Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца,30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа гр.д. № 826 по описа на ВРС за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:1. иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и 2. акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 409 КЗ.
В исковата молба ищцата М.Г.Х. *** твърди, че на 28.05.2018
год. е претърпяла ПТП като пътник в автобус марка „*****” с рег. № ****,
управляван от В. Г. Т., собственост на „Автобусни превози-98” АД.
Произшествието е настъпило около 07.10 часа на път ІІІ-101 Враца - Криводол, км
3-500, където на регулирано с пътни знаци кръстовище водачът на горепосоченият
автобус е отнел предимството на водача на лек автомобил марка „Опел Астра” с
peг. № М 3175 ВМ, с което реализира ПТП. Поддържа, че следствие на
произшествието удря
силно главата си, получава контузии в областта на дясното рамо и лявата
китка.Твърди се също така, че в спешно отделение на болницата след проведени
прегледи, ренгенографии и изследвания, и е поставена диагноза: мозъчно
сътресение, като са установени и контузия в лявата гривнена става и разкъсна
рана в областта на дясно рамо.Произшествието е посетено от служители на сектор
„Пътна полиция” и РУ при ОДМВР, гр. Враца, извършен е оглед на
местопроизшествие и е образувано ДП № 686/2018 год. За случая е издаден
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Посочва, че след
проведените прегледи и консултации на ищцата е предложена хоспитализация за
лечение и наблюдение, но поради лични причини тя отказва такава. Освободена е
от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен
режим и провеждане на лечение в домашни условия при спазване на терапевтична
схема.Обуславя тезата, че по своя медико-биологичен характер, сътресението на
мозъка е временно разстройство на здравето, причинило силни болки и страдания и
довело до нарушение на функциите на вестибуларния апарат с оздравителен период
от около два месеца и последици оставащи години напред. Като травма, това
състояние е съпътствано от редица симптоми, които възпрепятстват
осъществяването на нормалната ежедневна дейност от М.Г.Х..Такива са силно
главоболие, гадене повръщане, сънливост, проблем с равновесието при движение,
личностни и емоционални проблеми. Твърди се също така, че по своя медико-биологичен
характер контузията в областта на лявата гривнена става и и получената разкъсна
рана в областта на дясното рамо са довели до силни болки и затруднения в
двигателните функции на горните крайници с оздравителен период около три
седмици. Особено силни са били болките в първите седмици на домашно
лечение,като ищцата не е била в състояние да се обслужва сама и да извършва
редица нормални ежедневни дейности. Болките в главата, лявата ръка и дясното
рамо са с голям интензитет и М.Г.Х. нямала и миг покой, не можела да спи
нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Появили се
болки в шийните прешлени, а световъртежа, гаденнето и главоболието продължили
дълъг период от време. Нанесените при пътното произшествие травми обострили и
влошили съпътстващото заболяване на М.Г.Х.- увреждане на лумбо сакралните
коренчета.Поради засилените болки в кръста тя е приета за лечение и
рехабилитационни процедури в СБР- „Банкя”-АД за периода от 17.04.2019г. до
24.04.2019г. На 28.05.2019г. поради продължаващите оплаквания от главоболие,
световъртеж, гадене и нестабилност при походка ищцата посетила лекар специалист
- невролог, който поставил диагноза - световъртеж от централен произход и
увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Предвид
възрастта на М.Г.Х., нанесените травми, както и стреса и психическото
въздействие от настъпилото произшествие оказали влияние върху нормалния й начин
на живот, трудоспособността й, ежедневните й битови функции за дълъг период от
време.Освен това настъпилото ПТП оказало силно въздействие и върху психиката на
М.Г.Х., което е довело до остра стресова реакция, изразена в тревожност,
интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като и към момента
ищцата изпитва силен страх да пътува с лек автомобил и с автобус, което се
отразява в нормалното общуване е нейните близки, приятели и всички други хора.
Посочва, че автобусът
марка „*****” с рег. № ******* притежава валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 21.06.2017
год. до 20.06.2018 год. и номер на полицата **/**/*** в ответника ЗАД
„Асет Иншурънс”, а водачът му В. Г. Т.
попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица. Изтъква, че на основание на чл. 380, ал. 1 от КЗ на
03.04.2019 год. е предявила писмена застрахователна претенция към ЗАД „Асет
Иншурънс” с цел получаване на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, която е заведена под вх. № 001- 406/03.04.2019 год. по
описа на ЗАД „Асет Иншурънс”, но ответника с писмо изх. № 002-1376/05.07.2019
год. я е уведомил, че няма основание да удовлетвори исковата претенция.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 20 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху нея от 03.04.2019 г. - датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция, както и съдебните разноски
по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД "Асет Иншурънс", гр.София, в отговора на
исковата молба по чл.131 от ГПК заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирано в полица № **/**/****, по която се покрива
отговорността на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ****
- В. Г. Т., настъпването на процесното ПТП, както и вината на Валери Георгиев
Танчев за настъпване на същото с оглед постановеното по НАХД № 458 по описа за
2019 г. на PC-Враца, решение № 200/28.05.2019 г. Оспорва предявените искове по
основание и по размер, като твърди, че описаните в исковата молба увреждания на
здравето на ищеца не са вследствие на процесното ПТП. Поддържа, че в
постановеното по НАХД № 458/2019 г. на PC-Враца решение, е посочено, че на
ищцата са причинени леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, които
вреди са несъставомерни, т.е. на ищцата е причинено временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Изрично възразява и оспорва
твърдението, че вследствие на произшествието се е обострило хроничното
заболяване на ищцата - увреждането на лумбо - сакралните коренчета. Твърди се,
че това увреждане и проведените през 2019 г. (една година след произшествието)
рехабилитационни процедури, не са в пряка причинна връзка с настъпилото на
28.05.2018 г. произшествие.Установявало се от представената с исковата молба
Епикриза И3№ 3546/2866 от „Специализирана болница за рехабилитация „Банкя““
АД,че приемната диагноза на ищцата е: Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури. В анамнезата пък е посочено, че болките датират от
няколко години, през което време ищцата е лекувана медикаментозно и с
физиотерапия, с временен ефект.В тази връзка се твърди, че никъде в тази
епикризата не става дума за ПТП, а напротив - за дегеративни заболявания на
ищцата. Видно от Оценката на рехабилитационния потенциал (добър), целта и
задачите на процедурите са: забавяне на дегенеративните процеси в гръбначния
стълб и да се предпази болния от рецидиви. Последното означава, че това
състояние на ищцата е хронично, повтарящо (обострящо) се през определен период
от време и няма причинна връзка с процесното ПТП.
На следващо място се оспорва и твърдението, че оплакването от
световъртеж, констатирано една година след произшествието, е в пряка причинна
връзка със същото.
Посочва, че след настъпване на процесното
ПТП на ищцата е било предложено хоспитализиране, което тя е отказала и по този
начин сама е въздействала неблагоприятно върху лечението си и продължителността
на оздравителния процес, в която връзка се прави изрично възражение за
съпричиняване.
Предвид горното счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение
е необоснован, силно завишен и не съответства на реално претърпените от него
вреди. Оспорва също и акцесорния иск за лихва като неоснователен поради
неоснователност и недоказаност на главния иск.
Отделно от това оспорва и началния момент, от който се претендира
присъждането на законна лихва - 03.04.2019 г. - датата на предявената пред
застрахователя претенция (която дата не оспорва). Твърди, че с писмо изх. №
002-879 от 24.04.2019г. е изискал документи, които са били необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията на ищеца и които не са
били представени в производството по доброволно увреждане на претенцията,
поради което с писмо изх. № 002-1376 от 05.07.2019 г. е уведомил процесуалния
представител на ищцата (който е предявил и доброволната претенция за изплащане
на обезщетение), че не са налице основания за изплащане на обезщетение. Счита,
че в случая е налице хипотезата на чл. 497, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ,
т.е. застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не са му представени
поисканите по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ документи. С оглед горното, твърди,
че началният момент на обезщетението за забава следва да е датата на
предявяване на исковата молба, с която е представено решение № 200/28.05.2019
г. по НАХД № 458/2019 г. на РС-Враца, евентуално, в случай, че съдът не приеме
горното, счита, че началният момент на забавата следва да е датата на изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който е три месеца от датата на подаване на
доброволната претенция. Оспорва също и размера на адвокатския хонорар, в случай
че е договорен размер, надвишаващ минималните такива, определени с Наредба №
1/2004 г. на ВАС, и моли присъждане на направените в производството съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза,
намери за установено следното:
Не
се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на 28.05.2018 год. около 07.10 часа на
път ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, на регулирано с пътни знаци кръстовище
В. Г. Т., като водач на автобус марка „***” с рег. № ****, собственост на
„Автобусни превози-98” АД, гр.Враца, е отнел предимството на водача на лек
автомобил марка „****” с peг. № ***,
с което реализира ПТП. Произшествието е посетено от служители на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР и на РУ на МВР, гр. Враца, извършен е оглед на
местопроизшествието, издаден е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 967р - 3157 от 30.05.2018г., в който като причина за ПТП е посочено
отнемане на предимството на регулирано с пътни знаци кръстовище от водача на
МПС с рег. № ***, марка „***" модел "**” В. Г. Т.. В протокола сред
пострадалите лица е посочен и ищеца Светослав Георгиев Вангелов като пътник в посоченото МПС с причинени увреждания -
фрактура на 1 бр. ребро и пети пръст на лява ръка.
За настъпилото ПТП е било
образувано досъдебно производство №
686/2018 год. по описа на РУ на МВР, гр. Враца, по което е било образувано НАХД №
458/2019 г. по описа на РС-Враца. С влязло в сила решение № 200/ 28.05.2019 г. обвиняемият В. Г. Т. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. около 07,10 ч., на
кръстовище между път III-101 Криводол - Враца и обходен път на гр. Враца, е
управлявал автобус марка „***“ с peг. № ***, собственост на "Автобусни превози-98“ АД,
гр. Враца, като е нарушил правилата за движение, а именно чл.46, ал.2 от ППЗДвП
и чл.50, ал.1 от ЗДвП, е управлявал автобуса, като не е спрял на пътен знак В2
„Стоп”, внезапно е навлязъл в кръстовището пред движещия се по път с предимство
лек автомобил марка „***“, модел „***“ рег. № *** в резултат на което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ц.Б. К., изразяваща се в
счупване на ребра в ляво от второ до пето, с което му е причинено трайно
затруднение на движенията на снагата. За извършеното
престъпление по чл. 343, ал.1,
б. „б“, пред.2-ро, вр.чл. 342, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК
В. Г. Т. е освободен от наказателна отговорност и
му е било наложено административно наказание глоба в размер 2000 лева.
Страните
по делото не спорят, а и от приложената справка от информационния център на
Гаранционен фонд се установи, че за автобус марка „****” с peг. № **** е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от
21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и номер на полицата **/***/***** в ответното дружество ЗАД
„Асет Иншурънс”.
Изложените до тук обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване, което съдът с определение от 07.10.2020г. е обявил на страните.
За
установяване на причинените на ищеца травматични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение
по делото са представени писмени доказателства, назначена е и изпълнена съдебно-медицинска
експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представеното по делото копие на лист за преглед на пациент №006066 на
СО при МБАЛ-АД- Враца от 07.43-08.53часа на 28.05.2018год. на името на Х. е
видно, че същата е прегледана и е поставена диагноза: мозъчно сътресение.
Анамнестично е съобщила, че е пострадала при ПТП, съзнание не е губила,
съобщила за световъртеж без гадене и повръщане; малка рана с размери по малко
от 1см на дясно рамо. Обективно отразено: добро общо състояние, ориентирана за
време и място; кожа, видими лигавици, корем и коремна кухина - б.о.; ДС-ВД:
ССС-РСД; АН 120/80; негативен неврологичен статус. Направени са рентгенови
изследвания на череп и гривнена става /№4414/-няма рентгенови данни за
травматични изменения на обхванатите кости на лява гривнена става и черепа. Консултирана
е дежурен лекар в ХО: има ясен спомен за случилото се; зеници еднакви реагиращи
на светлина; няма нистагъм и МРД; направена е превръзка на представената орисана
рана без шев; направен ТАП; срещу подпис лицето е отказало болнично лечение.
Прието като доказателство по делото е копие от епикриза от СБР-Банкя
АД-ОФРМ на името на Х. /ИЗ №3546/ от която е видно, че същата е била за лечение
от 17.04.2019 до 24.04.2019г. с диагноза по МКБ: лечение включващо други видове
рехабилитационни процедури. Увреждания на лумбо-сакралните коренчета. В
анамнезата е отразено, че се оплаква от болки в кръста разпространяващи се
предимно по десния крак до ходилото, като болките се придружават от изтръпване,
крампи, чувство за слабост и ангажират ДТБС и коленете като затрудняват
походката и обичайната физическа активност. Болките датират от няколко години,
като е лекувана с физиотерапия и медикаментозно. Като съпътстваща патология е
посочена АХ Н-ра степен, ОМИ и захарен диабет тип 2. По време на престоя е
проведена физикална терапия, рехабилитация, лечение във вана и диатермия.
Изписана с подобрение и дадени указания.
Представен по делото е и Амб. лист
№1035 от 28.05.2019г. издаден от д-р Сираков-невролог с основна диагноза по
МКБ: световъртеж от централен произход. Придружаващи заболявания - увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Отразено е. че се
оплаквала от нестабилност при ходене, с болки в шийната област с гадене без
повръщане и главоболия повлияващо се от НСПВС. При прегледа - няма данни за
МРД; ЧМН-б.о. Активни движения в четирите крайника. СНР - оживени без
патологични, сетивност съхранена, нистагъм - отрицателен. Ромберг-залита в
неопределена посока. НПП прави добре. Походка в норма. ТРС отрича. Назначена
терапия.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните, изготвено след изследване на материалите по делото,както
и след извършен личен преглед на ищцата се установи, че последната се оплаква
от болки в кръста, дясна ТБС и болки в коленете придружени с изтръпвания.От
приложената медицинска документация вещото лице е установило, че М.Х. е
получила рана на дясно рамо.
Оздравителния
период е от порядъка на 10-14 дни като лечението което е приложено е ТАП и ПХО.Посочено
е, че е налице причинно следствена връзка между получената травма и процесното ПТП.
По
делото е разпитана като свидетел Р.Т.В- втора братовчедка на ищцата. В
показанията си твърди, че ищцата и се обадила два, три дни след претърпяното от
нея ПТП. След около седмица свидетелката
посетила ищцата, тъй като тя
се лекувала вкъщи. Оплакала се, че много я боли главата, имала рана на
слепоочията - горе в дясно и на дясното
рамо имало охлузване, а лявата й ръка била подута. М. споделила, че й се върти
свят, гади й се.Свидетелката посочва, че по принцип ищцата отдавна има проблеми с кръста и
тогава споделила пред нея, че са
й се засилили болките в кръста. М. започна да ходи на физиотерапия и невролог, но
болките продължили няколко месеца след катастрофата. Сега в момента също се оплаква от главоболие и че от време на време й се вие
свят. Познавали се от деца, заедно през годините ходили на почивка, но не й е
споделяла, че страда от главоболие. След катастрофата се оплаквала от
главоболие и споделила, че и в момента се страхува да пътува с автобус, чиито
показания съдът кредитира като непосредствени, обективни, логични и непротиворечиви.
Въз основа на така възприетите фактически
констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено заявление от ищеца с № 001 – 406 от дата 03.04.2019 г. /л. 50 от делото/ и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно и дали дееца е виновен. Съгласно константната съдебна практика, решението по чл. 78а от НК се включва в обсега на чл. 300 от ГПК, тоест влязлото в сила решение по чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд - т.15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОГТК на ВКС - решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В настоящия случай, предвид наличието на влязло в сила съдебно решение № 200/ 28.05.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. по описа на РС-Враца, постановено по реда на чл. 78а от НК, извършването на твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на процесното ПТП), неговата противоправност и вината на водача на МПС В. Г. Т. са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в това производство.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински документи, заключение по съдебно медицинската експертиза и гласни доказателства) дават основание за извод, че при процесното ПТП ищцата е получил телесни увреждания, а именно разкъсна рана в областта на дясно рамо, и е претърпял болки, страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В
процесния случай ищцата е
получила малка рана с размери по - малко
от 1см. на дясно рамо. На ищцата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период около 10 -14 дни ,като
лечението което е приложено е ТАП и ПХО.Действително, при извършения преглед,
непосредствено след настъпилото ПТП е поставена диагноза мозъчно сътресение.
Анамнестично е съобщила, че е пострадала при ПТП, съзнание не е
губила, съобщила за световъртеж без гадене и повръщане, тоест диагнозата е
поставена въз основа на съобщеното от пострадалата. По
отношение на поставената диагноза мозъчно сътресение,в проведеното открито
съдебно заседание на 17.11.2020 г., вещото лице поясни, че същата е работна, като е основана на анамнестични данни, тоест,
данни от самият пострадал за претърпян удар в главата.Изяснява също
така, че тази диагноза не е подкрепена с никакви медицински документи или
други изследвания, поради което не е приел същата за определяне
на квалификацията, но посочва, че дори и да е имало такава, то когато не
е придружена със загуба на съзнание, същата води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Не
се събраха по делото доказателства, от които да се установи, че ищцата е
изгубвала съзнание,като напротив, при извършения преглед след ПТП същата е
заявила, че съзнание не е губила.В тази връзка е
необходимо да се посочи, че на пострадалата е предложена хоспитализация, но същата
е отказала.
Що се касае до твърдяното обостряне на хроничното
заболяване на ищцата - увреждането на лумбо - сакралните коренчета, съдът намира, че не е доказано същото да е в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.В тази връзка следва да се
посочи, че медицинската документация за тези оплаквания датира около една
година след настъпването на процесното ПТП. От представената
по делото епикриза от СБР-Банкя АД-ОФРМ на името на Х. /ИЗ №3546/ се установи,
че същата е била за лечение от 17.04.2019 до 24.04.2019г. с диагноза по МКБ:
лечение включващо други видове рехабилитационни процедури. Увреждания на
лумбо-сакралните коренчета. В анамнезата е отразено, че се оплаква от болки в
кръста, разпространяващи се предимно по десния крак до ходилото, като болките
се придружават от изтръпване, крампи, чувство за слабост и ангажират ДТБС и
коленете, като затрудняват походката и обичайната физическа активност.Отразено
е също така, че болките датират от няколко години, като е лекувана с
физиотерапия и медикаментозно. Свидетелката Велкова посочва,
че по принцип ищцата отдавна има
проблеми с кръста и тогава споделила пред нея, че са й се засилили болките в кръста. М.
започнала да ходи на физиотерапия и невролог, но болките продължили няколко
месеца след катастрофата.На първо място следва да се посочи, че доколкото тези
медицински показатели може да са в резултат на различни фактори, то връзката им
с настъпилото ПТП не може да се установи с категоричност посредством разпита на
свидетел в проведеното открито съдебно заседание.Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че свидетеля посочва, че болките в кръста продължили няколко
месеца след ПТП – то, а самата ищца не е представила медицинска документация за
извършени прегледи в сочения от свидетеля период, а такава е представена за
период, който е настъпил една година след инцидента.По същите съображения, не
може да се възприеме, че болките в главата на ищцата, за които свидетелства
Велкова, продължаващи и към настоящия момемнт, са в причинно – следствена
връзка именно с настъпилото ПТП.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетено обстоятелството, че след настъпване на ПТП, за
продължителен период от време ищцата изпитвала страх да пътува с автобус.
Като взе предвид доказаните от ищцата вреди, обстоятелството, че състоянието й не е налагало специално лечение, че не са налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или невъзстановени увреди, нейната възраст - 63 години към момента на настъпване на ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 3500 лева.Този размер на обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като след настъпване на процесното ПТП й било предложено хоспитализиране, което тя е отказала и по този начин сама е въздействал неблагоприятно върху лечението си и продължителността на оздравителния процес. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се установи, че евентуалното хоспитализиране, би повлияло по-благоприятно върху лечението и съкратило продължителността на оздравителния процес.
При горните мотиви, съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 500 лева. За горницата над посочения размер до предявения размер от 20 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на главната претенция, като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, към която препраща чл. 558, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая ищецът, чрез пълномощника си, е предявил по реда на чл. 380 от КЗ срещу ответника претенция, като със заявление вх. № 001- 406/03.04.2019 год. е поискал от застрахователя да му заплати сумата 20 000 лв., която да репарира нанесените му неимуществени вреди от претърпяното ПТП, като към заявлението е приложил констативен протокол, медицински документи, извадка от информационния център на Гаранционен фонд, както и удостоверение за банкова сметка. ***.04.2019г. застрахователят е уведомил ищеца за регистрирана претенция в регистъра за щети и е изискал от него да представи краен акт от образуваното досъдебно производство № 686/2018 год. по описа на РУ на МВР, гр. Враца и допълнителни медицински документи във връзка със случая. С ново писмо изх. № 002-1376/05.07.2019 год. застрахователят е уведомил ищеца, че от представените от него документи не се установява по безспорен начин виновното и противоправно поведение на водача, чиято отговорност е застрахована в ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, което поведение да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, че за решаване на преписките е необходимо да получи решение от 28.05.2019 г. на PC Враца, а при невъзможност да му бъде предоставен от ищеца, ще се наложи да го изиска от PC-Враца, поради което моли да му посочи номер и година на делото, както и състава на PC - Враца. С оглед горното и на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и „в“ от КЗ, становището на застрахователя по образуваната преписка по щета е, че основанието и размерът на претенциите на С. Г. В. не са напълно установени, поради което към настоящия момент не може да бъде изплатено застрахователно обезщетение.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че не е изпаднал забава, тъй като от ищеца са били изискани допълнителни документи, които той не е представил.
Изискването от застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както е и в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ.
Предвид изложеното, в настоящия случай е очевидно, че ответникът е действал в нарушение на чл. 496, ал. 3 КЗ, според който застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.Необходимо е също така да се отбележи, че в писмото на ответника не се съдържат логични доводи защо от представените от пострадалия документи не се установява по безспорен начин виновното и противоправно поведение на водача, чиято отговорност е застрахована в ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, което поведение да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Наред с това, съдът счита, че представените на ответника документи са били достатъчни, за да се произнесе по претенцията, с която е бил сезиран. Законът не изисква наличие на влязла в сила присъда или равен по последици съдебен акт, с който делинквентът да е признат за виновен за извършено престъпление, от което са произтекли вредите за пострадалия, за да се определи и изплати застрахователно обезщетение по застраховката ГО на делинквента.На последно място, но не е и по важност, следва де се отбележи, че видно от самото писмо, ответникът е разполагал с достатъчно данни, индивидуализиращи искания от него съдебен акт, поради което, на основание чл. 496, ал. 4 КЗ, също е разполагал с възможност да изиска този документ, след като е считал, че му е необходим.
С оглед горното, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде изплатено ведно със законна лихва считано от 25.04.2019 г. - датата на изтичане на срока от 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, за произнасяне по доброволната претенция до окончателно изплащане на обезщетението.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, но същият не е направил такива, поради което не следва да му се присъждат.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, съразмерно на уважената част от исковата претенция, възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 475,00 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв. Ч.А.Н. от САК.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 450, 00 лв. и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 150, 00 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (в.т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.). Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и заплащане на разноски по производството, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца държавна такса в размер на 140 лв. и разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза в размер 35,00 лв.
Така
мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Х., ЕГН ********** сумата 3500,00 /три хиляди и петстоин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП от 28.05.2018 г. на път ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, осъществено между автобус марка „Мерцедес Исузу Урбан 50” с рег. № ******, управляван от В. Г. Т., собственост на „Автобусни превози-98” АД, гр.Враца и лек автомобил марка „Опел Астра” с peг. № ****, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и номер на полицата BG/**/**, сключена със ЗАД „Асет Иншурънс”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над сумата от 3500 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ч.А.Н. с ЛАН ********** от САК със съдебен адрес:***, сумата 475,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на М.Г.Х. - ищец по гр.д. № 826/2020г. на Районен съд - Враца, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., сумата 150, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца държавна такса в размер на 140 лв. и разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза в размер 35,00 лв., съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: