Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 20.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен
състав, в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
при
секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 9984 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 178452 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 74837/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 46
състав, съдът е отхвърлил предявените
от „Т.С.” ЕАД ***, ЕИК********, срещу С.Б.Н. ***, ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ, чл. 139б ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 265,07 лв., представляваща цената на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот с код на платеца № Т 421122 (магазин № 2,
находящ се в гр. София, ул. „********за периода от м. март 2012 г. до м. април
2014 г., ведно с мораторната лихва в размер на 56,28 лв. за периода от
30.04.2012 г. до 17.04.2015 г., и сумата от 26,52 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м. март 2012 г. до м. април 2014
г., ведно с мораторната лихва в размер на 5,56 лв. за периода от 30.04.2012 г.
до 17.04.2015 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 02.06.2015 г. до окончателното изплащане, за
които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.07.2015 г. по ч.гр.д. № 31161 / 2015 г. на Софийски районен съд, 46-ти
състав.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която са отхвърлени установителните
искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139б ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, който в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител юрк. А.Т., го обжалва при
твърденията, че решението е необосновано, неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, като се поддържа, че предявените искове са
при квалификацията на чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД и ответникът е потребител на топлоенергия за стопански нужди и
небитов клиент, поради което не е необходимо сключването на писмен договор. Искането
му към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС и да уважи предявените
искове изцяло. Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
Въззиваемата страна С.Б.Н., редовно уведомена, не
взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно
заседание се представлява от адв. Конов, който оспорва въззивната жалба при
твърдения, че исковите суми са платени още в хода на първоинстанционното
производство, като представя за това доказателства. Искането към съда е да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е
разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният
касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации
и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното
искане, освен когато се касае до приложението на императивна материалноправна
норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно като краен резултат според настоящият въззивен
състав, но поради следните съображения:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са
установителни, при правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно чл. 422 ГПК
вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът С.Б.Н. дължи на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумите, както следва: 265,07 лв., представляваща цената на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот с код на платеца № Т 421122 (магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. „********за периода от м. март
2012 г. до м. април 2014 г., ведно с мораторната лихва в размер на 56,28 лв. за
периода от 30.04.2012 г. до 17.04.2015 г., и сумата от 26,52 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. март 2012 г. до м. април
2014 г., ведно с мораторната лихва в размер на 5,56 лв. за периода от
30.04.2012 г. до 17.04.2015 г., както и законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 02.06.2015 г. до окончателното
изплащане., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
заповедното гр.д. № 31161/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, срещу която е
предявено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
се установява, а и страните не спорят, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*********МАГАЗИН
№ 2, като за посочения процесен
период ищецът е доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатил дължимата
за това цена. Страните не спорят, че не са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за горепосочения имот. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал ТЕ в имота, поради което и се е обогатил
неоснователно със стойността на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази
стойност. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното
количество ТЕ.
Релевираните по делото отношения
между страните се развиват в периода от месец 03.2012 г. до месец 04.2014 г.
През посочения период отношенията се регулират от действащите към процесния
момент ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и съответните наредби за отчитане на ТЕ,
за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ),
изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са
възразили в срок срещу тях. По делото няма данни и твърдения ответникът в срока
и по реда на чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ(отм.) или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил
срещу ОУ и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между
страните.
Ищецът освен производител на ТЕ,
извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 44 ДР към
ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129,
ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си
по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява
с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на
ТЕ на клиенти за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
Поради неизпълнението от ответника
като собственик на имота на задълженията му за предприемане действия за
откриване на партида и сключване на договор с ищеца за последния е възникнало
правото по чл. 66, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.” ЕАД *** за служебно откриване на партида за имота на
името на ответника като негов собственик.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012
г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че
между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до
горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че
страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.
По делото се установява въз основа
на заключението на СТЕ, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди,
която му се доставя на горепосочения адрес на топлоснабдения имот. Според чл.
61 от Общите условия на "Топлофикация София" EАД на потребители за
стопански нужди действали през процесния период купувач на топлинна енергия за
стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или
наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.
Ответникът не опроверга отчетените стойности
за реално потребена ТЕ в имота за сочения период по съставените фактури, но
ангажира доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените суми в хода
на първоинстанционното производство, преди приключване на устните състезания. С извършеното в хода на процеса
плащане се погасява съдебно предявеното вземане, поради което искът следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
В упражнение
на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззиввната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение.
С
оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за представителството му пред
настоящата инстанция в размер на 400 лева.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178452 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 74837 по описа за 2015 г. по
описа на СРС, І ГО, 46 състав при правилната правна квалификация на чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.Б.Н., ЕГН ********** на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.