М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2207/2018 год.
по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.
С.Н.С.,*** в това, че:
На 14.08.2017 г., в
гр. Русе, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет “Пежо Елизио” с
рег.№ РВ **** Х, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.17
на хиляда, установена по надлежния ред, реда на НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства /отм./- престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвидените
за това престъпление наказания
Подсъдимия редовно призован се явява лично и със защитник. Дава
обяснения, в който отрича извършването на престъплението, в което е обвинен. Защитникът
му моли Съда да признае подсъдимия за невинен, като излага съображения за
недоказаност на обвинението.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Н.С. роден на *** ***, български гражданин,
със средно образование, неженен, осъждан, не работи – пенсионер по болест, с
ЕГН **********.
Подс. С. бил правоспособен водач на МПС от 2004 г. с
категории В, М и АМ. До настоящото деяние бил наказван многократно по
административен ред, за нарушаване правилата за движение. Към датата на
процесното престъпление, подсъдимият е неправоспособен.
На 14.08.2017 г., около 22.00 ч. подсъдимият С.С. с управляван от него мотоциклет
“Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х отишъл в дома на приятеля си – свид. Д.Д.,***.
Там двамата консумирали алкохол – ракия, като подсъдимият изпил около 100-150 гр.
Малко преди полунощ подс. С. и свид. Д. решили да се разходят до центъра на гр.
Русе. Качили се на мотоциклета, като подсъдимият го управлявал, а Д. седна на
седалката зад него. На главата на С. била поставена предпазна мотоциклетна
каска, а Д. бил без каска. Подсъдимият насочил мотоциклета по ул. “Борисова“ в
посока от Централна ЖП гара към Центъра на града. По същото време, по същата
улица, но в посока от Центъра към кръстовището с бул.“Бозвели“ се движел лек
таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № РВ **** Х, управляван от свид. И.Б..
В автомобила, на предна дясна седалка пътувала свид.С.П.. При наближаване на
кръстовището на ул. “Борисова“ с бул. “Бозвели“ Б. подал ляв пътепоказател и
започнал да се отклонява наляво, с намерение да навлезе в бул. “Бозвели“. Подс.
С. видял таксиметровия автомобил, но преценил, че водачът му ще осигури
предимството на мотоциклета като спре и го изчака да премине, поради което
продължил движението си и навлязъл в кръстовището. Свид.Б. обаче не видял
приближаващият и движещ се направо мотоциклет и продължил маневрата си завиване
на ляво за навлизане в бул. “Бозвели“. По този начин се достигнало до пресичане
траекториите на движение на двете превозни средства, в резултат от което
последвал сблъсък между предната част на мотоциклета и предната дясна част на
лекия автомобил. В резултат от удара свид.Д. излетял от мотоциклета и паднал на
пътното платно, а подс. С. паднал заедно мотоциклета на пътя. По това време
свидетелите Ц.С. и К.Н., заедно с техни приятели се намирали в близост до
инцидента. Те чули шума от сблъсъка, обърнали се в посоката откъдето идва и
видели последиците от произшествието. Н. веднага се насочил към пострадалите и
установил, че Д. е адекватен и в по-добро състояние, а подс. С. все още се
намира на предната седалка на мотоциклета, като десният му крак бил затиснат
под мотоциклета. Опитал се да установи контакт със С., но последният бил в
безсъзнание и по лицето му имало кръв. Междувременно, момиче от компанията на С.
и Н. се обадило на спешен номер 112 и подало сигнал за произшествието. На
мястото на инцидента били изпратени свидетелите К.М. и Д.Г. – младши
автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Свид. Г. се заел с ограничаване периметъра на
местопроизшествието, а свид. М. установил състоянието на пострадалите, при
което констатирал, че подс. С. лежи до мотоциклета, с каска на главата, в
неадекватно състояние и във видимо тежко състояние. Свид. Д. също имал
наранявания, но бил контактен и разговарял с полицейския служител. След това
свид. М. разговарял с водача на таксиметровия автомобил и снел самоличността на
лицата, които възприели случилото се. На мястото били изпратени и два
автомобила на спешна помощ, които натоварили подсъдимия и свид. Д. и ги отвели
в приемно отделение на УМБАЛ Канев – Русе.
На мястото на произшествието бил извършен оглед от разследващ полицай, с
което било постановено началото на досъдебно наказателно производство № 2932/17
г. по описа на РРП за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1,
б.“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На следващият ден, при извършен оглед на веществено доказателство -
мотоциклет “Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х, в заключена „жабка“ били
открити и иззети лични документи, сред които и лична карта на името на подс. С.С..
При постъпването на подс. С.С. в спешно отделение на УМБАЛ Канев-Русе, около
00.40 ч. на 15.08.2017 г. му било извършено медицинско изследване и му била
взета кръвна проба за изследване.
На сутринта
на 15.08.2017 г. кръвната проба постъпила в химическата лаборатория на
БНТЛ-Русе, където била изследвана. Видно от приетото от Съда заключението на
химическата експертиза, в кръвта на подс. С. се доказало наличие на етилов
алкохол в количество 2.17 на хиляда.
По ДП №
2932/17г. по описа на РРП била назначена съдебномедицинска експертиза, с обект
на изследване телесните увреждания получени от подс. С., в резултат от
пътно-транспортното произшествие. От заключението на експертизата се
установява, че подсъдимият е получил множество увреждания, сред които контузия
на мозъка, счупване на предна латерална стена на десен максиларен синус,
колекция от кръв в десен максиларен синус, счупване на долната челюст в дясно,
счупване на неустановен брой ребра в дясно, контузия на десния бял дроб,
многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясно колянно
капаче, както и множество охлузвания и кръвонасядания, основно в дясната част
на тялото.
Бил
назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която става ясно, че
основната причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е
отнемане предимството за движение в регулирано кръстовище от водача на лекия
таксиметров автомобил – свид.И.Б..
С оглед на
така установеното, след приключване разследването по ДП № 2932/17 г. по описа
на РРП, с постановление на прокурора били отделени материали касаещи извършено
от подс. С. престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и било образувано ново ДП №
798/18 г. на РРП.
По това
досъдебно производство била назначена съдебномедицинска експертиза с обект на
изследване телесните увреждания получени от свид. Д.Д.. Установява се от
заключението, че Д. е получил счупване на дясна бедрена кост, контрактура на
дясна тазобедрена и дясна колянни стави, както и няколко охлузвания и
кръвонасядания по лицето, по десния и по левия долни крайници.
Била
назначена и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която
дава категорично заключение, че съобразно установените травматични увреждания
по подс. С. и свид. Д., съчетани с механизма на възникване на пътно-транспортното
произшествие, водач на мотоциклет “Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х по време на
инцидента бил подс. С.С..
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на от показанията на свидетелите Д.Д., К.М., Д.Г., Ц.С., И.Б., С.П.
и В.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и от събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доказателствени средства – заключенията на съдебномедицинските,
химическата, автотехническата и комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него,
протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбума към него, Констативен
протокол за ПТП с пострадали, Талон за медицинско изследване, Протокол за
медицинско изследване, справки за собственост на МПС, писмо от УМБАЛ
Канев-Русе, ведно с извлечение от амбулаторен дневник, писмо от Център за
спешна медицинска помощ и приложените към него извлечение от книга за
вписването на повиквания и 3бр. копия на фишове за спешна помощ, писмо от
Районен център 112-Русе, Справка за нарушител/водач на Сектор ПП-Русе, справка
за съдимост, декларация и автобиография.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.С.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 14.08.2017 г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно
средство – мотоциклет “Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.17 на хиляда, установена по надлежния
ред, реда на НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
/отм./.
От обективна страна:
Самоличността на извършителя, като управляващ процесния мотоциклет
“Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х е безспорно установена от събраните и приобщени
в хода на съдебното следствие доказателства. В тази насока Съдът кредитира
изцяло показанията на свид. Д.Д., който като очевидец на деянието излага
изчерпателно и добросъвестно случилото се на инкриминираната дата. От тези показания
става ясно, че подс.С. след като употребил значително количество алкохол,
управлявал процесния мотоциклет по ул. “Борисова“ в посока от Централна ЖП-гара
Русе към кръстовището с бул. “Бозвели“ до момента на пътно-транспортното
произшествие, а на задната седалка се возел Д.. Според Д., именно подс. С. бил
с предпазна каска, което обстоятелство междувпрочем, не отрича и подсъдимия в
своите обяснения. Тези показания на свид.Д. се подкрепят косвено и от
показанията на свидетелите Ц.С., К.Н. и К.М., които макар и да не били очевидци
на инцидента и самото управление на мотоциклета, възпроизвеждат последователно
и непротиворечиво както състоянието на пострадалите, така и положението им непосредствено
след произшествието. От тези показания се установява, че единият от
пострадалите бил без каска, адекватен и паднал на известна дистанция от
мотоциклета, а другият – в безсъзнание, неконтактен, с каска на главата и все
още върху предната седалка на мотоциклета, със затиснат десен крак. Безспорният
факт, че именно подс. С. бил с предпазна каска непосредствено преди инцидента,
местоположението на лицето с каска след инцидента и установените от екипа на
спешна помощ и от съдебномедицинската експертиза състояние и телесни увреждания
на подсъдимия С., дават основание на Съда да приеме за несъмнено, че именно С.С.
е лицето, което е седяло на предната седалка на мотоциклета и поради това,
логично то го е управлявало в момента на пътно-транспортното произшествие. Този
извод се потвърждава и от категоричното становище на вещите лица, изготвили
заключението по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
отстоявано със същата степен на сигурност и при изслушването им в хода на
съдебното следствие. От това заключение, базирано изцяло върху обективни
находки, се изяснява, че при установеният механизъм на пътно-транспортното
произшествие, при първоначалният удар са възникнали инерционни сили напред
върху телата на пасажерите от мотоциклета, като водача се е ударил с дясната
част на тялото си в купето на лекият автомобил и заедно с мотоциклета е паднал
на асфалтовата настилка. Пасажера от мотоциклета допълнително увеличил
инерционната сила върху водача, след което се отделил от мотоциклета и паднал
на пътното платно. Установено било, че подс. С. е получил значително по-тежки
травматични увреждания от свид. Д.Д., както и, че уврежданията на подсъдимия
отговарят да бъдат получени от съприкосновение с лекия автомобил по цялата му
височина, докато при свид. Д. същите са единствено по десния му долен крайник.
При тези данни, вещите лица дават категорично становище, че водач на
мотоциклета “Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х към момента на пътно-транспортното
произшествие е С.С..
Изложеното дотук дава основание на Съда да приеме за
безспорно доказано, че на 14.08.2017 г., в гр. Русе, непосредствено преди
възникване на процесният пътен инцидент подс.С.С. е управлявал моторно превозно
средство – мотоциклет “Пежо Елизио” с рег.№ РВ **** Х.
Съдът не дава вяра на обясненията на С.С., в частта им, в
която отрича да е управлявал мотоциклета след потеглянето от дома на свид. Д.,
до възникването на пътно-транспортното произшествие, поради това, че тези
обяснения се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и влизат в съществено
противоречие с него. Поради това, Съдът възприема обясненията в тази им част,
като защитна теза на подс. С..
Съдът не възприема като годен доказателствен източник и
показанията на другият полицейски служител, посетил произшествието – свид. Д.Г.,
доколкото този свидетел явно няма ясен спомен за съществените за делото
обстоятелства, както и с оглед констатираните значителни противоречия с
останалите събрани по делото доказателства, до степен внасяща съмнение, дали
свидетелят не смесва факти от различни, посетени от него инциденти. Това не
внася съмнение за недорсъвестност или предубеденост на свидетеля, доколкото е
логичен и житейски приемлив резултат с оглед изминалият период от време и
естеството на служебните му задължения, свързано с обслужването на множество
пътно-транспортни произшествия.
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С. над допустимите граници от
1.2 на хиляда, а именно 2.17 на хиляда. Установяването на тази
концентрация станало по надлежния ред, а именно при спазване изискванията на действащата
към този момент Наредба № 30/2001 г. /отм./. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
цитираната наредба, употребата на алкохол се установява посредством използване
на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В конкретния случай това станало с лабораторно изследване на
кръвна проба от подсъдимия, оформено в приетото от Съда заключение на вещото
лице.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият С., като дългогодишен правоспособен водач на МПС, знаел за
съществуващата принципна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол.
Въпреки това привел в движение мотоциклета си, след като консумирал алкохол.
Психическото му състояние е било такова, че разбирал противоправността на
извършеното. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
Поради изложеното дотук Съдът
намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият С.Н.С.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му
бъдат наложени предвидените наказания.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимият С.С. Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства изначално влошеното му здравословно състояние поради наличието на
тежко хронично заболяване, довело до степен на инвалидност и пенсиониране по
болест, множеството тежките увреждания получени в резултат настъпилото
пътно-транспортно произшествие, за което подсъдимият не носи отговорност, с трайни
последици за здравето му, както и значителният период от време изминал от
датата на деянието до понасянето на отговорността за него.
Съдът
отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на
подсъдимия, множеството наложени му наказания по административен ред, за
нарушаване правилата за движение по пътищата, както и високата степен на
алкохолно опиване, под чието въздействие подсъдимия управлявал процесното МПС.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната тежест на посочените
обстоятелства, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в границите между минималния и
средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран
така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът
констатира, че с оглед предходните осъждания на С. не са налице предпоставките
на чл. 66 от НК, поради което определеното наказание „Лишаване от свобода“
следва да бъде изтърпяно ефективно. Доколкото предходното наказание „Лишаване
от свобода“ /по НОХД № 2381/10 г. на РРС/ е изтърпяно от С. на 10.06.2013 г., а
процесното престъпление е извършено на 14.08.2017 г., на осн. чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС настоящото наказание „Лишаване от свобода“ следва да се търпи
при строг режим.
Кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, предвид изгубената правоспособност от подсъдимия, не следва да
бъде налагано.
Другото, кумулативно предвидено
в нормата на чл.343б, ал.1 от НК наказание – “Глоба”, с оглед тежкото имотно
състояние на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние, Съдът
индивидуализира в размер на минимума предвиден от закона, а именно 200.00 лв.
На подсъдимият С. следва да бъдат възложени и разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза на Държавата
– ОД МВР-Русе сумата от 577.86 лв., за разноски на досъдебното производство и
165.00 лв. за разноски в съдебното производство, в полза на Районен съд
Русе.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: