О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.06.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
след като разгледа
докладваното от съдия Таня
Димитрова адм. дело № 220/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по жалбата на Б.И.Б. ***, уточнена с
молби, постъпили в съда на 10.02.2020 г. и на 16.03.2020 г., срещу Решение №
61-2 по Протокол № 3 от заседание на Общински съвет – Варна, проведено на
27.12.2019 г. и срещу Наредбата на Общински съвет Варна за определяне на
размерите на местните данъци на територията на Община Варна – в изменението на
чл. 34, ал. 2, където думите „2,6 на сто“ се заменят с „3,0 на сто“.
С жалбата си оспорващият като жител ***,
който би придобил имущество на територията на Община Варна, претендира, че е заинтересовано
лице и има правен интерес да обжалва процесното решение на ОбС – Варна и се
позовава на Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на РБ по конст.
дело № 11/2006 г.
С Разпореждане № 1034/23.01.2020 г. съдът
е дал възможност на оспорващия да изрази становище по възражението на ответника
за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес, както и да
представи доказателства, че е „жител“***.
С молба със с.д. № 20204/10.02.2020 г.
оспорващият сочи, че като български гражданин, с постоянно местожителство ***
на посочения в жалбата адрес (в потвърждение на което обстоятелство се прилага
копие от личната карта на оспорващия), е лице с правен интерес да подаде жалба
срещу процесното решение на ОбС – Варна. Изтъква се, че като такъв е придобил
имущество на територията на общината – апартаментът, посочен като постоянен
адрес, а и като жител *** би могъл и за вбъдеще да придобие недвижимо
имущество.
Настоящият
състав на съда намира жалбата за недопустима поради липса на правен интерес от
оспорването.
І. Предвид последното уточнение на жалбата
(с.д. № 3945/16.03.2020 г.) следва да се приеме, че се оспорва и Решение № 61-2
по Протокол № 3 от заседание на ОбС – Варна, проведено на 27.12.2019 г., и
Наредбата на ОбС – Варна за определяне на размерите на местните данъци на
територията на Община Варна в изменението на чл. 34, ал. 2, където думите „2,6
на сто“ се заменят с „3,0 на сто“.
Съгласно чл. 79 от АПК, съответно чл. 11
от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативният акт се изменя с изрична
разпоредба на последващ изменящ нормативен акт. Следователно, по силата на
изричната правна норма, актът, който изменя нормативен административен акт, има
качеството на нормативен административен акт.
Изложеното обосновава извод, че
оспорването би било допустимо, респ. би бил налице правен интерес, ако е
насочено срещу нормативния акт – в случая Наредбата за изменение на разпоредбата
на чл. 34, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет – Варна за определяне размера
на местните данъци на територията на община Варна, като думите „2,6 на сто“ се
заменят с „3,0 на сто“, който нормативен акт е приет с Решение № 61-2 по
Протокол № 3 от заседание на ОбС – Варна, проведено на 27.12.2019 г.
В случая обаче не се оспорва нормативният
акт за изменение на местната наредба, поради което е недопустимо оспорването.
Решение № 61-2 по Протокол № 3 от
заседание на ОбС – Варна, проведено на 27.12.2019 г. по своята правна същност
не представлява подзаконов нормативен акт, а акт за приемане на Наредба за
изменение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Варна.
От
друга страна, не се оспорва нормата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Варна в частта на
определения размер на данъка „3,0 на сто“, а „Наредбата на ОбС – Варна за
определяне на размерите на местните данъци на територията на Община Варна в
изменението на чл. 34, ал. 2, където думите „2,6 на сто“ се заменят с „3,0 на
сто““, което оспорване също е недопустимо.
ІІ. С изменението на разпоредбата на чл.
34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Варна е увеличен размерът на данъка за придобиване на имущество на
територията на Община Варна от 2,6% на 3%.
Наредбата, респ. нормативният акт за
изменението й, е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК,
съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и
неограничен брой адресати, и има многократно правно действие.
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК
право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
Според Решение № 5 от 17.04.2007 г. по
конст. дело № 11/2006 г. на Конституционния съд на РБългария, интересът от
оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде правомерен, личен и
обоснован, като правото на оспорване на подзаконови административни актове за
гражданите и организациите възниква единствено при засягане или застрашаване на
права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения. В този
смисъл "засегнати" по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК
са тези правни субекти, спрямо които подзаконовият административен акт има
действие, като задължително условие, обуславящо правния им интерес и респ.
възникване правото на жалба, е наличието на пряко и непосредствено засягане (съответно
възможност за засягане) на лични техни права и/или на защитени от правото
интереси от акта, който се оспорва или когато от него се пораждат задължения.
Правото на жалба принадлежи на това лице, за което материалноправните последици
на акта са неблагоприятни и пряко и непосредствено засягат негативно неговата
правна сфера. А неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта,
състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи
субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни
задължения, като за да има пряк интерес за оспорващия е необходимо с отмяната
на обжалвания нормативен административен акт непосредствено да се отстрани
настъпилата или предполагаема щета от неговото изпълнение и да е налице
действително и незабавно удовлетворяване на оспорващия.
Наличието на правен интерес от оспорване
на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария. При липса на правен интерес
за оспорващия, обжалването ще загуби функциите и целта, които чл. 120, ал. 2 от
КРБ
му придава и ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на
администрацията в надзор за законност от страна на гражданите и юридическите
лица - правомощие, предоставено с Конституцията
на РБългария единствено на прокуратурата. В мотивите на решението на КС, на
което се позовават и жалбоподателя, и ответника (Решение № 5 от 17.04.2007 г.
по конст. дело № 11/ 2006 г. ), с което е отхвърлено искането за установяване
противоконституционността на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК,
е посочено, че легитимацията при съдебната защита на правата от страна на
гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която
допуска Конституцията,
е максимално отворена, но не и безгранична. Сочи се в същото решение, че
правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни
нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при
засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или
обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат
защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други
граждани.
В случая оспорващия не сочи доводи и не
представя доказателства, т.е. не установява, че е непосредствено засегнат от
изменението на процесната разпоредба, поради което няма и правен интерес от
оспорването на наредбата за изменение на местната наредба. Не се установява
изискуемото се пряко и непосредствено засягане, дори и възможност за засягане, на
негови права или законни интереси.
Режимът на облагане с данък при
придобиване на имущества по възмезден начин е регламентиран в чл. 44-51 от
Закона за местните данъци и такси. Обект
на облагане с този местен данък са недвижимите имоти, ограничените вещни права
върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден
начин. Данъчно задължени лица са приобретателите на имущества. Основа
за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на
прехвърлянето. При възмездно придобиване
на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто
върху оценката на прехвърляното имущество. Задължението за заплащане на данъка
възниква при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни
права върху недвижим имот и моторните превозни средства. Данъкът се заплаща в
общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по
постоянния адрес (седалището) на данъчно задълженото лице.
В случая оспорващият се позовава на
обстоятелството, че е с постоянен адрес ***, притежава недвижимо имущество на
територията на Община Варна и би придобил имущество на територията на Община
Варна.
Процесният данък се заплаща от
приобретателя при възмездно придобиване на имуществото, като е без значение
дали приобретателят има постоянен адрес, респ. дали е жител на общината, на
територията, на която придобива имуществото. Не е налице ограничение за
придобиване на имущество само на територията на общината, на която е
постоянният или настоящият адрес на гражданите на РБ.
Обстоятелството, че определено лице
е с постоянен адрес в конкретно населено място, не означава, че същото
непременно би придобило и друго имущество на територията на същата община,
както и не означава, че непременно ще прехвърли вече придобитото имущество.
Обосноваването на правния интерес в
хипотезата на възможно засягане от нормативния акт на лични права, свободи или
законни интереси на гражданите – чл. 186, ал. 1 от АПК, следва да се основава
на конкретно индивидуално заявени потенциални обстоятелства от оспорващия. В
случая оспорващият не установява нито една от предпоставките за наличие на
правен интерес от оспорването, а именно засягане на права, свободи или законни
интереси или пораждане задължения, включително и предстоящо засягане на права.
Както се посочи и Конституционният съд приема, че легитимацията при съдебната
защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на
изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не
и безгранична, като във всички случаи, когато гражданите и организации атакуват
индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат
пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси,
а заинтересуваността следва да е правомерна, лична и обоснована.
Наличието на правен интерес от
оспорването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
обжалването. Липсата в случая на тази предпоставка, обуславя извод за недопустимост
на жалбата на основание чл. 159, т. 4 АПК.
Следва жалбата да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по
делото.
В горния смисъл е и Определение № 6258
от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 4040/2020 г. (С посочения съдебен акт е
оставено в сила Определение № 195 от 23.01.2020 г. на АдмС – Варна по адм. дело
№ 130/2020 г., с което е оставена без разглеждане жалба на друго физическо лице
срещу същото Решение № 61-2 от 27.12.2019 г. на Общински съвет – Варна, и е прекратено
производството по делото.)
С оглед изложеното и на основание
чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.И.Б. ***, уточнена с молби,
постъпили в съда на 10.02.2020 г. и на 16.03.2020 г., срещу Решение № 61-2 по
Протокол № 3 от заседание на Общински съвет – Варна, проведено на 27.12.2019 г.
и срещу Наредбата на Общински съвет Варна за определяне на размерите на
местните данъци на територията на Община Варна – в изменението на чл. 34, ал.
2, където думите „2,6 на сто“ се заменят с „3,0 на сто“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 220/2020 г. на АдмС – Варна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: