Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         1191                                23.10.2019г.                          град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански  състав, на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело №230 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

 

Субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК и насрещни искове с правна квалификация чл.534, ал.1 от ТЗ.

Производството е образувано по искова молба на Г.С.Ф., ЕГН ********** *** против С.М.П., ЕГН ********** ***, В.К.Т., ЕГН ********** *** и М.К.Б., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че с определение по ч.гр.д.№117/2002г. по описа на *** районен съд е осъден да заплати на К. Д. П., ЕГН ********** сумата 33 340,32 лева, представляваща левова равностойност на 16 000,00 щатски долара, дължими по запис на заповед, както и разноските по делото в размер на 666,10 лева. Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №46/2002г. по описа на ДСИ Р. Т. при Районен съд – гр.***. Впоследствие по молба на взискателя делото било изпратено на ЧСИ М.О., където продължило под №671. По молба от 11.08.2017г. на взискателя делото отново било прехвърлено на ДСИ Р. Т. под №206/2017г.

Посочва се, че взискателят К. Д. П. е починал на ***г., поради което на негово място в изпълнителния процес са конституирани наследниците му С.М.П., В.К.Т. и М.К.Б..

Ищецът твърди, че не дължи на ответниците сумите по изпълнителния лист, тъй като задължението му е погасено по давност, която е 3-годишна предвид на това, че вземането произтича от запис на заповед, а съгласно чл.531, ал.1, вр. с чл.537 ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Настоява, че тази давност е започнала да тече от 13.08.2002г., когато е извършено последното изпълнително действие по искане на взискателя – опис на движими вещи по изпълнително дело №46/2002г. на ДСИ при Районен съд – гр.***. До 13.08.2005г. според ищеца не са извършвани други изпълнителни действия, поради което паричното вземане срещу него се е погасило. Ако съдът не приеме, че вземането се е погасило в 3-годишен срок от посоченото последно изпълнително действие, ищецът поддържа, че това е станало с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 13.08.2002г.

Ищецът се позовава и на т.н.перемпция – тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, изпълнителното производство е прекратено по право и всички предприети след изтичането на този срок действия по изпълнението следва да се считат за обезсилени и като такива, които не могат да прекъснат давността.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите по изпълнителния лист, а именно: по 11 113,44 лева на всеки ответник, представляващи левова равностойност на 1 / 3 от 16 000 щатски долара и по 222,03 лева - разноски в производството по издаване на изпълнителния лист. Претендират  се разноски. 

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор, с който оспорват исковете. Считат, че вземането им срещу ищеца в качеството им на наследници на К. П. не е погасено по давност. Твърдят, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия. Считат, че до датата на постановяване на ТР №2/2013г. обявеното за изгубило сила ППВС №3/1980г. е действало, т.е. следва да се приеме, че погасителна давност по време на изпълнителния процес относно вземането не тече. Посочват, че ТР няма обратно действие.

Тъй като не са получили от ищеца никаква част от дължимата сума, ответниците предявяват насрещни искове при условия на евентуалност - в случай, че уважи исковите претенции на ищеца, съдът да осъди същия да заплати на всеки един от тях сума в размер на 11 335,47 лева, с която ищецът се е обогатил за тяхна сметка, като е получил сумата по записа на заповед, за която е издаден изпълнителен лист и не е върнал същата. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от подаване на насрещните искове на 11.03.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски. 

В срока по чл.131, ГПК Г.С.Ф. – ответник по насрещните искове е подал отговор, с който оспорва същите като погасени по давност. Счита, че на 13.08.2005г. е изтекъл давностният срок по чл.531, ал.1 ТЗ. От този момент на изгубване на правата за предявяване на прекия менителничен иск е започнала да тече тригодишната давност за предявяване на исковете за неоснователно обогатяване по чл.534, ТЗ, която е изтекла на 13.08.2008г. Тъй като насрещните искове са предявени след тази дата, претенциите според Г.Ф. са се погасили по давност и следва да се отхвърлят като неоснователни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът като длъжник в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като по този начин ще осуети принудителното изпълнение на дълга при евентуално изтекла погасителна давност, на която се позовава.

На 07.06.2002г. въз основа на определение, постановено по ч.гр.д.№№117/2002г. по описа на *** районен съд, е бил издаден изпълнителен лист, от който е видно, че Г.С.Ф., ЕГН ********** *** е бил осъден да заплати на К. Д. П., ЕГН ********** от гр.*** сумата 33 340,32 лева, представляваща левова равностойност на 16 000,00 щатски долара, дължима по запис на заповед, както и сумата 666,10 лева – разноски по делото.

По молба на К. Д. П. от 10.06.2002г. е било образувано изпълнително дело №46/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр.***. С молбата е поискано да се пристъпи към принудително изпълнение чрез вписване на възбрана и извършване на опис и продажба на недвижим имот на длъжника. С молба от 23.07.2002г. взискателят е поискал да се извърши опис и продажба на секвестируемите движими вещи в дома на длъжника.

Възбрана на имота на длъжника е вписана на 14.06.2002г., а на 02.08.2002г. е насрочен за 13.08.2002г. опис на движими вещи в дома на длъжника. На 13.08.2002г. съдебният изпълнител е констатирал, че насроченият за същата дата опис на движими вещи на длъжника не може да бъде извършен, тъй като взискателят не е внесъл дължимата за това държавна такса. С резолюция от 27.04.2004г. съдебният изпълнител е наложил на Г.С.Ф. мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС – забрана да напуска пределите на страната. На 16.04.2007г. взискателят К. Д. е поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ М. О.. При посочения ЧСИ делото е било образувано под №671/2007г. и е продължило с извършване на опис на недвижим имот на длъжника на 11.06.2007г. На 26.10.2017г. изпълнителното дело отново е изпратено на ДСИ. С постановление от 26.02.2019г. производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Изпълнителният лист за дължими от ищеца суми е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.“е“ от ГПК/отм./ - запис на заповед.

Съгласно чл.531, ал.1, вр. с чл.537 от ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Определението на съда по чл.242 от ГПК/отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, поради което правните последици на съдебният акт не се приравняват на съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според който „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години“. Ето защо от прекъсването на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, като разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение. Предвид на това вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на три годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.242 вр. с чл.237, б.“е“ от ГПК/отм./.

В горния смисъл е трайно установена и последователна съществуващата съдебна практика /решение №94/27.07.2010г. на ВКС по т.д.№943/2009г., І т.о.; решение №42/26.02.2016г. на ВКС по гр.д.№1812/2015г., ІV г.о.; решение №45/30.03.2017г. на ВКС по гр.д.№61273/2016г., ІV г.о./.

В настоящия случай няма данни за падежа на записа на заповед, по който се е задължил Г.С.Ф., но няма и спор, че към момента на снабдяване с изпълнителен лист на кредитора К. Д. П., предвидената в закона 3-годишна давност не е била изтекла. Давността е била прекъсната на 10.06.2002г. с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, доколкото в същата кредиторът е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането – възбрана, опис и продажба на недвижим имот на длъжника. Нова 3-годишна давност за погасяване на вземането е започнала да тече от 02.08.2002г., когато е бил насрочен опис на движими вещи, макар и той да не е бил осъществен по вина на взискателя /съгласно задължителните разяснения по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ/. Налагането на мярката по чл.76, т.3 от ЗБДС през м.април 2004г. не представлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, тъй като се касае за забрана за напускане на страната от административен характер, а не за действие, предприето за удовлетворяване на кредиторовото вземане. Така от насрочването на описа на движими вещи на 02.08.2002г. до 11.06.2007г., когато е извършен опис на недвижим имот, кредиторът не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което на 02.08.2005г. е изтекла 3-годишната погасителна давност за вземането. Също така с изтичане на 2-годишен период от извършване на описа на движимите вещи изпълнителното производство е било прекратено по право на основание чл.330, ал.1, б.“д“ от ГПК/отм./, поради което предприетите след изтичане на давността действия от страна на взискателя следва да се считат за обезсилени по право, съгласно т.10 от цитираното по-горе Тълкувателно решение.

Неоснователно е възражението на ответниците, че цитираното тълкувателно решение няма обратно действие, поради което дадените с него разяснения са неприложими при решаване на спора. Тълкуването, което се дава от ВКС с тълкувателното решение, не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да разясни точния смисъл на правната норма, осигурявайки еднакво приложение на законите от съдилищата при решаване на всички казуси, независимо от това кога са се осъществили юридическите факти от значение за конкретния спор. /В този смисъл е решение №681/24.09.2009г. на ВКС по гр.д.№3189/2008г., І г.о./. Тъй като няма основание за ограничаване на тълкуването във времето, решаването и на настоящия спор следва да се съобрази с Тълкувателно решение №2/2013г.

По изложените съображения предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да се уважат.

Предявените при условията на евентуалност насрещни искове са допустими – претендира се сума, дължима по запис на заповед, с която издателят се е обогатил за сметка на приносителя на ценната книга, а същевременно последният няма друга процесуална възможност за получаване на сумата. Преценени по същество, исковете са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.534, ал.2 от ТЗ тези искове се погасяват с изтичането на 3-годишна давност, която започва да тече от деня на изгубването на другите менителнични искове. С факта на изгубване на правото на иск по менителницата, поради изтекла давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, възниква правото на приносителя на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване срещу издателя до размера на паричното вземане. В случая наследодателят на ищците по насрещните искове – К. Д. П. е изгубил правата си по прекия менителничен иск с погасяването на същия по давност на  02.08.2005г. На основание чл.534, ал.2 от ТЗ от този ден е започнал да тече 3-годишния давностен срок за погасяване на претенцията за неоснователно обогатяване срещу издателя Г.С.Ф., който срок е изтекъл на 02.08.2008г. Тъй като насрещните искове са предявени от наследниците на П. на 11.03.2019г. след изтичане на давностния срок, същите са погасени по давност и като такива следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца Г.Ф. следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер 2913,00 лева, от които 1363,00 лева – платена държавна такса и 1550,00 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА за установено, че Г.С.Ф., ЕГН ********** *** не дължи на С.М.П., ЕГН ********** *** в качеството й на наследник на К. Д. П., сумите: 1/ 11 113,44 лева, представляваща 1 / 3 от сума в общ размер на 33 340,32 лева, представляваща левовата равностойност на 16 000 щатски долара, за които е подписан запис на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист от 07.06.2002г. по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***; 2/ сумата 222,03 лева, представляваща 1 / 3 от сума в общ размер на 666,10 лева – направени разноски в производството по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***.

ПРИЗНАВА за установено, че Г.С.Ф., ЕГН ********** *** не дължи на В.К.Т., ЕГН ********** *** в качеството й на наследник на К. Д. П., сумите: 1/ 11 113,44 лева, представляваща 1 / 3 от сума в общ размер на 33 340,32 лева, представляваща левовата равностойност на 16 000 щатски долара, за които е подписан запис на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист от 07.06.2002г. по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***; 2/ сумата 222,03 лева, представляваща 1 / 3 от сума в общ размер на 666,10 лева – направени разноски в производството по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***.

ПРИЗНАВА за установено, че Г.С.Ф., ЕГН ********** *** не дължи на М.К.Б., ЕГН ********** *** в качеството й на наследник на К. Д. П., сумите: 1/ 11 113,44 лева, представляваща 1 / 3 от сума в общ размер на 33 340,32 лева, представляваща левовата равностойност на 16 000 щатски долара, за които е подписан запис на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист от 07.06.2002г. по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***; 2/ сумата 222,03 лева, представляваща 1 / 3 от сума в общ размер на 666,10 лева – направени разноски в производството по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.П., ЕГН ********** *** против Г.С.Ф., ЕГН ********** *** насрещен иск по чл.534, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата 11 335,47 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и която сума представлява 1 / 3 от сумата, дължима на нейния наследодател К. Д. П. съгласно запис на заповед, който е послужил като основание за издаване на изпълнителен лист от 07.06.2002г. по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***. 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.Т., ЕГН ********** *** против Г.С.Ф., ЕГН ********** *** насрещен иск по чл.534, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата 11 335,47 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и която сума представлява 1 / 3 от сумата, дължима на нейния наследодател К.Д.П. съгласно запис на заповед, който е послужил като основание за издаване на изпълнителен лист от 07.06.2002г. по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***. 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Б., ЕГН ********** *** против Г.С.Ф., ЕГН ********** *** насрещен иск по чл.534, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата 11 335,47 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и която сума представлява 1 / 3 от сумата, дължима на нейния наследодател К. Д. П. съгласно запис на заповед, който е послужил като основание за издаване на изпълнителен лист от 07.06.2002г. по ч.гр.д.№117/2002г. на Районен съд – гр.***.  

         ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН ********** ***, В.К.Т., ЕГН ********** *** и М.К.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на Г.С.Ф., ЕГН ********** *** общо сумата 2913,00 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: