Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV-168 Година
2019, 17 декември гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на втори декември година две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1684 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „Виктория Принт“ ООД гр.Бургас,
ЕИК *********, против решение № 2004 от 08.08.2019 г. по гр.д.164/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника за осъждане на А.Н.Г. да заплати на въззивното дружество сумата от
1 500 лв, представляваща получен от ответника на 13.07.2018 г. служебен
аванс за закупуване на материали, за които не са представени разходоотчетни
документи и не е възстановена получената сума, ведно със законната лихва върху
главницата от 1500 лв, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане; и с което решение е отхвърлена претенцията на
въззивника за разноски. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и – необосновано.
Твърди се, че неправилно съдът е приел, че поради липсата на подпис от
ответника върху разходния касов ордер, е недоказано предоставянето на ответника
на сумата от 1500 лв като служебен аванс, тъй като от останалите представени
доказателства може да се направи извод за получаването на сумата от ответника
именно на това основание. Сочи се, че са необосновани изводите на съда, че не е
доказано основанието за предоставяне на сумата на ответника, като отново се
сочи, че това основание се установява от събраните гласни доказателства и от
заключението на вещото лице по СИЕ. Изложени са оплаквания, че съдът не е
осъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в
мотивите изцяло липсва обсъждане на представените от ищеца писмени
доказателства. Претендира се отмяна на решението на БРС и уважаване на
предявените искове. Не се ангажират нови доказателствата.
В законовия срок против въззивната жалба не
е постъпил отговор от въззиваемия А.Н.Г.. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от описаните в жалбата
пороци. Претендира се потвърждаването му. Също не се ангажират нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед твърденията
на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по исковата молба на въззивника
„ВИКТОРИЯ ПРИНТ“ ООД за осъждане на въззиваемия А.Г. да заплати на ищеца сумата
1 500 лв, представляваща получен от ответника на 13.07.2018 г. служебен
аванс за закупуване на материали, за която сума ответникът не е представил
разходо отчетни документи, нито сумата е възстановена на ищеца. Претендира се
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане.
Твърди се,
че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е изпълнявал в ищцовото дружество длъжността „Началник производство”
с размер на трудовото възнаграждение 769 лв, като по твърдения на ищеца, ответникът
е и съдружник в ищцовото дружество. Твърди се, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 1 от 05.09.2018 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
след отправено от ответника Заявление с вх.№ 1/05.09.2018 г. поради неплащане
на трудово възнаграждение. Излагат се твърдения, че преди прекратяването на
трудовото правоотношение на 13.07.2018 г. работодателят е предоставил на
ответника в качеството му на „Началник производство”, служебен аванс в размер
на 1 500 лв за закупуване на материали производството в печатницата. Сочи
се, че служебният аванс е предаден на ответника от служител - „технически
сътрудник” в дружеството в присъствието
на служител на друго дружество, осчетоводен е в счетоводството на ищцовото дружество,
но в обичайния за дружеството 7-дневен срок нито е отчетен с представяне на
разходо-оправдателни документи, нито е върнат. Твърди се, че предоставянето на
суми на ответника за нужди на производството, е било обичайна практика в
дружеството. Сочи се, че ответникът като служител, дължи отчет пред
работодателя си за начина, по който се е разпоредил с предоставената му сума за
сметка на работодателя, независимо от това дали се е разпоредил по надлежния,
или по друг начин, а ако не се е разпоредил - дължи връщане на полученото. Размерът
на отговорността на ответника, според ищеца следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл.206, ал.2 от КТ.
Предявният
иск е с правно основание чл.207, ал.1, т.1 КТ.
Ответникът е
оспорил иска като неоснователен, като в законовия срок е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца за предоставена му на 13.07.2018 г.
сума в размер на 1 500 лв, на второ място оспорва твърдението, че му е бил
предоставен служебен аванс за закупуване на материали. Твърди, че длъжността,
която е заемал в ищцовото дружество не предполага да се занимава със
закупуването на материали, съотв.няма основание да му се предоставя служебен
аванс с такава цел. Освен това твърди, че на посочената дата не е бил на
работа, а е ползвал отпуск по болест.
С
обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като е приел за доказано
предоставянето на сумата от 1 500 лв от ищеца на ответника, но за недоказано
твърдяното от ищеца основание, на което се претендира, че сумата е
предоставена, съотв.за недоказано претендираното основание за осъждане на
ответника да върне сумата на ищеца.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените от въззивника оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че според
настоящия състав, фактическата обстановка е установена от първоинстанционния
съд в пълнота, а изводите на съда са обосновани и съответстват на представените
по делото доказателства.
Съдът намира за неоснователно и недоказано основното
оплакване на въззивника - че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
поради липсата на подпис от ответника върху разходния касов ордер, е недоказано
предоставянето на ответника на сумата от 1500 лв на посоченото в ордера
основание, тъй като от останалите представени доказателства може да се направи
извод за получаването на сумата от ответника именно като служебен аванс. Разходният
касов ордер е съставен и подписан от служител на ищцовото дружество – св.Янева,
но не е подписан от ответника, поради което както правилно е приел и първоинстанционният
съд, РКО е
частен, свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила относно това, че лицето подписало документа, е автор и на обективираното в
него изявление – в случая – за твърдението на св.Янева, че е предоставила
сумата от 1 500 лв като „служебен аванс за материали“. Доколкото
ответникът не е подписал ордера, не не налице негово признание за получаването
на сумата, както и за основанието, на което се твърди, че му е предоставена.
От показанията
на св.Янева и св.Стоянова се установява, че на 13.07.2018 г. ответникът е
заявил на св.Янева „Дай ми 1500 лв“, след което тя му ги е предоставила,
съставяйки разходния касов ордер, в който е записала основание „служебен аванс
за материали“. Предвид размера на сумата и разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК,
е допустимо предоставянето й да се доказва с гласни доказателства, поради което
съдът приема за доказано предоставянето на сумата на ответника.
Твърдяното
от ищца основание за заплащане на сумата обаче не се доказва от нито едно от
представените доказателства. Както се посочи по-горе, РКО не е подписан от
ответника, поради което изявленията в него не го обвързват. Обстоятелството, че
в счетоводството на ищцовото дружество, предоставената на ответника сума от
1500 лв е осчетоводена като служебен аванс, също не доказва твърдението на
ищеца, че това е основанието за предоставяне на сумата, тъй като
осчетоводяването е извършено на основание процесния РКО, а той сам по себе си
не доказва предоставянето на сумата като служебен аванс. По делото не е
представена от ответника длъжностна характеристика на ищеца за длъжността
„Началник производство“, от която да се установява, че заеманата от ответника
длъжност е включвала и отчетнически функции. Събраните гласни доказателства също
не доказват предоставянето на сумата като служебен аванс. И двете разпитани
свидетелки твърдят, че са чули само искане от ответника да му се даде сумата от
1500 лв, но не и основанието за това. Обстоятелството, че ищецът, видно от
представените поделото фактури, е закупувал материали за производството на
дружеството и е подписвал фактурите като получател, не доказва, че в процесния
случай сумата е поискана от него и предоставена от работодателя именно за
закупуване на материали, както е оформено основанието в издадения от св.Янева
РКО, при това – без някой (ответникът или другият съдружник в ищцовото
дружество) да й е наредил да впише точно това основание. Нещо повече, сумата от
1500 лв е поискана от ответника след като е проведен разговор на „по-висок тон“
(св.Стоянова) между него и съдружника му. Предвид последващото подаване на
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от
работодателя на ответника, „служебен аванс за закупуване на материали“ изобщо
не е единственото възможно основание за предоставянето на сумата от 1500 лв.
По
изложените съображения съдът споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск поради недоказване на твърдяното основание,
на което е предоставено сумата от 1500 лв от ищеца на ответника,
съот.недоказване на основание за връщането й от ответника на ищеца.
Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания, че
съдът не е осъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
като в мотивите изцяло липсва обсъждане на представените от ищеца писмени
доказателства. Обжалваното решение е подробно и обстойно мотивирано, съдът е
обсъдил релевантните за спора твърдения на страните и ангажирани доказателства
и е достигнал до обосновани изводи.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира
обжалваното решение и за правилно.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
С оглед
постановения резултат, на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на 350 лв, като съдът
приема за основателно заявеното от въззивника възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемия съдебни разноски за заплатено одв.възнаграждение
в размер на 450 лв.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2004 от 08.08.2019 г. по гр.д.164/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА „Виктория Принт“ ООД гр.Бургас, ЕИК *********, да
заплати на А.Н.Г., ЕГН **********,***, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 350 лв (триста и петдесет лева).
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.