Р Е Ш Е Н И Е № 103
Гр.Сливен, 26.11.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Нина Кънчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 59
по описа за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове да заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, с
правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. с
чл.45 ЗЗД и цена съответно : 25 500лв и 2 114.27лв.
В
исковата молба ищцата твърди, че на
17.03.2018 г. , около обяд, прибирайки се за вкъщи, носела на ръце заспалото си
четири годишно детето, когато преминавайки в района на пазарчето
в кв. „Дружба”, в гр. Сливен, южно от бл.13, пред бл. 14, стъпила с единия крак
в дупка на платното, при което паднала с детето на ръце, което по случайност
успяла да предпази от нараняване. Оказало се, че не може да стъпи на единия
крак, който бил посинял и подут и се наложило спешно да потърси лекарска помощ.
След направени изследвания в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД се установило, че
има фрактура на крака. Установен бил оток на тъканите в областта на дясното
коляно и болки при опипване в областта на дисталната
трета на дясното бедро. Рентгеновите изследвания установили счупване на дясното
бедро през кондилите, което наложило още същия ден да
бъде оперирана с местна упойка. Било извършено наместване на разместените
костни фрагменти, а кракът й бил имобилизиран с
гипсова имобилизация.
Твърди, че
на 20.03.2020 г. е била извършена друга операция, по време на която чрез
оперативен достъп било достигнато до мястото на счупването на бедрената кост,
било извършено наместване на костните фрагменти с метални плаки
и винтове. След изписване от болница й били дадени препоръки за придвижване с
помощта на две патерици за срок от минимум три месеца до костното срастване. По
предписание на лекарите не трябвало да стъпва на крака си.
Твърди, че в резултат на травмата
търпяла изключително мъчителни болки и страдания. Домашното лечение продължило
от 23.04.18г. до 20.08.18 г. През този период тя търпяла много трудности във
връзка с изпълнение на семейни родителски задължения предвид това, че имала
дете на четири години, а съпругът й бил онкоболен и
се нуждаел от грижи и лечение. Това наложило да ангажира помощта на майка си,
която пък трябвало да отсъства от работа, за да обгрижва
цялото им семейство. Допълнително страдала от това, че не можела да общува със
съпруга си в период, в който имал най-голяма нужда от нея поради стадия на
болестта му. Не можела да се грижи и за малкото си дете. Изпитвала трудности
във връзка с шофиране на семейната им кола и търпяла усилие във връзка с
придвижване до болницата по повод прегледите, които е следвало да осъществява,
което отново наложило да ангажира хора извън семейството.
Твърди, че в периода 30.10.18г. до
02.11.18г. била на лечение в болница по повод извършване на операция за
изваждане на металните плаки и винтове. След
изписването й от болница й било назначено домашно лечение в периода 03.12.18 г.
до 31.01.2019 г.
Твърди, че цялото оперативно и
постоперативно лечение било свързано с множество разходи за нея, които подробно
описва в уточняващите искови молби от 06.02.2020 г. и 26.02.2020г., възлизащи
на обща стойност 667 лв. и включват : 440лв- за закупуване на остеосинтезен материал; 70лв- платени за туторна ортеза; 34.80лв - платени
за първичен болничен престой; 23.20лв- за вторичен болничен престой; 7.80лв-
платени за лекарство за разнасяне на отоци и болкоуспокояване;
56.85лв- за закупуване на фраксипирин/ медикамент за
разреждане на кръвта след оперативна намеса/; 58.08лв- за закупуване на ксарелто/
медикамент за разреждане на кръвта след втората оперативна интервенция и калций
за заздравяване на костта и спадане на следоперативните отоци.
Твърди, че претендира и сумата 2785 лв - обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между полученото от нея обезщетение
за временна неработоспособност в периода 17.03.2018 г. до 20.08.2018 г. и от
30.10.2018 г. до 31.01.2019 г. и трудовото възнаграждение за същия период,
което би получила, ако беше работила.
С уточняваща молба
от 06.02.2020г заявява, че претендира и
законна лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
Моли
за постановяване на съдебно решение, с което
ответника бъде осъден да й заплати
сумата 25 500 лева - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане,
получено на 17.03.2018г. вследствие на
падане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, ведно със сумата 3
012лв. – обезщетение за имуществени врени,
претърпени в резултат на същото
увреждане, от която сума: 227
лв.- претърпени загуби, свързани с разходи за лечение на травмите от деликта и 2785лв. - пропуснати ползи, изразяващи
се разликата между получено обезщетение
за временна неработоспособност и трудово възнаграждение за периода от 17.03.2018 – 20.08.2018 г. и 30.10.2018 –
31.01.2019 г., което би получила, ако не беше настъпил деликта,
ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на
увреждането 17.03.2018г до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответната община е подала
отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете
по основание и размер.
Оспорва механизма на процесното произшествие.
Оспорва наличието на дупка на
пътното платно в района на пазара на кв. „Дружба”, както и че ищцата е паднала
в тази дупка.
Оспорва наличие на причинно следствена
връзка между настъпилите вреди и механизма на произшествието.
Оспорва наличието на противоправно
поведение от страна на ответнната община, тъй като не
била налице обезопасена дупка на пътя.
Оспорва настъпилите вреди в резултат на
инцидента, като твърди, че ако ищцата
действително е търпяла телесни увреждания, те били в резултат на нейно
неправомерно поведение. Настъпилият инцидент бил случайно събитие и нещастие в
резултат единствено и само на неправомерно и неблагоразумно поведение на
ищцата, която не внимавала и не използвала количка за транспортиране на детето
си, а носила на ръце, при което загубила равновесие и паднала при неизвестен
механизъм на произшествието, поради което не счита, че следва да отговаря за
вреди, настъпили единствено и само по вина на ищцата.
Твърди, че съпричиняването
на вредоносния резултат от страна
на ищцата в размер на 95 %, тъй като
вървяла невнимателно, не използвала
количка за транспортиране на детето, а при носене на ръце загубила равновесие и
паднала при неизвестен механизъм.
Моли за отхвърлени на исковете като
неоснователни и недоказани.
В
с.з. ищцата, ред. призована, не се явява. Представлявана от процесуален
представител, който поддържат предявените искове и моли да бъдат уважени.
Конкретизира подробно местонахождението на дупката на пътя: южно от блок 13,
през магазин“Еко Асорти“. Прави намаление на размера
на иска за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, от 667лв на 227лв,
т.е. със сумата 440лв, представляваща разход за закупен остеосинтезен
материал, като за тази сума от 440лв прави отказ от иска, а съдът е прекратил
производството по делото в тази част.Прави намаление и на размера на иска за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от 2785лв на 1887.27лв , като за разликата от 897.73лв производството по делото
е прекратено поради отказ от иска. Претендира разноски съгласно списък. Подробни съображения излага в
писмена защита.
В с.з. ответникът се представлява от
пълномощник, който настоява за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в отговора. Претендира за
разноски съобразно направения отказ от иска за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за сумата 897.73лв. Претендира разноски съгласно списък по
чл.80 ГПК. Прави възражение за липса на предпоставки за безплатна адвокатска помощ, оказана на ищцата по реда
на чл. 38 ал.2 ЗА, тъй като не била материално затруднено лице. Представя
писмена защита.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.03.2018г, ищцата се обадила по телефона на своята приятелка св. Анастасия Атанасова.
Казала й, че е претъпяла инцидент, при който си счупила крака и поискала
назаем нейните патерици.
Същия ден, ищцата излязла на разходка
със своето четиригодишно дете. На прибиране, спряла на паркинга до магазин „Еко
Асорти“ в кв.“Дружба“ на гр.Сливен, където имало пазарче. Слязла от колата за да отиде до магазина, като
носела на ръце детето, което спяло.
Преди да достигне до магазина, единият й
крак попаднал в дупка на пътя, в резултат на което тя паднала с детето и не могла да се изправи.
Дупката, в която попаднал крака на
ищцата се намирала върху вътрешно
кварталната алея при паркинга на пазара в кв.“Дружба“ в гр.Сливен. Тази алея обслужвала паркинга, който се
намирал южно от блок № 13, пред блок № 14/ магазин „Европа“/ . Тя била
разположена напречно по цялата ширина на алеята, в най-северната й част.
Асфалтовата алея била с ширина 3.80м. При извършения оглед от вещото лице инж.З., се
установило, че дупката е запълнена с пръст към двата си края, почти до нивото
на асфалта, но не е положел асфалт. В средата имало участък с дължина 1.40метра
- частично запълнен. В този участък дълбочината на дупката бил 15 см. под
нивото на прилежащия асфалт. Дупката била с прави ръбове, резултат вероятно от
изрязване на асфалта за направа на изкоп. Ширината на дупката била 50 см.
Алеята, обслужваща прилежащия паркинг е
част от второстепенната улична мрежа на гр.Сливен, ж.к.“Дружба“.
Описаната
неравност на алеята при паркинга на пазара в кв.“Дружба“ попада в имот с
идентификатор № 67338.560-90, с площ 1684 м., който е публична общинска собственост, с начин на трайно ползване- за паркинг.
Тази неравност на платното съществува и
към настоящия момент.
В резултат на падането в
дупката на улицата, ищцата получила улична
травма - счупване на дясната бедрена кост. Фрактурата / според заключението на
СМЕ, е по-скоро фисура / на бедрената кост била транскондилна. Пукването било между двата бедрени кондила във вътреставната част на
бедрената кост, което продължавало като се разделя проксимално под формата на
буквата У.
Този
вид фрактури се получавали по следния
механизъм: падане от различна
височина при право коляно, което се флектирало
/свило/ в следващите моменти и фрактурата линия е продължила нагоре и назад.
Този механизъм съответствал на описаното
от ищцата пропадане в по-голяма дупка на пътното платно.
Механизмът
бил индиректен ,като силата на действие след удара в земната повърхност се
предавал надлъжно по оста на голямата пищялна кост и
на свой ред травмирал бедрената кост.
Ищцата получила и травма на лявата глезенна
става, за която имало направени рентгенови графии.
Тъй като била хоспитализирана в ортопедичното отделение по клинична пътека за
травмата на коляното, травмата на глезена като по-маловажна, не била отбелязана
в история за заболяването, но се касаело
за навяхване на лявата глезенна става.
Тази
травма се получавала при стъпване на външната част на ходилото, тогава връзките
от външната стана на глезена се преразтягали и се
получава т.нар дисторзио/навяхване/.
След хоспитализацията в ортопедотравматологично
отделение на МБАЛ"Д-р Иван Селимински-Сливен“АД, на ищцата по спешност е била
поставена имобилизация. Приета била с болки и оток в
дясното коляно, а също и с болки в
глезена на левия крак.
Извършената й била репозиция,
т.е. поставяне на коляното в правилно за травмата положение, без директна
манипулация за наместване.
На 20.03.2018г на ищцата е извършена оперативна
интервенция.
Под спинална
анестезия и рентгенов контрол се поставяли две киршнерови
игли през двата бедрени кондила с хоризонтален ход и
след това по тях се навивали канюлирани винтове.
Операцията била направена с цел да не се
допусне вторична дислокация или дочупване на костта, да се подобри комфортът-
по-малък срок на имобилизация с циркулярен гипс или ортеза и по-рано да се разреши натоварване на крайника.
На 31.10.2018 год. била оперирана повторно под обща анестезия, за
отстраняване на остеосинтезиращите средства.
Двете операции протекли с гладък
постоперативен период.
Първите дни
след травмата ищцата била обездвижена, Носила имобилизация-
туторна ортеза за срок 30
дни, след което започнала да раздвижва
коляното без да натоварва крайника. Учила се да ходи с помощта на две патерици, без да натоварва крака. Този процес бил затруднен от съпътстващото навяхване на
левия глезен. Нуждаела от помощ и за ежедневните битови нужди-тоалет,хранене,
обличане.
След този период ищцата могла да подобри самообслужването си,
но пак е имала нужда от обгрижване. По-добре могла да се самообслужва едва след петия месец.
Тя
претърпяла силни болки и страдания, особено първите дни сред травмата, не можела
да се грижи не само за себе си, но и за своето невръстно дете и тежко болния й
съпруг, което й причинявало още
по-големи страдания, чувство за непълноценност, безпомощност и отчаяние. Тя
плачела постоянно и изпадала в нервни кризи. Притеснявала се не само за своето
здравословно състояние, но и това на съпруга й, тъй като не можела да го обгрижва.Той бил тежко болен и починал на 06.10.2019г.
Най-силни били
болките й непосредствено след травмата, в първите дни след първата оперативна
интервенция и по-слаби след втората.
След
втората операция могла да се обслужва след първите две седмици. Възстановяне настъпило след петия-шестия
месец, но с остатъчни последици. Когато
ищцата застанела права и натоварвала
коляното, то правело лека рекурвация, т. е огъвало се назад. Вещото лице Д-р Т. не
може да определи каква е причината за това огъване, тъй като само след ядреномагнитен резонанс можело да се уточни наличието или липсата на вътреставни увреди на коляното.
Ищцата провела
курс рехабилитация амбулаторно, а след това е била насочена и провела и
стационарно лечение в МБАЛ"д-р Иван Селимински“АД, в отделението за
рехабилитация и физиотерапия.
През периода
на възстановяването на ищцата, за нея, детето и съпруга й, се грижела майка й -
св.М..
Помагали също и нейни приятелки – св.Атанасова
и св.К..
Към настоящия момент ищцата усещала болка в
крака при промяна на времето или по-продължително натоварване, което обикновено
се дължало на настъпващите след всяка травма посттравматични изменения в
ставите.
Общо, за целия възстановителен период, ищцата
е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност 251 дни, от 17.03.2018г до
20.08.2018г и от 30.10.2018г до 31.01.2019г.
Преди инцидента, работела като
съдебен секретар в РС-Сливен.
Ако в тези два периода е била на работа, е
щяла да получи нетно трудово възнаграждение в размер на 8863.83лв.
За периода, в който е била в отпуск поради временна нетрудоспособност,
въз основа на основание издадени болнични листове, е получила
обезщетение в размер на 6976.56лв.
.
Разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и
трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, през
периода 17.03.2018г до 20.08.2018г и от
30.10.2018г до 31.01.2019г, е в размер на сумата 1887.27лв.
За своето лечение ищцата заплатила следните сумите: 70
лв. за туторна ортеза,
за което е издадена касова бележка от 21.03.2018г; 56.85 лв.- за закупени с рецепта фраксипарин
15 ампули и е издадена касова бележка 02.11.2018г; 34.80 лв- внесена потребителска такса за
6 дни престой в болница, за което е издадена касова бележка от 23.03.2018г;
сумата 58.08лв,за която е издадена касова бележка от 02.11.2018г за
закупени ксарелто
,мокри кърпи , арника и калкареа
фосфорика. Ищцата има издадена рецепта за ксарелто, което е на стойност 49,31лв. Макар че за другите
артикули няма рецепта, арниката и мокрите кърпи безспорно са й били необходими,
но за медикамента калкареа
фосфорика, който е на стойност 3,89 лв няма доказателства, че е предписан във връзка с лечение
на травмите, поради което съдът приспада неговата цена от общата сума 58.08лв.
и взе предвид разликата от 54.19лв.
Тя заплатила сумата от 7.80лв за закупуване на 2 бр. мазилото арника, необходимо за премахване на отоците, за което е
издадена касова бележка от 23.03.2018г..
Заплатила и потребителска такса от 23.20лв за втория си болничен престой, за което й е издадена касова бележка
от 14.05.2020г
Общата сума, която ищцата заплатила за
своето лечение на травмите,получени в резултат на падане в дупка на улицата, е
в размер на 246.84лв и включва
гореизброените суми.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени.
Съобрази еднопосочните показания на разпитаните
по делото трима свидетели, които цени като допустими, релевантни,преки и
непосредствени.
Приема заключенията на трите приети по делото експертизи:
съдебно-медицинска, съдебно-икономическа и съдебно-техническа, като обосновани
и ясни, макар и третата –оспорена от
ответника, но съдът я цени с оглед на всички останали събрани доказателства.
Така
приетото за установеното от фактическа страна, мотивира следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове за
заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. с 45 ал.1 от ЗЗД и цена на
първия иск- 25 500лв. и на втория- 2114.27лв./ след направеното в с.з. изменение на иска/, от която: 227лв-
разходи за лечение на получените в резултат
на деликта травма и
1887.27лв – пропуснати ползи,
изразяващи се разликата между
получено обезщетение за временна неработоспособност трудово възнаграждение за
периода от 17.03.2018 – 20.08.2018г. и 30.10.2018 – 31.01.2019 г., което би
получила ищцата, ако не беше настъпил деликта и
уврежданията.
Исковете са допустими, а преценени по същество-
основателни и доказани в пълен размер, поради което следва да бъдат уважени.
В чл. 49 ЗЗД е установено задължение за всеки,
който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети
вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената работа.
Отговорността по чл. 4 ЗЗД е
субсидиарна. Тя възниква, когато виновно са причинени вреди от лице, на което е
възложена определена работа.
Отговорността на възложителя е
обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както е посочено в ППВС №7/1958г
на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което
е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо
пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са
налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и
противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка
между поведението и вредата.
За да възникне отговорността на
възложителя за чужди противоправни действия е необходимо наличието следните
кумулативно дадени предпоставки: 1/наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работата;
2/ вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената
работа; и 3/ работникът или служителят да има вина за причинените вреди.
Във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното / чл. 45 ал.2 ЗЗД/.
В тежест на ищеца по исковете е да
проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на деликната отговорност
по чл. 49 ЗЗД, а именно: противоправно деяние / действие или бездействие/ на
лица, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
В конкретния случай, ищцата
носи тежестта да докаже настъпване на твърдения инцидент, а именно: падане в
дупка на улицата, разположена на алея на междублоково пространство, собствеността
върху тротоарната алея, вида и размера на претърпените в причинна връзка с
падането вреди.
Ответникът следва да докаже възраженията
си за проявена от ищцата небрежност, довела до съпричиняване на резултата.
Съдът намира, че всички елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД са доказани
по делото.
Налице е противоправно
поведение - бездействие от страна на служители, на които общината е възложила
работа, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия във връзка с
поддържането на тротоара, респ. алеята на
междублоковите пространства в
състояние, което не би създало опасност за движещите се по него пешеходци.
Задълженията
на общината на регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА; на
чл. 31 от Закона за пътищата, съгласно която изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Съгласно
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска
собственост.
Вредите – имуществени и неимуществени,
които ищцата е претърпяла, в резултат на падане в дупка на пътя, са доказани от
заключенията на три съдебни експертизи и
свидетелските показания на трима свидетели, както и че са претърпени в причинна
връзка от падането в дупка на улицата.
От събраните по делото
доказателства се установи, че
при падане поради стъпване в дупка на пътя, публична общинска
собственост, ищцата получила описаните по-горе увреждания, които имат характеристиката на една
средна телесна повреда и една лека.
В причинна връзка между виновното
бездействие на лица, за които общината отговаря и претърпяната травма, ищцата получила травматичните увреждания, довели до
болки и страдания.
Получила счупване на
дясната бедрена кост и изкълчване на глезенна става, претърпяла две операции, поставени й били в крака метални винтове; след първата операция - поставена ортеза за 30 дни , оперирана била повторно за изваждане на винтовете от крака. В
момента на травмата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност да стъпва
и ходи. След операцията също е търпяла силни болки, особено в първите дни. Имала
нужда от чужда помощ. Проходила с помощта на две патерици и постепенно натоварвала крака си, търпяла болки и неудобства.
Механизмът
на постъпилото увреждане е установен от събраните по делото гласни доказателствени
средства, които са годни и допустими за доказване на механизма, доколкото не е
задължително в случая съставяне на протокол за ПТП.
За доказването на механизма са допустими
всички доказателствени средства по ГПК и няма пречка да са косвени, ако те, разгледани и преценени
в своята съвкупност, водят до единствения и несъмнен извод за сочения в
исковата молба механизъм на увреждането.
В тази насока свидетелските показания на
трима свидетели са еднопосочни и се подкрепят от заключението на СМЕ, според
което, травмите на ищцата са получени при
падане от различна височина при право коляно, което се флектирало
/свило/ в следващите моменти и фрактурата линия е продължила нагоре и назад.
Този механизъм
според вещото лице съответства на описаното от ищцата пропадане в по-голяма
дупка на пътя. Механизмът бил индиректен, като силата на действие след удара в
земната повърхност се предавал надлъжно по оста на голямата пищялна
кост и на свой ред травмирал бедрената кост.
Не
е имало свидетели - очевидци на падането на ищцата в дупката, разположена на алея на междублоково
пространство, но дупката, описана в исковата молба и в първото с.з.,, като
местонахождение и приблизителни размери, съответства на тази, която вещото лице
инж.М.З. е открило на същото място при огледа.
Изслушано
в с.з, вещото лице заяви, че на същото място не е видяло друга такава дупка, с
описаните в заключението размери, така че за съда е извън съмнение, че това е
дупката, в която е пропаднал крака на ищцата, в резултат на което е получила
описаните по-горе травматични увреждания.
Следва
да се има предвид също, че от датата на инцидента до датата на огледа,извършен
от вещото лице, са изминали повече от две години, така че в този период са
настъпили промени на мястото на инцидента, като частично запълване на дупката с
пръст, което неминуемо води до промяна на нейния размер, който вече няма как да
е същия като този, описан в исковата
молба.
Ответникът
направи възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на
ищцата, тъй като носела детето на ръце, а не в бебешка количка, при което загубила
равновесие и паднала на земята, по неизвестен механизъм.
Възражението му е неоснователно.
Установи по делото, че при падането си, ищцата е носела
на ръце спящото си дете, което предвид възрастта му, не се предвижва с помощта
на бебешка количка. Детето е спяло, затова е било носено от майката на ръце .
По
делото обаче не се установи
ищцата да не е проявила достатъчно внимание при движението си. Освен това, за пешеходеца не съществува задължение, предвидено в
нормативен акт, постоянно да следи с погледа си настилката на определените за
неговото движение тротоари и
алеи, и
да не отклонява погледа си.
Липсват доказателства за
проявени невнимание
и разсеяност от ищцата при движението
й от колата
към магазина, които да са
причина за
падането й в
дупката на пътя.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.
52 ЗЗД.
Справедливостта не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Като съобрази описаните
по-горе доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически
и емоционални болки и страдания, техния интензитет и
продължителност, обстоятелствата, че ищцата е
претърпяла две оперативни интервенции, че през целия период имала хигиенни и битови неудобства, че била обездвижена два пъти, че не е можела да
се грижи да малкото си дете и тежкоболен
съпруг, съдът
намира, че претендираното обезщетение от 25 500 лева би било адекватна обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди, като
до този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата е претърпяла и имуществени
вреди в
причинна връзка от деликта
и получените увреждания.
Имуществените вреди са под формата на претърпени загуби и
пропуснати ползи и възлизат в общ размер на сумата 2114.27лв.
В
резултат на увреждането, ищцата претърпяла имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи в размер на сумата 1887.27лв, представляваща разликата между
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, през периода 17.03.2018г до 20.08.2018г и от 30.10.2018г
до 31.01.2019г.
Същата е направила разходи за медицински консумативи и лекарства в общ размер на 246.84лв лева, които се доказват от представените
рецепти и касови бонове.
Тъй като се претендира
по-малка сума, а именно 227 лв след направения отказ от иска за сумата 440лв,
представляваща разликата от 227лв до 667лв, съдът прие, че цената на иска за имуществени вреди
под формата на претърпени загуби е 227лв, изразяваща се в разходи за лечение .
След намаление на размера
на иска за пропускани ползи от 2785лв на 1887.27лв и отказ от иска за разликата
от 897.73лв, цената на иска е 1887.27лв, а цената на целия иск на имуществени
вреди, включващ разходите за лечение и пропуснатите ползи възлиза на 2114.27лв.
/ 227 лв + 1118.27лв/, до който размер
искът бива уважен.
На основание чл.84 ал.3 ГПК, върху
всяко обезщетение се дължи законна лихва от датата на увреждането -17.03.2018г до окончателното плащане.
Предвид изхода от спора, само
ищцата
има право на разноски и то в пълен размер, тъй като исковете й са уважени в
пълен размер. Разноските съгласно представения списък включват д.т. от 100лв и
606.20лв-възнаграждения за три вещи лица, или обща сума 706.20лв.
В договора за
правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца, по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Според уважения
размер на исковите претенции, на основание
чл.38 ал.2 ЗА, вр. чл. 7 ал.2 т.2 и т.4 от Наредбата№ 1/09.07.2004г за
минималните размери на адв.възнаграждения,
в полза на процесуалният представител на ищцата, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за
оказана безплатна адв.защита в общ
размер на сумата 1546.86лв., от която: 1280лв за първия уважен иск и
266.86лв- -за втория.
Съгласно чл. 38. ал.1 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ на: 1.лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист.
Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, е уговорено безплатна адв.помощ на основание чл. 38 ал.1
т.2 ЗА, т.е., когато ищецът е материално
затруднено лице.
Съдът
намира за неоснователно възражението на
насрещната страна, че не са налице
условията на ЗА за предоставяне на безплатна адв.помощ на ищцата, тъй не
била материално затруднено лице.
Действително, тя работи и получава нетно
трудово възнаграждение в размер на 1084.86лв/ видно от СИЕ/. Разноските, които
е направили за водене на настоящото дело, без да е заплатила адв. хонорор, възлизат в
общ размер на 706.20лв.
Като се има предвид размера на трудово й
възнаграждение и че е самотна майка на едно дете, съдът намира, че действително
би била затруднена да заплати и адвокатско възнаграждение за упълномощения от
нея адвокат.
Ответникът претендира за разноски съобразно направения
отказ от иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за сумата
897.73лв. и на основание чл. 78 ал.4 ГПК, такива му се дължат в размер на 348.13лв.
от общо 1080 лв,
представляващи адв.възнаграждение, платено по банков път на 01.04.2020г, за
което е представен платежен документ към писмената защита.
Възражението за прекомерност на платеното от
ответника адв. възнаграждение е неоснователно, което съдът изчисли на база
цената на двата иска и Наредбата за минималните размери за адв. възнаграждения,
като възлиза в размер на сумата 1587.10
лв.
Ответника
дължи държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на исковете, а именно:1104.57 лв,
от която сума съдът приспада внесената
от ищцата д. такса от 100лв и присъжда разликата от 1004.57
лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ОБЩИНА – СЛИВЕН, бул.“Цар Освободител“ № 1, представлява от кмета Стефан Радев,
БУЛСТАТ- ***, да заплати на П.М.С. ***, с ЕГН -**********, сумата 25 500 лева /двадесет и пет хиляди
и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,
претърпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява глезенна става, получени на 17.03.2018г, в резултат на падане в дупка, разположена на вътрешно
квартална алея, обслужваща паркинга на пазара в кв.“Дружба“, в гр.Сливен, находящ
се южно от блок13, пред блок14, както и сумата 2 114.27лв - обезщетение за имуществени вреди,
от която: 227лв - разходи на лечение
на получените увреждания и 1 887.27лв - пропуснати ползи,
изразяващи се в разлика между получено обезщетение за временна
нетрудоспособност и неполучено трудово възнаграждение за периода от 17.03.2018г
до 20.08.2018г и от 30.10.2018г до 31.01.2019г, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано
от датата на увреждането 17.03.2018г
до окончателното изплащане, както и сумата 706.20лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
–СЛИВЕН, бул.“Цар Освободител“1, представлява от кмета Стефан Радев, БУЛСТАТ- ***,
да заплати адвокат Р.К. ***,
с адрес на дейността: гр.Сливен, кв.“Сини
камъни“54-9, сумата 1546.68лв/
хиляда петстотин четиридесет и шест лева и шейсет и осем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на ч. 38 ал.2 ЗА
безплатна адвокатска помощ на ищеца по гр.дело № 59/2020г по описа на СлОС.
ОСЪЖДА П.М.С. ***, с ЕГН -********** ***,
представлява от кмета Стефан Радев, БУЛСТАТ- *** сумата 348.13лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА –СЛИВЕН, бул. “Цар Освободител“ № 1, представлява от кмета Стефан
Радев, БУЛСТАТ- ***, да заплати
по сметка на Сливенски Окръжен Съд
държавна такса в размер на 1 004.57 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: