№
/09.09.2021 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 226/2021г по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С определение №758/30.03.3021г е оставена
без разглеждане като недопустима поради просрочие жалбата на С.Н.К., ЕГН **********,***,
против мълчаливия отказ на Началника на СГКК – Варна по негово заявление
вх.№01-504569/29.10.2020г, и производството по настоящото дело е прекратено.
С определение №8417/12.07.2021г по
адм.д.№4943/2021г на ВАС – София, ІІ отд., този акт е отменен в частта относно
установеното просрочие на жалбата като основание за нейната недопустимост,
производството пред ВАС е прекратено по частната жалба на С.К. против
прекратителното определение в частта му за разноските, и в тази част делото е
върнато за произнасяне на настоящия съдебен състав по реда на чл.248 от ГПК
вр.чл.144 от АПК.
С частната касационна жалба пред ВАС –
София С.К. е оспорил определение №758/30.03.2021г в частта му за разноските с
аргумент, че след като правилно е приел наличието на основанието по чл.159 т.1
от АПК, а именно – извършване на поисканата от него административна услуга
(издаване на скица) макар и след формирания мълчалив отказ, съдът неправилно е
приел, че не му се дължат разноски, каквито той претендира на осн.чл.143 ал.2
от АПК в размер на 910лв, от които – 10лв. ДТ и 900лв. адвокатско
възнаграждение.
По повод разпореждане №9408/19.07.2021г по
делото, с уточняваща молба с.д.№11649/03.08.2021г жалбоподателят чрез адв.Т.
сочи, че в прекратителното определение изобщо липсва произнасяне по разноските,
поради което иска допълване на определението, или алтернативно – изменение на
същото в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на сумата от
910лв.
Препис от уточняващата молба е връчен на
ответния административен орган, който не се е възползвал от предоставената му с
чл.248 ал.2 от ГПК възможност.
За да се произнесе по молбата за изменение
на решението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:
Както
вече беше посочено, с определението си от 30.03.2021г този съдебен състав е
приел, че в случая са налице две основания за прекратяване на образуваното
съдебно производство – просрочие на жалбата против мълчаливия отказ по
см.чл.159 т.5 от АПК, и липса на подлежащ на оспорване ИАА след извършване на
поисканата от жалбоподателя административна услуга по см.чл.159 т.1 от АПК,
респективно – и липса на правен интерес от обжалването по чл.159 т.4 от АПК.
Като е приел, че жалбата е просрочена, настоящият съдебен състав е посочил в
определението си, че в тази хипотеза и съгл.приложимият чл.143 от АПК разноски
на жалбоподателя не се дължат.
С
оглед изрично приетото от ВАС– София, ІІ отд., с определение №8417/12.07.2021г
по адм.д.№4943/2021г, интерпретацията на този съдебен състав за прекратяване на
производството е погрешна, тъй като липсата на предмет на оспорване и на правен
интерес по чл.159 т.1 и т.4 от АПК изключва въобще дължимостта от изследване на
други основания по същия текст за недопустимост на производството, в частност –
на това по чл.159 т.5 от АПК. Формулирано по друг начин – дори да е допустимо
установяването на просрочие на жалбата, то значението му е второстепенно, а не
предпоставящо постановяването на прекратителния съдебен акт. В този смисъл
определението на АС – Варна е отменено в частта за оставяне на жалбата на С.К.
без разглеждане относно установеното просрочие на жалбата като основание за
нейната недопустимост.
При
това изрично произнасяне на ВАС-София по въпроса относно главното основание за
недопустимост на жалбата на С.К., а именно – липса на подлежащ на оспорване ИАА
предвид предприетото оттегляне на мълчаливия отказ на администрацията след
образуване на съдебното производство, настоящият казус попада в хипотезата на
чл.143 ал.2 от АПК и жалбоподателят има право на разноски. В този смисъл следва
да бъде изменено прекратителното определение от 30.03.2021г.
Относно
размера им по делото са представени доказателства за платена ДТ от 10лв. за
образуване на производството, както и фактура №264/09.12.2020г, издадена от
адв.М.Т. на С.Н.К. за сумата от 900лв, представляваща адвокатско възнаграждение
за оспорването на мълчаливия отказ на началника на СГКК, платени в брой на
датата на издаване на фактурата, с приложена към фактурата разписка. Съобразно
константната съдебна практика за да се приеме, че разписката е доказателство за
заплатена във брой изцяло сума по договора за адвокатска помощ, е необходимо
върху нея да присъстват подписи на двете страни по договора. В случая това
изискване не е изпълнено – както върху фактурата, така и върху разписката към
нея е наличен само един подпис – този на получателя адв.М.Т.. Липсата на подпис
и на платеца по фактурата препятства възможността посочените фактура и разписка
да бъдат възприети като доказателство за реално заплащане на сумата от 900лв.
за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника, която да подлежи на
репарация от административния орган. Предвид изложеното в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдена само сумата от 10лв.
Така
мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 758/30.03.2021г по адм.д. № 226/2021,
ХХVІ с-в, със следното:
ОСЪЖДА СГКК – Варна да заплати на С.Н.К.,
ЕГН **********,***, направените в производството разноски в размер на 10
(десет) лв.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
След
влизането му в сила настоящото да се отбележи върху определение №758/30.03.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: