РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501036 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по постъпили две въззивни жалби - от двете страни в
производството - против решение № 589 от 08.02.2024 г., постановено по
гражданско дело №9311/2022 г. на ПдРС, ХІХ гр. състав, с което е осъдена М.
П. К. да заплати на С. Н. Г. сумата от 6000 лв. - неимуществени вреди в
резултат на причинени телесни повреди от побой на 11.08.2020 г. пред дома
в с. *******, както и сумата от 634.06 лв. разноски за производството;
отхвърлени са предявените от С. Н. Г. против М. П. К. искове за заплащане на
сумата от 550 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата над 6000 лв.
до 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени
телесни повреди от побой на 11.08.2020 г. пред дома в с. *********; осъдена
е С. Н. Г. да заплати на М. П. К. сумата от 2124.09 лв. разноски за
производството и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС
сумата от 50 лв. за държавна такса.
С въззивната жалба, депозирана от С. Н. Г. чрез адв. Д. Б., се
обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане
1
на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени телесни
повреди - за разликата над 6000 лева до пълния предявен размер от 20000
лева, и имуществени вреди до сумата от 200 лв. Твърди се допуснато
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и при липса
на обоснованост, като се иска първоинстанционното решение да бъде
отменено в атакуваната част и да се уважат претенциите. Излагат се подробни
съображения, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на жалбоподателката е силно занижено. Съдът не е оценил степента и
дълбочината на претърпените неимуществени вреди, като мотивите му са
лаконични и незадълбочени. Инцидентът е бил пусков механизъм за развитие
на органично налудно разстройство, като е налице причинно - следствена
връзка между извършения побой и отключването на заболяването. Считат, че
справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди е в размер на 15000
лева. Иска се и уважаване на иска за имуществени вреди до размера на 200 лв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.
П. К. чрез адв. А. Б., като се излагат подробни съображения, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в
атакуваната му част да се потвърди. Претендира се и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок срещу решението в осъдителната му
част е постъпила въззивна жалба от М. П. К., която твърди, че не са взети
предвид писмените съображения на жалбоподателката, както и влязлата в
сила присъда на ПдРС. Иска се отмяна на решението в атакуваната част.
В срок е постъпил писмен отговор срещу тази въззивна жалба, с
който се излагат подробни съображения, че същата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в атакуваната
му част да се потвърди, като се претендират и разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок,
изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
2
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в
жалбите въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с предявени осъдителни искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от С. Г. против М. К., в
размер съответно на 20000 лв. и на 550 лв.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2020 г. ищцата продавала
зеленчуци пред дома си в с. ***********, а около 12.00 часа ответницата,
придружена от Р. В. и Ц. В. от същото село, минали покрай нея. Тогава К.
нанесла удари по главата, тялото и крайниците на Г. с дървена хурка. След
като я съборила на земята, продължила да нанася удари с крака и ръце по
тялото и главата. После ответницата и придружаващите я напуснали мястото
на инцидента, а ищцата останала да лежи безпомощна на земята. На помощ се
притекъл съседа Н. Н., който я заварил стресирана, уплашена и зашеметена и
я отвел в дома , след което повикали бърза помощ. Екип от *********
привел ищцата във Втора хирургична клиника на *** "**********, където
установили контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на близката
фаланга на втори пръст на дясната ръка, кръвонасядане на седалището с
размер 14/6 см, две кръвонасядания на лявата лакътна става, кръвонасядания
по лявата китка и лявата длан. Възстановителният процес за мозъчното
сътресение преминал за 20 дни, но последващите усложнения продължили и
до настоящия момент; възстановителният процес за счупването на дясната
фаланга след гипсиране продължил 29 дни с последващи усложнения по
захватната функция, а на охлузванията и кръвонасяданията продължили 15
дни. Разстройството на здравето и оздравителният процес били придружени
от значими болки и страдания. След проведеното лечение, към момента
продължавала да търпи припадъци, главоболие, световъртеж, болка в дясната
гръдна половина и десният горен крайник. В болницата пролежала 5 дни.
След 4 дни, на 19.08.2020 г., получила силно главоболие със световъртеж.
3
Повикали отново бърза помощ от *********. На 19.09.2020 г. получила
припадък и била приета по спешност в *********. На 17.10.2020 г. получила
силни болки и стягане в гърдите със световъртеж, което наложило ново
посещение от бърза помощ от ********. На 20.09.2021 г. Г. получила силни
болки в корема и кръста. Помощ и оказали отново от ********. На 16.06.2022
год. ищцата изпаднала в тежка форма на депресия с епизод на психическо
разстройство. От ******* била отведена в *********, където се наложило
лечение. В резултата на нанесения побой, общото здравословно състояние на
ищцата рязко се влошило и се активирали предишни нейни заболявания.
Непосредствено след изписването от болницата, поради имобилизация на
ръката, се наложило ангажиране на човек, който постоянно да я обслужва.
Това довело до разстройство на психиката , поради зависимостта от други
лица в ежедневното битие, проявило се в оплакване от постоянни болки в
корема и кръста, припадъци и пристъпи на паника. Развил се страхов синдром
да излиза на улицата, да посещава магазина поради опасност от побой от К.
След побоя изчезнал нормалният сън на ищцата. Стряскала се нощем и
съобщавала, че я наблюдават с камери, че някой влиза през нощта в къщата и я
преследва. Постоянно се оплаквала от болки в гърдите и при такива пристъпи
отказвала да се храни с дни. Настъпили и промени в характера – затваряне в
себе си и отказ да контактува с близки и приятели. Говорела за ****. През
2022 г. общото състояние на Г. рязко се влошило. Продължили постоянните
оплаквания от силно главоболие, позиви за повръщане, "пулсиране в главата"
и липса на координация и равновесие. Не могла да стои права и да ходи без
придружител. Това ангажирало близките да бъдат постоянно с нея, когато се
налагало да се придвижи от едно до друго място в къщата. След лечението в
**********" продължило да се влошава психическото състояние и се
наложило лечение в **********. Разходите за лечението на ищцата до
подаване на исковата молба са 550 лева, от които 50 лева за обезболяващи и
витамини; 150 лева - рехабилитатор за три посещения; 350 лева за пътуване до
болницата и бърза помощ.
В срока за отговор ответникът оспорва иска. Признава, че на
същата дата заедно с другите две лица са преминали покрай ищцата, която
продавала зеленчуци пред дома си. При разминаването тя започнала да ги
обижда и да удря ответницата с хурка по главата, ръцете и цялото тяло, а тя
само се защитавала, като така ищцата нанесла повреди и охлузвания. По
случая било образувано наказателно дело от частен характер №2149/2021 г. на
ПдРС, по което е постановена присъда. Отрича да е нанасяла удари на ищцата.
Оспорва издадената епикриза. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства - СМУ №823/2020 г.,
епикриза от 15.08.2020 г. с медицинско досие, писмо от *****, епикриза от
29.09.2020 г. от ***** - *********** и медицинско досие, както и от
заключенията от 06.06.2023 г. и допълнително от 13.09.2023 г. по изготвените
4
СМЕ се установява, че на 11.08.2020 г. ищцата е постъпила в *********** ***,
по спешност - с оплаквания за главоболие, световъртеж, болки в дясната
гръдна половина и десен горен крайник, и след претърпяно леко мозъчно
сътресение. Лечението е продължило до 15.08.2020 г. Оздравителния процес
обичайно е 15-20 дни.
На 19.08.2020 г. ищцата получила главоболие, световъртеж,
гадене, болки в ставите, което наложило търсене на помощ от екип на ****.
На 20.08.2020 г. същата е била освидетелствана в Отделение по
съдебна медицина, където е констатирано наличие на синьо-кафяво
кръвонасядане с жълта периферия и размер 4/4 см в областта на дясната
скула; имобилизирани дясна предмишница, китка, длан и втори и трети пръст
на дясната ръка, наличие на мораво жълто - зелено кръвонасядане с размер
14/6 см с продълговата форма и напречно разположение в областта на
седалището в ляво с проекция на лявата ТБС; две кафяво-жълти
кръвонасядания с размер от около 1,5/1 см на лакътната сгъвка на лявата ръка,
жълтокафяви кръвонасядания с неправилна форма и размер от около 5/3 см по
гръбната повърхност на лявата китка и лявата длан, в основата на първи
пръст, които са причинени чрез удар или притискане с или твърд тъп предмет
и е възможно да са възникнали на 11.08.2020 г. Налице е спукване на
основната фаланга на втория пръст на дясната ръка, което налага
оздравителен процес от около 25-30 дни.
На 24.09.2020 г. ищцата постъпила за лечение в болнично
заведение с диагноза ****. Лечението е продължило до 29.09.2020 г.
Припадъкът не може да се приеме, че е в резултат на побоя от 11.08.2020 г.
На 17.10.2020 г. ищцата отново потърсила спешна медицинска
помощ поради стягане в гърдите и световъртеж.
На 16.02.2021 г. била посетена отново от екип на **** поради
сърцебиене, задух и тревожно депресивно разстройство.
От представената епикриза от 28.07.2022 г. и заключение от
11.09.2023 г. по изготвената СПЕ от ***** е видно, че ищцата е приета в
центъра на 17.06.2022 г. с оплаквания от страх от нападения, потисната,
страхлива, без апетит, с ****. Лечението продължило до 28.07.2022 г. Няма
данни същата е да е страдала от душевно заболяване преди инцидента от
11.08.2020 г. След това тя е влошила соматичното си здраве и търпяла
психотравмени изживявания, свързани с инцидента, което е довело до *****,
констатирано през лятото на 2022 г. Към 11.09.2023 г. същата има ******,
което е свързано и с хронична мозъчна съдова болест. Събитието е ускорило
***** заболяване.
От показанията на свидетеля Н. Н. се установява, че е съсед на
ищцата и на процесната дата и момент бил на покрива на къщата си. Чул
някаква глъчка и вик, че са „пребили С.“. Свидетелят се обърнал и видял, че
ищцата е заобиколена от три жени, които размахвали някакви тояги, ритали.
М. я удряла. Докато свидетелят слезе от покрива, излезе от къщата и пресече
5
улицата, жените изчезнали. Нямало я и спрялата там кола. С. лежала на
земята, стресирана, като в шок, и казала, че я били. Свидетелят помогнал да
влезе в къщи и тя му казала, че ще се обади на сина си.
От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че на процесната
дата свидетелят, пътувайки от ******* по посока *********, видял паднала
жена – С. - на тротоара до входната врата на къщата, която била удряна от
друга – ответницата - с някакъв дълъг предмет. Имало три жени. Двете стояли
близко до падналата, а третата я удряла. Ударите били по тялото, от предната
страна по корема, тъй като тя била свита. Свидетеля не могъл да слезе и да
помогне, тъй като се образувала колона от коли.
От показанията на свидетеля П. С. се установява, че на същата
дата била уведомена от сина на Г., че майка му е пострадала и пътува с Бърза
помощ за ********, за да отиде там и да разбере какво е състоянието .
Когато пристигнала, заварила пристигащата линейка на задния вход на
болницата. С. била на носилка и така я закарали до спешния кабинет на ****.
Направили скенер, рентгенова снимка и консултация с невролог. Имала
наранявания по главата със засъхнала кръв, дребни ранички, червени петна по
лицето, едната ръка била оточна и зачервена и се оплаквала от болки в
ръката, гадело се и това наложило да я преместят в количка. Ортопедът
видял, че има пукване на едната фаланга и се наложило поставяне на гипсова
превръзка. Постъпила за болнично лечение поради наличие на червени петна
като от острие по корема, гадене, повръщане и невъзможност да пази
равновесие. След престоя в болницата останала в дома си една - две седмици с
памперс, тъй като не можела да става заради световъртежите. Била прекарала
инсулт и трябвало да остане на постелен режим. След свалянето на гипса си
щадяла ръката и не искала да я раздвижва от страх, което наложило да се
ангажира рехабилитатор, за да работи с нея, за да може да възстанови пълния
обем на движенията. Същия идвал три пъти и взимал по 50 лева всеки път.
Оплакванията от главоболието продължили около месец. Два пъти имала
краткотрайни припадъци. След един от тях била хоспитализирана в „******“
чрез ****. Там пак получила припадък и се наложила консултация с
кардиолог и неврохирург, които обяснили, че състоянието е
посттравматично. Травмата и се отразила зле - преди била активна жена,
ходела и пеела в клуб в селото за творчески изяви. След инцидента не искала
повече да ходи там, затворила се в себе си. Споделяла на свидетелката, че я
следят, че били сложили камери и в задния двор някой прескачал през нощта.
Настаняването в *******се наложило, след като направила опит за
самоубийство. Преди това били изписани антидепресанти от личния лекар,
но те не помогнали. Заявявала, че не се живеело, отказвала храна с дни.
След лечението не говори за такива неща, но е подтисната. Около 50 лева са
давани за лекарства.
От показанията на свидетеля Р. В., очевидец, се установява, че
заедно с ответницата и друга жена – Ц. - се разхождали по тротоара и минали
покрай къщата на С.Последната била сложила една пейка, чадър и стол.
6
Свидетелката вървяла по-напред, а другите след нея, защото мястото било
тясно. По едно време се обърнала и чула М. и С. да се разправят за някаква
рента. Последната извадила една хурка, и започнала да бие М. с нея. В. им
извикала да не се разправят. Ц., която била по-близо, се опитала да ги
разтърве, защото С. одраскала М. по лицето и тя от своя страна започнала да
се защитава. По това време Ц. се спуснала и хванала С. да не се бият двете. М.
не е удряла С., не е могла да я удари никъде, само се отбранявала. М. дръпнала
хурката. Ц. взела хурката от двете, счупила я на крака си на две и я хвърлила
на земята. С. не е падала на земята. След това свидетелката продължила към
центъра, за да пазарува. Когато се връщала, видяла линейка и С., която
излязла от къщата и заключила вратата, след което се качила в линейката.
След два - три дни С. се показала на улицата, излизала, с едно малко балканче
на центъра. Отивала и сядала на кафенето. Била си превързала едната ръка и
казвала, че е счупена. След една седмица С. отишла с групата с певиците на
морето. Не се е спряла да обикаля. Всяка сутрин в 08:30 часа излизала с
колелцето и ходела пред магазина на центъра да си пие кафето.
От показанията на свидетеля М. М. се установява, че седмица след
инцидента С. започнала да излиза и да ходи по площада.
Съдът, за да уважи частично предявения иск за неимуществени
вреди, е приел, че на 11.08.2020 г. между страните възникнала разпра, като Г.
извадила дървена хурка. Дадена е вяра на показанията на св. Н. и Т., а не на
изнесеното от св. В., че К. не я е удряла, като показанията на първите двама
кореспондират и с медицинските документи, приложени по делото.
Изводите като краен резултат се споделят от въззивната инстанция,
макар съображенията да са по – различни.
Настоящият състав напълно се солидаризира с приетото, че
инициатор на скандала е била Г., която е провокирала К.Показанията на св. В.
в тази част не са опровергани от други доказателства. Установява се и това, че
обидите (за които е налице влязла в сила присъда по НЧХД №2149/2021 г. по
описа на РС ****) са прераснали във физически сблъсък, като Г. е извадила
дървена хурка. Безспорно е и това, че същата е причинила на К. лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, като са описани и
уврежданията: кръвонасядания по кожата на горната устна вдясно; по лявата
мишница; лявата предмишница; по лявото и дясното бедро; дясната мишница,
по гръбната повърхност на първи пръст на лявата ръка; травматичен оток в
дясната тилна област. При разглеждане на делото е назначена и СМЕ на Г.,
като не е приложена реторсия, тъй като телесните увреждания, макар и да се
касае за лека телесна повреда, са от различен вид.
Въззивният съд също не се довери на изнесеното от св. В., че К. не
е нанасяла удари по Г. В тази част показанията на свидетелката са вътрешно
противоречиви – от една страна сочи, че хурката се е счупила, докато С. е
удряла М., а малко след това – Ц. е взела хурката „от тях двете и я счупи на
7
крака си на две и я хвърли на земята“. Същевременно сочи, че „М. не е удряла
С., М. не може да я удари изобщо никъде, само се отбраняваше… С. не е
падала на земята.“, но това категорично е в разрез както с изнесеното от св. Н.,
Т. и С. относно личните им възприятия – за видяното от първите двама и
установеното от третата като наранявания по – късно същия ден, а и
противоречи на приложената по делото медицинска документация.
С въззивната жалба К. акцентира, че е налице влязла в сила
присъда на ПдРС, с която Г. е призната за виновна в извършване на
престъпления срещу нея. Както вече се посочи, и по това дело също е
установено, че на Г. са причинени увреждания, като това отново кореспондира
и с медицинските документи.
С отговора на исковата молба се твърди, че К. само се е
защитавала, без да е докосвала Г. Това твърдение не само не бе доказано, а и
бе опровергано от показанията на св. Н. и Т., които са я видели на земята,
както и, че са нанасяни удари именно от К.
Относно медицинските документи – същите са от различни
лечебни заведения, консултации непосредствено след инцидента са правени с
различни лекари при постъпването в болничното заведение. Доводите, които
се навеждат във връзка с оспорването, са, че няколко дни по – късно са
виждали Г. в селото, както и, че е управлявала велосипед. Не се установява
кога точно са видели ищцата, като не се дава вяра, че това е станало два – три
дни след инцидента, доколкото същата е била в болнично заведение. Касае се
за субективни възприятия на св. В. и М., които обаче не отговарят на
обективната действителност.
Настоящият състав се довери частично и на изложеното от св. С.,
като не възприе твърденията относно тежкото състояние на Г.,
продължителността на отшумяване на травмите и необходимостта от
рехабилитация и лечение. По отношение на тези факти съдът възприе
изложеното в заключенията на съдебномедицинските експертизи – основна и
допълнителна. Нещо повече – показанията на тази свидетелка противоречат
на изнесеното от св. Н., според когото Г. е била контактна, след като е
помогнал да се прибере в дома си не е било необходимо да остане при нея или
да се обажда самия той за помощ.
Не се установява и описания от свидетелката С. тежък и
продължителен период на възстановяване. Според експерта, оздравителния
процес при такъв вид травматични увреждания, включително и мозъчното
сътресение, обичайно трае 15-20 дни, при благоприятен ход на същия и
липсата на усложнения в неговото протичане, за каквото липсват
доказателства по делото. Оздравителният процес при спукване/счупване на
основната фаланга на втори пръст на дясната ръка е около 25-30 дни при
благоприятен ход. Описаните симптоми като главоболие и световъртеж,
припадъци, позиви за повръщане, пулсиране в главата, липса на координация
и равновесие са характерни при вертебробазиларна недостатъчност в резултат
8
на недобро оросяване на мозъка. Причините за това могат да бъдат много, но
по съвкупност симптомите не могат да се дължат на прекараното
лекостепенно мозъчно сътресение. Според допълнителната
съдебномедицинска експертиза, преживеният синкоп на 24.09.2020 г. няма
причинна връзка с претърпения побой.
Според заключението на психиатричната експертиза, налице са
данни за влошаване на соматичното състояние на Г. непосредствено след
инцидента на 11.08.2020 г. На фона на влошеното соматично здраве и
психотравмени изживявания, някои от които са свързани с инцидента, е
обективизирано психично заболяване през лятото на 2022 г. Поставената
диагноза е резултат от хроничните съдови заболявания и психотравмени
изживявания.
В този смисъл съдът не се довери на изнесеното от С. в посочените
части, тъй като противоречи на изложеното от експертите, а и не се
установява неблагоприятно развитие на оздравителните процеси, респективно
– че се е наложило твърдяното провеждане на рехабилитация.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко деяние
- действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие),
обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява
правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка
негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно
емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена
вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо
елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически
състав, следва да се окачествят действията, изразяващи се във физическо
нападение над друго лице. Налице е деяние – нанасяне на удари и блъскане
(бутане). В резултат от това е нарушена физическата неприкосновеност на Г. –
причинени са контузия на главата и тялото, мозъчно сътресение, счупване на
основната фаланга на втория пръст на дясната ръка, кръвонасядания по
дясната скула, лявата седалищна повърхност, лявата лакътна става, лявата
длан.
Налице е и причинната връзка – това е зависимостта, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие (решение №9/02.02.2018 г. по гр.д.
№1144/2017 г. на ВКС, III г.о.). Причинените физически увреждания, довели
до търпени болки от Г. в продължение на около месец, са в пряка причинно –
следствена връзка с действията на К.
9
Налице са всички кумулативно предвидени предпоставки за
уважаване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Както е отбелязано в цитираното вече
решение, от значение при извършване на преценката дали дадено деяние е
противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава
установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди другиму.
Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму, включително
и неимуществени такива, представляващи търпени негативни психични
изживявания - чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение.
Всички тези предпоставки са налице в настоящия случай, като са налице
основанията за ангажиране на гражданската отговорност на К. за
обезщетяване на причинените от нея вреди. Изложените във въззивната жалба
доводи в обратната насока не се възприемат от настоящата инстанция. Дава се
вяра на показанията на свидетелите В. и М., че след инцидента са виждали
пострадалата из селото, макар и не непосредствено след инцидента. Това
обаче не означава, че вреди не са причинени и не подлежат на репариране. Ето
защо искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е
основателен.
Основен принцип на правото е да защитава основни блага, в това
число и неприкосновеност на телесния интегритет. Доказано е обаче по
делото, че Г. е инициатор на конфликта, тъй като именно тя е нападнала К.
Относно размера – съдебната практика е категорична, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като
следва да се съобразят вида и тежестта на причинените увреждания –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето /заболяване/, прогноза за развитие.
Настоящата инстанция взе предвид, че са причинени множество
увреждания, които, макар и с относително кратък период на възстановяване –
около месец, са допринесли за влошаване на психичното състояние на Г., и
заедно с множество други фактори са подпомогнали отключване на
психиатрично заболяване. Ето защо обезщетение в размер на 6000 лв. е
съобразено както с обществено – икономическите условия, така и всички
посочени вече фактори, включително интензитета на болката и периода на
възстановяване, физическите и психическите последици от уврежданията.
10
Именно до този краен резултат е достигнал и състава на районния съд, като
решението в тази част е правилно, а жалбата на К. е неоснователна.
Не са налице предпоставките за увеличение размера на
обезщетението, тъй като инцидента не е бил единственият отключващ фактор
за заболяването, в какъвто смисъл е и изложеното от експерта – съдебен
медик. Не се установява последващите припадъци да са в резултат на
причинените увреждания, напротив – заключението на СМЕ води до обратен
извод.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на Г., че следва
да се присъди обезщетение в пълния претендиран размер. Освен наличните
заболявания, които са предпоставка за психиатричното заболяване, са налице
и множество други психотравми, довели до отключването му, като инцидента
не е изолирано събитие.
По отношение на иска за имуществени вреди – действително, св.
С. посочва, че три пъти е заплащано за рехабилитатор по 50 лв., но тези
твърдения са свързани и с изложеното, че Г. се е изолирала, възстановителния
период е бил изключително тежък, а в тази част се изложиха съображения, че
не се възприемат показанията, тъй като противоречат на изнесеното от В. и М.
Съобрази се и, че свидетелката е близка със сина на Г., като се отчете и
евентуална нейна заинтересованост в съответствие с изискването на чл.172
ГПК. Ето защо и решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане
на имуществени вреди в размер на 200 лв. е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Поради изложеното жалбите и на двете страни са неоснователни, а
решението на районния съд в атакуваните части – правилно и
законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото,
не следва да се присъждат. Неоснователно е и искането на адв. Б. за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв., тъй като жалбата
на страната е оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №589 от 08.02.2024 г., постановено по
гражданско дело №9311/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІХ
11
граждански състав, в частта, в която е осъдена М. П. К., ЕГН **********, да
заплати на С. Н. Г., ЕГН **********, сумата от 6000 лв. - неимуществени
вреди в резултат на причинени телесни повреди от побой на 11.08.2020 г. пред
дома в с. ******; в частта, в която са отхвърлени предявените от С. Н. Г.
против М. П. К. искове за заплащане на сумата от 200 лева обезщетение за
имуществени вреди и сумата над 6000 лв. до 20000 лева обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на причинени телесни повреди от побой на
11.08.2020 г. пред дома в с. ******.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12