№ 13686
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110135799 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Д. Р. М., ЕГН **********, чрез адвокат
В. Т. – САК срещу *****************, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в причинна
връзка с публикувана от ответника в брой 23 (1070), година XXII на вестник „У.“, с посочен
в печатното издание период на издаване на броя от 07-14.06.2024г. статия с обидно,
клеветническо и невярно съдържание, свързано с личния живот на ищеца, със заглавие:
„Ергенът А. май си хареса дъщерята на Г.“, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че бил подложен на публично унижение в брой 23
(1070), година XXII на вестник „У.“, с посочен в печатното издание период на издаване на
броя от 07-14.06.2024г. статия с обидно, клеветническо и невярно съдържание, свързана с
личния живот на ищеца, със заглавие: „Ергенът А. май си хареса дъщерята на Г.“.
Съдържанието помествало и следните публикации: „междувременно стана ясно, че бившият
съпруг на С.З. – Д. М. я е тормозел. Три години след раздялата на младата певица и Д., Г.
наруши мълчанието и изригна в инстаграм, провокирана от коментар на потребител.
„Единият си гледа детето без баща, другият не смее да си хване гадже заради майка си, но и
двамата разбират от любов“, както и поместено заглавие: „С.З. се разделила с бащата на
детето си, защото бил агресивен и профукал на комар парите й. Според източници на У. Д.
играел на комар и редовно профуквал голяма част от парите на С.. В един момент дори го
търсели лихвари. Близки до семейството разкриват, че М. се държал агресивно със З. дори
1
когато тя е била бременна и веднъж даже я е удрял. След този случай С. взела решение
окончателно да се раздели с него и срещнала подкрепата на майка си““. Твърди, че
публикацията достигнала до неопределен брой зрители, до семейството му и приятели, като
по този начин довела до неговото публично унижение; ищецът изпитвал постоянна тревога
и гняв, като прибягвал и до успокоителни на билкова основа. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.
В съдебно заседание ищецът Д. Р. М., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 143247/23.04.2025г. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът ***************, редовно призован в съдебно заседание, не се
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и
писмени доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане, причинено от служители на *************** с правно
основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или
бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина,
а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Отговорността на ответника произтича от качеството му на работодател, тъй като се касае
до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той
упражнява собствена дейност и резултатът от които ще рефлектира в неговото имущество,
независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни
отношения или са свободно практикуващи. В конкретния случай в така представената статия
не са посочени имената на издателите им, които към датата на издаване на статията да са
упражнявали дейност в ответното дружество, посочено е единствено, че статията е с издател
– new media.
За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва
да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:
факта, че ответната страна е публикувала и разпространила статии на процесните дати с
процесните заглавия; противоправност на извършените деяния; претърпените
неимуществени вреди и причинната връзка между статиите и вредите.
В конкретиката на случая ответникът не отрича и не възразява, че лица/издатели,
работещи при него, както и редактори, на които са пеместени имената под статията са
подготвили и редактирали процесните статии, както и че същите са публикувани във в брой
2
23 (1070), година XXII на вестник „У.“, с посочен в печатното издание период на издаване на
броя от 07-14.06.2024г.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически, следва да
бъде констатирано, че същите са лъжливи /неистински/, както и че имат обективен позорящ
характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които
обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна
точка на господстващия морал. Клеветата може да бъде осъществена не само чрез пряко
изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице, но и когато
неистинските и позорящи обстоятелства се излагат като слух и съмнение /Решение 51/ 1980
г. по н.д. 26/ 1980 г., ВС, II НО/. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета,
подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Вината на
автора на публикацията се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на
презумпцията е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
С Конституцията на Република България е прокламиран принципът на свобода на
изразяване /чл. 39, ал. 1/ и в частност принципът за свобода на медиите /чл. 40, ал. 1/. Тази
свобода обаче не е неограничена и следва да бъде съобразна с общия принцип да не се вреди
другиму. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията правото на свободно изразяване не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Основната цел на медиите
е информиране на обществото по въпроси, които представляват интерес, поради което
журналистите следва да поднасят коректно и добросъвестно информацията на аудиторията
си, а не да изопачават същата и внушават невярна представа за нея, като по този начин
накърняват доброто име другиму. Безспорно в съдебната практика е прието, че е допустимо
преувеличаване в определена степен и провокация в журналистическите текстове, особено
по отношение на публични личности или такива към които има по принцип завишен
публичен интерес, но същите следва да бъдат извършвани по начин, зачитащ достойнството
на личността. В противен случай се осъществява съставът на непозволеното увреждане.
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от
законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните
права /арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията/. Разгласяването на несъществуващо позорно
обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние –
клевета /чл.147, ал.1 от НК/. С това деяния се накърнява правото на чест и достойнство на
лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е
налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние може да се
осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия,
така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е
довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
3
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението
трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, тоест необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад
които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт.
Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на изпълнителното деяние е
приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на
клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил. Следователно въпросът за баланса
при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след
конкретна преценка на всеки случай.
В конкретиката на случая между страните по делото не е спорно, че ответното
дружество е публикувало и разпространило процесната статия, със заглавие: „Ергенът А.
май си хареса дъщерята на Г.“, като не е спорно и че в нея са поместени и следните
публикации: „междувременно стана ясно, че бившият съпруг на С.З. – Д. М. я е тормозел.
Три години след раздялата на младата певица и Д., Г. наруши мълчанието и изригна в
инстаграм, провокирана от коментар на потребител. „Единият си гледа детето без баща,
другият не смее да си хване гадже заради майка си, но и двамата разбират от любов“, както
и поместено заглавие: „С.З. се разделила с бащата на детето си, защото бил агресивен и
профукал на комар парите й. Според източници на У. Д. играел на комар и редовно
профуквал голяма част от парите на С.. В един момент дори го търсели лихвари. Близки до
семейството разкриват, че М. се държал агресивно със З. дори когато тя е била бременна и
веднъж даже я е удрял. След този случай С. взела решение окончателно да се раздели с него
и срещнала подкрепата на майка си“.
Следва да се установи дали са налице останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното вреждане – дали процесните статии отразяват обективно изнесените факти
или съдържат клеветнически твърдения и внушения по отношение на ищеца; дали са налице
противоправност и вина на автора на статията; както и дали ищецът е претърпял вреди
именно от тази статия. Следва и да се посочи, че ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е
релевирал възражения срещу исковете, не е предприел активно процесуално поведение в
тази връзка. Освен това, за да е обидно или клеветническо дадено изявление, същото следва
да визира определено физическо лице /така решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело №
449/2012 г. На III-то гр. отд. на ВКС/. Това означава, че обидният (унизяващият) израз следва
да е насочен към това лице (посочено чрез имената му или по друг начин, неоставящ
съмнение, че става дума за неговата личност), респективно позорното обстоятелство трябва
да се отнася до него или то да е посочено като извършител на приписано му престъпление.
Във всеки случай, когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-обширно
4
изявление, следва да се държи сметка за контекста, при който същият е употребен и който
внушава изявлението като цяло, поради това съдът намира, че следва да бъде взето предвид
цялостното съдържание на процесната статия, а не само заглавието й.
Съдът приема, че изложеното в статията е насочено към конкретно лице – посочено е
името на ищеца и последното се извлича от цялостното съдържание на поместеното в
статията. Това е така с оглед вмъкнатият имплицитно израз - „междувременно стана ясно, че
бившият съпруг на С.З. – Д. М. я е тормозел. Не се събраха доказателства и не се заявиха
доказателствени искания на ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване, че
тези публикации касаят практикуване на „добросъвестно журналистическо разследване“.
По делото не са събрани гласни доказателствени средства за установяване на
твърдените от ищеца неимуществени вреди, това е така, тъй като ответникът, както бе
посочено по-горе не релевира възражения срещу иска. От друга страна сочените от ищеца
неимущствени вреди – уронване на доброто име в обществото, опозоряване и
дискредитиране на личността му, безпокойство, загуба на апетит и др. се предполагат, това
са всички тези вреди, които дадена личност търпи вследствие на отправени по нейн адрес
клеветнически твърдения.
Разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на
мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните
власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. От гореустановеното
съдът изведе индиции за изнесени клеветнически твърдения по отношение на ищеца. Както
бе посочено по-горе изпълнителното деяние при клеветата може да се осъществи както чрез
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването
му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето
лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, тоест необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В случая изнесеното, че
„бившият съпруг на С.З. – Д. М. я е тормозел“, както и изнесеното - „С.З. се разделила с
бащата на детето си, защото бил агресивен и профукал на комар парите й. Според
източници на У. Д. играел на комар и редовно профуквал голяма част от парите на С.. В един
момент дори го търсели лихвари. Близки до семейството разкриват, че М. се държал
агресивно със З. дори когато тя е била бременна и веднъж даже я е удрял. След този случай
С. взела решение окончателно да се раздели с него и срещнала подкрепата на майка си“ не
5
се установи да е истина, ответникът както бе посочено по-горе не предприе активно
процесуално поведение за доказване, че изнесеното като факти е истина. Когато журналист
изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност.
Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение
оценките имат, само ако са обидни. Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да
бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по
който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените факти
журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. В
конкретния случай ответникът не е посочил кои са източниците на изнесената от него
информация. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато
въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката
действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите,
причинени от противоправното му деяние. В случая както бе коментирано по-горе
изнесените факти са не само неверни, но и не почиват на добросъвестна проверка от страна
на служители на информационната агенция, не се установи добросъвестност, не се установи
да е извършена такава проверка.
В случая съдът намира, че съдържащите се в статията изрази засягат пряко
достойнството на личността на ищеца. Съдът намира, че в случая отправените изрази
засягат пряко личната сфера на ищеца, свързани са с обществената представа за личността
му в обществото.
По изложеното съдът намира, че в конкретния случай в процесната статия са
изнесени неверни клеветнически твърдения за факти по отношение личността на ищеца,
обективирани в изрази, които уронват престижа, честта и достойнството на М., извършени
са противоправно, доколкото с тях се осъществява състав на клеветата и не в обсега на
свободата на словото, обективирана в нормата на чл. 39, ал.1 от КРБ, във връзка и в резултат
на които ищът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
По изложеното съдът намира иска за доказан по основание, поради което следва да се
коментира размера на обезщетението. Съобразно нормата на чл. 52 от ГПК обезщетението се
определя от съда по справедливост, като следва да бъдат съобразени всички необходими
факти и обстоятелства, свързани с вредите, тяхната продължителност, интензитет, възрастта
на ищеца. Така твърдените от ищеца вреди, както уточни съда по-горе се презумират, а и не
се оспорва от ответника, че ищецът е претърпял такива. Съдът съобрази и че към датата на
публикациите, не се установи, освен връзката му със С.З., същата дъщеря на певицата Г.,
ищецът да е заемал висша държавна и политическа длъжност, с оглед на което да се
съобразява от съда и изискването към ищеца, че следва да е наясно с повишения спрямо
него обществен интерес и отзвук от така публикуваните статии. Безспорно се установи, че с
процесните статии неправомерно е засегната личната, обществена сфера от живота на
ищеца, и във връзка с което той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания, компрометиране и уронване доброто му име в обществото.
Ищецът е изпитвал срам и неудобство, безпокойство. Дори и да се приеме завишения
6
интерес към ищеца, като бивш партньор на С.З. при отчитане на баланса между
обществения интерес от информираност в обществото, предвид леко завишените стандарти
по отношение личността на ищеца и правото на защита на личността и достойнството на
ищеца, съдът отдава превес на последните, като намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца болки и страдания е обезщетение в размер на 3000,00 лева, до който
размер следва да бъде уважен иска, а за сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 3000,00 лева до размера на пълно предявената сума от
6 000 лева, следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата от 3000,00 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на подаване на иска - 14.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора, право на
разноски се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
иска. Ищецът е заплатил разноски за държавна такса в производството в размер на 240,00
лева, които следва да му се присъдят. Процесуалният представител на ищеца претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, като за целта на л.50 от досието на делото е представен договор за правна
защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили представителство в
горепосочената хипотеза. Така съдът намира, че на адвокат В. Т. – САК, с личен номер
************, с адрес на упражняване на дейността в *****************************,
следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 900,00 лева, като съобразно изхода на
спора на адвокат В. Т. следва да се присъди възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. М., ЕГН
********** сумата в размер на 3000,00 лева /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на ищеца в причинна връзка с публикувана от
ответника в брой 23 (1070), година XXII на вестник „У.“, с посочен в печатното издание
период на издаване на броя от 07-14.06.2024г. статия с обидно, клеветническо и невярно
съдържание, свързано с личния живот на ищеца, със заглавие: „Ергенът А. май си хареса
дъщерята на Г.“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 14.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 3000,00 лева до размера на пълно предявената от 6000 лева.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. М., ЕГН
7
**********, сумата в размер на 240,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Т. –
САК, с личен номер ************, с адрес на упражняване на дейността в
*****************************, сумата в размер на 450,00 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8