Е Ш Е Н И Е № 54
гр.
Пазарджик, 18.02.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на единайсти януари през две хиляди
и единайста година……....в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Л. Ч., като разгледа докладваното от съдия Димитрова
гр. д. N 659 по описа за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на Закона за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/. Делото е
образувано по повод внесеното в съда мотивирано искане по чл. 28 от този закон,
което има действие на искова молба. Искането е направено от Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана по-долу за
краткост „Комисията” и отговаря, както на общите изисквания за редовност на
искова молба, така и на произтичащите от разпоредбите на Глава четвърта, Раздел
ІІ от специалния закон условия за разглеждането му от съда.
Местната
компетентност на Пазарджишкия окръжен съд се свърза с факта, че сред
имуществото, чието отнемане се иска има няколко недвижими имота, от които този
с най-висока данъчна оценка е с местонахождение в с. Баня, община Панагюрище,
обл. Пазарджик.
Като
ответници в производството участват М.Й.М., ЕГН **********, с чиято
престъпна дейност се свързва придобито лично от него имущество, както и „МВ –
Марвел” ООД – гр. Пазарджик, в което той е съдружник и управител и чието
имущество също се иска да бъде отнето на основание чл. 6 от ЗОПДИППД. Като
трети ответник е конституиран В.С.С., ЕГН **********, чието участие в процеса е
необходимо с оглед искането да бъде отнет недвижим имот, подарен му от
дружеството, представлявано от М.М.. Третите лица, придобили на безвъзмездно
основание имот, подлежащ на отнемане по реда на чл.7 от закона се конституират
като ответници по изричната разпоредба на чл. 28, ал.3 от него. На практика в предмета
на производството се включва като преюдициално правоотношение въпроса за
относителната недействителност на сделките с трети лица, за да се достигне до целения от Комисията резултат –
евентуалното отнемане на конкретното имущество, намиращо се в техния патримониум.
Обстоятелствата
на, които се основа искането за отнемане на имущество от М.М. и другите двама
ответници са следните:
М.М.
е осъден с влязла в сила присъда на Окръжен съд – Благоевград за престъпление
по чл. 345а, ал.1 от НК, попадащо сред визираните в чл. 3, ал.1, т. 25 от
ЗОПДИППД. Проверката на придобитото имущество пред проверявания период
установила, че се касае за такова на значителна стойност. Описва се конкретното
имущество, моментът и правния способ за придобиването му. Излагат се твърдения
относно действителната стойност на конкретния имот към момента на придобиването
му. Посочва се какъв е бил размера на средствата за издръжката на М.М. през
проверявания период 02.09.1997 г. – 31.12.2007 г. Излагат се твърдения относно
размера на доходите за същия период, за които има доказан законен източник.
След съпоставка на тези доходи със средствата, нужни за издръжка и разходите,
направени за придобиване на процесното имущество, Комисията твърди, че
разходите многократно надхвърлят тези доходи. От тази констатация се черпят
аргументи за предположението, че придобиването на имуществото, предмет на
внесеното искане за отнемане в полза на държавата, е свързано с престъпната
дейност на ответника М.М..
По
отношение на един от недвижимите имоти, находящи се в с. Баня, обл. Пазарджик,
който е придобит през проверявания период от „МВ Марвел” ООД, чрез участие в
публична продан, се твърди, че е прехвърлен безвъзмездно на ответника В.С., което правело тази сделката е
недействителна имотът подлежал на
отнемане в полза на държавата на осн. чл. 7, т.1 във вр. с чл. 6 от Закона.
По отношение друг имот – УПИ ХІV-172 в кв. 33
по плана на с. Васильово, обл. Ловеч, с площ от
Останалото
имущество, придобито през проверявания период, се иска да бъде отнето в полза
на държавата, като е описано подробно в искането и се представлява: 1. недвижим
имот УПИ VІІ-172 в кв. 33 по плана на с.
Васильово в с площ от
2. лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф, рег.
№ ЕН 1528 ВВ, рама № WVWZZZ1HZPW039801,
ДВИГАТЕЛ № ABS335627,
3. дружествени дялове – 50 дяла на обща стойност
2 500 лв. от капитала на „МВ-Марвел” ООД – гр. Плевен и 25
дяла на обща стойност 1 250 лв. от капитала на „Омега-
4. наличността в следните банкови сметки с титуляр М.Й.М.
във финансов център на „Юробанк Еф Джи България” АД – гр. Плевен: 68, 25 лв. по
разплащателна сметка в лева IBAN
***, наличността по разплащателна сметка в евро IBAN ***,
наличността в размер на 30,90 лв. по спестовна сметка IBAN ***,
5. наличността в размер на 5, 46 лв. по разплащателна
сметка в лева IBAN: ***-Плевен, с титуляр М.Й.М., ведно с лихвата.
6. левовата равностойност по централен курс на БНБ на
наличността от 2,52 евро по разплащателна сметка в евро IBAN: ***-София с титуляр М.Й.М., ведно с лихвата и
7. наличността по спестовна сметка в долари IBAN: ***-Плевен с титуляр М.М..
Ответникът
М.М. не е направил възражения в срок за писмен отговор, но в устните състезания
по същество поддържа, че не доказано придобиването на процесното имуществото да
има връзка с престъпната му дейност.
В
законния срок е постъпил писмен отговор единствено от ответника В.С., който
оспорва основанието за отнемане на подарения му недвижими имот в с. Баня. Твърди,
че средствата за закупуване на имота били предоставени в заем лично от него на
дружеството „МВ-Марвел” ООД, което било обявено за купувач след участие в
публична продан от съдия-изпълнител при Панагюрски районен съд. Представя
писмен договор за заем от 02.01.2007 г. за сумата от 22 000 лв., в който
има и клауза, че при невръщане на заема в срок от 12 месеца
дружеството-заемополучател се задължава да прехвърли свое движимо и недвижимо
имущество на лицето-заемодател „до изчерпване на сумата от взетия заем”.
В
законния срок, в първото съдебно заседание, Комисията оспорва представения
договор за заем и по-конкретно –
достоверността на посочената в него дата на съставянето му, както и верността
на съдържанието, като твърди, че посочената в него сума в действителност не
била предадена от заемодателя.
След
като е открил производство да проверка истинността на оспорения документ, съдът
е допуснал икономическа експертиза, част от поставените въпроси на която са
свързани именно с тази проверка. Става дума за обстоятелствата дали В.С. е
изтеглил банков кредит през
В
останалата си част, касаеща взимоотношенията с банкови институции на
неучастващо в процеса лице /братът на М.М./ експертизата е допусната, въпреки
че подобни обстоятелства не каят предмета на спора. Вярно е, че в първото
съдебно заседание М.М. мотивира това искане с оглед доказване на твърденията
си, че както брат му, така В.С. били теглили банкови кредити, които послужили
за закупуването на имуществото, чието отнемане се иска. Съдът обаче е следвало
да откаже събирането на доказателства за обстоятелството дали братът е
получавал от банки, респективно – предоставял на М.М. парични средства за
закупуване от него и на името на представляваното от него дружество, тъй като
подобно възражение относно евентуален законен произход на средствата, не
направено своевременно в процеса. М.М. не е подал писмен отговор в законния
срок, с което е преклудирана възможността на прави възражения по искането на
Комисията. Навеждането на нови обстоятелства и посочването на доказателства
извън преклузивния процесуален срок се допуска само при определените в чл. 147
от ГПК, които в случая не са бил на лице.
Обратното
важи за задачата на експертизата, касаеща проверката за получени кредити от В.
С., доколкото в срока за отговор той е направил възражение и представил
доказателство, че е дал заем на дружеството, за закупуване на имота в с. Баня.
Във връзка с оспорване датата и съдържанието частния писмен документ /договор
за заем/ този ответник е имал правото в първото съдебно заседание да посочи
доказателства за факти, които биха могли да потвърдят истинността на документа.
Или
от експертизата на вещото лице Ц., допусната по искане на пълномощниците на
ответниците ще следва да бъдат обсъждана и ценена като доказателство само онази
част, касаеща получаването на банкови кредити от страна на В.С..
След
преценка на допустимите и относими към предмета на спора доказателства съдът
прие за установено следното:
От
условията, с които законът свързва отнемането в полза на държавата на имущество
придобито от престъпна дейност се установиха по безспорен начин първите две: че М.Й.М. е осъден с влязла в сила присъда за
извършване на престъпление по чл. 345а от НК и че през проверявания период е
придобил лично и чрез контролираното /представлявано/ от него дружество,
имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1, т.2 от Закона, т. е. на
60 000 лв. Тук е мястото да се отбележи, че при преценка за стойността на
имуществото, съдът изхожда не от посочената при сключване на сделките за
придобиване на конкретните имоти цена, а от действителната пазарна стойност на всеки
имот към момента на придобиването му. По този въпрос ВКС е установил вече
трайна и непротиворечива практика, с която решаващия съд счита, че следва да се
съобрази. Деянието, за което признат за виновен е извършено на 08.02.2006 г. и
всички имоти, чието отнемане се иска, са придобити след тази дата и то в
относително недълъг период от време. Т. е. по принцип придобиването им би могло
да се свърже с престъпната дейност на М.М., като следва да се има предвид /пак
според установената от ВКС трайна практика/, че да целите на настоящото
производство не е необходимо да се доказва причинна връзка между конкретното
престъпление, за което има влязла в сила присъда и придобиването на имущество
от страна на осъденото лице. Акцентът се поставя върху изясняване на въпроса
имало ли това лице през периода на придобиване на имуществото достатъчно доходи
от законни източници, чийто размер на съответства на стойността на придобитото.
Тежестта за доказване на такива източници лежи върху ответната страна, предвид
формулировката на чл. 4, ал.1 от Закона.
Факта
на придобиването на всеки един от процесните имоти през проверявания период не
се оспорва, а е и установен със съответните писмени доказателства, подкрепящи
направеното от Комисията искане. Действителната
стойност на недвижимите имоти и на лекия автомобил са установени с помощта на
вещи лица. Недвижимия имот в с. Васильово, закупен като един общ УПИ и в
последствие разделен на УПИ VІІ-172 и ХІV-172 в кв. 33 е имал пазарна цена
28 000 лв. към момента на придобиването му от М.М. на 09.11.2006 г.
Изградената в първия от новообразуваните имоти жилищна сграда е въведена в
експлоатация на 19.02.2008 г., видно от издаденото за това удостоверение от
компетентния административен орган. Построената върху собствен на М.М. недвижим
имот сграда, безспорно има характера на облага – имущество, придобито от него
през проверявания период. От заключението на в. л. Г.К., депозирано в съда на
04.03.2010 г., става ясно какъв е размера на средствата, вложени в проектирането
и изграждането на тази сграда, а именно – 2 195 лв. за проектиране и
76 740 лв. за строителството или разходите за придобиването на този имот
възлизат на 78 935 лв. Стойността на лекия автомобил Фолксваген –голф към
датата на придобиването му 13.04.2007 г. е 2 700 лв., според заключението
на вещото лице В.М. от 01.03.2010 г.
Дотук
изброеното имущество надхвърля сумата от 60 000 лв., поради което няма
спор, че заедно с дяловете от две търговски дружества и наличностите на няколко
банкови сметки, придобитото през проверявания период от М.М. е на значителна
стойност.
Отделно
от това, представляваното от него дружество „МВ Марвел” ООД – гр. Плевен е
придобило недвижими имот в с. Баня, обл. Пазарджик, представляващ: двуетажна
сграда-общежитие с площ
Съдът
приема тези възражения за доказани от представения договор за заем между В.С. и
дружеството и заключението на вещото лице Ц., депозирано на 08.11.2010 г. Проследявайки
хронологията на актовете, постановени от съдия-изпълнителя при Панагюрския
районен съд /така както е описана от Комисията в искането, имащо действие на
искова молба/, става ясно, че един ден след определяне на ответното дружество
за купувач на недвижими имот с Постановление от 23.01.2007 г. от сметката на в
ОББ, разкрита на името на В.С. във връзка с усвояване на отпуснатия му от
банката ипотечен кредит, е преведена сумата от 19 440 лв. по сметка на
Панагюрския районен съд. В следващите няколко дни, докато е текъл срока за
заплащане на предложената от участника в публичната продан цена, В.С. още
няколко пъти е теглил /усвоявал/ суми от банковия кредит, като на 02.02.2007 г.
по негово нареждане 1 500 лв. за преведени на М.М., а на 06.03.2007 г. –
още 16 000 лв. Самата сметка за усвояване на кредита е открита на
05.01.2007 г., а частния договор за заем на сумата от 22 000 лв. носи
датата 02.01.2007 г. Като се изходи от близостта на сумите, посочени съответно
като размер на заема и цената, обявена от дружеството при участието му в
публична продан и като се познава процедурата по извършване на тази продан,
може да се приеме, че е обещано даването на заем, който да послужи за заплащане
на тази цена, при евентуалното обявяване на дружеството за купувач. Реалното
предаване на сумата е извършено в по-късен момент с превода от кредитната
сметка на заемодателя, директно в полза на Панагюрския районен съд. Данните за
движението на сумите от посочената банкова сметка ***, потвърждаващи верността
на съдържанието на договора да заем, както и достоверността на неговата дата,
доколкото извършения на 24.01.2007 г. превод в полза на Панагюрския районен съд
/имащ значението на реалното предаване на парите в заем на дружеството-купувач/
може да се приеме като факт, установяващ предхождащото съставяне на документа /
чл.181, ал.1 ГПК/. Заемодателят В.С. е
трето лице, което не е съпричастно към престъпната дейност на М.М.. Предполага
се, че той погасява банковия кредита към банката, част от който е предоставил в
заем на дружеството, за да закупи то недвижимия имот в с. Баня. Т. е. няма как
да се приеме, че има връзка между престъпната дейност на М.М. и придобиването
на този имот от представляваното от нето дружество. Закупуването е било финансирано
от заем, даден от другия съдружник,
срещу поето задължение за връщането му и специфична гаранционна клауза – при
неизпълнение да бъде прехвърлено имущество от дружеството в полза на
заемодателя. Ако имаше доказателства за връщане на заема, би могъл да се
изследва въпроса за произхода на средствата, с които дружеството е погасило
това задължение. Неопроверганата теза на ответниците обаче е, че това задължение
не е било изпълнено, което е дало основание имотът в с. Баня да бъде прехвърлен
безвъзмездно на В.С..
Именно
поради безвъзмездния характер на сделката, Комисията иска да се приеме тя за
недействителна и да бъде отнет имота в полза на държавата на осн.
чл.7, т.,1 от Закона. Не всяка безвъзмездна сделка с имущество, придобито през
проверявания период обаче е недействителна, а само такава, чийто предмет е
имот, за който може с основание да се
предположи, че е придобит във връзка с престъпната дейност. Това предположение
се свързва с липсата на установен законен източник на средствата за
придобиването. Такъв законен източник в случая е установен – средствата за
придобиване на имота чрез участието в публичната продан са предоставени в заем
от В.С., кой пък ги е получил от банка като кредит, погасяван с негови
собствени средства. Задължението по заема между физическото лице и дружеството
не е погасено с плащане, а вместо това, по изричното съгласие между страните,
изразено в самия заемен договор, дружеството е прехвърлило в полза на
заемодателя собствеността върху същия този недвижим имот. Т. е. макар
транслативната сделка да е оформена като дарение, безвъзмездния й характер се
поставя под съмнение, доколкото има данни, че е извършено „даване вместо
изпълнение”, чрез което длъжникът по заемния договор погасява своето парично задължение
към кредитора, който още при подписване на заемния договор е дал съгласие да
приеме в бъдеще прехвърлянето на собствеността върху имущество на дружеството.
До
тук изложеното налага извода, че имотът в с. Баня, собственост на третото лице В.
И. не подлежи на отнемане на осн. чл. 7, т.1 от Закона, тъй като макар да е
придобит през проверявания период от дружеството, контролирано от М.М. и после
отчужден по силата на „дарение”, от една страна безвъзмездния характер на тази
сделка се опровергава от установените предшестващи отношения между страните по
нея, а от друга - установен бе законен
източник на средствата за придобиването на този имот.
Останалото
имущество е придобито лично от М.М., в качеството му на физическо лице и
възлиза на 113 385 лв. /без банковите сметки, чиято наличност е
пренебрежимо малка или изобщо не е посочена в искането, така че не може да
повлияе на крайните изводи на съда/. През целия проверяван период са установени
следните източници за доходите на М.М.: 1 560 лв. от възнаграждения по
трудово правоотношение, както и 21 200 лв. и 19 200 лв., съответно, от
двете продажби на незастроения парцел в с. Васильово. Доходите от трудово
правоотношение безспорно са от законен източник, но тези от продажбата на имот,
за който в настоящото производство се приема, че е придобит във връзка с
престъпна дейност, не биха могли да се примат за такива. /тезата на Комисията
да се включи действителната стойност на този имот към момента на двете му
отчуждавания към доходите от установен законен източник не може да бъде
възприета за правилна/. Минималните средства за издръжка, от които се е нуждаел
за през същия период от време са били в размер на 203 МРЗ, по данни от НСИ, а
получените доходи от законен източник са
еквивалент само на 7 минимални работни заплати. Очевидно е, че тези доходи не
са били достатъчни дори да обезпечаване на една минимална издръжка, още
по-малко биха могли да послужат за придобиване на гореописаното имущество на
значителна стойност. Следователно имуществото, придобито от М.М., което не е
напускало неговия патримониум, подлежи на отнемане и искането следва да бъде
уважено по отношение на: лекия автомобил, дяловете от двете търговски
дружества, наличността в притежаваните от него банкови сметки /с уточнението,
че съдът не намира основание за уважаване на искането за превръщане на
наличността в евро в една от сметките в българска валута/, както и недвижимия
имот УПИ VІІ-172 в кв. 33 по плана на с.
Васильово в с площ от
По
различно стоят нещата с отчуждения в полза на трето лице недвижим имот,
представляващ незастроен УПИ ХІV-172 в кв. 33 по плана на с. Васильово.
Комисията не е внесла искане за неговото отнемане в полза на държавата, въпреки
възможността да бъде постановено такова при определени условия, предвидени в
чл.7,т.2 от Закона. Направено е искане за отнемане в полза на държавата от М.М.
на паричните суми от 19 300 лв. и
19 470 лв. на осн. чл.4, ал.2 от Закона, основаващо се признанието на
Комисията, че този имот е бил продаден на добросъвестни трети лица. Става дума за две
прехвърлителни сделки, извършени пред проверявания период, в промеждутъкът между
които приобретателят по първата от тях е продал имота обратно на самия М.М..
За
да се произнесе по исканията за отнемане на горните суми, които според
Комисията съответстват на полученото от М.М. срещу отчуждаване на недвижимия
имот, съдът съобрази точния текст на разпоредбата на чл.4, ал.2 и то във вр.
чл. 7 и цялостния дух на закона. Вярно е, че в обхвата му се включва и
отнемането и на заместващите облаги, но само при условие, че придобитото във
връзка с престъпната дейност имущество е отчуждено или трансформирано по начин,
непозволяващ неговото отнемане. В случая това би означавало да няма съмнение
относно добросъвестността на лицето, в чийто патримониум се намира имота
понастоящем. Или според съда, искане по чл.4, ал.2 от може да бъде направено
само при условията на евентуалност, ако не се установи, че третите лица са
знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили
имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход
или на действителните права, свързани с това имущество. В противен случай
признанието на Комисията за добросъвестността на третите лица, не би могло да
ангажира съда да приложи чл. 4, ал.2 от Закона. Отделен е въпроса, че тази разпоредба поставя и едно
изрично условие за нейното приложение – да е „заплатена изцяло действителната
стойност на придобитото”. Тази редакция на правната норма поставя няколко въпроса при нейното тълкуване
– дали добросъвестността предполага във всички случаи третото лице да е платило
като насрещна престация изцяло цената на имота, при това – тази цена да
съответства на действителната стойност на придобитото. Според решаващия съд
отговорът на тези въпроси е положителен. За добросъвестност по смисъла на чл.
4, ал.2 може да се говори само ако третото лице е платило при придобиването на
имота изцяло неговата цена, която при това не трябва да е по-ниска от
действителната му стойност към момента на придобиването. Договарянето и
отразяването в нотариалния акт на цена по данъчна оценка, която е по-ниска от
действителната стойност на имота, какъвто е случая с последното му прехвърляне
в полза на трето лице, говори за недобросъвестност от негова страна и е
достатъчно, за да се приеме, че сделката е сключена с някоя от целите по чл. 7,
т.2 от Закона. Т. е. в този случай на отнемане би подлежал имота, а не
заместващата облага, но съдът не е сезиран с искане за неговото отнемане.
Направените искания за отнемане на двете парични суми следва да се отхвърлят като
неоснователни по изложените съображения.
Дори
да имаше основание за прилагане на чл. 4,ал.2, търпи критика от гледна точка на
формалната логика искането да се отнеме два пъти заместващата облага за един и
същ имот, придобит във връзка с престъпна дейност /като се има предвид, че за
да го придобие обратно от лицето, на когото го е продал първия път, М.М. от
своя страна е заплатил определена цена/. Т. е. дори да имаше основание за
отнемане на заместваща облага, вместо имота, би следвало да се държи сметка за
основни принципи в гражданското право, в частност – за забраната за
неоснователното разместване на материални ценности. Целта на ЗОПДИППД е да се
отнеме онова , което според този закон
може да се свърже с престъпната дейност – конкретно имущество или при
определени условия – заместващата го облага. Двойното отнемане на полученото от
сделки с един и същ имот, при липса на данни за двойното облагодетелстване на
лицето като краен резултат, би противоречало на споменатия по-горе принцип.
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
По искането на
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр.
София, с адрес за
призоваване по делото: гр. Ловеч, ул.”Търговска” № 24, каб. 207, ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА имуществото,
притежаваното от ответника М.Й.М., с ЕГН **********,***, както следва:
1. недвижим имот - УПИ VІІ - 172 в кв. 33 по плана
на с. Васильово, обл.
Ловеч, с площ от
2. лек автомобил - марка „Фолксваген”,
модел „Голф”, рег. № ЕН 1528 ВВ, рама № WVWZZZ1HZPW039801, двигател № ABS335627,
3. дялове от капитала на търговски
дружества – 50 дяла на обща стойност
2 500 лв. от капитала на „МВ-Марвел” ООД – гр. Плевен и 25 дяла на обща стойност 1 250 лв. от
капитала на „Омега-
4. наличността в следните банкови сметки с
титуляр М.Й.М. във финансов център на „Юробанк Еф Джи България” АД – гр.
Плевен: 68, 25 лв. по разплащателна сметка в лева IBAN ***, наличността по разплащателна
сметка в евро IBAN ***, наличността в размер на 30,90 лв. по спестовна сметка IBAN ***,
5. наличността в размер на 5, 46 лв. по
разплащателна сметка в лева IBAN: ***-Плевен, с
титуляр М.Й.М., ведно с лихвата.
6.
наличността от 2,52 евро по
разплащателна сметка в евро IBAN: ***-София с титуляр М.Й.М., ведно с лихвата и
7.
наличността по спестовна сметка в долари
IBAN: ***-Плевен с титуляр М.М..
ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за отнемане
в полза на държавата на осн. чл. 7, т.1 от ЗОПДИППД на недвижим имот - двуетажна сграда-общежитие с площ
ОТХВЪРЛЯ
искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на основание чл.4, ал.2
от ЗОПДИППД на:
1. сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV -
172 в кв. 33 с площ от
2. сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот,
извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т..
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: