Решение по дело №278/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 12.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на единадесети септември                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 278 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 422 от ГПК.

СЪДЪТ е сезиран с искова молба от „Б.П.П.Ф.С.“ клон България, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, законен представител: Д.Д. против М.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.В.Г. дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД: сумата 4 924.41 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер *** от 01.07.2016 г.; сумата от 2 214.27 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016г. до 05.11.2018 г.; сумата от 425.74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016г. до 11.09.2017 г.; ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 936 от 27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1467/2017 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по исковото и заповедното производство.

ОТВЕТНИКЪТ М.В.Г., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В първото по делото заседание, на 11.09.2018 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. С оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 184.26 лева и възнаграждение на юрисконсулт 100 лева, или разноски в общ размер на 284.26 лева.

Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 151.29 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт и в този размер съдът уважава искането, или разноски в общ размер на 201.29 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „Б.П.П.Ф.С.“ клон България, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, законен представител: Д.Д.: сумата 4 924.41 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер ***-**** от 01.07.2016 г.; сумата от 2 214.27 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016г. до 05.11.2018 г.; сумата от 425.74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016г. до 11.09.2017 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 936 от 27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1467/2017 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по заповедното производство.

ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Б.П.П.Ф.С.“ клон България, ЕИК ********, направените по настоящото производство разноски размер на 284.26 лева (двеста осемдесет и четири лева двадесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Б.П.П.Ф.С.“ клон България, ЕИК ********, разноските по ЧГрД № 1467/2017 г. по описа на КрлРС в размер на 201.29 лева (двеста и един лева двадесет и девет стотинки).

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

        Д.М.