№ 458
гр. Благоевград, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500391 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по две жалби.
С въззивна жалба с вх.№903178/22.03.2022 г. Д. ИВ. П., чрез адв.
Д.Т. атакува решение №906260 от 04.03.2022 г. по гр.д.№1028/2021 г.
по описа на РС Благоевград, в частта в която са признати за
установени вземанията срещу нея за 142, 41лв. главница за потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и за 179, 82лв. главница за
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 04.06.2018г.
Иска в тази част решението да бъде отменено и постановено ново по
същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага съображения
за неправилност на решението, поради необоснованост на същото и
неизясняване на относимите факти. Поддържа възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, тъй като са за периодични
плащания.
Въззивна жалба с вх.№903186/30.03.2022 г. е подадена от „Й.Б.“
ЕАД, ЕИК *****, чрез адв.З.Ц., против Решение №906260 от
1
04.03.2022 г. по гр.д.№1028/2021 г. по описа на РС Благоевград срещу
частта от същото, с която са отхвърлени двата иска за неустойка за
144, 78лв. и за 202, 02лв., както и частично за иска за сумата от 55,
46лв. за предоставените далекосъобщителни услуги по договорите за
мобилни услуги. Поддържа се в нея, че решението е неправилно,
поради необоснована преценка за неравноправност на клаузи в
процесните договори. По тези и други подробни доводи иска
решението в атакуваната част да бъде отменено и да бъдат уважени
исковете.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
Въз основа на нализа на доказателствата в първоинстанционното
дело, решаващият състав прие следното от фактическа страна :
По ч.гр.д. № 111/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград,
образувано след депозирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 и следващите от ГПК от „Т.Б.“ ЕАД, е издадена
Заповед № 90469/20.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Д.
ИВ. П. да заплати на кредитора – заявител неизплатените парични
задължения общо в размер на сумата от 812,68 лв., която е била
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Между Д. ИВ. П. и „Й.Б.“ ЕАД са били сключени Договор за
мобилни услуги № **** от 09.09.2017г., Договор за мобилни услуги
№ ***** от 09.09.2017г„ Договор за мобилни услуги № ***** от
17.01.2018г., Допълнително споразумение № ***** от 04.06.2018г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
04.06.2018г. на мобилно устройство Xiaomi Redttti Note 5А 16GB Dual
Gold.
Към договорите са приложени ценови листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от датите на сключване на
договорите и Декларации-съгласие, подписана от ответницата П.,
2
удостоверяваща, че е получила екземпляр от Общите условия на
оператора и информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
С Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер + ***** от дата
04.06.2018г., същите страни са договорили нов абонаментен план -
“Тотал + 20.99”, като на абонатът било предоставено мобилно
устройство марка „XIAOMI”, модел „Redme Note 5A 16 GB”, с обща
стойност на лизинговата вещ след отстъпката в размер на 239,76 лева,
с включен 20 % ДДС, платима съобразно инкорпорирания в Договора
за лизинг от 04.06.2018 г. погасителен план.
Липсват доказателства в делото, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по горните договори, а и с оглед обстоятелството, че
ответницата е заплатила няколко месечени вноски за ползвани
мобилни услиги и лизингови вноски, следва да се приеме за доказано,
че ищецът е изпълнил основното си задължение по договорите.
Предвид неплащането в срок на цената на потребените мобилни
услуги и на лизинговите вноски е мобилният оператор и лизингодател
е прекратил едностранно горепосочените договори за мобилни услуги
и договор за лизинг, като е начислил неустойка за предсрочното им
прекратяване.
Установява се от представените фактури, съставени от „Т.Б.“
ЕАД за клиент Д. ИВ. П., от 15.08.2018г., 15.09.2018г., 15.10.2018г. и
обобщена фактура от 15.12.2018г. за всички задължения на
ответницата, че за периода от 15.07.2018г. до 15.12.2018г. ответницата
дължи месечни абонаментни такси, вноски за лизинг за същия период
и неустойки за предсрочно прекроатяване на договорите общо в
размер на 812, 68лв. В последната фактура е детайлизирано, че
задължението по вноските за лизинг е 179, 82лв., задължението за
абонаментни такси е 197, 87лв., а за неустойки в размер на 434, 99лв.
Видно е от заключението на вещото лице изпълнило съдебно –
3
графологичната експертиза, че подписите в процесните договори за
мобилни услуги и договора за лизинг, както и всички приложения към
тях са изписани от ответницата.
Правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 342 от ТЗ и във връзка с чл. 86
от ЗЗД, са с предмет установяване на паричните вземания, за които е
издадена Заповед № 90469/20.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 111/2021 г. по описа на
Районен съд Благоевград.
Съобщение със заверено копие от Заповедта за изпълнение е
връчено на длъжника Д.П. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление на постоянния адрес. Видно е, че в
законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът
е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
111/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград. Ето защо съдът
намира, че предявените искове са допустими и за ищеца е налице
правен интерес от търсената защита с предявените искове по чл. 422
от ГПК.
Преди са се прецени основателността на исковете следва да се
обсъдят възраженията за неравноправни клаузи, тъй като
предпоставят тази преценка.
Въззивният състав приема, че клаузите за неустойка са
нищожни, поради неравнопраност на същите по смисъла на чл. 143,
т.5 от ЗЗП, в договорите за мобилни услуги. Ето защо на това
основание следва да бъдат отхвърлени исковете, с които се
претендират неустойка за предсрочно прекратяване на абонаменти в
размер на три месечни абонаментни такси за договорите за мобилни
4
услуги.
С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК,
обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в текста на чл. 410, ал. 3 от ГПК
се предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл.
410 от ГПК задължително следва да се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения,
както и приложимите общи условия, ако има такива. Заедно с това в
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, на съда беше вменено правомощието да
отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато
искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които
съществува обоснована вероятност да са неравноправни. Това
задължението произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй
като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
В случая въззивнният съд преценява, на базата на представените
доказателства, че част от претендирани суми от длъжника, произтичат
от неравноправни клаузи. Такива са клаузите предвиждащи
задължение за потребителя при прекратяване на договора, поради
нарушение на задълженията му по него, заплащането на неустойка.
Решаващият състав приема, че съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към
ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е
страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята
професионална дейност. В казуса от доказателствата в делото е видно,
че длъжникът в заповедното и в исковото производство има
качеството на потребител в договорното правоотношение със
заявителя. Успоредно с това, от нормата на чл. 143 от ЗЗП следва, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
5
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава
значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца,
който е икономически по-силната страна и потребителя –
икономически по-слабата страна.
От съдържанието на приложените от заявителя договори за
мобилни услуги се установява, че мобилният оператор има
възможност едностранно да ги прекрати, когато другата страна не
изпълнява свое задължения. В процесните договори за мобилни
услуги е предвидено единствено, че при прекратяването им по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съставляваща сбора на абонаментните вноски до края на срока на
договора, но не повече от три вноски. Идентична уговорка в полза на
потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва. Заедно с
това договорите за мобилни услуги са бланкови, съдържанието им не
е предварително договорено между страните и физическото
лице[1]потребител не е имало възможност да влияе върху
разпоредбите, което означава, че клаузите по тях не са индивидуално
договаряни. Въз основа на това въззивният съд намира, че мобилният
оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвала от положението си на икономически по-силна страна,
която има възможност да повлияе върху правата и задълженията,
които всеки един от контрагентите ще поеме. Тези клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя
на мобилната услуга, поради което имат неравноправен характер.
Този извод обаче не може да бъде направен по отношение на
договорките за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
лизинг. Тези клаузи уреждат задължение на потребителя при
разваляне на договора за лизинг, поради неизпълнение на задължения
от страна на лизингополучателя, да заплати като неустойка освен
оставащите неплатени месечни лизингови вноски до размера на
6
цената на предоставеното устройство, а така също и отстъпката в
цената. Така уговорената неустойка има типичната за неустойката
обезщетителна функция и не запълва нито една от хипотезите за
неравноправна клауза, уредени в чл. 143 от ЗЗП. Ето защо
задължението за заплащане на неустойка по договор за лизинг от
04.06.2018г. в размер на 92,31лв. - разликата между стандартната цена
на мобилно устройство марка „XIAOMI”, модел „Redme Note 5A 16
GB” без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 04.06.2018г., е доказано по основание и размер и за него
искът е основателен, като първоинстанционният съд неправилно не го
е уважил.
Благоевградският окръжен съд счита, че исковете за заплащане
на месечните такси по процесните договори за мобилни услуги и
допълнителнота споразумение са дължими на договорно основание.
В делото не се представиха доказателства от страните, че за
падежиралите месечни вноски е извършено плащане от ответницата.
Поради това следва да се направи извод, че клиентът не е заплатил
мобилните услуги, въпреки че е ползвал тези услуги.
Не намират опора в доказателствата изводите на районния съд,
че исковете за заплащане на мобилните услуги са неоснователни за
разликата над 142, 41лв. до претендирания размер от 197, 87лв., тъй
като ищецът не е ангажирал доказателства за реалното им доставяне
на ответната страна. Мотивите на БлРС в тази част са напълно
неразбираеми и объркани. Поради което решението в частта, в която
искът е отхвърлен за горната разлика от 55, 46лв., следва да бъде
отменено и постановено ново по същество, с което да бъде уважен
изцяло.
Частта от атакувания акт, с която исковете са уважение, е
правилна.
От горните мотиви се налага извод, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
7
исковете за признаване за установени вземанията за неустойка по
договора за лизинг от 04.06.2018г. в размер на 92, 31лв. и вземането за
предоставени мобилни услуги за сумата от 55, 46лв.
В останалата му част атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
За пълнота на изложението следва да се отговори на оплакването
във въззивната жалба на особения представител на Д.П., че БлРС не е
съобразил изтеклата погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. То
е неоснователно, тъй като правилно районният съд не го обсъждал
като преклудирано. Видно е от съдържанието на отговора на ИМ, че в
него няма възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед обстоятелството, че въззивната проверка е инициирана
от особен представител на ответницата, ищецът „Й.Б.“ ЕАД, със старо
име на фирмата „Т.Б.“ ЕАД следва да заплати по сметка на БлОС
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 50лв.
Заедно с изложеното, по въззивната жалба на мобилния оператор
е заплатена държавна такса само по един от исковете, предмет на
въззивната проверка, а предмет на такава са още два. Ето защо следва
да бъде осъден да заплати още 2 пъти по 25лв. или общо 50лв. по
сметка на БлОС.
Заедно с горното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски за въззивното производство в размер на 25лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №906260 от 04.03.2022 г. по гр.д.№1028/2021
г. по описа на РС Благоевград в частта, с която е отхвърлен искът за
признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, че Д. ИВ. П., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.С. № 93В, ет.З
дължи на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
8
управление: гр. С., район „М.“, район ж.к. „М. 4“, Б.П.Б., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. - Изпълнителен директор, заедно е М.С. -
член на Съвета на директорите, за сумата, представляваща разликата
над уважената част от 142, 41лв. до пълния претендиран размер от
197,87 лв.- главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за мобилни услуги №**** от 09.09.2017г., Договор
за мобилни услуги № ***** от 09.09.2017г., Договор за мобилни
услуги № ***** от 17.01.2018г., Допълнително споразумение № *****
от 04.06.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за отчетен
период от месец юли 2018г. до месец август 2018г., които са били
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 90469 от
20.01.2021г„ издадена по ч. гр. д. № 111 /2021 г. на Районен съд - гр.
Благоевград и вместо нея ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че
Д. ИВ. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.С.
№ 93В, ет.З дължи на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „М.“, район ж.к. „М. 4“, Б.П.Б., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. - Изпълнителен директор, заедно е М.С. -
член на Съвета на директорите сумата от 55, 46лв., представляваща
разликата над уважената част от 142, 41лв. до пълния претендиран
размер от 197,87 лв.- главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги №**** от
09.09.2017г., Договор за мобилни услуги № ***** от 09.09.2017г.,
Договор за мобилни услуги № ***** от 17.01.2018г., Допълнително
споразумение № ***** от 04.06.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, която е била предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 90469 от 20.01.2021г., издадена по ч.
гр. д. № 111 /2021 г. на Районен съд - гр. Благоевград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 20.01.2021г., до окончателното
погасяване.
9
ОТМЕНЯ Решение №906260 от 04.03.2022 г. по гр.д.№1028/2021
г. по описа на РС Благоевград в частта, с която е отхвърлен искът за
признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, че Д. ИВ. П., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.С. № 93В, ет.З
дължи на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, район ж.к. „М. 4“, Б.П.Б., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. - Изпълнителен директор, заедно е М.С. -
член на Съвета на директорите, неустойка по договор за лизинг от
04.06.2018г. в размер на 92,31лв. - разликата между стандартната цена
на мобилно устройство марка „XIAOMI”, модел „Redme Note 5A 16
GB” без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 04.06.2018г., която е била предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 90469 от 20.01.2021г., издадена по ч.
гр. д. № 111 /2021 г. на Районен съд - гр. Благоевград и вместо нея
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че
Д. ИВ. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.С.
№ 93В, ет.З дължи на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „М.“, район ж.к. „М. 4“, Б.П.Б., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. - Изпълнителен директор, заедно е М.С. -
член на Съвета на директорите неустойка по договор за лизинг от
04.06.2018г. в размер на 92,31лв. - разликата между стандартната цена
на мобилно устройство марка „XIAOMI”, модел „Redme Note 5A 16
GB” без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 04.06.2018г., която е била предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 90469 от 20.01.2021г., издадена по ч.
гр. д. № 111 /2021 г. на Районен съд - гр. Благоевград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 20.01.2021г., до окончателното
погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
10
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, със старо име на фирмата „Т.Б." ЕАД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
район ж.к. „М. 4“, Б.П.Б., сграда 6, представлявано от Д.К.К. -
Изпълнителен директор, заедно е М.С. - член на Съвета на
директорите да заплати по сметка на БлОС държавна такса за
въззивното обжалване по жалбата на особения представител на Д. ИВ.
П. в размер на 50лв. и 50лв. по неговата въззивна жалба.
ОСЪЖДА Д. ИВ. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.Благоевград, ул.С. № 93В, ет.З да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, със старо
име на фирмата „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, район ж.к. „М. 4“, Б.П.Б., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. - Изпълнителен директор, заедно е М.С. -
член на Съвета на директорите разноски за въззивното производство в
размер на 25лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11