№ 156
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500187 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Й., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Бургас, ул. „С***” № 16, чрез процесуален представител адв.И. К.-
БАК, срещу решение № 44/14.01.2022 год. по гр.д.№1951/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на саморъчно
завещание съставено на 19.12.2018 г. с посочен за негов автор Д.В.Р., починал
на 02.04.2019 г., обявено по нот. д. № 10/2019 г. с протокол рег.№
2286/19.04.2019 г. на нотариус Н. М., рег.№ 409 на НК, поради съставянето му
в нарушение на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН - тъй като не е написано и
подписано от завещателя. Осъдена е Д. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес за
пР.аване: гр. Бургас, ул. „С***” № 16, да заплати на В.В.Р, с ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Т*** № 47 - адв.М.Х., сумата от общо 14 600
лв. /четиринадесет хиляди и шестстотин лева/ - разноски по делото. Осъдена
е Д. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес за пР.аване: гр. Бургас, ул. „С***” № 16,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски
окръжен съд, сумата от 13 455,09 лв. /тринадесет хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и девет ст./ - държавна такса.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като
необосновано поради противоречие в мотивите, произнасяне по делото при
неизяснена фактическа обстановка, грешни фактически констатации и
1
недоказаност в резултат на съществени процесуални нарушения. Твърди се,
че като не е допуснал повторна експертиза по своевременно заявеното искане,
окръжният съд съществено е нарушил процесуалните правила, не е изяснил
спора от фактическа страна и е направил погрешни правни изводи за
основателност на предявения главен иск. Твърди се, че след изслушване на
експерта по графологичната експертиза в открито съдебно заседание,
ответната страна е направила възражения относно ползваните сравнителни
материали от вещото лице датиращи от и преди 2015 год., предвид
възможността за изменение на почерка на завещателя до 2018 год. в резултат
на промени в здравословното му състояние и неговата възраст, поради което
заключението е било своевременно оспорено с искане за допускане на
допълнителна, повторна експертиза. Твърди се, че такава експертиза е била
необходима за изясняване на фактическите твърдения относно
действителността на завещанието, но като не е уважил искането, окръжният
съд е допуснал нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК, което задължава въззивния
съд да събере това доказателство. Твърди се, че събирането на доказателства
при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е
служебно задължение на въззивния съд. Твърди се също, че решението е
необосновано, тъй като за да направи правните си изводи окръжният съд се е
позовал на оспореното от ответната страна заключение на съдебно-
почерковата експертиза, която неправилно е била кредитирана без обсъждане
на всички доказателства – включително без обсъждане на представено по
делото заключение от графолог, извършено по искане на нотариуса, от когото
процесното завещание е било обявено. Възразено е срещу присъденото с
решението в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата
адвокатското възнаграждение, като се твърди, че е в завишен размер, който не
е съобразен с естеството на процесуалните действия по делото и е извън
определения по Наредба № 1 за МРАВ минимален размер. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен акт
в съответствие с възраженията на ответната страна.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на
допълнителна съдебно-графологическа /почеркова/ експертиза, при
извършването на която вещото лице „да вземе предвид направените от страна
на ответницата възражения пред първата инстанция относно датирането на
сравнителните материали, както и да бъде взето предвид здравословното
състояние и възрастта на завещателя Д.Р. към момента на съставяне на
процесното завещание“.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна В.В.Р, чрез
процесуалния му представител адв.М. Х.-БАК. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че
съдебно-почерковата експертиза допусната и приета от окръжния съд е по
искане на ответната страна, която не е посочила сравнителни материали за
използване от вещото лице, като вещото лице е работило по безспорни
относно авторството на завещателя такива, приложени по досъдебно
2
производство. Сочи се, че правото на страната да иска повторна експертиза
въз основа на несвоевременно въведени и неконкретно посочени сравнителни
материали е преклудирано. Цитирана е съдебна практика на ВКС по гр.д.№
388/2021 год., съгласно която, когато сравнителният материал е съществувал
при изготвяне на експертизата, но е представен след това без доказване на
обективни причини, попречили на страната да го представи своевременно,
допуснатото заключение основано на този сравнителен материал е
недопустимо поради нарушение на чл.266, ал.1 от ГПК. Сочи се, че от
ответната страна не са били представени нито по делото, нито на вещото лице
сравнителни образци от подписа на завещателя след 2015 год., такива не са
представени и не се сочат и с въззивната жалба, а твърдението, че
ответницата разполага с тетрадка с телефонни номера изписани от
завещателя, при положение че тази тетрадка не е представена по делото с
оглед възможността да бъде оспорена относно авторството и периода на
изписване, не би могло да бъде основание за допускане на повторна
експертиза. Отделно са изложени твърдения, че не са налице основания за
допускане на повторна експертиза, тъй като депозираното заключение е ясно
и обосновано, като внася достатъчна яснота по спорния въпрос. Сочи се, че
извършената извън процеса частна експертиза по инициатива на нотариус не е
годно доказателство, поради което необсъждането й от съда не е процесуално
нарушение. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В срок е депозиран отговор от насрещната страна В.В.Р, чрез
процесуалния му представител адв.Ж. М.-БАК. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и за
правилност на обжалваното решение, които се преповтарят със
съображенията в отговора изготвен от адв.М. Х.. Твърди се, че
несвоевременното посочване от страна на ответницата на сравнителен
материал пред първоинстанционния съд преди извършване на експертизата е
неин пропуск, а не е процесуално нарушение допуснато от окръжния съд,
което въззивният съд да трябва да отстрани. Изложено е становище, че
искането за повторна експертиза следва да бъде оставено без уважение. Към
отговора е представено заверено копие от експертно заключение на тройна
съдебно-графическа експертиза на процесното завещание, извършено по
дознание №358/2019 год. по описа на ОД на МВР-Бургас, по отношение на
което не е направено искане за приемането му като доказателство по делото.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
главен иск с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН /за прогласяване
на нищожност на саморъчно завещание поради неизготвянето му и
неподписването му от завещателя/, от обективно съединени искове, от
които заявени при условията на евентуалност – иск с правно основание
чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН /за унищожаване на саморъчното завещание поради
недееспособност на завещателя/ и иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“,
предл.1-3 от ЗН /за унищожаване на саморъчно завещание поради грешка
3
или упражнени върху завещателя насилие или измама/.
По направеното с въззивната жалба възражение, че присъденото с
решението в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата
адвокатското възнаграждение е в завишен размер, който не е съобразен с
естеството на процесуалните действия по делото и е извън определения по
Наредба № 1 за МРАВ минимален размер, след прекратяване на
първоначално образуваното въззивно производство по в.гр.д.№147/2022
год. по описа на Бургаския апелативен съд и изпращане на делото на
Бургаския окръжен съд за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК е
постановено решение имащо характера на определение №338/20.04.2022
год., по гр.д.№951/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което
искането на ответницата за изменение на решението в частта за разноските е
оставено без уважение. След влизането в сила на акта постановен по чл.248
от ГПК делото е върнато на настоящия съд за по-нататъшни процесуални
действия по въззивната жалба.
С определението си №217/20.05.2022 год. по чл.267 от ГПК въззивният
съд е приел въззивната жалба за допустима, като се е произнесъл и по
доказателствата.
С мотивирано определение №270/21.06.2022 год. по делото въззивният
съд по повод оплакванията на въззивницата за неизясняване на делото от
фактическа страна и допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения е допуснал извършване на тройна съдебно-графологична
/съдебно-почеркова/ експертиза, като е определил депозит за извършване
на експертизата от 900 лв. вносим от въззивницата в указан от съда срок,
с указване на последиците при неизпълнение. Въззивният съд е
предоставил възможност на ответницата за внасяне на определения депозит,
като двукратно е удължил дадения срок за изпълнение на това задължение, но
то не е изпълнено нито в срока, нито след изтичането му, до приключване на
производството. В откритото съдебно заседание на въззивния съд проведено
на 14.09.2022 год. процесуалният представител на въззивницата изрично е
заявил, че депозитът за експертизата няма да бъде внесен, след което
въззивният съд е отменил определението си за допускане на тройната
експертиза и е приключил събиране на доказателствата.
Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища.
Въззивната страна моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне
на предявените искове, а въззиваемата страна прави искане за потвърждаване
на решението и за присъждане на съдебните разноски, за които представя
списък.
Процесуалният представител на въззивницата е направил възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна с искане за намаляването му.
Спорът между страните е висящ пред настоящия съд по предявения
първоначално от ищцата Вн.Д.Р., ЕГН ********** чрез Д.Ц.Р., с ЕГН
4
**********, в качеството й на настойник съгласно удостоверение рег.№ 94-
01-23309-/2/ от 18.07.2019 год. на Община-Бургас, ищцата - починала в хода
на процеса, заменена от наследника си по закон В.В.Р, ЕГН **********,
срещу ответницата Д. Д. Й., ЕГН ********** главен иск за прогласяване
на основание чл. 42, буква „б” от Закон за наследството, на
недействителността на саморъчно завещание на Д.В.Р., починал на
02.04.2019 год. Ведно с главния иск са предявени и два евентуални иска-за
унищожаване на саморъчното завещание поради недееспособност на
завещателя-иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН и за унищожаване
на саморъчно завещание поради грешка или упражнени върху завещателя
насилие или измама-иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“, предл.1-3 от
ЗН, с които въззивният съд би бил сезиран при условията на чл.271, ал.2 от
ГПК.
По предявения главен иск ищцовата страна твърди, че представеното за
приемане и съхранение саморъчно завещание от ответницата Д. Д. Й. на
15.04.2019 год. в кантората на нотариус Н. М., според което Д.В.Р. е
извършил завещателно разпореждане в полза на ответницата, не е написано
и подписано от завещателя, с което е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал.1
от ЗН и завещанието е нищожно, като не е породило правни последици. По
предявения евентуален иск за прогласяване на процесното завещание за
унищожаемо на основание чл. 43, ал.1, б.”а” ЗН се твърди, че завещанието не
е породило правно действие поради липса на завещателна дееспособност на
завещателя, тъй като той е бил във влошено здравословно състояние и не е
разбирал свойството и значението на постъпките си, а по предявения
евентуален иск за унищожаемост на завещанието поради грешка в мотива на
завещателното разпореждане, насилие или измама с правно основание чл. 43,
ал.1, буква „б” ЗН се твърди, че завещателят си е мислил, че ответницата ще
се грижи занапред за дъщеря му, което не се е случило, като е бил въведен в
заблуждение от страна на ответницата, че ще полага грижи за дъщеря му.
Твърди се също, че върху завещателя е била упражнена психическа принуда
от страна на ответницата. Първоначалната ищца и нейният правоприемник,
чрез представителите си в процеса са поддържали предявените искове,
ангажирани са доказателства, направили са искане за присъждане на
съдебните разноски.
Ответницата с депозирания отговор е оспорила предявените искове,
твърди, че завещанието е истинско тъй като е написано и подписано от
завещателя, което се потвърждава от частна експертиза възложена на вещо
лице от нотариус М.. Оспорени са твърденията на ищцовата страна, че към
момента на съставяне на завещанието завещателят е бил недееспособен
поради влошено здраве, както и твърденията за неполагани грижи от
ответницата за завещателя и неговата дъщеря. Твърди се, че ответницата е
разбрала за завещанието едва след смъртта на завещателя, а приживе не го е
въвеждала в заблуждение и не е упражнявала никаква принуда спрямо него,
но той приживе е изразявал пред нея намеренията си да й се отблагодари за
5
полаганите грижи.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението е допустимо като постановено по допустима искова
претенция.
При съвкупен анализ на доказателствата по делото въззивният съд
намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено заверено копие от изписан ръкописно
документ обективиращ завещателно разпореждане /частно завещание, завет/ с
наличие на съответните реквизити изискуеми по чл.25, ал.1 от Закона за
наследството, със следното буквално /с пунктоационни и правописни грешни/
съдържание : „Днес 19.12.2018 г. аз Д.В.Р. живущ в гр.Бургас ул.“С***“ 16
ЕГН ********** завещавам цялата сума от срочния ми депозит намиращ се в
Първа Инвестиционна банка в сметка ВG FINV 91502017057528 на Д. Д. Й. с
ЕГН ********** Настоящото правя в пълно съзнание като благодарност за
грижите които тя полага за мен и болната ми дъщеря. След смъртта ми да
използва сумата както намери за добре по свое желание. Гр.Бургас.19.12.2018
год.“
Д.В.Р. е починал на 02.04.2019 год.. Негов наследник по закон е дъщеря
му - първоначалната ищца Вн.Д.Р. – починала в хода на процеса на 04.04.2021
год., заменена от наследника си по закон В. В. Р. /л.165/ – настоящия
въззиваем по делото.
От прието по делото заключение на съдебномедицинска експертиза
извършена от вещо лице Парасков се установява, че преди смъртта си Д.В.Р.
е боледувал от карцином на десен бъбрек с метастази в бял, черен дроб и
лимфни възли. Към момента на приемането му в МБАЛ "Дева Мария" на
22.02.2019 год. е бил в тежко общо състояние с изразен анемичен синдром и
отпаднала неврологична симптоматика. След проведеното лечение е изписан
с подобрение в общото състояние и хемопоказатели. Към този момент е
можел да разбира и да ръководи на постъпките си.
През м.04.2019 год. ответницата Д. Д. Й. е представила пред нотариус
Н. М. процесното завещание за приемане за съхранение и обявяване, за което
е изготвен протокол с peг. № 2286 от 19.04.2019 год. по нотариално дело №
10/19.04.2019г. по описа на нотариус М.. Преди приемането за съхранение и
обявяването на завещанието нотариусът е възложил графологична експертиза,
извършена от вещото лице С.. Вещото лице С. е дало заключение пред
нотариуса, че ръкописно изписания текст на саморъчното завещание и
положения подпис под текста са изписани от едно и също лице –Д.В.Р..
6
По главния иск за прогласяване на нищожност на завещанието страните
спорят относно авторството на завещателното разпореждане, като ищцовата
страна твърди, че завещанието не е написано и подписано от завещателя
Д.В.Р. и е неавтентично, а ответницата твърди, че е написано и подписано от
него и е автентично.
Предвид необходимостта от специални знания за отговор на спорния
въпрос относно автентичността на завещанието първоинстанционният съд по
искане на ответницата е допуснал и приел заключение по съдебно-почеркова
експертиза извършена от вещо лице Щ.К. Н.. Вещото лице Н. е дало пред
съда заключение, че ръкописният текст върху документа и подписът под
саморъчното завещание не са изпълнени от сочения за техен автор Д.В.Р..
Както е отразил и окръжният съд, от заключението и от обясненията на
вещото лице в открито съдебно заседание става ясно, че в сравнителните
материали и изследвания документ са налице разминавания в начина на
изписване на букви и цифри. Вещото лице е посочило в заключението си
множество общи и частни признаци сочещи различие при изписване на
буквата „Д“ в подписите на сравнителните образци и на процесното
завещание. Посочени са такива признаци на различие и в цялостното
съдържание на завещанието и сравнителните образци. Вещото лице е дало
заключение въз основа на безспорни сравнителни материали съставени до
2015 год., като по зададен въпрос обяснява пред съда, че при влошаване на
здравословното състояние на Д.Р. след 2015 год. и при забавени движения
при паркинсон или дълбока старческа възраст почеркът се изменя като става
по-слабо обработен и с изкривени щрихи. Процесното завещание обаче е
изписано с нормален почерк без начупени щрихи и изкривявания, което
подкрепя извода, че то не е автентично. Вещото лице е заявило, че не му е
представен от ответната страна сравнителен материал съставен след 2015 год.
В тази връзка въззивният съд е предоставил възможност на въззивната страна
при наличие и обосноваване на предпоставките по чл.266 ал.2 от ГПК да
посочи или представи такъв материал, но въпреки предоставената
възможност това не е сторено. Пред въззивният съд е представен
т.н.“телефонен указател“ за който въззивницата е изложила твърдения, че е
принадлежал на завещателя, но съдът с определението си №270/21.06.2022
год., поради недостоверността на материала предвид оспорването му от
другата страна, а също и поради преклузия за представянето му /тъй като
ответницата е имала възможност да представи материала пред
първоинстанционния съд при допускане на единичната експертиза, но не го е
направила/, не е възложил работата на тройната експертиза да бъде
извършена въз основа на този материал. Поради извършеното оспорване на
приетото от първоинстанционния съд заключение, искането за допускане на
експертиза от въззивния съд и извода си за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение изразяващо се в непредоставена възможност на
ответната страна да събере доказателства за оборване на оспореното
заключение на единичната експертиза, настоящият съд е предоставил такава
7
възможност на въззивницата чрез допускане на тройна съдебно-графологична
експрертиза. Както вече беше посочено, тази експертиза не е изпълнена по
вина на въззивницата, поради невнасянето на определения от съда депозит,
поради което въззивният съд е заличил експертизата. Ето защо и поради
липсата на събрани по валидни доказателства, които да оборват изводите на
вещо лице Н. по приетата по делото единична експертиза, съдът намира
възраженията на въззивницата целящи игнорирането на това заключение при
правните изводи за неоснователни и го цени като компетентно и
обосновано годно доказателство по делото. Експертизата изготвена в
нотариалното производство развило се пред нотариус М. има характера на
частна такава и самостоятелно не е годно доказателство в настоящия процес,
така както самостоятелно не е годно доказателство в процеса и изготвената
експертиза във висящото към момента наказателно производство по повод
процесното завещание. Ето защо доколкото по делото не са ангажирани други
годни доказателства, които да подкрепят становището на въззивницата за
автентичност на завещанието, настоящият съд на базата на заключението
на вещото лице Н. прави извод за доказаност на твърденията на
ищцовата страна, че процесното саморъчно завещание не е написано и
подписано от лицето посочено като негов автор - Д.В.Р..
Разпоредбата на чл.25, ал.1, изр. първо от Закона за наследството
изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и
да е подписано от него. Според разпоредбата на чл.42, ал.1, б.“б“ от Закона
за наследството, завещателното разпореждане е нищожно когато при
съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно на
чл.25, ал.1 от същия закон. В случая се установи неспазване на разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Закона за наследството, тъй като завещанието не е написано
и подписано от завещателя, поради което завещателното разпореждане е
нищожно и не поражда правни последици, а предявеният главен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността
на завещателното разпореждане, което в случая е под формата на завет.
Първоинстанционният съд е допуснал и разпитвал свидетели, но
техните показани са относими към евентуално съединените искове, които
поради уважаване на главния иск не следва да бъдат разглеждани от съда –
респ. не се налага обсъждане на доказателства събрани по делото във връзка с
тези искове.
Като е стигнал до идентични правни изводи за основателност на
главния иск и го е уважил, Бургаският окръжен съд е постановил по същество
на спора валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да
бъде потвърдено от настоящия съд.
Последица от уважаване на иска е присъждане в полза на ищцовата
страна и в тежест на ответната страна на направените пред
първоинстанционния съд разноски за възнаграждение на един адвокат в
8
размер на 9530 лв. и разноските направени в обезпечителното производство
по ч.гр.д.№ 1369/2020г. на БРС в размер на 5090 лв. – т.е. сумата от общо
14 600 лв. Както беше вече посочено, по искането по чл.248 от ГПК за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е налице
произнасяне на окръжния съд с влязъл в сила съдебен акт, чиито последици
следва да бъдат зачетени от настоящия съд. Ето защо обжалваното решение
следва да бъде потвърдено и в частта за съдебните разноски, включително
в частта, с която в тежест на ответната страна е възложена дължимата
държавна такса в размер на 13 455,09 лв.
Въззивницата е освободена от заплащане на държавна такса по
въззивната жалба депозирана от нея, но предвид изхода от въззивното
производство следва да поеме отговорността за съдебните разноски на
насрещната страна, поради което в нейна тежест и в полза на въззимаемия
следва да се присъдят направени разноски пред въззивния съд за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съгласно представения списък за разноските и
доказателствата за плащане разноските за адвокатско възнаграждение на
въззиваемата страна пред въззивния съд са 9530 лв. По направеното
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение съдът намира, че предвид действителната правна и
фактическа сложност на въззивното производство, съответен размер на
адвокатското възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на
въззиваемия е минималният размер определен по т.5 от Наредба № 1 за
МРАВ. Съгласно т. 1А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС
по т. д. № 4/2014 г., ОСГК исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона
за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената
им се формира от стойността на завещаното имущество. От приложеното на
л.223 от делото банково извлечение се установява, че стойността на
завещаното имущество в случая е 330 000 лв., което е и цената на иска,
поради което минималният размер на адвокатско възнаграждение е 8130 лв.,
до който размер възражението на въззивницата съдът намира за основателно,
поради което и на осн. чл.78, ал.5 от ГПК го намалява до този размер. С оглед
изхода от делото съдът възлага този разход в тежест на въззивницата. Ето
защо въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия
направени по делото съдебни разноски в размер на 8130 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/14.01.2022 год. по гр.д.№1951/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес за пР.аване: гр. Бургас,
9
ул. „С***” № 16, да заплати на В.В.Р, с ЕГН **********, с посочени
съдебни адреси: гр. Бургас, ул. „Т***“ № 47 - адв.М. Х. и гр.Бургас,
ул.“Генерал Гурко“ №11, адв.Ж. М., направени пред въззивния съд разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 8130 лв. /осем хиляди сто и
тридесет лева/, след намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение на
осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10