РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Р. П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100501217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 95/25.04.2023г., постановено от Районен
съд– Поморие по гр. д. № 450/2022г. С това решение съдът осъжда В.И.М., гражданин на
Руската Федерация, родена на ****, БУЛСТАТ: **** с адрес в *****, представлявана от
особения представител адвокат Милен Господинов да заплати на Етажната собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по КККР на гр. Поморие, сграда А („Алфа“) в
комплекс „Сънсет Ризорт“ с адрес в гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 219 сумата от 891,74
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ на ЕС в размер на 2 828,42 лева в размер на законната лихва върху тази сума за
периода от 06.08.2019г. до 13.09.2022г. С решението, съдът осъжда В.М. да заплати на
Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.5 съдебни разноски в размер
на 2 055,97 лева.
Подадена е въззивна жалба от особения представител на В.И.М. против решение №
95/25.04.2023г. Процесуалният представител твърди, че решението е неправилно,тъй като
съдът е приел за достоверно твърдението на ответната страна за извършено плащане след
завеждане на делото без да извърши проверка на този факт. Според оспорващата страна,
след като не са представени доказателства за оттегляне на иска, съдът е следвало да
прекрати производството по делото без да уважава акцесорния иск. Като е постановил
решение в противоположен на твърдението смисъл, районният съд е допуснал нарушение
на процесуалните правила, което е основание за отмяна на решението.
В.И.М. не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна – Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по
КККР на гр. Поморие, сграда А („Алфа“) в комплекс „Сънсет Ризорт“ представя писмен
1
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата по отделните й
пунктове.
Етажната собственост се представлява в съдебно заседание от адвокат Н. и адвокат
Г., които пледират за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от Районен съд – Поморие правилно, в съответствие
със събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства. Фактите са
изложени в хронологичен ред, ясно и разбираемо. Поради това, настоящият съдебен състав
възприема изцяло фактическата обстановка, описана в мотивите на съдебното решение и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги пресъздава повторно.
Въз основа на фактите, установени от първостепенния съд, настоящата инстанция
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 95/25.04.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.І от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Според чл.84, ал.1, изр.І и ал.2 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния
случай, денят от който М. изпада в забава, е 06.08.2019г., когато е отменена обезпечителната
мярка „спиране на изпълнението на решенията на общото събрание“. Така е, защото в чл.38,
ал.1, изр.І от ЗУЕС изрично е посочено, че решенията на общото събрание на етажната
собственост се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен – в
14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В процесния казус,
срокът да изпълнение на решението по т.2 от протокола на общото събрание, е 31.08.2018г.
Изпълнението на това решение е спряно с определение на Районен съд – Поморие от
19.01.2018г., постановено по гр. д. № 860/2017г. и отменено с последващо определение №
376/21.06.2019г., постановено по същото дело, което влиза в сила на 05.08.2019г. При това
положение, изводът на районния съд, че ответницата в процеса дължи обезщетение за
2
забавено плащане с начален момент 06.08.2019г. е правилен и обоснован. Правилен е и
изводът, че крайният момент на дължимост на това обезщетение е 13.09.2022г., когато
ответницата е платила търсената от нея главница.
Възражението на въззивната страна, че искът за главницата е неоснователен е
несъстоятелно, тъй като този иск е оттеглен от ищеца до приключване на устните състезания
в първоинстанционното производство, поради което спорният предмет на делото е
ограничен единствено и само до обезщетението за забавено плащане. Несъстоятелно е и
твърдението, че след оттегляне на иска за главницата, районният съд е следвало да прекрати
производство и да отхвърли акцесорния иск за лихвата, поради недоказаност на твърдението
за извършено плащане. Фактът на плащане е такъв, който ползва ответната страна и
признанието му от ищеца е основание за отхвърляне за иска в случаите, в които последният
не е оттеглен. При оттегляне на главния иск, съдът прекратява производството в тази част,
но дължи произнасяне по акцесорната претенция, тъй като за нея не е десезиран.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалните
представители на въззиваемата страна, което поради изхода на спора пред настоящата
инстанция, се явява основателно. Поради това, на въззиваемата етажна собственост трябва
да се присъдят съдебни разноски в размер на 900 лева, от които 500 лева са възнаграждение
по договор за правна помощ, а 400 лева – възнаграждение за особен представител, платено
от въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/25.04.2023г., постановено от Районен съд– Поморие
по гр. д. № 450/2022г.
ОСЪЖДА В.И.М., гражданин на Руската Федерация, родена на ****, БУЛСТАТ:
**** с адрес в ***** да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.5 по КККР на гр. Поморие, сграда А („Алфа“) в комплекс „Сънсет Ризорт“ с
адрес в гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 219 съдебни разноски в размер на 900 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3