РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 04.12.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на седми ноември две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 127 по описа за 2023 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.Г.П.,***, подадена
чрез адв. С.С. – ЛАК,
срещу Решение № 55 от 29.08.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 139
по описа за 2023 година на Районен съд – Тетевен, в частта, с която решаващият състав ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-0356-000127 от 17.05.2023 година, издадено от началника на РУП на МВР
гр.Тетевен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№834963 /26.04.2023 година, В ЧАСТТА МУ, в която на П.Г.П., ЕГН ********** ***
основание чл.179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева, като законосъобразно; ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№22-0356-000127/ 17.05.2023 година на Началника на РУП на МВР гр.Тетевен,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№834963/26.04.2023 година, В ЧАСТТА МУ, в която на П.Г.П., ЕГН ********** ***
нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б „б“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в
такова по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП; ПОТВЪРЖДАВА наложеното на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца и оставя без
уважение искането на П.Г.П., ЕГН ********** *** му бъдат присъдени направените
по делото разноски, като неоснователно.
По наведените в касационната жалба подробни доводи, че съдебното решение е неправилно,
поради допуснато нарушение на материалния и на процесуалния закон се иска
отмяната му в обжалваната част. Твърди, че правните изводи на районният съд, за
постановяване на обжалваното Решение, не са съобразени с писмените и гласни
доказателства по делото. Счита, че съдът без основание е преквалифицирал
нарушението по чл.123 ал.1
т.2 б „б“ от ЗДвП в такова по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като се е позовал на
„Дадените задължителни указания в тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 год. на
ВАС по тълк.д. №1/2020 г. на ОСС ....“. Излага, че в случая не са налице основания за изменение на
квалификацията, тъй като в НП и в АУАН не са повдигнати обвинения и по делото
не са събрани доказателства, че жалбоподателят е осъществил изпълнителното
деяние на нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Излага, че в НП липсва описание на щетите и не отговаря в тази връзка
на изискванията на ЗАНН, като в тази връзка контролните органи и АНО не са
изпълнили докрай задълженията си, който факт съдът е следвало да констатира.
Сочи, че в писмените си бележки се е позовал изцяло на практика на PC Тетевен
по подобни случаи, като съдът не се е съобразил с тази практика. Претендира
присъждане на направените разноски за две инстанции.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява. В депозирани по делото писмени бележки адв.С.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът - Началника на РУ МВР Тетевен – редовно призован, не изпраща представител.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила
постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен
състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1
от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд
Тетевен, в частта му подлежаща на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение трети състав на Тетевенският районен съд ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №
22-0356-000127 от 17.05.2023 година, издадено от началника на РУП на МВР
гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №834963/26.04.2023 година, В ЧАСТТА МУ, в която на П.Г.П., ЕГН **********
*** основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 /двеста/ лева, като законосъобразно; ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №22-0356-000127/ 17.05.2023 година на Началника на РУП на МВР
гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №834963/26.04.2023 година, В ЧАСТТА МУ, в която на П.Г.П., ЕГН **********
*** нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б „б“ от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в
такова по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА
наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца и оставя без уважение искането на П.Г.П.,
ЕГН ********** *** му бъдат присъдени направените по делото разноски, като
неоснователно.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 26.04.2023 година, около 21,30
часа П. управлявал МПС-лек автомобил „*****“ с ДК№ ***** по път трети клас
№358, в с.Гложене, Ловешка област в посока гр.Тетевен, като по околовръстния път на селото,
километър 63+700 в зоната на лява хоризонтална крива не съобразил скоростта си
спрямо атмосферните условия и релефа на пътя, излязъл в дясно от лентата си за
движение, навлязъл в крайпътния банкет и се ударил в указателна табела, като
откъснал същата и реализирал ПТП с материални щети по автомобила и табелата. Приел
е, че водача не е останал на място на ПТП до пристигането на компетентните
служби на МВР, като го напуснал. Нарушението е било установено от дежурните
полицейски служители, които по получен сигнал за настъпилото ПТП установили, че
лекия автомобил Мерцедес е излязъл в дясно от лентата си за движение, навлязъл
в крайпътния банкет и се ударил в указателна табела, като откъснал същата и
реализирал ПТП с материални щети по автомобила и табелата. Свидетелите установили
автомобила, както и че с него е извършено ПТП-то по изпадналите части от
автомобила и по разлетите от автомобила течности. От извършената справка
установили, че автомобила е собственост на П. и посетили дома му, като същият ги
посрещнал във видимо нетрезво състояние, но пред контролните органи си признал,
че той е управлявал автомобила и е претърпял ПТП, заявено от него и в приложено
по делото сведение. На П. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б „б“ от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който подписал без възражения и получил препис от
акта. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и на основание чл.183 ал.1 т.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица
в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при
спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В обжалваното решение районният съд е
приел, че при издаване на АУАН и НП е допуснато нарушение по точка 2 относно
вмененото от наказващия орган нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, като
е преквалифицирал деянието като такова по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. По отношение
на нарушението по т. 1 е посочил, че същото е безспорно извършено и правилно е
ангажирана отговорност на извършителя.
Решението в обжалваната част е правилно.
С Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
законодателят е въвел задължение водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Безспорно целта на цитираната норма е осигуряване безопасността на
движението.
В случая административно наказателната
отговорност на касатора е ангажирана, поради несъобразяване на избраната от
него скорост с пътните условия и релефа на местността, при движението на
управлявания от него автомобил по заснежен и мокър път при предстоящ ляв завой,
след като полицейските органи, установили на място нарушението и са възприели същия
като водач на лекия автомобил, управлявал МПС с несъобразена с пътните условия
скорост. Следвало е водача при възприетите пътни условия да съобрази скоростта
на движение на автомобила си с влиянието на тези фактори и да намали скоростта
до величина, която да му позволи да спре, което не е направил, а напротив
скоростта на автомобила е била несъобразена със заснеженото и мокро пътно
платно, с предстоящата му лява пътна крива, излязъл е в дясно от лентата си за
движение, навлязъл е в крайпътния банкет и се е блъснал в указателна табела,
като откъснал същата, в резултат, на което е настъпило и ПТП с материални вреди
по автомобила и табелата. Изложените от решаващият съд мотиви за
законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на
събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Обосновано
с доказателствата районният съд е приел за безспорно доказано от обективна и
субективна страна вмененото на касатора административно нарушение по ЗДвП, доколкото
виновното несъобразяване на скоростта от П. с конкретните условия на пътя и
релефа е довело до реализиране на състава на административното нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд
правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение
по текста на чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по
административен ред с предвиденото по вид и размер административно наказание.
По отношение на второто посочено в НП
нарушение, правилно е преквалифицирано нарушението от първоинстанционния съд,
доколкото не се налага изменение на обстоятелствената част на нарушението, предвид
чл. 63 ал. 2 т. 4 във връзка с ал. 7 т. 1. Правомощията на районния съд в тази
връзка са законодателно изрично уредени в чл. 63 от ЗАНН, в редакцията в сила
от 23.12.2021г. В НП ясно е посочено, че лицето е напуснало ПТП без да остане
на мястото до пристигане на компетентните служби на МВР, установено с
доказателствата по делото, която словесна формулировка отговаря на нормата на
чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. С оглед на фактическата установеност в случая,
правилно РС е приел, че касаторът е предизвикал ПТП и не е останал на мястото
на предизвиканото от него произшествие, за да установи какви са последиците от
произшествието. Безспорно е налице от обективна страна нарушение по смисъла на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не такова по смисъла на чл.123 ал.1 т.2 б „б“ от ЗДвП,
като законодателят е предвидил, че за неизпълнението на което и да е от двете
задължения водачът подлежи на санкциониране съгласно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Неоснователни са твърденията в
жалбата и в писмените бележки по същество относно приетата от съда фактическа
обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на
районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят касационен състав,
поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към
мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен
за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушенията, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
и тяхното повтаряне.
От касационният състав не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно.
При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът
мотивирано ги е приел за неоснователни, вкл. по процедирането при ПТП само с
материални щети, по изпълнителното деяние и повдигнатите адм.обвинения, отчитайки,
че същите не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения
акт, НП и показанията на свидетелите по делото.Уважени са доказателствените
искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната
взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. Районният съд
обосновано е дал вяра на свидетелите служители на АНО, приемайки ги за
обективни като непротиворечиви, логични, убедителни и съответстващи на събраните
по делото доказателства. Възприел
е правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за посочените
обстоятелства на актосъставителят и свидетелите при съставяне на АУАН, дадени
след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. По делото не са налични
каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък
необективност.
Относно оплакването, че РС не е съобразил
цитираната от адв. С. ***, следва да се отбележи, че посочените решения на съда
не са задължителни доколкото в случая не се касае за тълкувателни решения и
тълкувателни постановления по смисъла на чл.130 ал.2 от ЗСВ, каквото се явява
цитираното в обжалваният съдебен акт тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 година на ВАС по тълк.д.№ 1/2020г.,
ОСС, съгласно което в производството по реда на раздел пети, глава
трета от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348
от НПК,
които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 29.08.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 139 по
описа за 2023 година на Районен
съд – Тетевен, в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.