РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. гр. Хасково, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200950 по описа за 2021 година
установи, че:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба от К. ХР. В. от с.Динево, обл. Хасково срещу Наказателно
постановление № 43-0000809 от 16.08.2021г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“, град Стара Загора към ИА „АА“-гр.София, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 50 лева
по чл. 183, ал. 4, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, по
аргументи, подробно изложени в подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление на Директора на РД „Автомобилна
администрация“, град Стара Загора.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. С писмени молби по делото, постъпили преди съдебно заседание, същият
заявява, че поддържа подадената жалба с изнесените в същата доводи и аргументи и моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
1
представител. В представеното писмено становище намират обжалваното наказателно
постановление за съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и
предлагат да бъде потвърдено. Алтернативно, правят искане да бъде изменено, ако съдът
намери законово основание за това.
Районна прокуратура – Хасково, редовно уведомени, не изпращат представител и не
представят становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 14.07.2021 г. около 12:50 часа на път І-8 на входа на с.Подкрепа, общ Хасково, на
полицейски пост, свидетелите Г. К. Г. и М. П. М. и двамата на длъжност инспектор в РД
„АА“ отдел „Контрол“, град Стара Загора, спрели за проверка лек таксиметров автомобил
марка „Сеат“ с рег. № ********. При проверката било установено, че автомобилът бил
технически неизправен - имало един брой износена гума /предна лява/. Въз основа на тези
данни, на посочената дата Г. К. Г. на длъжност инспектор в РД „АА“ отдел „Контрол“, град
Стара Загора, в присъствието на свидетеля М. П. М. от град Стара Загора, съставил на
жалбоподателя К. ХР. В. Акт за установяване на административно нарушение серия А-2020
№292757 в негово присъствие, за това, че на 14.07.2021 г. е управлявал лек таксиметров
автомобил, който е технически неизправен - с един брой износена гума /предна лява/. Това
нарушение било квалифицирано по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът е бил предявен и
подписан лично от жалбоподателя, без да впише обяснения или възражения в съответната
графа. Такива не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения тридневен
срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение, при което за извършено нарушение по чл. 193 ал.1 т.1 от
ЗДвП, е наложил на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева по чл. 183, ал.4, т.5 от ЗДвП.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
По силата на чл. 183, ал. 4, т. 5 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 50 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4 от същия закон.
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
2
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление обаче съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна
на последното на процесуално основание. Следва да се отбележи на това място, че не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със самото съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, сочено като
нарушител и връчването му лично на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения
по него. Процесният АУАН обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и
конкретно на това по т. 4 от цитираната разпоредба – да се впише описание на нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено. В обстоятелствената част на акта е посочено,
че лицето, сочено като нарушител е привлечено към отговорност, за това, че на 14.07.2021 г.
около 12:50 часа на път І-8 на входа на с.Подкрепа, полицейски пост, водачът управлявал
лек таксиметров автомобил марка „Сеат“ с рег. № ********, приведен в работно състояние,
който бил технически неизправен - с един брой износена гума /предна лява/, с което
нарушил разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП. На следващо място, по отношение на
самото описание на обстоятелствата, в които се твърди, че се изразява предикатното
нарушение е посочено в АУАН и впоследствие в НП, че управляваният от жалбоподателя
таксиметров автомобил бил технически неизправен, като действително такава е
формулировката в закона – чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, но случаите, в които следва да се счита,
че моторно превозно средство е технически неизправно, са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от
ППЗДвП, а по отношение на колелата и гумите – конкретно в т. 9. В цитираната разпоредба,
това са случаите, когато: а) гумата не съответства по размер, налягане, допустимо
натоварване и скорост на марката и модела на моторното превозно средство; б) гумата има
разкъсвания; в) джантата е повредена или деформирана, липсва или е повреден елемент за
закрепване на джантата към главината на колелото; г) дълбочината на протекторния рисунък
на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по-малка от 1,6 мм; д) има вулканизирани
или регенерирани предни гуми; е) не са балансирани колелата на лекия автомобил.
Следователно като се твърди в процесния случай, че имало износен 1бр. гума-предна лява,
вероятно се има предвид наличието на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г” от
ППЗДвП, но освен, че това не е формулирано надлежно като твърдение, за да бъде
проверено, липсва и препращане към съответната пояснителна и допълваща текста на чл.
139, ал. 1, т.1 ЗДвП, разпоредба от ППЗДвП, с което отново е допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо вече, освен самото описание на нарушението, така също и
пълното, т.е. правилното изписване на квалификацията му – явяващо се самостоятелно
основание за отмяна на НП. Несъмнено горното води до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя, за който не става наясно за какво точно твърдяно нарушение следва да
организира защитата си, което от своя страна предпоставя наличието на допуснато при
издаване на НП съществено процесуално нарушение.
Следва да бъде посочено, че дори и съдът да не бе достигнал до извод за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, разгледано по същество
3
посоченото в процесните АУАН и НП нарушение се явява недоказано, поради липсата на
доказателства за начина и средствата, чрез които е било установено износването на предна
лява гума на управляваното от жалбоподателя МПС. Липсва каквото и да е посочване на
размера на грайфера на гумата за да може да се преценя, дали се касае за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т.1 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г” от ППЗДвП. Тоест в случая не се
доказва по категоричен начин жалбоподателят да е управлявал техническо неизправно МПС
и то конкретно свързано с износване на гумите на същото. Затова и съдат намира и че на
това основание следва да се отмени НП.
Иначе като се има предвид дадената правна квалификация правилно е приложена
санкционната норма. Следва обаче да се направи отново уговорката, че това е вярно само
ако се беше доказало нарушение по чл. 139, ал. 1, т.1 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г” от
ППЗДвП, каквото в случая според съда не се доказа.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена,
а атакуваното с нея наказателно постановление като незаконосъобразно - отменено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000809 от 16.08.2021 г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“, град Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
ВЯРНО С
Съдия при Районен съд –
ОРИГИНАЛА!!!
Хасково:
СЕКРЕТАР:
/П.Н./
4