Р Е Ш Е Н И Е
№ 260174
гр. Русе, 01.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2238 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД и по чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Ю.А.М., в която се твърди, че на
25.06.2018г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който ищцовото дружество е предоставило в заем на ответницата сумата
от 1500лв., която следвало да бъде върната на 36 месечни вноски, включващи и
уговорената договорна лихва. Общия размер на задължението по договора за кредит
възлизало на 2634,84лв. По избран и закупен от ответницата пакет от
допълнителни услуги тя дължала заплащане на още 1755,36лв. или по 48,76лв. към
всяка вноска. Общото задължение на ответницата към ищцовото дружество възлизало
на 4390,20лв., а размерът на месечната погасителна вноска на 121,95лв. Ответницата
заплатила по договора само сумата от 502,80лв. За останалите дължими по
договора суми, дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № ****/2020г. по описа на Районен
съд – Русе. Съдът е уважил частично искането, като е издал заповед по чл. 410 ГПК за претендираните по договора главница, договорна лихва и обезщетение за
забава и е отхвърлил искането за издаване на заповед за дължими суми по
избрания от ответницата пакет от допълнителни услуги, както и за такса за
извършени от кредитора действия по извънсъдебно събиране на задължението. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение, с оглед на което съдът е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за оспореното вземане по
издадената заповед, както и е указал възможността да бъде предявен осъдителен
иск за отхвърлената претенция в заповедното производство.
Предвид изложеното,
се моли в настоящото производство да бъде признато за установено задължението
на ответницата по процесния договор за паричен кредит за сумите 1408.52лв. -
главница, 424.00лв. - договорно възнаграждение и 79,69лв. - обезщетение за
забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1557.19лв.
– неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Претендира се присъждане и на направените разноски в настоящото и в заповедното
производства.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за допустимост на предявените
искове. Признава дължимостта на сумите претендирани по установителния иск. Оспорва задължението си за заплащане на суми
по пакет за допълнителни услуги предмет на предявения осъдителен иск, тъй като
това задължение произтича от неравноправни клаузи в сключения между страните
договор за потребителски паричен кредит.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2018г.
между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответницата в качеството на
длъжник е сключен договор за потребителски кредит №****, при следните
параметри: сума на кредита 1500лв., срок за погасяване на задължението 36
месеца; размер на погасителната вноската 73,19лв.; годишен процент на разходите
– 49,89%; годишен лихвен процент – 41,17% и общо задължение по кредита в размер
на 2634,84лв. На същата дата страните са подписали и споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги, за които ответникът се е задължил
да заплати на ищцовото дружество възнаграждение в размер на 1755,36лв., платими
също на месечни вноски в размер на 48,76лв. всяка. Така общото задължение по
кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 4390,20лв., които следвало
да се погасят на с 36 месечни вноски в размер по 121,95лв.
Няма спор по
делото, че ответницата е изпълнила частично поетото задължение по договора,
като е заплатила 502,80лв., което ищецът изрично признава в исковата си молба.
Вземането по
договора е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо, за което обстоятелство
ответницата е уведомена на 19.02.2020г.
По депозирано от
ищеца заявление за неплатените по процесния договор суми, на 02.03.2020г. е
образувано ч.гр.д. №****/2020г. по описа на Районен съд – Русе и издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с №***от 05.03.2020г. за сумите 1408,52лв. главница,
ведно със законната лихва считано от 02.03.2020г. до изплащане на вземането, 424лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода 10.12.2018г. до 27.08.2019г., 79
лв. обезщетение за забава за периода 11.09.2018г. до 27.08.2019г., както и за 69,99лв.
държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от
02.03.2020г., съдът е оставил без уважение искането на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение за сумите от 1557,19лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането и е указал, че за тези суми
дружеството може да предяви осъдителен иск.
Срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, с оглед на което
съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за
претендираното вземане по издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Както в отговора на
исковата молба, така и в проведеното съдебно заседание, ответницата изрично е
признала задължението си произтичащо от сключения договор за потребителски
кредит и е оспорила дължимостта на това, което се претендира от нея по пакета
за допълнителни услуги.
Съобразявайки
направеното възражение, съдът намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и
ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване
на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в него,
се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на
общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК),
или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му
и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва
съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е
длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и
усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги
не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на
съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия
„допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства)
и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.
Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в
отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното
естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение
за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК,
което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“,
които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г.
по в.т.д.№5/2019г. и Решение
№26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че възнаграждението за закупен от ответника пакет от
допълнителни услуги е недължимо. По тази причина осъдителната претенция на
ищеца за сумата от 1557,19лв. се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответника като заемополучател е
възникнало задължение за заплащане само на уговореното в договора за заем, т.е.
връщане на отпуснатата в заем сум заедно с договорната лихва. Размерът на
последната и формирания по договора ГПР не надвишават императивното ограничение
на ГПР за потребителски кредит уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК и няма основание да
се приеме, че клаузата уговаряща размера на договорната лихва е нищожна,
съответно да не се дължи нейното плащане.
По делото няма
спор, че поради забава в плащанията, кредиторът се е възползвал от правото си
по чл. 12.3 от ОУ към договора да обяви предсрочна изискуемост на вземането си.
Няма спор между страните, относно размера на неплатената главница по договора
за заем, размера на договорната лихва и периода за който се претендира, както и
относно размера на обезщетението за забава. Признаването на задължението по
пакета за допълнителни услуги за недължимо от ответницата по изложените по-горе
съображения обаче означава, че неправилно с платените от нея суми кредиторът е
погасил част от него. Видно от извлечението по сметка по процесния договор
(стр. 25 от делото), сумата от 198,17лв. от платеното от ответницата е отнесено
от кредитора за заплащане на вноски по пакета за допълнителни услуги. Тази сума не се олихвява и след като е била
изначално недължима (прихваната е въз основа на неравноправна клауза), то с нея
следва да бъде намалено задължението на ответницата за възнаградителна лихва,
по който начин отношенията между страните ще бъдат окончателно уредени, без
необходимостта от друго съдебно производство за връщане на недължимо платеното
по пакета от допълнителни услуги.
По изложените съображения
предявеният установителен иск следва да бъде уважен за сумите 1408,52лв.
главница, 225,83лв. договорна лихва и 76,69лв. обезщетение за забава. Искът за
установяване дължимостта на договорна лихва за сумата над 225,83лв. до пълния
предявен размер от 424лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Изцяло като
неоснователен следва да се отхвърли и предявеният осъдителен иск за сумата от
1557,19лв. по изложените по-горе съображения.
При този изход на
спора следва да се определят дължимите
на страните разноски. На ищцовото дружество съобразно уважената част от
исковата претенция от общо направените
разноски за заповедното производство са му дължими 107,58лв., а за
исковото 206,15лв. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция в полза на
ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 152,01лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.М. ЕГН********** ***
дължи на „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт
Радина Иванова сумата 1408,52лв.,
представляваща неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит №****/25.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от 02.03.2020г. до окончателното й
изплащане, 225,83лв. договорна лихва
за периода 10.12.2018г. до 27.08.2019г. и 79,69лв.
обезщетение за забава за периода от 11.09.2018г. до 27.08.2019г., за които суми
е издадена Заповед №***/05.03.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2020г. по описа
на Районен съд – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи
Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752 против Ю.А.М. ЕГН********** иск установяване дължимостта на сумата над 225,83лв. до пълния предявен размер от 424лв. договорна, за която сума има издадена Заповед №***/05.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2020г. по
описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи
Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752 против Ю.А.М. ЕГН********** иск за заплащане на сумата от 1557,19лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.А.М. ЕГН********** *** да
заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт
Радина Иванова сумите 206,15лв. разноски
за настоящото производство и 107,58лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС –
Русе.
ОСЪЖДА „Профи Кредит
България” ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника
юрисконсулт Радина Иванова да заплати на
Ю.А.М. ЕГН********** *** сумата от 152,01лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: