919 от 17.07.2024 год. С. М. Ю. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, във връзка с прекратяване на последното му трудово правоотношение, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, поради което за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

На основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо, с което са изискани документи за упражняваната трудова дейност в другата държава - членка, вкл. данни за осигурителните периоди и доходи. В изпълнение на задълженията по координационните регламенти, ТП на НОИ - Пазарджик е изискало информация от компетентната институция на съответната държава – членка чрез структурирани електронни документи - СЕД U001, U003, а впоследствие - при неполучаване на отговор са изпратени напомнящи СЕД U001CB, U003 и U009.

След постъпване на част от данните, с Разпореждане № 122-00-919-1 от 26.09.2024 год. Ръководителят на осигуряването за безработица е спрял производството по отпускане на ПОБ на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО до получаване на необходимата информация от компетентната институция на другата държава - членка. С последващи СЕД U017 (осигурително досие – трансграничен работник) и U004 (информация за заплата) са удостоверени периодите на осигурена заетост на жалбоподателя в другата държава и размерът на получените от него доходи за съответните периоди, както и причините за прекратяване на заетостта -„дата на изтичане на договора“.

Въз основа на постъпилите СЕД, с последващо разпореждане Ръководителят на осигуряването за безработица е възобновил производството и с Разпореждане № 122-00-919-5 от 30.05.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отпуснал на жалбоподателя парично обезщетение за безработица в размер на 47,26 лева дневно. При определяне размера на обезщетението административният орган е формирал среднодневния осигурителен доход, като е взел предвид доходите на жалбоподателя за 24-месечен период, съответстващ на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО (ДВ, бр. 67 от 2024 год.).

Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. С Решение № 1012-12-425#1 от 17.07.2025 год. ответникът е потвърдил разпореждането, като е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО при определяне размера на ПОБ и че не са допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, в предвидения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на съдебен контрол е Решение № 1012-12-425#1 от 17.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което се потвърждава Разпореждане № 122-00-919-5 от 30.05.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица. В разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е предвидено, че пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът се произнася с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В хода на административното производство не се установяват пороци по отношение на начина на събиране на доказателствата – изискани са и са получени СЕД от компетентните институции, производството е спирано и възобновявано на основание чл. 54г от КСО. Нарушението, довело до незаконосъобразност на акта, е неправилното приложение на материалния закон.

По отношение на материалноправната уредба:

В чл. 54а от КСО е уредено правото на парично обезщетение за безработица – то има лицето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и което отговаря на останалите кумулативни предпоставки (регистрация в Агенцията по заетостта, липса на придобито право на пенсия и др.). В случая не се спори, че жалбоподателят отговаря на тези условия и че право на ПОБ е налице. Спорът е единствено относно размера на обезщетението и приложимата към този размер правна норма.

Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на ПОБ се вземат предвид доходите от последната работа и всички доходи в Република България и в други държави – членки за последните 24 календарни месеца преди месеца на прекратяване на осигуряването. Тази разпоредба е материалноправна, поради което по силата на общия принцип за действие на законите във времето тя действа само занапред (ex nunc) и не може да се прилага към вече завършени фактически състави, освен ако законодателят изрично не ѝ е придал обратно действие.

Законът за изменение и допълнение на КСО, с който е въведена разпоредбата на чл. 54б, ал. 8, е обнародван в ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 год. и не съдържа специална разпоредба за влизането в сила, поради което съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария влиза в сила три дни след обнародването. В ЗИД на КСО липсва разпоредба, даваща на чл. 54б, ал. 8 обратно действие (ex tunc).

В разглеждания случай се установява, че заявлението за отпускане на ПОБ е подадено от жалбоподателя на 17.07.2024 год., т.е. преди влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Към този момент всички факти и обстоятелства, обуславящи възникването на материалното право на жалбоподателя на ПОБ по чл. 54а от КСО – прекратяване на последното осигуряване, наличие на необходимия осигурителен стаж, регистрация като безработен – са били вече изцяло реализирани. Следователно фактическият състав, пораждащ правото на ПОБ, е бил завършен при действието на предходната редакция на чл. 54б от КСО, която не предвижда 24-месечен период по начина, въведен с новата ал. 8.

При тези обстоятелства приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО към настоящия случай има характер на обратно действие на материалноправна норма, което е недопустимо при липса на изрична законова уредба. В този смисъл е и последователната практика на Върховния административен съд по сходни казуси относно промени в режима на изчисляване на ПОБ - напр. решения по адм. дела № 159/2016 г., № 841/2016 г. и № 3145/2016 г., VI отделение, в които се приема, че новите материалноправни разпоредби за определяне размера на обезщетенията не могат да се прилагат към вече завършени фактически състави.

Наред с това, съдът намира, че административният орган не е приложил правилно и разпоредбите на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, уреждащи начина на определяне на обезщетенията за безработица в трансгранични случаи. Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламента компетентната институция на държава - членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията въз основа на предишно трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително възнаграждението или дохода от последната работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно прилаганото законодателство. С пар. 2 се разширява това правило и за случаите, когато законодателството на компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на възнаграждението, служещо за база за изчисляване на обезщетенията.

Съгласно чл. 62, пар. 3 от Регламента, доколкото се засягат безработни лица по чл. 65, пар. 5, б. „а“ - какъвто е и жалбоподателят - институцията по пребиваване прилага по изключение същото правило, като взема предвид трудовото възнаграждение, получавано при последната работа в другата държава - членка. Това изключение за компетентност по държавата по пребиваване не дерогира изискването да се използва възнаграждението от последната заетост, а само прехвърля компетентността за определяне и изплащане на обезщетението.

От изложеното следва, че административният орган е бил длъжен да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми по КСО и императивното изискване на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като определи размера на ПОБ на жалбоподателя по нормата в редакцията ѝ, действаща към момента на възникване на правото му на обезщетение, отчитайки дохода от последната му заетост в другата държава – членка. Използването на 24-месечен период на доходите по новата ал. 8 на чл. 54б от КСО, която към релевантния момент не е действала, представлява нарушение както на националния материален закон, така и на правото на ЕС.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореното Решение № 1012-12-425#1 от 17.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-919-5 от 30.05.2025 год. са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби на КСО и Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите правни указания.

Съгласно чл. 174 от АПК съдът следва да определи срок за издаване на новия административен акт. Доколкото всички относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, Националният осигурителен институт следва да бъде осъден да заплати на С. М. Ю. сторените по делото разноски. По представения договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение, както и е внесена държавна такса. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год., минималното възнаграждение по административни дела по КСО е 500,00 лева При съобразяване на правната и фактическа сложност на спора съдът намира възражението за прекомерност за основателно и определя дължимите разноски в размер на 500,00 лева адвокатско възнаграждение плюс 10 лева държавна такса, или общо 510,00 лева, които следва да се възложат в тежест на административния орган.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. М. Ю., [ЕГН], Решение № 1012-12-425#1 от 17.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-919-5 от 30.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за отпускане на жалбоподателя парично обезщетение за безработица в размер на 47,26 лева дневно.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество, при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на новия административен акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на С. М. Ю., [ЕГН], сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.