Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 156
Година 2022, 01.02.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав
на 03.11.2021 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1127 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Т.Т.И. ***18 чрез адв.Т.Ф., срещу
Решение №2153-15-115/12.04. 2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата на И. срещу Разпореждане №********** по
Протокол №N01486
от 11.12.2020г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание
чл.68 ал.1 и 2 КСО и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ЛПОСВ/ считано от 27.08.2020г. в частта относно нейния размер.
Недоволна от така постановения административен акт,
жалбоподателката го счита за незаконосъобразен и настоява за отмяната му.
Твърди, че неправилно органите на пенсионното осигуряване не са зачели периода
от 27.08.2019г. до 22.01.2020г. с право на отложено пенсиониране по смисъла на
чл.70 ал.2 КСО. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото защита.
Претендират се сторените по делото разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът по жалбата - Ръководител ТП на НОИ – Пловдив
намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирано
становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със заявление вх.№Ц2113-15-2901/27.08.2020г. И. прави искане
за отпускане на ЛПОСВ, в което декларира, че получава друг вид пенсия – лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване/ЛПИОЗ/. Към заявлението са
представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/л.145
и сл./.
По редовно оформените документи и данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 39 години 06 месеца и
20 дни. При извършена преценка на пенсионните права на жалбоподателката е
установено, че същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 ал.1 и 2 КСО на 27.08.2019г., към тази дата продължава
да работи и подава заявление за отпускане на ЛПОСВ на 27.08.2020г., т.е. една
година след придобиване на правото за отпускане на ЛПОСВ. Установено е още, че
на И. е отпусната и получава ЛПИОЗ, както следва.
С Разпореждане №********** по Протокол №N01139/06.04.2016г. на Ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив на лицето е отпусната ЛПИОЗ на основание чл.74
ал.1 КСО, считано от 15.07.2015г. Пенсията е определена при 52% ТНР и срок на
инвалидност 01.07.2016г., съгласно ЕР №1738/15.07. 2015г. на ТЕЛК
гр.Пловдив/л.83-гръб/.
С Разпореждане №********** по Протокол
№Р01050/11.07.2016г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив срокът
на пенсията е продължен съгласно постъпило ЕР №2281/14.06.2016г. на ТЕЛК
гр.Пловдив, с което са определени 52% ТНР и срок на инвалидност 01.06.2019г./л.77-гръб/.
По подадени от жалбоподателката заявления ЛПИОЗ е преизчислявана по чл.21 НПОС,
като са постановени: Разпореждане №********** по Протокол № N01392/08.10.2016г./л.101/, Разпореждане №********** по
Протокол № N01050/06.02.2017г./л.108/,
Разпореждане №********** по Протокол № N01402/12.10.2017г./л.120/ и
Разпореждане №********** по Протокол № N01352/12.09.2018г./л.136/. С
Разпореждане №********** по Протокол № N01065/14.02.2020г. на Ръководителя
на ПО при ТП на НОИ - Пловдив е възобновена личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на И., на основание чл.97 КСО, считано от
23.01.2020г. за определени 50% ТНР, съгласно ЕР №0487/23.01.2020г. на ТЕЛК
гр.Пловдив и срок – пожизнено, тъй като на 27.08.2019г. лицето е придобило
право по чл.68 ал.1 и 2 КСО/л.143/.
С оглед на представените със заявлението документи и
допълнително събраните такива в хода на административното производство,
пенсионният орган с разпореждането си от 11.12.2020г./л.227/ е приел, че И. е с
отпусната ЛПИОЗ, поради което на същата не се следва отложено пенсиониране и
осигурителният стаж на лицето от 27.08.2019г. до 27.08.2020г. е зачетен по реда
на чл.70 ал.1 КСО, като общият осигурителен стаж е умножен с процент 1,2 за
всяка година осигурителен стаж плюс съответната пропорционална част от процента
за месеците осигурителен стаж.
Недоволна от така постановеното разпореждане И. го е оспорила
пред горестоящия административен орган, който с оспореното в настоящото
производство Решение №2153-15-115/12.04.2021г. е възприел изцяло изводите на
долустоящия административен орган, а именно, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия – 27.08.2020г. И. получава ЛПИОЗ, отпусната от
15.07.2015г. – датата на инвалидизиране, поради което са неоснователни
твърденията и, че за времето от 27.08.2019г. до 27.08.2020г. има право на
отложено пенсиониране/л.231/.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган при спазване на
административнопроизводствените Това обаче не е в състояние да санира
неправилните изводи относно приложението на материалния закон и допуснатите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорения акт.
Спор по
установените факти не се формира между страните, спорът е правен и се свежда да
тълкуването на чл.70 ал.2 КСО относно понятието „отпусната лична пенсия“,
получавана от осигурените лица през времето, през което те са имали придобито
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не са го упражнили, а
са продължили да упражняват трудова дейност и да се осигуряват за пенсия по
реда на КСО.
Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че с
разпоредбата на чл.70 ал.1 КСО, в сила към началната дата на отпускане на
пенсията за осигурителен стаж и възраст – 27.08.2020г., е предвидено, че
размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът,
от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж.
На основание чл.70 ал.2 КСО в приложимата редакция, за
лицата, които са придобили право на пенсия по чл.68 ал.1 и 2 и продължават да
работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична
пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата
е 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците
осигурителен стаж.
Не е спорно, че до 01.06.2019г. жалбоподателката е
получавала ЛПИОЗ по чл.74 ал.1 КСО, отпусната й с Разпореждане №********** по
Протокол №Р01050/11.07.2016г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив на
основание ЕР №2281/14.06.2016г. на ТЕЛК гр.Пловдив, с което са определени 52%
ТНР и срок на инвалидност 01.06.2019г. След тази дата, а именно 01.06. 2019г.
до 22.01.2020г. И. не е получавала ЛПИОЗ, същата и е била възобновена с Разпореждане
№********** по Протокол №N01065/14.02.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив
на основание чл.97 КСО, считано от 23.01.2020г. за определени 50% ТНР, съгласно
ЕР №0487/23.01. 2020г. на ТЕЛК гр.Пловдив и срок – пожизнено, тъй като на
27.08.2019г. лицето е придобило право по чл.68 ал.1 и 2 КСО.
Тук е мястото да се посочи, че пенсиите за инвалидност по
чл.74 КСО се определят по реда на чл.75 КСО въз основа на придобития от лицата
осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което по естеството си са лични
пенсии. Поради това, фактът на получавана лична пенсия за инвалидност в
хипотезата на чл.70 ал.2 КСО е пречка за определяне на процента за осигурителен
стаж по реда на същата разпоредба. Предвидената с чл.70 ал.2 КСО увеличена
стойност на процента за всяка година осигурителен стаж след датата на
придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е поощрение
за лицата, които не само са продължили да работят без да им е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст след датата на придобиване на правото, но
и които през същото време не са получавали друга пенсия на лично основание.
Отложеното упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е
предпоставка за увеличение на процента за осигурителен стаж, само когато през
визираните от закона периоди не са правени осигурителни разходи от ДОО за
изплащане на лични пенсии на лицата.
Както вече се посочи и по-горе, считано от 02.06.2019г. до
22.01.2020г. жалбоподателката не е получавала лична пенсия. Не е спорно също
така и че е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
27.08. 2019г. Или, казано по друг начин, от 27.08.2019г./когато е придобила
право на ЛПОСВ/ до 22.01.2020г. вкл./доколкото считано от 23.01.2020г. и е
възобновената ЛПИОЗ/, не са правени осигурителни разходи от ДОО за изплащане на
лична пенсия на И., в какъвто смисъл е налице и нарочно изявление от ответника
в нарочна справка, приложена на лист 262 по делото, поради което и няма пречка
този период да бъде счетен за такъв при условията на чл.70 ал.2 КСО.
При това положение, и доколкото се установи, че Ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно не е зачел осигурителния стаж, положен
от жалбоподателката за периода от 27.08.2019г. до 22.01.2020г., вкл. като такъв
при условията на чл.70 ал.2 КСО, което би довело до определяне на по-висок
размер на отпуснатата ЛПОСВ, настоящият съдебен състав намира, че оспореното
Решение №2153-15-115/12.04.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане №********** по Протокол № N01486 от 11.12.2020г. на Ръководител
“ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, са незаконосъобразни, поради което същите ще
следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.
На основание чл.173 ал.2 АПК преписката следва да се изпрати
на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх. №Ц2113-15-2901/27.08.2020г. по описа на ТП
на НОИ – Пловдив, подадено от Т.Т.И. при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
По разноските.
При посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО,
на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се
констатираха в размер на 350 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VII
състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-115/12.04.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №********** по Протокол №N01486 от 11.12.2020г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив – за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №Ц2113-15-2901/27.08.2020г. по
описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Т.Т.И. при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 да заплати на Т.Т.И. ***18 сумата от 350/триста е петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :