Р Е Ш Е Н И Е №4299
08.12.2017 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1741 по описа на същия съд за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235
от ГПК - решение по съществото на исков
спор.
Иск на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Р.С., ЕГН **********
***, с правно основание в чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че е предоставил по силата на договор между страните от
дата 16.02.2016г., на ответника С.С. и З. С. сумата от 5500 лв. в заем, като
уговорката била те да бъдат върнати на пет равни месечни вноски по 1100 лв.,
дължими до 5-то число на месеца. Твърди се, че от общата сума от 5500лв. са
върнати само 800 лв., а остатъкът е неплатен. Тъй като договорът бил с
нотариална заверка на подписите, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение,
срещу която възразил само ответника , и затова се иска да се установи по
договора вземане на ищеца в размер от 4700 лева, законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на заявлението – 18.10.2016г до окончателното
изплащане на вземането, както и да се
присъдят разноските по делото.
Ответникът е депозирал своевременен отговор, с който искът се оспорва
като неоснователен, като се възразява, че има частични плащания, като освен
сумата от 800 лева частично плащане , което не е предмет на спора , имало
платени и още 1100 лева , на четири вноски; признава се съществуването на
договора.
Вещото лице по проведената графологична експертиза дава заключение, че
договорът е подписан от Д.; подписите на редове 5 и 6 от листа , представен с
характер на разписка , са изпълнени пак от него , а подписът на р. 7 от същия
лист не е изпълнен от Д..
Допустим установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240
от ЗЗД, като по допустимостта му следва да се отбележи , че са спазени
сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Съдът съобрази следното:
В кориците на частното дело под номер 14004 /16г., по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение на процесното парично задължение, фигурира в
оригинал ( л. 4 ) договор за паричен
заем , с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът се е
задължил да предаде на ответника и З.С. сума от 5500 лева , и от същия се
установява , че тази сума е реално предадена – самия договор , според чл. 4 от
същия , служи като разписка за получаване на сумата от С. и С.. Съществуването на договора е признато като
факт от страна на ответника , същият не спори и
че е получил сумата, и съдът прима тези два факта за доказани.
Уговорката между страните е , заемната сума да бъде върната на пет равни
месечни вноски, „платими до пето число на месеца , но не по – късно до
31.07.2016г.” Този краен срок е изтекъл. Затова съдът приема , че между
страните има облигационно правоотношение, по което длъжникът е в забава , тоест
– има негово ликвидно и изискуемо задължение.
Възражението на ответната страна е частично основателно , до размер от
общо 600 лева , след като съдът кредитира заключението на ** С. по отношение на
това , че подписите на редове 5 и 6 в листа на л. 53 от делото са положени от
Д.. Записите в листа са с характер на разписка от ищеца, че е получил връщане
на тези суми по договора, и касаят две плащания от С. в размер от по 300 лева
всяко; подписа на ред 7 не е на ищеца и записаната там сума не може за бъде
призната за платена. Свидетелските показания на свид. Т. не могат да бъдат
кредитирани като годно доказателство за плащане на друга част от заетите суми ,
предвид факта , че същия живее със един от заемополучателите, З.С. , във
фактически съжителство.
Тоест, искът е основателен до размер от 4100 лева, а за разликата над
този размер до пълния такъв от 4700 лева , следва да се отхвърли.
Разноските по делото се присъждат пропорционално на уважената , респ.
отхвърлената част на иска; възражението на ответната страна за прекомерност на
договорения за съдействие на ищеца адвокатски хонорар не може да бъде
споделено. Същият е в размер на 580 лева , при интерес (цена на иска ) от 4700 лева , за който
минималното възможно възнаграждение съобразно Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата е 556
лева. Или общия размер на разноските на ищеца по двете производства е 1100.07 лева; присъждат се в тежест на
ответника 959.58 лева. Разноските на ответника са 300 лева , дължат се
пропорционално 38.29 лева.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено между страните , че С.Р.С., ЕГН **********,***,
дължи на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес
*** , реално изпълнение на сумата от
4100 лева по договор за заем с нотариална заверка на подписите от дата
16.02.2016г, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 8022 /19.10.2016г
по частното гражданско дело 14004/2016г , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА над размер от 4100 лева до пълния исков размер
от 4700 лева , като неоснователен поради плащане.
Осъжда С.Р.С., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 959.58 лева
разноски по дела №№ 1741/17 и 14004/16 , ПРС.
Осъжда Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** ***,
сумата от 38.29 лева разноски по дело №
1741/17 , ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ