РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110202931 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****“ ООД, с ЕКИК против Наказателно
постановление № 38-9/15.01.2025 г., издадено от Председателя на ДАНС, с
което, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция, в размер на 2 000 лева, за неизпълнено задължение по
чл. 66, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за
липса на компетентност на административнонаказващия орган (АНО), за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се
наличието на повторност. Отправено е искане до съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Д.. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Председател на ДАНС, редовно
уведомен, се представлява от от юрк. В.. Отправя искане до съда за
потвърждаване на НП и претенция за юрисконуслтско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 03.12.2024 г., въз основа на Заповед № ФР-9-61/20.05.2024 г., издадена
от Директора на дирекция „Финансово разузнаване при ДАНС извършил
проверка на санкционираното дружество по чл. 108, ал. 3 от ЗМИП. В хода на
проверката било установено, че на 22.01.2023 г., дружеството-жалбоподател
открило акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес
www.***.com, чрез която организирало игри със залагания върху резултати от
спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, на лицето М.Г.М., ЕГН
**********. В периода от 22.01.2023 г. до 22.05.2024г. същият депозирал сума
в размер на 15522 лева в посочената платформа.
Като организатор на хазартни игри, дружеството се явявало задължен
субект по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП. С оглед на това, проверяващите
служители констатирали, че при установяване на делови взаимоотношения с
лицето М.М., за дружеството е възникнало задължение да приложи мярка за
комплексна проверка на клиента си, по смисъла на чл. 10, т. 4 от ЗМИП и да
изясни произхода на средствата му към момента на открИ.е на неговия акаунт
в платформата www.sp*****.***
На 31.05.2024 г., проверяващите служители изпратили до дружеството
писмо, в което било формулиране искане за предоставяне на досиетата на нови
клиенти за периода от 01.11.2022 г. до 28.05.2024 г. Същите били предоставени
на ДАНС, като сред тях било и досието на М.М.. При проверката на досието
му било установено, че в него липсват документи и информация за произхода
на средствата му. Проверяващите служители отправили ново писмо до
дружеството с искане за предоставяне на писмени разяснения или документи,
от които да е видно по какъв начин е бил проверен произхода на средствата на
М.. От дружеството предоставили на ДАНС писмено становище, в което били
цитирани разпоредби от Вътрешните правила за контрол и предотвратяване
изпирането на пари и финансирането на тероризма, без да посочат никаква
допълнителна информация и документи. Предвид това проверяващите
служители достигнали до извод, че санкционираното дружество не е
приложило нито един от посочените в нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП
способи за изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени
и използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от спортни
състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово
взаимоотношение с М..
Констатациите от проверката били описани подробно в Констативен
протокол за проверка на място по Закона за мерките срещу изпирането на пари
per. № ФР-10-11122/03.12.2024 г.
Като взел предвид установените обстоятелства в хода на проверката, И. Т.,
заемащ длъжност „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ към дирекция
„Финансово разузнаване“ на ДАНС съставил против дружеството-
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
ФР-10-11126/03.12.2024 г., в който констатирал като нарушени разпоредбите
2
на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП. Препис от акта бил
връчен срещу подпис на упълномощен представител на санкционираното
дружество, като при предявяването му в него не били вписани възражения.
Писмени възражения са постъпили в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, компетентният АНО – председател на
ДАНС издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството
била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева, за неизпълнено
задължение по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свид. И. Т., като и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. И. Т., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото.
От представените писмени документи несъмнено се установява, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на организатор на хазартни игри,
получил лиценз за организиране на хазартни игри на територията на
Република България съгласно Закона за хазарта и в качеството си на
задължено лице по чл. 4, т. 21 от ЗМИП, не е изяснило произхода на
средствата по начина, посочен в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, при установяване на
делово взаимоотношение с клиента М.Г.М. с открИ.е на акаунт за участие в
хазартни игри в онлайн платформата на адрес www.***.com и даване на
възможност на клиента да участва в игри със залагания върху резултати от
спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна
непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е
наложителен.
Депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
3
правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание –
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.
НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
И двата основни за производството процесуални акта – АУАН и НП са
съставени от компетентни органи. Актосъставителят е имал компетентност за
съставяне на АУАН по силата на Заповед № 3-500/26.02.2024 г., издадена от
Председателя на ДАНС, а АНО притежава компетентност по силата на закона,
произтичаща от разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, поради което
наведените в жалбата твърдения във връзка с липса на компетентност за
абсолютно неоснователни.
С оглед на това, съдът намира, че АУАН и НП са законосъобразни от
гледна точка на процесуалния закон, поради което наведените в жалбата
твърдения за процесуална незаконосъобразност също се явяват
неоснователни.
От гледна точка на материалната законосъобразност, съдът намира
следното:
Материалноправната разпоредба на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗМИП предвижда,
че произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от
следните способи:
1. събиране на информация от клиента за основната му дейност,
включително за действителния и очаквания обем на деловите
взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат
извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на
въпросник или по друг подходящ начин;
2. събиране на друга информация от официални независими източници –
данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на
изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове,
включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;
4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да
показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;
5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови
взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на
средствата, когато е приложимо.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП регламентира, че лицата по чл.
4 от ЗМИП прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при
4
установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при открИ.е на сметка,
когато с открИ.ето на сметката се установяват делови взаимоотношения. От
доказателствата по делото се установява, че именно такъв е и процесният
случай и като такъв същият попада в предметния обхват на тази разпоредба.
Елемент на тази комплексна проверка е и проверката за произход на
средствата чрез способите посочени в нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП. От
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
санкционираното дружество има качество на лице по чл. 4, като организатор
на хазартни игри с издаден лиценз за тази дейност.
От представените в хода на проверката документи от страна на
дружеството, не се установи прилагане на поне два от способите, посочени в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, поради което настоящият съдебен
състав формира еднопосочен и категоричен извод, че санкционираното
дружество не е извършило проверка на средствата на М.М., с когото са били в
делови отношения.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и от гледна точка на материалния
закон, а възражението направено с жалбата – неоснователно.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, имаща обективен,
безвиновен характер, обсъждане на субективна страна е безпредметно.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност, с оглед на това, че констатираното
нарушение се явява от категорията на формалните нарушения и като такова се
явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди (имуществени или неимуществени). Именно поради тази причина
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с обезпечаването на прозрачността при
движение на финансови потоци в сферата на сделките с недвижими имоти –
съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната, поради
което и с оглед сумата по процесния договор, която не би могла да бъде
разглеждана, като незначителна, следва да се приеме, че обществената
5
опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, юридическо лице или
едноличен търговец, който извърши или допусне да се извърши нарушение на
чл. 7, чл. 9 – 9в, чл. 11, ал. 1 – 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69,
чл. 72, ал. 1 – 3 и 5 – 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл.
87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и 2 и
чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
имуществена санкция от 2 000 до 20 000 лв. Предвид липсата на завишаващи
обществената опасност обстоятелства, съдът намира, че АНО правилно е
определил размер на санкцията, равен на законоустановения минимум в
разпоредбата.
При този изход на производството, право на разноски на основание чл. 63д
ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати
на въззиваемата страна, следва да е в размер на 120 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА 38-9/15.01.2025 г., издадено от Председателя на ДАНС,
с което, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева, за неизпълнено
задължение по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.
ОСЪЖДА „****“ ООД да заплати на ДАНС сумата от 120 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6