Мотиви към присъда от 26.01.2010г. по в.н.ч.х.д.№716/2009г. на ДОС
С
присъда №…../17.11.2009г. по н.ч.х.д.№…../2009г. РС-гр.** е признал В.Й.Б. за невиновен в това, че при условията на продължавано
престъпление, с жалба вх.№132/07.05.2008г. до
Адвокатски съвет на Адвокатска колегия-гр.***, жалба с вх.№1032/13.05.2008г. до
Инспекторат при Висш съдебен съвет-гр.*** и жалба с вх.№…../23.05.2008г. до административния ръководител на Апелативен съд-гр.***,
приписал на М.М.В., в
качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му-съдия в
Апелативен съд-гр.***, извършване на престъпление по чл.289 от НК-склоняване на
председателя на съдебния състав по н.а.х.д.№…../2008г.
на РС-гр.В.** да наруши своите служебни задължения при
водене на делото, от което са настъпили тежки последици, като подсъдимият е
оправдан по повдигнатото срещу него частно обвинение по чл.148, ал.2, във в-ка с ал.1, т.3, във в-ка с чл.147, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения от
тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 2000лв, съставляваща претендирано ведно
със законната лихва обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
На основание чл.189
от НПК хонорарът на защитника е възложен на частния тъжител.
Присъдата е обжалвана от М.М.В. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост.
Претендира се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния
закон и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила измествайки
тежестта на доказване, тълкувайки превратно доказателствения материал и
допускайки груби противоречия в обосновката на акта си. Пледира се за отмяна на
обжалваната присъда и за осъждане на подсъдимия по повдигнатото срещу него
обвинение и предявената гражданскоправна претенция.
В.Й.Б. изцяло
оспорва основателността на депозираната жалба и пледира за потвърждаване на
атакувания акт.
След като обсъди и прецени събрания по
делото доказателствен материал, становищата и доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна:
По н.о.х.д.№…../1993г.
на РС-гр.Р.. В.Й.Б. е бил признат за виновен в това,
че на 22.05.1992г. в гр.***, при условията на
продължавано престъпление нанесъл обида на М.М.В., в качеството му на длъжностно лице-прокурор при ВТОП, при и
по повод изпълнение на службата му. На основание чл.148, ал.1, т.3, във в-ка с чл.26 от НК на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено по
реда на чл.66 от НК за срок от три години. Б. е бил осъден да заплати на
пострадалия обезщетение за нанесените неимуществени вреди.
От 2002г. В.Й.Б.
е адвокат към Адвокатска колегия-гр.***. Тъжителят М.М.В. ***.
Пред РС-гр.*** е
било на производство н.а.х.д.№…../2008г, образувано по
предложение на РП-гр.*** за освобождаване на М. Г. от наказателна отговорност
за престъпление по чл.131, ал.1, т.12
от НК. Пострадал от престъплението бил М.В.-син на
тъжителя, който от своя страна бил привлечен като свидетел на досъдебното
производство. Делото било разпределено на съдия П.С..
В първото заседание на 20.02.2008г.
нарушителят, нередовно призован, не се явил и не е бил представляван, поради
което производството било отложено за 04.04.2008г. с ново призоваване и искане до
АК-гр.*** за излъчване на служебен защитник при
евентуална задочна процедура.
На 04.04.2008г. Григоров, нередовно
призован, не се явил, като за негов служебен защитник съдът назначил адвокат Б.,
излъчен от колегията. Обсъждайки събрания на досъдебното производство
доказателствен материал защитникът дословно заявил: “Допълнително съмнение
относно образуването и приключването на досъдебното производство внася
обстоятелството, че пострадалият В. е син на М.В.-бивш
прокурор в Окръжна прокуратура, очевидно с познанства в средите на МВР и е
оказано въздействие, поради което разследването считам за необективно.
Основание да изложа такова становище ми дава обстоятелството, че непосредствено
след конфликта М.В., заедно със сина си са отишли в
РПУ, където полицаите, които
са отишли след случая на мястото на произшествието, са били
извикани да дадат обяснение пред началник-неизвестно кой”. На базата на
изложеното Б. поискал провеждането на пълно следствие, допуснато от съда и
насрочено за 14.05.2008г. с призоваване на нарушителя, РП-гр.***
и свидетелите по дознанието.
На 16.04.2008г. по делото била
депозирана молба от М.В., който поискал да му бъде
издаден препис от протокола за заседанието от 04.04.2008г, сочейки, че е
свидетел по делото и баща на пострадалия. Заявявайки, че твърденията на
адвоката са накърнили честта и достойнството му, както и че проявеното особено
отношение от страна на Б. е резултат от цитираното по-горе осъждане, тъжителят
поискал от съда да отведе защитника по реда на чл.26,
ал.5 от ЗПП и декларирал намерението си да предостави
препис от протокола пред адвокатската колегия, за да се потърси евентуална
дисциплинарна отговорност от Б.. По разпореждане на председателя на състава
исканият препис бил издаден на молителя.
На 17.04.2008г. по делото постъпила
молба от М. Г., който посочил нов адрес за призоваване, телефон за връзка, писмено
декларирал, че се отказва от услугите на назначения служебен защитник и поради предстоящо
пътуване поискал заседанието да се насрочи на 24.04.2008г. С резолюция от
същата дата съдия С.
пренасрочила делото за 23.04.2008г. от 11:30 часа, разпореждайки
съгласно общите правила да бъдат призовани единствено обвинението и нарушителя.
На следващия ден на адв.Б. и свидетелите била връчена призовка с указание да не се
явяват на 14.05.2008г. До заседанието, на 21.04.2008г. по молба на Б. били
издадени преписи от протокола от 04.04.2008г, молбата на В. и
молбата на Г..
В съдебно заседание на 23.04.2008г. Г.. се явил лично и не оспорил предложението на прокуратурата,
като делото било счетено за изяснено и обявено за решаване. С решение от 29.04.2008г.
нарушителят бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК по
отношение на М. В., като на основание чл.78А от НК бил освободен от наказателна
отговорност и глобен с 500лв.
През м.май
2008г. В.Б. изготвил три относително идентични жалби
срещу съдия М.В., които
депозирал с вх.№…../07.05.2008г. при Адвокатски съвет
на Адвокатска колегия-гр.***, с вх.№…../13.05.2008г. в
Инспекторат при Висш съдебен съвет-гр.*** и с вх.№…./23.05.2008г. при административния ръководител на Апелативен съд-гр.***.
В уводната част на изложенията си подсъдимият описал подробно движението на
процеса по н.а.х.д.№…./2008г. на РС-гр.***,
окачествявайки действията на съдия С. като съдопроизводствени
нарушения. Във връзка с изложеното, в подчертано обиден за тъжителя и насаждащ
определени внушения стил, Б. искал да се разясни дали е оказано някакво
въздействие върху съда, от кого, как и защо, как и защо нарушителят и неговата
молба за отлагане се появили така внезапно, защо Г.. се
отказал от защитата, защо е удоволетворено искането
за пренасрочване, имало ли е контакти и уговорки
между нарушителя и съдия В., защо не бил уведомен за заседанието по същество,
защо не било проведено пълно по обем следствие. В изложенията подсъдимият
отрекъл отношението му към В. да е преднамерено вследствие миналото осъждане,
твърдейки, че се води изцяло от етичния кодекс на професията си, обвинявайки тъжителя
в пореден опит за личностна разправа, целяща да го лиши от адвокатски права,
вменявайки му редица постъпки в тази насока. Същественото е, че в трите жалби Б.
изрично и недвусмислено изразил убеждението си, че движението и развръзката на
процеса по н.а.х.д.№……/2008г. на РС-гр.*** е резултат
на извършено от тъжителя престъпление, пишейки дословно: ”Също така, считам, че
съдия В. е склонил председателя на съдебния състав да наруши с горепосочените
действия своите служебни задължения при водене на делото, представляващо
съставомерно деяние по чл.289 от НК”. В заключителната част на жалбата до АС на
АК-гр.*** Б. е претендирал на основание чл.89, т.5 от ЗА да бъдат предприети действия за защита на
професионалните му права, чест и достойнство. В заключителните части на
изложенията до Инспектората при Висш съдебен съвет-гр.*** и
административния ръководител на Апелативен съд-гр.*** подсъдимият настоявал да
бъде преценена професионалната пригодност на В. като съдия и да се изясни дали
същият е ползвал служебното си положение за лични или на близките си цели, или
за саморазправа с неудобни нему лица.
От своя страна М.В. ***
жалба, определяща изявленията на Б. по н.а.х.д.№…../2008г. на РС-гр.*** като неетично и
непрофесионално. Сигналът бил заведен по преписка с вх.№…../08.05.2008г. С решение от 05.03.2009г. по дисциплинарно дело №…./2009г. на ВТАК, дисциплинарният състав квалифицирал
поведението на Б. по административното дело като нарушение по чл.132, т.10 от
ЗА, във в-ка с чл.3, ал.3 и
чл.9 от Етичния кодекс на адвоката-уронване престижа и достойнството на
професията и нарушаване на дисциплинарната етика и морала. Наложеното наказание
“Порицание” е потвърдено от Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата към
08.05.2009г.
В отговора на процесната тъжба и в
обясненията пред районният съд подсъдимият твърди, че воден от лични и
професионални амбиции, през 1992г, като прокурор в окръжна прокуратура М.В. използвал противоправни
методи, в резултат на които се стигнало до осъждането по н.о.х.д.№…../1993г. на РС-гр.Разград, както и до спирането на издавания от Б.
вестник. Впоследствие тъжителят бил използвал присъдата и натиск над ректора на
ВТУ, за да издейства изключването на подсъдимия, който бил студент по право. Всичко
това показвало, че именно В. таял през годините
неприязън към Б. и продължавал опитите да го дискредитира.
Обсъждайки действията на Г.. и
актовете на докладчика, подсъдимият заявява, че това са обстоятелства, пораждащи
“логично съмнение за осъществени нерегламентирани от НПК, предполагаеми от мен
контакти, между тъжителя В. и съдия П.С., с оглед развитието на делото в мое
отсъствие”. Б. изразява подозрения, основани на собствени логически съждения и
на чуто от колеги, чийто имена нямало да сподели, че съдия В. е постигнал договорка с А.Н.М.-свидетел
по делото на сина му, или с племенника на М.-А.А.М.-подсъдим
по образувано по протест въззивно дело при В.. Според
уговореното, Г.. трябвало да се откаже от защитата и да признае обвинението, за
да не бъде уважен протеста срещу А.А., а присъденото обезщетение на
пострадалата да бъде намалено от водения от тъжителя състав, в който участвали
съдиите З.Т.и И.Т..
Така изложената фактическа обстановка
се установява от обясненията на подсъдимия и отговора към тъжбата, приложеното
н.а.х. дело, жалба вх.№132/07.05.2008г. до Адвокатски съвет на Адвокатска
колегия-гр.***, жалба с вх.№1032/13.05.2008г. до Инспекторат при Висш съдебен
съвет-гр.*** и жалба с вх.№512/23.05.2008г. до административния ръководител на
Апелативен съд-гр.***, обяснения на В. по жалбите, становищата на сезираните
органи, приложеното копие от дисциплинарното производство. Представено е постановление
на РП-гр.*** за образуване на досъдебно производство
срещу Б., за това, че на 29.09.2008г. в гр.*** извършил престъпление по чл.286,
ал.1 от НК по отношение на З.Т.и Р.Ж.-съдии
при АС-гр.***. Във връзка с този случай двамата съдии за завели срещу Б. и
частна тъжба по
чл.148, ал.2, във в-ка с ал.1, т.3
и чл.147, ал.1, пр.ІІ от НК, предмет на н.ч.х.д.№…../2009г. на РС-гр.Г.. Приложено е и
удостоверение от АС при АК-гр.***, че срещу подсъдимия
е образувано второ дисциплинарно дело за уронване престижа и достойнството на
професията и нарушаване на професионалната етика и морала.
При изложените, неоспорвани от страните
факти, първоинстанционният съд изключително грубо е нарушил правилата относно
тежестта на доказване, допуснал е превратно и повърхностно тълкуване на
доказателствата, като в резултат се е достигнало до неправилно прилагане на
материалния закон:
С представените към тъжбата и цитирани
по-горе писмени доказателства частното обвинение по категоричен и безспорен
начин доказва, че с жалба вх.№…../07.05.2008г. до Адвокатски съвет на Адвокатска колегия-гр.***, жалба с
вх.№…./13.05.2008г. до Инспекторат при Висш съдебен
съвет-гр.*** и жалба с вх.№…../23.05.2008г. до
административния ръководител на Апелативен съд-гр.***, В.Б.
е приписал на М.В., в
качеството му на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му-съдия в
Апелативен съд-гр.***, извършване на престъпление по чл.289 от НК, а именно-
склоняване, от позиция на ранга и длъжността, на длъжностно лице от съдебните
органи-съдия П. И. С.-председател на състава по
н.а.х.д. №…../2008г. на РС-гр.***, да наруши своите
служебни задължения във връзка с правораздаването при водене на делото.
По силата на чл.147, ал.2 от НК е установена оборима презумпция, че всяко приписано
престъпление не е извършено, поради което изцяло в тежест на подсъдимият е било доказването на процесните
твърдения. Въпреки, че Б. не е
установил дори един единствен факт в подкрепа на излиянията си, районният съд
безрезервно и противно на всички съдопроизводствени правила е кредитирал
декларираната от подсъдимия дълбока субективна увереност във виновността на
тъжителя. Така първоинстанционният съд е “констатирал”, че липсвали
доказателства за това, че Б. съзнавал неистинността на изнесените
обстоятелства, защото делото “изобилствало” от доказателства в обратната
насока, годни да формират дълбокото вътрешно убеждение на подсъдимия, че В. е
извършил приписаното престъпление. Това указвало липсата на умисъл и
извършеното се явявало не само несъставомерно, но и
изпълнение на граждански дълг.
Този абсурд безусловно е можело да бъде
избегнат при малко по-внимателен анализ на всичко изнесено от Б.. И в процесните жалби, и в отговора по тъжбата, и в
обясненията си подсъдимият неизменно сочи, че е основал твърденията си на субективни
логически съждения, на лични подозрения и на споделено от трети лица, които
обаче не искал да назове.Това категорично доказва, че след като е боравел
единствено със собствените си хипотези и е съзнавал, че не може да ги докаже,
подсъдимият обективно е нямало как да бъде сигурен какво е действителното
положение. Въпреки това, съзнавайки възможната неистинност на твърденията си, Б.
е разпратил трите идентични по съдържание изявления до компетентните институции.
Налице е косвен умисъл- като правоспособен юрист, а и от чисто житейски аспект,
подсъдимият е съзнавал престъпния характер на приписваното деяние и
възможността същото изобщо да не е било извършено, осъзнавал е длъжностното
качество на тъжителя и именно по повод заеманата от него длъжност е осъществил
наклеветяването, целейки да го злепостави. В подкрепа на този извод са очевидно
маниакалното негативно отношение на Б. към В., значителните
периоди между жалбите, фактът, че първата от тях е депозирана преди още
тъжителят да изпълни намерението си да сезира адвокатската колегия, предхождащото
поведение на подсъдимия- проявеното отношение и отправените от него обвинения
още в първото заседание по н.а.х.д.№62/2008г. на РС-гр.***, последващото
поведение на Б.-допълнителното изложение и изнесените пред дисциплинарния
състав идентични клеветнически твърдения.
Въз основа на изложените констатации и
съображения съдът намира за доказано, че с процесните си три деяния,
инкриминирани от частното обвинение, от обективна и субективна страна Б. е
осъществил състава на чл.148, ал.2, пр.І,
във в-ка с ал.1, т.3, пр.І,
във в-ка с чл.147, ал.1, пр.ІІ
и чл.26, ал.1 от НК. Това налага пълна отмяна на поднадзорната присъда и осъждане на подсъдимия по
повдигнатото срещу него обвинение.
В.Б. е роден
през 1951г, български гражданин, с висше юридическо образование, адвокат при
АК-гр.*** със 7-годишен стаж в професията, женен, с
две пълнолетни, живеещи самостоятелно деца, неосъждан-реабилитиран
по право, с добри характеристични данни по местоживеене, наказван с порицание
за уронване престижа и достойнството на професията и нарушаване на
професионалната етика и морала по дисциплинарно дело на ВТАК, с неприключило
дисциплинарно производство за същото по вид нарушение, подсъдим по н.ч.х.д.№…../2009г. на РС-гр.Г.. за квалифицирана
клевета спрямо З.Т.и Р.Ж.-съдии при АС-гр.***,
обвиняем е по досъдебно производство, образувано от РП-гр.*** за набеждаване на
З.Т.и Р.Ж. в качеството им на длъжностни лица.
Причини за извършване на престъплението-ниска
правна култура, липса на морални и етични задръжки, пълно несъобразяване с
Етичния кодекс на професията, ескалирали в рецидивно посегателство срещу честта и достойнството на
пострадалия.
При определяне на наказанието:
За извършеното от подсъдимия
посегателство са предвидени глоба и обществено порицание. Тъй като Б. е неосъждан/реабилитиран/, по силата на чл.78А
от НК, действащ към датата на посегателството, подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и санкциониран по административен ред.
При преценка досежно обществената опасност на извършеното
и дееца следва да се отчетат фактът на предходното осъждане, независимо от
настъпилата реабилитация, обстоятелството, че се касае за второ посегателство
срещу същия пострадал, неприключилите наказателни
производства за набеждаване и наклеветяване на други двама магистрати при и по
повод службата им, наложеното дисциплинарно наказание за тъждествена простъпка,
уронваща престижа и достойнството на професията и нарушаваща професионалната
етика и морала, неприключилото дисциплинарно
производство за идентично нарушение, фактът, че процесното посегателство е
осъществено при условията на продължавано престъпление.
При установяване на другите релевантни за
отговорността обстоятелства като смекчаващо могат да бъдат определени добрите
характеристични данни, като отегчаващи-повторността
на посегателството, демонстрираната наглост и престъпно упорство, упоритото
несъобразяване с елементарни морално-етични норми, засягането със същото деяние
на цитираните по-горе магистрати и свидетели, параноично обвинявани в немислима
конспирация.
Отчитайки завишената обществена опасност и тежестта на
извършеното, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът определя следващата се имуществена санкция над средния предел, налагайки
на В.Б. глоба в размер на три хиляди лева.
Относно гражданскоправната претенция-искът черпи
правно основание от разпоредбата на чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД. С жалба вх.№…./07.05.2008г. до Адвокатски съвет на Адвокатска колегия-гр.***, жалба с
вх.№……/13.05.2008г. до Инспекторат при Висш съдебен съвет-гр.*** и жалба с вх.№…./23.05.2008г. до административния ръководител на Апелативен съд-гр.***,
подсъдимият приписал на М.В., в качеството му на
длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му, извършване на
престъпление по чл.289 от НК. Предмет на това посегателство са доброто име на
тъжителя в обществото, обществената оценка за неговите морално-етични и
професионални качества, засегнати в особено груба форма, превърната и в
обществено достояние. В тази насока, отчитайки декларираните от ищеца неприятни
отношения, възникнали в службата, напрежението в семейството, разстройването на
трудовия процес, нарушаването на душевния мир, уронването на личната и
професионална чест и достойнство, предявеният в напълно символичен размер иск трябва
да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Б. следва да бъде осъден да
заплати на тъжителя сумата от две хиляди лева, ведно със законната лихва от
07.05.2008г, като обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
На основание чл.189 от НПК
подсъдимият следва да заплати ДТ върху уважения размер на иска, както и
сторените от тъжителя деловодни разноски в размер на 135,70лв.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
/ .