Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 1081 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Г.Х.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. М.М., против
Застрахователна компания „УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ***, бул. „***“ № *.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2019 г.
в 08:30 часа в гр. Харманли, на бул. „**“, в близост до промишлената зона и до
разклона на железопътната гара, при управление на челен товарач с марка
„Комацу“, модел „WB93R-5EO“, с рег. № **** при излизане от второстепенен на
главен път водачът З.Г.К. отнел предимството на праводвижещ се по бул. „***“
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № ****. Вследствие на
това настъпило ПТП с множество имуществени вреди за автомобила на ищеца. В
резултат на сблъсъка цялата предна част на лекия автомобил била напълно
унищожена и още при съставяне на констативния протокол събитието било
определено като „тотална щета“. Посочено е, че към датата на ПТП за челния товарач
с марка „Комацу“, модел „WB93R-5EO“, с рег. № ***, собственост на „Гого-Багер“
ЕООД, е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с полица № 18152450081, сключен между
собственика и ответното дружество.
Изложено е, че с уведомление с вх. №
48190319/27.03.2019 г. ищецът информирал ответника ЗК „УНИКА“ АД за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, но същият не предприел никакви действия. С
искане вх. № 93420319/24.06.2019 г. ищецът отправил покана за извършване на
оглед на напълно унищожения при ПТП лек автомобил, в резултат на което в
ответното дружество била образувана щета № 18411520004. Впоследствие с молба
вх. № *********/01.10.2019 г. ищецът поканил ответника да определи и изплати
обезщетение за причинените имуществени вреди, но към настоящия момент нямало
постъпило плащане.
По наведените в исковата молба доводи се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „УНИКА“ АД да
заплати на ищеца Г.Х.Г. сумата в размер на 10 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на напълно унищожения
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № ***, ведно със
законната сума върху главницата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощника си адв. М.М.,
която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявената искова
претенция.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Застрахователна компания „УНИКА” АД, в който предявеният иск се
оспорва като недоказан по основание и завишен по размер. Ответното дружество не
оспорва наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на товарния автомобил към датата на ПТП.
Изложени са подробни съображения за доказателствената сила на протокола за ПТП,
като е посочено, че когато произшествието не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, съставило протокола, същият не се ползва с обвързваща
доказателствена сила за механизма на настъпване на същото. По тези аргументи се
поддържа, че е в доказателствена тежест на ищеца да установи механизма на ПТП и
противоправното поведение на деликвента.
В отговора на исковата молба се
изтъква, че на 03.07.2019 г. ответникът се е произнесъл по постъпилото
уведомление по щета № 18411520004, като на основание чл. 496, ал. 4 от КЗ били
изисквани допълнителни документи за окомплектоване на преписката с оглед
вземане на окончателно решение. Ищецът следвало да представи заверено копие на
краен акт на образуваното по случая досъдебно производство и заверено копие на
автотехническа експертиза, които същият не представил. Поради тази причина на
13.09.2019 г. застрахователят постановил отказ за изплащане на претендираното
обезщетение.
Ответникът навежда доводи, че
представените по делото доказателства не установяват по безспорен начин вината
на водача на т. а. „Комацу“ - З.Г.К.. като оспорва твърдението, че ПТП е
настъпило изцяло по негова вина. Сочи, че по делото няма доказателства с каква
скорост се е движил л. а. „Мерцедес“ и дали същата е била съобразена, както и
какъв е бил резултатът от кръвната проба на водача. Наред с това изтъква, че
нямало данни дали водачът на товарния автомобил е имал възможност да види
приближаващия се лек автомобил преди да навлезе на бул. „България“ и дали е
могъл да предотврати удара.
С отговора на исковата молба ответното
дружество релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л. а.
„Мерцедес“.
По отношение на размера на претендираното
обезщетение застрахователното дружество поддържа, че сумата не отговаря на реално
нанесените щети на л. а. „Мерцедес“. Оспорва се и претенцията за лихва и
датата, от която се иска присъждането й, като се посочва, че застрахователят не
е изпаднал в забава.
По изложените съображения
ответникът ЗК „УНИКА“ АД моли съда да отхвърли иска като недоказан и завишен по
размер. Претендира се присъждане на разноски, които в случай на частично
уважаване на исковата претенция да се определят по компенсация.
С нарочна молба, депозирана по повод
оспорване от страна на ищеца във връзка с направеното в отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване, ответникът е уточнил, че същото се основава
на обстоятелствата, че ищецът се е движил с превишена скорост, не е бил с
поставен предпазен колан и е управлявал технически неизправен автомобил. В съдебно
заседание ответникът се представлява от юрисконсулт М., която моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
От представения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 7 от 06.03.2019 г., съставен от мл. инспектор Я. Г. Я.,
се установява, че на 02.03.2019 г. в 08:40 часа е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. Харманли, на бул. „***” до разклона за ж. п. гарата, при
което водачът на челен товарач „Комацу“ с рег. № **** –
З.Г.К.
е нарушил пътен знак Б2, излизайки от бензиностанция „Сторком” и включвайки се
в движението не е пропуснал движещия се с предимство по бул. „***” в посока гр.
Хасково лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № ****, управляван
от ищеца Г.Х.Г., поради което се сблъскал с него и станал причина за ПТП с
пострадали лица.
По делото е отделено за безспорно наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/05/118001778501,
сключена между „ГОГО-БАГЕР” ЕООД и ответника Застрахователна компания
„УНИКА” АД, за
товарен автомобил - челен товарач „Комацу“ с рег. № *** със срок на валидност
от 21.06.2018 г. до 20.06.2019 г.
От приложено свидетелство за
регистрация част II е видно, че собственик на
лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № *** е ищецът Г.Х.Г..
От представените писмени
доказателства, отразяващи разменената между страните кореспонденция, се
установява, че на 27.03.2019 г. ищецът Г. е уведомил ответното дружество ЗК „УНИКА” АД за настъпилото
на 02.03.2019 г. в гр. Харманли застрахователно събитие. С нарочно искане,
входирано при ответника на 24.06.2019 г., ищецът е изискал извършването на
оглед на собствения му лек автомобил, унищожен при настъпилото ПТП, като е
отправил покана за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените
щети. На 26.06.2019 г. ищецът Г.Г. е депозирал при ответника уведомление за
щета по застраховка „Гражданска отговорност”, въз основа на което е образувана
щета № 18411520004 и с уведомително писмо от същата дата от ищеца е
изискано представяне на необходимите документи. Видно от съставения на
26.06.2019 г. опис на щетите по процесния лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е
220 ЦДИ“, с рег. № **** са констатирани следните увреждания – деформирана и
увредена цяла предна част на автомобила, таван и други, за което е изготвен
снимков материал. С писмо от 03.07.2019 г. ответното дружество е изискало от
ищеца представяне на допълнителни документи с оглед произнасянето по
предявената претенция, а именно: заверено копие от краен акт на образуваното по
случая досъдебно производство и заверено копие от автотехническа експертиза. На
13.09.2019 г. с адресирано до ищеца писмо ответникът ЗК „УНИКА” АД е отказал да
изплати застрахователно обезщетение за претендираните вреди поради
непредставяне на изисканите за окомплектоване на преписката допълнителни
документи. С молба, входирана при ответното дружество на 01.10.2019 г., ищецът
е поискал определяне и изплащане на обезщетение за причинените му вследствие на
настъпилото ПТП имуществени и неимуществени вреди.
В хода на производството
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З.Г.К.,
който е управлявал челен товарач „Комацу“ с рег. № **** при настъпване на
процесното ПТП. От
показанията на свидетеля се установява, че на 02.03.2019 г. зареждал
гориво на бензиностанция, разположена на страничен, второстепенен път спрямо
бул. „***“ в гр. Харманли. Преди да се включи в движението по булеварда,
състоящ се от две еднопосочни платна за движение, всяко с по две пътни ленти,
свидетелят спрял на поставен на мястото пътен знак „Стоп“. Огледал се и
пропуснал три превозни средства, движещи се в посока от центъра на гр. Харманли
към с. Бисер, след което се огледал и в другата посока, в която възнамерявал да
пътува. Изчакал известно време, но не видял измежду дърветата /борове/,
разположени на острова между двете платна за движение, да приближават превозни
средства, поради което предприел маневра за включване в движението по бул. „***“.
Свидетелят няма спомен за последвалото пътно транспортно произшествие поради
загуба на съзнание, но е категоричен, че не е видял процесния лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № ***, управляван от ищеца Г.Г.. Съдът кредитира изложеното от свидетеля З.К.,
който добросъвестно пресъздаде непосредствените си възприятия за процесното
пътно транспортно произшествие. Показанията на този свидетел относно
предприетите от него действия преди настъпилия инцидент са логични,
хронологично подредени и житейски правдоподобни.
За изясняване на делото от фактическа
страна е допуснато изслушването на съдебна автотехническа експертиза с вещо
лице инж. С.П., който е участвал при огледа на местопроизшествието, извършен на
02.03.2019 г. от органите на реда. От изготвеното заключение се установява, че
при процесното ПТП са непоправимо повредени /унищожени/ основни конструктивни
елементи /купе и двигател/ на лекия автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с
рег. № ****, като щетата е определена за тотална, поради което е направен
извод, че е икономически нерентабилно възстановяването му. Вещото лице е
констатирало, че стойността за закупуване на друг лек автомобил, определена по
Метода на пазарните аналози предвид техническото състояние, марката, модела и
възрастта на процесния автомобил, към датата на ПТП възлиза на 6 900 лв.
Относно механизма на възникване на
вредите по процесния лек автомобил вещото лице е посочило, че са настъпили
вследствие на удар с челен товарач „Комацу“ с рег. № ****, който по характер е
бил кос, при заден сблъсък - при контакт на предна челна дясна част на
автомобила със задна част на челния товарач в зоната на основата на багерната
уредба и колоната на ляв заден стабилизатор. След първоначалния удар лекият
автомобил се е отклонил наляво, ударил се е със задно ляво колело в левия
бордюр на платното за движение и преди установяването си стрелата на багерната
уредба и кофата на преобърнатия челен товарач се е стоварила върху предната
част на купето на автомобила. Експертът е определил, че непосредствено преди
произшествието /преди задействане на спирачната му система/ процесният лек
автомобил се е движил със скорост от 147,6 км/ч, а в момента на удара с челния
товарач - със скорост от 135 км/ч. Констатацията на експерта е, че ударът с
тази скорост е причина за обръщането на багера „Комацу“ с рег. № ****. След
подробен анализ на данните по делото и направените констатации за движението на
двете превозни средства, вещото лице е заключило, че при конкретната пътна
обстановка водачът на челния товарач е имал техническата възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно, аварийно спиране в момента на
откриване на видимост към приближаващия лек автомобил. При своевременна реакция
на водача за аварийно спиране челният товарач би спрял в позиция на разстояние
5,52 м преди позицията му в момента на удара и би осигурил пред челния товарач
коридор за движение на МПС в дясната лента на северното платно за движение по
бул. „***“ по цялата й ширина. Експертът е констатирал, че за водача на челния
товарач се открива възможност да види приближаващия се лек автомобил в момент -
0,14 сек. след момента на навлизането на челния товарач в северното платно за
движение по бул. „***“.
Заключението на автотехническата
експертиза се възприема изцяло от съда като обосновано и компетентно изготвено,
обективно съобразено с фактите по делото и отговарящо на поставените въпроси.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице даде изчерпателни разяснения по направените изводи и
използваните методики, като за съда няма съмнение за неговата обективност,
безпристрастност и компетентност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира за неоснователно направеното по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК оспорване
на представеното заключение от страна на пълномощника на ищеца. Подробен анализ
на констатациите и допълнителните пояснения на вещото лице ще бъде систематично
направен в следващото изложение при обсъждане на тяхното значение за съществото
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда правото на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, който е тримесечен,
считано от предявяване на претенцията пред него или негов представител, ако откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят въвежда
като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ отправянето на застрахователна претенция от увреденото лице
към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От
данните по делото се установява, че исковата претенция е предявена в хипотезата
на чл. 498, ал. 3, предл. 2 от КЗ, а именно след отправена застрахователна
претенция и отказ на застрахователя да плати обезщетение. С оглед изложеното
съдът намира предявения иск за процесуално допустим.
Основателността на прекия иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки
- наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество, настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което
да е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото
МПС, вида и размера на причинените вреди, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието.
По делото е безспорно, че към момента на
пътнотранспортното произшествие по отношение на челен
товарач „Комацу“ с рег. № **** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното застрахователно дружество.
Основният спорен по делото въпрос е съсредоточен върху конкретния
механизъм на настъпване на застрахователното събитие, който е от съществено
значение за установяване дали е налице виновно и противоправно поведение от
страна на водача на
застрахованото МПС, в следствие на
което са настъпили твърдените имуществени вреди.
От доказателствата по делото е видно, че за реализираното
произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица след
посещение на мястото от полицейски служител. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се полза не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1
от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия /в този
смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. по
търг. д. № 1506/2013 г. на ВКС и др./. В настоящия случай полицейският
служител не е бил непосредствен очевидец на самото настъпване на
произшествието, поради което доказателствената сила на протокола не обхваща
направените от него изводи за причините за ПТП, тъй като това излиза извън
удостоверителното изявление относно възприетите от него факти. С оглед
направеното в отговора на исковата молба своеобразно оспорване на протокола за
ПТП съдът е длъжен да изследва механизма на произшествието с всички допустими
доказателствени средства.
На първо място, с оглед наличните по делото данни настоящият
съдебен състав намира за доказано, че преди да навлезе в платното за движение
на бул. „България“, водачът на челен товарач „Комацу“ с
рег. № **** е спрял на пътен знак Б2 със символ „STOP“ и наименование „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ /чл. 45, ал. 1 и ал. 4 от ППЗДвП/.
В тази насока съдът се доверява на показанията на свидетеля З.К., които не се
опровергават от останалите доказателства. В изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза вещото лице е определило, че от изходна позиция
челният товарач се е движил равноускорително, със средна скорост на ускорение
0,6 м/с², като скоростта му е нараствала от 0 до 18,5 км/ч в момента на
удара. За изходна позиция вещото лице е използвало именно спирането на челния
товарач по сведенията, изнесени от свидетеля К.. Тук следва да се посочи, че в
съдебно заседание експертът заяви, че е ползвал показанията на този свидетел,
дадени в хода на образуваното за процесното произшествие досъдебно
производство, но потвърди, че същите съвпадат с показанията, дадени от
свидетеля по настоящото дело.
На следващо място, релевантно
за изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП обстоятелство е с каква
скоростта се е движил лекият автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № ****.
В изготвеното заключение на автотехническата експертиза скоростта на лекия
автомобил в момента на удара е определена по показанието на блокиралата стрелка
на километража, а именно 135 км/ч. При изслушването си вещото лице поясни, че
доколкото ударът е бил челен, въздействието върху автомобила е довело до
блокиране на километража, което съобразно приложената методика се използва като
сигурен показател за определяне на скоростта при сблъсъка. В случая с оглед
марката и модела на автомобила връзката между стрелката на скоростомера и
двигателя се осъществява чрез електрическа система, като информацията се подава
по електронен път от таходатчик чрез компютъра на автомобила и преминава в
механичен израз - движението на стрелката. При това положение, като се има
предвид, че при удара е унищожен двигателя на лекия автомобил, следва изводът,
че именно в този момент е блокирала
стрелката на километража, заключвайки показанията за конкретната скорост на
движение. Що се отнася до оборотомера на процесния лек автомобил, видно от
приложения по делото снимков материал същият показва между 1000 и 2000 об/мин. Оборотът
в минута се използва като единица за измерване на скоростта на въртене на различни
механични части и представлява броят пълни завъртания, направени около
фиксирана ос, като автомобилният двигател обикновено работи със средна скорост
от 2500 об/мин. В случая вещото лице е изчислило, че непосредствено преди
произшествието /преди задействането на спирачната система/ скоростта на
движение на лекия автомобил е била 147,6 км/ч. Поначало при тази висока скорост
двигателят би следвало да работи с по-високи от средните стойности обороти в
минута. Обстоятелството, че стрелката на оборотомера е застанала между 1000 и
2000 оборота в минута към момента на удара при скорост от 135 км/ч, е обяснимо
със задействането на спирачната система, която заключва колелата и води до
забавяне скоростта на двигателя. Свидетелство за настъпилото погасяване на скоростта
са оставените на местопроизшествието спирачни следи, в частност следа № 1,
означена с № 9 на скицата на ПТП, изготвена от вещото лице. Тази следа е
единствената, оставена до мястото на удара от предна лява гума на лекия
автомобил, като е измерена с дължина от 80,60 м и широчина от 16 см. Причината
следата да е с по-малка широчина в сравнение с размера на гумите и да е
единствената, оставена от четирите колела, може да се търси в техническото
състояние на процесния автомобил преди произшествието. Същевременно този въпрос
не може да бъде изследван към настоящия момент с оглед вредите по автомобила,
определени като тотална щета. В заключение изводът на назначеното вещо лице,
който изцяло се приема от съда е, че определената скорост на движение на лекия
автомобил непосредствено преди произшествието (147,6 км/ч) и в момента на удара
(135 км/ч) съвпада с оставените на местопроизшествието следи и настъпилите
щети, като е основната причина и за обръщането на челния товарач при сблъсъка.
Обсъдените дотук обстоятелства се отнасят
към механизма на настъпване на процесното пътно транспортно произшествие по
следния начин, описан в изготвеното по делото заключение на автотехническата
експертиза и допълнително пояснен в съдебно заседание. Разстоянието от
изходната позиция на челния товарач - спирането на знак „STOP“ /Пк1 на скицата
на ПТП/ до позицията му на навлизане в северното платно за движение на бул. „***“
/Пк2/ е 10 м, изминато за 5,77 сек., а до мястото на удара е 22 м, изминато за
8,56 сек. От това следва, че разстоянието от позиция Пк2 до мястото на удара е
12 м, изминато за 2,79 сек. В този момент лекият автомобил се е намирал на
разстояние 102,36 м до мястото на удара и в зоната на невидимост за водача на
челния товарач, доколкото пряка видимост се е откривала на разстояние 85 м
преди мястото на удара към позиция от траекторията на движение на лекия
автомобил. В момента преди удара, в който се е открила пряка видимост за водача
на челния товарач към лекия автомобил, двете ППС са се намирали на разстояние
преди мястото на удара по траекториите си на движение - 11,52 м за челния
товарач и 96,62 м за лекия автомобил, и на време преди мястото на удара - 2,65
сек. Процесните превозни средства са имали различна видимост с оглед техните
габарити и наличието на иглолистни дървета, разположени на разделителната площ
между двете платна за движение на бул. „***“, при което за лекия автомобил
видимостта се е открила по-рано. При това положение, след съпоставяне на
времето, за което челния товарач е изминал разстоянието от позиция Пк2 до
мястото на удара - 2,79 сек. и времето на откриване на пряка видимост към лекия
автомобил преди мястото на удара - 2,65 сек., следва, че за водача на челния
товара се е открила възможност да види приближаващия се лек автомобил в момент
от 0,14 сек. след навлизането си в северното платно за движение по бул. „***”. Вещото
лице е определило опасната зона за спиране на челния товарач на 6 м до мястото
на удара, което е по-малко от разстоянието, на което се е намирал в момента на
откриване на пряка видимост към лекия автомобил - 11,52 м. Следователно ударът
е настъпил извън опасната зона. С оглед направените изводи експертът е
констатирал, че водачът на челния товарач е имал техническата възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно, аварийно спиране в момента на
откриване на видимост към приближаващия лек автомобил. Според вещото лице, ако
лекият автомобил се е движил с разрешената за пътния участък скорост от 50
км/ч, при всички положения в момента на откриване на видимост към челния
товарач водачът е можел да реагира, да спре преди мястото на удара и да
пропусне товарача. В случая ударът между челния товарач и лекия автомобил не е
предотвратен, като по характер е бил кос, при заден сблъсък - при контакт на
предна челна дясна част на автомобила със задна част на челния товарач в зоната
на основата на багерната уредба и колоната на ляв заден стабилизатор. Непосредствено
след това лекият автомобил се е отклонил наляво, ударил се е със задно ляво
колело в левия бордюр на платното за движение и преди установяването си
стрелата на багерната уредба и кофата на преобърнатия челен товарач се е
стоварила върху предната част на купето на автомобила. При въздействието на
ударната сила от лекия автомобил предвид скоростта му на движение и мястото на
контакта – в лявата част на конзолата на челния товарач е възникнал
въртящ момент, който е довел до обръщане на товарача.
С оглед събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства съдът намира, че не е
налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на челния товарач.
Същият не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – преди да
се включи в движението по бул. „***” е спрял на поставения пътен знак “STOP” и е пропуснал
движещите си по пътя с предимство превозни средства. В момента, в който се е
намирал на разделителната площ между двете пътни платна и е предприел навлизане
в северното платно за движение на бул. „***“, водачът на челния товарач не е
имал видимост към лекия автомобил. Такава се е открила 0,14 сек. по-късно,
когато челния товарач е бил на разстояние 11,52 м от мястото на удара, а лекия
автомобил – на 96,62 м. В този момент обаче не може да се очаква и изисква от
водача на челния товарач да предвиди с каква скорост се е движил лекият
автомобил и с оглед на това колко време му е било необходимо да измине
посоченото разстояние. По делото е установено по категоричен начин, че лекият
автомобил се е движил с превишена скорост, надхвърляща почти два пъти
разрешената за съответния пътен участък. От заключението на автотехническата
експертиза е видно, че в района на процесното ПТП е имало пътен знак В26
„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената” с означение 50
км/ч, поставен на разстояние 1400 м преди мястото на удара, както и пътен знак
Д11 „Начало на населено място” за гр. Харманли – на 1010 м преди мястото на
удара. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е
забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място. От изложеното
следва извод, че при движение със скорост от 147,6 км/ч непосредствено преди
произшествието и 135 км/ч в момента на удара, водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, в частност - чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Именно това нарушение е довело до настъпване не процесното пътно
транспортно произшествие и причинените в резултат на него имуществени щети.
Това се извежда от направения в съдебно заседание извод от вещото лице, че ако
лекият автомобил се е движил с разрешената за пътния участък скорост от 50
км/ч, при всички положения в момента на откриване на видимост към челния
товарач водачът е можел да реагира, да спре преди мястото на удара и да
пропусне товарача. При това положение, въпреки че ударът е настъпил извън
опасната зона за спиране на челния товарач и неговият водач е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието, според съда той не е
имал субективната възможност да възприеме приближаващия се лек автомобил като
опасност за движението. Следователно процесното ПТП не е настъпило в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на водача на челния товарач, доколкото
нарушение на правилата за движение по пътищата – движение със скорост над максимално разрешената, е допуснато от
ищеца, като водач на лекия автомобил.
При така възприетия механизъм
на настъпване на процесното пътно транспортно произшествие съдът намира, че не
са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на водача на
челния товарач, застрахован при ответното дружество. Този извод произтича от
установената по делото липса на вина и противоправност в поведението на
застрахованото лице. В този смисъл не са налице елементите от фактическия
състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД, като кумулативно изискуема предпоставка за
ангажиране отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
причинени в резултат на процесното ПТП имуществени вреди в размер на
10 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответното дружество Застрахователна компания „УНИКА” АД има
право на присъждане на сторените по делото разноски. В случая ищецът Г.Х.Г. е
освободен от заплащането на държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2
от ГПК, но това не го освобождава от отговорността за разноски, направени от
другата страна, с оглед изхода на спора /в
този смисъл Определение № 753 от 20.12.2011 г. по на ВКС
ч. гр. д. № 564/2011 г., Определение № 472 от
13.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2016 г./. В такъв случай в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се
възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и заплатените
разноски за изготвяне на автотехническата експертиза в размер на 150 лв.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Застрахователна компания „УНИКА”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, бул. „***“ № *, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата в размер на 10 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на напълно унищожения
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № ****, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 02.03.2019 г. в гр. Харманли, на бул. „***” до
разклона за ж. п. Гарата, при удар с челен товарач „Комацу“ с рег. № ****, застрахован
при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната сума върху главницата, считано от датата на уведомяването
на застрахователя - 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Застрахователна компания
„УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, бул. „***“ № *, направените по делото разноски в размер на 100 /сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение и 150 /сто и петдесет/ лева за депозит за
изготвяне на автотехническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/