Решение по дело №1088/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 457
Дата: 11 юли 2016 г. (в сила от 27 юли 2016 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20164520201088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

град Русе, 11.07.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.07.2016год., в състав:            

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар В.  Ц.,

разгледа докладваното от съдията АНД №1088/16год.

по  описа на РРС и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.375 и сл. от НПК.

Русенска районна прокуратура е обвинила И.В.И., ЕГН ********** ***, за престъпление по чл.296, ал.1 от НК и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ  за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.78а НК.

Обв.И. се явява лично. Дава обяснения, не оспорва изложеното в постановлението. Твърди, че извършил деянието, тъй като св.М. К. го предизвикала.

          Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за наказание към минимума.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. И.В.И. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, разведен, работи като шофьор в „Омега транс" ЕООД - гр.София, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.78а НК.

През месец Март 2015г. обв. И.И. и св. М. И., /понастоящем К./, сключили граждански брак. По време на брака им, обв. И. упражнявал физическо и психическо насилие спрямо св. К. – бил груб и често й нанасял побои. Това накарало св. И. да напусне обв. И. и да подаде молба до Районен съд - гр.Русе, за защита от домашно насилие. В резултат било образувано гр.д. № 6270/2015г., по описа на Районен съд - Русе, XIV гр.състав, по което на 22.10.2015г., била издадена Заповед за незабавна защита, с която на основание чл.18 ал.1 33ДН, била постановена незабавна защита по отношение на св. М.И. и малолетното й дете, а обв. И.И. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях. Със същата на обв. И. било забранено да приближава св. М.И и малолетното й дете, жилището в което те живеят, с адрес ***, детска градина „Здравец", която детето посещава, както и местата им за социални контакти и отдих. На 29.10.2015г., обв.И.И. бил запознат лично със съдържанието на Заповеда за незабавна защита, а на 06.11.2015г. му бил връчен лично и препис от нея. Въпреки предхадното обв. И. решил да осъществи среща със св. М..И.. На 10.11.2015г. той отишъл на дреса посочен в заповедта - ул. „Н.П." №**, бл. „П." № ***, вх.**, ет.** ап.**, където св. М.И.а живеела с малолетното си дете и родителите си -свидетелите С. Р.-К. и К.К.. Вратата на жилищния вход била заключена и обв. И. започнал да натиска продължително звънеца на таблото пред входа, за да му отворят. По същото време св. И. била в апартамента, заедно с детето и родителите си. Св. К.К. погледнал през прозореца и видял обв. И., който стоял пред входната врата на жилищния вход. Св. М.И. се притеснила от присъствието на обв. И. и възможността някой съсед да не му отвори и така да се качи до апартамента. Св. К. предупредил обв. И., че ще повика полиция, ако не си тръгне. Обв. И. обаче настоявал да се срещне със св. М.И.и продължил да стои пред входа. Св. М.И. сигнализирала органите на МВР. На место пристигнали свидетелите М. Т. и П. П., полицейски служители при Второ РУ при ОД МВР - гр.Русе. Последните установили самоличността на обв. И., който обяснил че бил на местопрестъплението по покана на св.М. И., който по телефона му се обадила и поискала да се видят. От своя странва св. И.обяснила на полицейските служители, че с обв. И. били в процес на развод и спрямо него имало издадена Заповед за незабавна защита от Районен съд - Русе, която същия нарушавал. Тъй като св. И. не представила заповедта на полицейските служители, същите съставили на обв. И. предупредителен протокол по реда на ЗМВР, който той подписал без възражения, след което си тръгнал.

По случая била извършена предварителна проверка от св. П. П. — полицейски служител при Второ РУ при ОД МВР - гр.Русе, след приключване на която било образувано настоящото наказателно производство.

      Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства: С обясненията си обв.И. на практика не оспорва изложеното в постановлението, но твърди, че причината да наруши заповедта била поканата на св.М. И.да се видят. Тези негови твърдения се опровергават от показанията на св.М. И. и нейните родители – С. П. Р.-К. и К. И. К., които отхвърлят изнесената от него защитна версия. Съдът дава вяра на показанията на последните, тъй като житейски нелогична е ситуацията, при която св.М. И. търси среща с бившия си съпруг, като едновременно с това да се обажда за помощ в полицията, при идването на последния. Възражението, че се притеснявала от родителите си също е житйски неправдиво, при положение че ако това е така, тя ни би поканила обв.И. в дома, в който живее с тях. По изложените съображения съдът възприема обясненията на последния в тази му част като защитна версия, целяща оневиняване на деянието. Косвени доказателства, подкрепящи обвинението се съдържат в показанията на свидетелите М. Д. Т. и П.К. П., полицейски служители, констатирали присъствието на обв.И. пред дома на постралата, факт който то уличава като автор на престъплението.

      При така изложеният анализ на доказателствата съдът счита, че обвиняемият осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл.296 ал.1 от НК, тъй като 10.11.2015г., в гр.Русе, не изпълнил Заповед за незабавна защита от 22.10.2015г. издадена на основание чл.18 ал.1 33ДН, по гражданско дело № 6270/2015г. по описа на Районен съд - Русе, XIV гр.състав, в частта й, с която му било забранено да приближава жилището, в което живее съпругата му М. К. И.и малолетното й дете с адрес ***, като приближил жилището на съпругата си М. К. И. в гр.Русе, на ул. „Н. П." ***, бл. „П." № ***, вх.***.

      От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено от обвиняемия с действие. На процесната дата, същия приближил жилището, в което живеела св. М. И., понастоящем К., въпреки наложената му със Заповед за незабавна защита от 22.10.2015г. издадена на основание чл.18 ал.1 ЗЗДН, по гражданско дело № 6270/2015г. по описа на Районен съд — Русе, забрана да не прави това. Заповедта за незабавна защита е връчена чрез полицейските органи на обвиняемия на 06.11.2015г., като му е връчен и екземпляр от нея. Съгласно чл. 19 от „Закона за защита от домашно насилие“, заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или отказа на съда.

Заповедта за незабавна защита от момента на нейното издаване- 22.10.2015г. е действащ съдебен акт, който подлежи на изпълнение. Въпреки своя незабавен характер, тя съдържа в себе си императивни предписания, на които обвиняемият- адресат на заповедта за незабавна защита е подчинен. Неизпълнението на която и да е от наложените мерки за защита от домашно насилие, визирани в заповедта за незабавна защита от домашно насилие, е неизпълнение на същата и от обективна страна води до реализиране на обективния фактически състав на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК. В случая, макар чисто формално НК да предвижда съставомерност досежно нарушение на „заповед за защита от домашно насилие“, а в случая неизпълнението на взетите мерки за защита от домашно насилие, нарушени от обвиняемия, да са установени в „Заповед за незабавна защита от домашно насилие“, то характерът на съдебния акт, който НК въвежда като задължителен за изпълнение и чието нарушение счита за съставомерно, се извежда от неговото съдържание, което и при двете заповеди- за незабавна защита и за защита, е едно и също. Различно е само времето на действие на акта на незабавна защита, който при наличие на непосредствена опасност за живота и телесния интегритет на пострадалия, се постановява и действа веднага. Тази бързина на неговото постановяване и незабавното му действие, не го отличава по правна природа от заповедта за  защита, тъй като същият съдържа мерки за незабавна защита, подчинени на целите на чл.1 от ЗЗДН, чието неизпълнение е обезпечено с наказателна отговорност за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, каквито мерки съдържа и заповедта за защита.

В потвърждение на това, че чл. 296 ал.1 от НК визира и заповедта за незабавна защита е и липсата на административен ред за неизпълнение на постановените с такава заповед мерки за защита от домашно насилие от една страна, а от друга страна самият ЗЗДС в чл. 21 ал.3 предвижда единствено ангажирането на наказателна отговорност за неизпълнение на тези мерки, като урежда правомощия на органите на МВР при неизпълнение на заповедта на съда- независимо дали се касае за заповед за незабавна защита, или заповед за защита, да задържат нарушителя и да уведомят незабавно органите на прокуратурата.

          С оглед горното, съдът намери, че нарушаването на мярка, наложена със заповед за незабавна защита от домашно насилие е съставомерно от обективна страна и реализира състава на престъпление по чл. 296 ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11 ал.2 НК. Обвиняемият бил запознат със съдържанието на заповедта за незабавна защита, тъй като препис от същата му бил връчен лично, но решил да я пренебрегне и да не я изпълнява, като на процесната дата умишлено нарушил предписаните в същата мерки за защита, като приближил жилището на св. Мария Иванова.

Предвид изложеното, съдът признава обв. И.В.И. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.296, ал. 1 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази: налице са законовите предпоставки по чл.78а /изм./ НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност: за престъпление по чл.296 ал.1 НК  се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ТРИ ГОДИНИ или ГЛОБА до ПЕТ хиляди лева; към момента на извършване на деянието обв.И. бил пълнолетен; не бил осъждан за престъпление от общ характер, както и не бил  освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване; с деянието не са причинени тежка телесна повреда или смърт, нито са налице множество престъпления.; деецът не е извършил престъплението при квалифициращо обстоятелство „в пияно състояние"; И предвид на императивното задължение, вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид предходното съдът налага на  обв.И. административно наказание “ГЛОБА”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер към минимума – 1000лв., като е съобразил при определянето му: смекчаващи отговорността обстоятелства: полагане на обществено полезен труд; липсата на данни за други противообществени прояви; отегчаващи отговорността обстоятелства: не се установиха.

Така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл.12 ЗАНН, ще мотивира обв.И. в бъдеще да съобразява поведението си с установените в държавата правила защитаващи правосъдието..

Причини за извършване на престъплението: правен нихилизъм.

          Така мотивиран и на основание чл.378 ал.4 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обв. И.В.И., ЕГН ********** ***,  български гражданин, със средно образование, не осъждан, не женен, работи, за

ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2015г., в гр.Русе, не изпълнил Заповед за незабавна защита от 22.10.2015г. издадена на основание чл.18 ал.1 33ДН, по гражданско дело № 6270/2015г. по описа на Районен съд - Русе, XIV гр.състав, в частта й, с която му било забранено да приближава жилището, в което живее съпругата му М. К. И. и малолетното й дете с адрес ***, като приближил жилището на съпругата си М.К. И. в гр.Р., на ул. „Н. П." № ***, бл. „П." № ***, вх.****., поради което и на основание чл. 296, ал. 1 от НК и чл.78а НК, го

ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер 1000лв. /хиляда лева/.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15дневен срок от днес пред Русенски окръжен съд, по реда на глава 21 НПК.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………..