Мотиви към присъда №76/28.05.2019г. по НОХД №475/2019г., изготвени на 29.05.2019г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата М.Г.В. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
РП- С. редовно и своевременно
призована изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Пострадалата
редовно и своевременно призована за разпоредително заседание се явява лично и
моли съда да бъде конституирана в качеството на частен обвинител. В
разпоредително заседание се придържа към казаното от прокурора по въпросите на
чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и със служебен защитник,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поиска делото
да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Конституира пострадалата в качеството на частен
обвинител. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 е
основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по
чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. М.В. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА година, което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ
години.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимата В. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА година, което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ
години.
Частният
обвинител в съдебно заседание поддържа обвинението наред с прокурора. Моли съда
да определи на подсъдимата наказанието, което предлага прокурора.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.11.2018г. около 17 часа в гр. С., св. И. вървяла в посока от главната улица към ул. „Райко Даскалов“.
На тротоара, западно от бл.14
и северно от бл.16
тя забелязала движещо се срещу нея
момиче. Изравнявайки се с пострадалата това момиче дръпнало от врата й златния синджир със закачен на него златен кръст. Синджирът се скъсал и
момичето побягнало с него в
посока главната улица. Св. И. се
развикала и тръгнала след момичето, но не успяла да го настигне, а и не видяла в каква посока избягало. Във връзка с работата си по случая на следващия ден, 13.11.2018г. св. В. К.- помощник
оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР- С.
извършвал обход на района, където е било извършено престъплението. На сградата
на фирма „Монолит“, находяща се на улица „Райко Даскалов“ №6, той забелязал камера. С протокол
за доброволно предаване от 13.11.2018г. служителка от фирма „Монолит” Г. Р.е предала
по делото 1 бр. компакт диск, съдържащ запис от
охранителната камера, поставена на фасадата на фирма „Монолит“. След како изгледал записите от диска, св. Крачуновски
разпознал подсъдимата
М.В. като момичето, извършило
престъплението. Пред св. Крачуновски подсъдимата В. признала за извършеното престъпление и описала механизма на изпълнителното деяние. Заявила,
че след като е скъсала синджира от врата на св. И. и
побягнала, видяла, че на синджира има закачен златен кръст. Той обаче паднал на земята, а тя
нямала време да се наведе да го вземе и избягала само със златния синджир. Още
същия ден подсъдимата
продала златния синджир на непознат за
нея мъж, когото срещнала на главната улица в гр. С. за сумата от 110 лева. Парите изиграла по- късно вечерта в различни казина в
гр. С.. По време на проведения по делото следствен
експеримент подс. В. е посочила точно мястото, където е дръпнала златния синджир от врата на св. И.. По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза,
от заключението на която е видно, че общата стойност на вещите, предмет на
инкриминираното деяние възлиза на сумата от 386,55 лева. По делото е изготвена съдебно- техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че от записа от охранителната
камера на фирма „Монолит” са свалени на хартиен носител 8 броя снимки.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимата, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите В.Т.И.
и В. Й. К., протокола за следствен експеримент и приложен към него фотоалбум, както
и от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- оценителна и съдебно-
техническа експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра и на обясненията на подсъдимата, дадени по време на досъдебното производство,
тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключенията на
вещите лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като същите не бяха оспорени
от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експертите.
Съдът кредитира и приложеното по делото
веществено доказателство един брой компакт диск със записи от охранителна
камера на фирма „Монолит”, тъй като то кореспондира с останалите събрани по
делото доказателства.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. М.В. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, тъй като на 12.11.2018г. в гр.
С. отнела чужди движими вещи- златен синджир с тегло 5,37 грама и златен
кръст с тегло 3,22 грама
на обща стойност 385,55 лева от владението и собственост на В.Т.И. *** с
намерение противозаконно да ги присвои като е употребила за това сила.
В настоящото производство се касае
за престъпление „Грабеж”, което е сложно престъпление. Обекта на това
престъпление е сложен, комплексен. Това престъпно посегателство засяга
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.
Освен тях при грабеж се засягат и обществените отношения, които осигуряват на
човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение.
Засягането на личността на лицето, у което се намира предметът на
престъплението е начин или метод за парализиране неговата съпротива срещу
отнемането на вещта, независимо дали тази съпротива е действително оказана от
владелеца или само възможна.
От обективна страна грабежът се
характеризира с това, че има два предмета- чужда движима вещ с определена
стойност, която деецът отнема и пострадалият владелец на тази вещ, върху който
субектът упражнява принудата. Следва да се отбележи и че изпълнителното деяние
при престъплението грабеж винаги включва някаква форма на физическа или
психична принуда. Предвидените наказания за грабеж показват, че то е тежко
престъпление, при това с по- висока степен на обществена опасност от тази на
кражбата.
Субект на престъплението грабеж може
да бъде само наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта, която
се отнема, и което не владее тази вещ.
От субективна страна грабежът може
да се осъществи само с пряк умисъл. Деянието в случая е извършено от подс. В. с
пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя много добре е
знаела, че не следва да дърпа златния синджир от врата на пострадалата И., но
въпреки това го е сторила и по този начин й е нанесла имуществени вреди в
размер на 385,55 лева, както и неимуществени вреди вследствие употребата на
сила спрямо нея при отнемането на вещите- златен синджир и златен кръст на него.
По несъмнен начин се установи, че тя е извършила това деяние като е употребила за
това сила, тъй като е дръпнала силно златния синджир със златния кръст от врата
на пострадалата, вследствие на което синджирът се е скъсал.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимата и в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие разкаянието на подсъдимата и чистото й съдебно минало.
Съдът констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни
на подсъдимата.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. В. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанието й следва да се определи при условията
на чл.58а от НК. Съдът счита, че наказанието, което се предлага от страните е
силно занижено и с него не биха се постигнали целите на генералната и
специалната превенция. Съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, нито е налице някое от изключително
естество, за да се прилага разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както
пледират прокурора и защитника на подсъдимата. Следва да се определи
наказанието на подсъдимата при условията на чл.54, ал.1 от НК и с оглед нейната
млада възраст съдът счита, че е най-подходящо това наказание да бъде в
минимален размер от три години „Лишаване от свобода”. С така определеното наказание
съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това
наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с
1/3, а именно с ЕДНА година. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ години подс. В. следва да изтърпи ефективно, тъй като не
са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Съдът
счита, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на
подсъдимата е наложително тя да изтърпи наказанието, макар то да е за срок до
три години и тя да не е осъждана на „Лишаване от свобода” за престъпление от
общ характер. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години
подс. В. трябва да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1,
т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът следва да се произнесе по
приложеното по делото веществено доказателство, а именно приложения компакт
диск със запис от охранителна камера на фирма „Монолит” да се отнеме в полза на
държавата и да се унищожи като вещ без стойност.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимата
В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 148,55
лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: