РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3923
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Д.Н. против ЗД „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховане.
Ищецът Д.Н. твърди, че на 14.12.2018
г., около 16,45 ч. в гр. София е пътувал с поставен обезопасителен колан на
предната дясна седалка на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ********,
движещ се по бул. „Илиянци“, когато при предприемане на маневра завиване в
обратно посока водачът на автомобила А.К.не пропуснал движещия се с предимство лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ********настъпило ПТП. В резултат
на настъпилото ПТП ищецът получил охлузвания, отоци, изкълчвания и навяхвания.
Посетил болнични заведения за прегледи, била му поставена ортеза за срок от 20
дни. По време на оздравителния процес чувствал болки и страдания. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество, поради което предявил на
14.02.2019 г. извънсъдебна претенция за обезщетение, която била оставена без
произнасяне. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50000 лева,
ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. (датата за произнасяне на
застрахователя) до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
З. „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претенцията била
удовлетворена още на 03.07.2019 г., за което бил уведомен пострадалият, в
размер на 8 000 лв., която сума отговаряла на леките телесни увреди и краткия
възстановителен срок.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
А.И.К.и заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 14.12.2018
г. около 16.45 часа лек автомобил Ауди
А4 с рег. № ********се движел по бул. „Илиянци“ с посока ул. „Първа Българска
армия“ към ул. „Проф. Иван Георгов“ по
лявата лента. По същото време водачът на намиращия се върху дясната лента срещу
№ **лек автомобил Пежо 206 с рег. № ********, предприема маневра „завиване в
обратна посока“ в момент, в който лек автомобил Ауди е бил в опасна близост.
Настъпил удар между предната част на лек автомобил Ауди и предно-страничната
лява част на лек автомобил Пежо. В резултат на ПТП са пострадали водачите на
двата автомобила и пътника на предна дясна седалка в лек автомобил Пежо Д.Н..
Вещото лице установява, че причина за настъпване на ПТП са субективните
действия с органите за управление на лек автомобил Пежо от страна на водача му,
който не се е съобразил с пътната обстановка и е предприел маневра „обратен
завой“ в момент, когато това не е било безопасно за него и другите участници в
движението. Вещото лице посочва, че лек автомобил Пежо 206 е било оборудвано с
триточкови инерционни колани на всичките си места, както и че на арматурното
табло срещу предна дясна седалка е бил оборудван и с въздушна възглавница. Посочва,
че при страничен удар (какъвто е процесния)предпазния колан няма превантивно
действие, тъй като няма компонента на инерционната сила, която да задейства
инерционния механизъм. . В резултат на силния страничен удар отляво, тялото на
пътника на предна дясна седалка полита наляво като вероятно при това движение
си е ударил главата отляво в областта на левия очен ъгъл към горния край на
ушната мида върху лявата предна облегалка.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 14.12.2018
г. Д.Д.Н. е получил следните травматични увреждания – контузия на лявата
челно-теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата челна област
на главата, охлузване на лявата околоочна орбита и лявата ушна мида, оток на
лявата скула, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, разкъсване на вътрешния
ретинакулум (връзка) и последващо изкълчване на дясното колянно капаче. Посочва,
че описаните травматични увреждания често се срещат при пътници в автомобил,
претърпели ПТП. Установява, че установените при ищеца травматични увреждания са
в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Установява се, че спешна
медицинска помощ ищецът е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“ София, като след
извършени изследвания, раните били обработени. Не били установени фрактури на
черепа, както и костни увреждания на коремни органи. Поради продължили болки в
дясното коляно и нестапиброст при движение, ищецът провел изследване –
ядрено-магнитна томография на 28.12.2018 г. в болница София Мед, при което било
констатирано разкъсване на вътрешния ретинакулум (връзката) и изкълчване на
дясното колянно капаче. Диагнозата била потвърдена и в УБАЛСМ Пирогов. Дясната
коленна става била обездвижена с колянна ортеза за срок от 20 дни. В този
случай, не било проведено оперативно лечение, а лечението било проведено чрез
трайно обездвижване на ставата с ортопедична ортеза, а след свалянето на ортезата
– с рехабилитация мазила и обезболяващи средства. Вещото лице дава заключение,
че общо лечебния и възстановителен период продължил за срок от 2,5-3 месеца.
Посочва, че в посочения период ищецът е търпял болки и страдания за срок от
около 3 месеца, като през първите 2-3 седмици непосредствено слез злополуката и
2-3 седмици по време на рехабилитацията, болките били с по-интензивен
характер. Установява се, че освен
търпените болки и страдания ищецът през първите два месеца не е можел да се
движи нормално като натоварва крака си с цялата си тежест. Вещото лице посочва,
че е ползвал и помощни средства, които допълнително са затруднявали ежедневното
му обслужване. Посочва, че към настоящия момент ищецът търпи единични болки в
дясното коляно при клякане и изкачване на стълби поради нестабилност в него.
Вещото лице дава заключение, че общото състояние на пострадалия е
стабилизирано. Получените рани били зараснали като останали трайни белези на
лявата челна област и лявото коляно като те не подлежат на заличаване, дори
оперативно. Дясната колянна става има пълен обем на движения, но при флексия се
установява остатъчна медиална нестабилност на колянното капаче, което
затруднява ищеца при изкачване на стълби и клякане. Посочва, че пълно
възстановяване на разкъсан ретинакулум се извършва по спешност, а сега е
възможна само стабилизация на колянното капаче, но с пластика на сухожилие от
вътрешни бедрени мускули. Продължителността на възстановяването вещото лице
обяснява с обстоятелството, че не е било проведено оперативно лечение.
Не се спори по делото, че между З.
„Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил Пежо 206 с рег. № *******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/118000345297, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 14.02.2019
г. ищецът Д.Д.Н. е направил искане до З. „Л.И.“ АД да му бъде заплатено
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие за причинени
неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Д.Д.Н.
е получил увреждания – контузия на лявата челно-теменна област на главата,
разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата, охлузване на лявата
околоочна орбита и лявата ушна мида, оток на лявата скула, разкъсно-контузна
рана на дясното коляно, разкъсване на вътрешния ретинакулум (връзка) и
последващо изкълчване на дясното колянно капаче. Установява се, че отговорност
за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ******** – А.И.К..
От приетите по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, а и не е спорно между страните, че
в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 3 месеца след ПТП, като в периода на възстановяване ищецът е ползвал
помощни средства, не е можел да натоварва крака си, както и е имал затруднения
при ежедневното си обслужване. От значение е и обстоятелството, че лечението на
увредената колянна капачка може да изисква допълнително оперативно лечение,
като липсата на такова води до нестабилност в колянната става, която затруднява
клякането и качването по стълби. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30 000 лева.
Предвид на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и
да бъде отхвърлен за разликата до 50000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване – че ищецът е бил без поставен предпазен
колан. От заключението на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
при страничен удар, какъвто е бил процесния предпазния колан не може да спре
движението на тялото на страни. Следователно, направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от 15.05.2019 г. – датата, следваща тази, на
която е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника З. „Л.И.“ АД сумата от 160 лева с оглед отхвърлената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът З.Л.И. АД следва да бъде осъден да заплати сумата от
1200 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и
сумата от 400 лева - платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. сумата от 1716 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски
градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Д.Д.Н., ЕГН-**********,*** сумата
от 30000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на лявата челно-теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата
челна област на главата, охлузване на лявата околоочна орбита и лявата ушна
мида, оток на лявата скула, разкъсно-контузна рана на дясното коляно,
разкъсване на вътрешния ретинакулум (връзка) и последващо изкълчване на дясното
колянно капаче, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 14.12.2018 г. от А.И. К., водач на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******застрахован със застрахователна полица № BG/22/118000345297, ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 30000 лева до предявения размер от 50000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във
връзка с ал. 8 от ГПК Д.Д.Н., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“
АД, ЕИК
– *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 160 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1200 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи
лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.В.О., ЕГН-**********, със
служебен адрес *** сумата от 1716 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: