Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.д. № 4638 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен
от „У.Б.“ АД против В.А.К., ЕГН **********.
В исковата молба се
твърди, че на 14.07.2016 г. е сключен между ищеца - „У.Б.“ АД, като
кредитодател и „В.Т.***“ ЕООД в
качеството му на кредитополучател Договор за банков револвиращ кредит №
0037/236/14.07.2016 г., по силата на банката отпуска на търговското дружество кредит в размер на
70 000 лв. с краен срок на издължаване 14.07.2017 г. Страна по договора в
качеството му на солидарен длъжник е и ответника В.А.К..
Ищецът излага, че първоначално уговорения
срок на погасяване бил неколкократно променян с последващи анекси, като с последния
подписан Анекс № 6 от 13.11.2018 г. е определен на 14.12.2018 г. С неговото
изтичане кредитът не е погасен, поради което банката подава заявление за
издаване Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело
№ 34628/2019 г. на Софийски районен съд.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение, срещу която солидарният длъжник В.К.
подава възражение по чл. 417 ГПК.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът В.А.К. е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че на 25.06.2020 г. спрямо
кредитополучателя е образувано производство по несъстоятелност и дружеството е
обявено в несъстоятелност. Поддържа, че качеството му по договора е на
поръчител, тъй като не е получил търсената сума, а само е обезпечил изпълнението
на задължението. Сочи, че падежът на процесните задължения е настъпил на
14.12.2018 г., а заявлението е подадено след изтичането на преклузивния
шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. На 25.06.2021 г. изтичал и едногодишния срок, в който ищецът могъл да
предяви вземането си в производството по несъстоятелност спрямо главния длъжник
– дружеството „В.Т.***“ ЕООД. Тъй като банката ищец не е сторила това, то отпадала отговорността и на
ответника. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено
доказателство Договор за банков револвиращ кредит № 0037/236/14072016/ от
14.07.2016 г., сключен между „У.Б.“ АД в качеството ми на кредитодател и „В.Т.***“
ЕООД в качеството му на кредитополучател. Като солидарен длъжник е вписан
ответникът В.А.К..
Уговорено е кредиторът да предостави
на кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарния длъжник револвиращ кредит, който
кредитополучателят усвоява, ползва целево и връща, ведно са начислените такси,
разноски, комисинонни и други разходи, предвидени в договора. Размерът на
кредита е 70 000 лева.
С т. 4.1. е уговорен годишен лихвен
процент, който се начислява върху редовната главница за периода 14.07.2016 г. –
14.07.2017 г., и представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от
променлив базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към базовия
лихвен процент в размер на 7.491 %. Според т.4.1.1. приложимият към датата на
договора базов лихвен процент е едномесечен SOFIBOR, а към датата на сключване на
договора приложимият Годишен лихвен процент за редовен дълг е 7.5%.
Установява се, на следващо място,
според т. 4.2. от договора, че лихвеният процент начисляван върху просрочена
главница за срока на просрочието, се формира като сбор от приложимия към датата
на просрочие размер на Годишния лихвен процент за редовен дълг по т.4.1. и
надбавка за просрочие от 2%.
С т.4.3. е уговорен фиксиран лихвен
процент от 5%, който се начислява върху кредита при просрочие на лихва или
главница и лихва, едновременно с лихвата
за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг.
Съгласно т. 7 от договора за
револвиращ банков кредит крайният срок за погасяване на главницата е 14.07.2017
г.
Видно от клаузата на т.10.3.1
кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя „В.Т.***“
ЕООД в установения по т. 6 срок за това, а именно – 13.07.2017 г., според т. 12
и т.12.1. кредитополучателя „В.Т.***“ ЕООД издължава предоставения кредит
съгласно подписан от двете страни План за погасяване в срока по т.7, като кредитополучателят
осигурява по сметките си необходимите средства за погасяване на задълженията по
кредита.
С т.16.3. от договора, страните са
уговорили, че с подписване на договора кредитополучателят и солидарният длъжник
декларират, че са право и дееспособни да сключват, обезпечават и изпълняват
договора в качеството си на главен и солидарен длъжник. Солидарният длъжник, на основание чл. 101 ЗЗД и при условията на
чл. 121 – чл. 127 ЗЗД, встъпва в изпълнението на задълженията на кредитополучателя
по договора и се задължава да отговаря
солидарно с него в качеството си на солидарен длъжник за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, включително лихви,
такси, комисионни и разноски съгласно договорените условия и до окончателното
погасяване на всички дължими суми по договора. Вземанията на кредитора по
отношение на кредитополучателя и солидарния длъжник, съгласно посочената клауза
са неделими и се събират изцяло от всеки един от тях, съответно от
правоприемниците им, и от всички заедно при условията на солидарност, като
всеки отговаря за изпълнение на цялото задължение по договора.
Договорът е подписан от
управителя на търговското дружество кредитополучател „В.Т.***“ ЕООД – В.А.К. и
от солидарния длъжник – В.А.К..
С последващи анекси – общо 6
броя, всички представени и приети като писмени доказателства по делото, е
променян срока за ползване и
погасяване на кредита. С Анекс № 01 към
договор за банков револвиращ кредит №
0037/236/14072016/ от 14.07.2016 г., сключен на 13.07.2017 г. е променен срока
за издължаване на 14.08.2017 г.; Анекс № 02 от 11.08.2017 г. променя крайният
срок за погасяване на главницата на 14.09.2017 г.; Анекс № 03 от 13.09.2017 г.
променя срока по т. 7 от договора на 14.10.2017 г.; Анекс № 04 от 13.10.2017 г.
променя крайния срок за издължаване на 14.10.2018 г.; Анекс № 05 от 12.10.2018
г. определя краен срок за издължаване – 14.11.2018 г., а последният сключен
Анекс № 06/13.11.2018 г. към договор за банков револвиращ кредит № 0037/236/14072016/ от 14.07.2016 г.,
определя датата 14.12.2018 г. за краен срок за издължаване ( погасяване ) на
главницата.
Установява се, въз основа на надлежни писмени
доказателства –Решение № 890 от 25.06.2020 г., постановено по т.д.№ 1963 по
описа за 2019 г. на СГС, ТО, VI- 1
състав, че дружеството кредитополучател
– „В.Т.***“ ЕООД, ЕИК *********, е обявено в несъстоятелност, като е определена
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г. С цитирания съдебен акт,
производството по делото е спряно.
С влязло в сила на 17.07.2021
г. ( видно от поставения правоъгълен печат в долния десен ъгъл ) Решение №
261083 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. №1963/2019 г. по описа на СГС, ТО,
VI- 1
състав, дружеството „В.Т.***“ ЕООД – в несъстоятелност, е заличено.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза / ССчЕ/, което съдът
кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че на
14.07.2016 г. сметка с IBAN ***нка
и титуляр „В.Т.***“ ЕООД, е кредитирана
със сума в размер на 70 000 лева с основание „усвояване на кредит“.
Вещото лице дава заключение, че размерът на дължимата ( непогасена ) главница
към падежната дата по последния Анекс № 06 – 14.12.2018 г., възлиза на сумата
от 64 500,00 лева – редовна
главница и 1069,34 лева – просрочена главница – общо 65 569.34 лева.
Размерът на дължимата договорна лихва, според заключението на ССчЕ за периода
от 12.10.2018 г. до 14.12.2018 г. е в
размер на 824,43 лева, а размера на общо дължимата лихва за просрочена
главница за периода 16.10.2018 г. до
18.06.2019 г. е 3163,39 лева. Дължимата наказателна лихва, вещото лице е
изчислило в размер на 2231,18 лева за периода от 16.10.2018 г. до 17.06.2019 г.
Видно от заключението на ССчЕ, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 18.06.2018 г., задължението по процесния договор за банков
револвиращ кредит, ведно с Анекси към него, не е погасено. При изчисляване на
оставащите за плащане суми експертизата е съобразила извършени плащания в
размер на 4430.66 лева. Вещото лице е констатирало, извършвайки проверката, че счетоводните
записвания на банката ищец, по договора от 14.07.2016 г. и анексите към него, са водени редовно.
От приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.№ 34628/ 2019 г. на СРС, ГО, 28 състав, е видно, че ищецът подава на
18.06.2019 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК ( извлечение от счетоводните книги на банката
по договор за банков револвиращ кредит № 0037/236/14072106/ от 14.07.2016 г.
ведно с Анекси към него ) срещу солидарно отговорните длъжници „В.Т.***“ ЕООД и
В.А.К. за сумите, предмет на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск. За същите, включително и за претендираните разноски за държавна такса по
заявлението и адвокатско възнаграждение, заповедният съд издава на 28.06.2019
г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта и в
срока по чл. 414 ГПК ( заповедта е връчена на 12.02.2021 г., видно от
разписката на гърба на покана за доброволно изпълнение на л. 37 от заповедното
производство ), длъжникът В.К. подава възражение, вх. № 23018699 от 11.03.2021
г. по описа на СРС. На заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК,
редовно съобщени на 19.03.2021 г., като исковата молба е постъпила на 08.04.2021
г.
Длъжникът „В.Т.***“ ЕООД не е подал
възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, която по отношение на него се е стабилизирала и е влязла в сила.
Други
допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да
основава изводите си, не са ангажирани по делото.
При
така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от кредитора в заповедното
производство за установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Съдът намира, че
искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 08.04.2021 г.,
считано от 19.03.2021 г. - датата на
връчване на разпореждането на съда, с което на заявителя се съобщава за постъпило
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК /на 11.03.2021 г./ и има за предмет
същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, поради което предявеният иск е процесуално допустим и следва да се
разгледа по същество.
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на иска поради изтичане на 6-месечния преклузивния срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД, с който свързва погасяване на отговорността си като поръчител. Действително константната съдебна практика,
включително и обективираната в решенията, на които ответникът се позовава, е
изяснила, че съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност,
според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на
конкретните облигационни отношения,
като за целта подложи на тълкуване спорните уговорки от договора, за да намери
действителната обща воля на страните и целените със съглашението конкретни
правни последици. В конкретния случай
с обсъдената по – горе в изложението и описана в
съдържателно отношение клауза на т. 16.3. от договора ( непроменяна с
подписаните общо 6 на брой анекси ), ищецът, кредитополучателят и солидарният
длъжник – ответник по иска, са уговорили солидарният длъжник – управителят и
едноличен собственик на капитала на „В.Т.***“ ЕООД, на основание чл. 101 ЗЗД и при условията на
чл. 121 – чл. 127 ЗЗД, да встъпи в изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора, като се задължава да отговаря солидарно с него в качеството си
на солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на кредитополучателя за
погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски съгласно
договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по
договора. Вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и
солидарния длъжник, съгласно посочената клауза са неделими и се събират изцяло
от всеки един от тях, съответно от правоприемниците им, и от всички заедно при
условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнение на цялото
задължение по договора. Налага се
изводът, предвид установеното съдържание на посочената уговорка от договора, че
поетото от физическото лице – ответник по делото, задължение с клаузата на
т.16.3. от договора, е за встъпване в дълг, а не за поръчителство. Съгласно чл.
101 ЗЗД едно лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение
с кредитора или длъжника. Процесният договор за банков револвиращ кредит и
последващите шест броя анекси, на които основава вземанията си ищеца, са
подписани и от кредитора, и от двамата
длъжници. Предвид изричното позоваване в т.16.3. от договора на законовите
текстове на чл. 101 ЗЗД и чл.121 – чл. 127 ЗЗД, съдът приема, че смисълът на
конкретно поетото с договора задължение на физическото лице е именно да
встъпи в дълга, поет от юридическото лице, чиито едноличен собственик на
капитала и представляващ е, а не да обезпечи в лично качеството изпълнението на
задълженията по кредита като поръчител.
Няма спор между страните по
делото, че валидно възникналите задължения по договора за кредит и последващите
анекси, не са погасени чрез плащане в пълният им дължим размер, както предвид липсата на
правопогасяващи възражения в този смисъл от страна на ответника, така и
съобразно с кредитираното заключение на приетата по делото ССчЕ. Според
последното, кредитополучателят „В.Т.***“
ЕООД ( заличено търговско дружество понастоящем ) е усвоил по сметка с IBAN ***нка
отпусната в заем сума в размер на 70 000 лева. Възникнало е следователно и
насрещното задължение за връщане на
ползваната сума съгласно уговореното в договора за банков кредит. Според
легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. В
резултат на договореното
с т.16.3. от договора встъпване в дълг, кредиторът – ищец е придобил правото да търси
дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице, които отговарят
солидарно,
съобразно с общите правила на чл. 121 – чл. 127 ЗЗД. Непогасените погасителни
вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
18.06.2019 г., вещото лице е изчислило, както следва: за главница
65 569.34 лева ( след приспаднати погашения в размер на 4430.66 лева ); за
възнаградителна лихва - 824.89 лева за
периода 21.10.2018 г. до 14.12.2018 г.; за лихва върху просрочена главница (
формирана като сбор от приложимия по
договора лихвен процент за редовен дълг
и надбавка за просрочие от 2% ) –
3163.39 лева за периода 16.10.2018 г. – 17.06.2019 г. и за наказателна лихва – 2231.18 лева за
периода от 16.10.2018 г. до 17.06.2019 г.
Съобразно с изложеното
предявения установителен иск е основателен и следва да се уважи изцяло, за
сумите, за които е предявен.
На основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавата в размер
на законната лихва върху главницата от 65 569.34 лева, считано от 18.06.2019
г. – датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до
окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и по представен списък
по чл. 80 ГПК, ищецът „У.Б.“ АД, има право на разноски съобразно с уважената част от иска за заповедното производство в размер на
3363.98 лева – от които 1435.78 лева за
държавна такса по заявлението и 1928.20 лева адвокатско възнаграждение и за исковото производство в общ размер на 5256.17 лева, от които 1435.78 лева за държавна такса и 600 лева- депозит за вещо лице и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3220.39 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във вр. чл. 415 ал.1 ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза
на „У.Б.“ АД ЕИК ********против
солидарно отговорния длъжник В.А.К., ЕГН **********, произтичащо от сключен
Договор за банков револвиращ кредит № 0037/236/14072016/
от 14.07.2016 г., за следните суми: 65 659.34
лева - просрочена главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.06.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането; 824.89
лева – договорна лихва за периода 21.10.2018 г. – 14.12.2018 г.; 3163.39 лева – лихва за периода
16.10.2018 г. – 17.06.2019 г. и за сумата от 2231.18 лева – наказателна лихва за периода 16.10.2018 г. – 17.06.2019
г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 34628/2019 г. по описа на СРС, 28
състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.К., ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД
ЕИК********, сумата от 3363.98 лева - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 34628/2019 г. по описа на СРС, 28
състав и сумата от 5256.17 лева – разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: