Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
С.,
02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, 2-ри въззивен състав
в открито съдебно заседание на 30.06.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня
И.а
при секретаря Даниела
Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 232
по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№ 102 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 575/2019 г. по описа на РС- П.,
съдът е предоставил упражняването на родителските права върху децата А. и Й. на
тяхната майка Д.Д., като е предоставил на баща им И.Д. режим на лични отношения
с тях и го е осъдил да им заплаща издръжка.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на И.Д. срещу горното решение, който го счита за незаконосъобразно, немотивирано, необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че ПРС не бил обсъдил и анализирал доказателствата по делото, а крайните му изводи били немотивирани. Оспорва достоверността на показанията на св. Й. Д., както и на социалните доклади от ДСП-П., като счита, че тази служба е пристрастна и заинтересована. Счита, че районният съд неправилно е отхвърлил доказателствените му искания. Намира, че не е следвало да се приема заключението по СППЕ. Според него, липсват мотиви за предоставяне упражняването на родителските права на майката, тъй като критериите от ППВС № 1 от 1974 г. не били съотнесени към конкретния случай. Не била извършена реална преценка на обстоятелствата, които имат значение за физическото, психическото и нравствено развитие на децата и създаване на условия на живот, които да отговарят на нуждите им. Поддържа, че майката на децата препятствала контактите му с тях, което следвало да повлияе на преценката за родителските й качества. Счита, че родител, който отчуждава децата от другия родител, не притежава възпитателски капацитет. Изтъква, че следва да се вземат предвид възрастта и пола на децата. Изброява действия на Д., които, според него, са поставили децата в риск, неглижирали са здравословното им състояние, и я представят в негативна светлина. Подчертава участието си в опазването на здравето им, и твърди, че Д. не му съдейства в тази насока, а ги отглежда при минимален жизнен и здравен стандарт. Сочи, че същата саботира контактите му с децата, както и че в твърденията й и процесуалното й поведение се наблюдават съществени противоречия. Същевременно изтъква, че неговата собствена трудова дейност е изцяло съобразена с нуждите на децата, докато майка им не разполага с време да се грижи за тях, а и не може да разчита на подкрепа от роднините си за това. Прави извод, че щом и двамата родители работят на територията на гр. С., най-добрият интерес на децата изисква, те да бъдат отглеждани в гр. С. от него. Твърди, че в неговия дом децата се чувстват по- добре и е по-удачен за тяхното отглеждане (вкл. по данни от социалния доклад, изготвен от ДСП „К. с.”), още повече, че при това той може да разчита на помощта на родителите си. Оспорва размера на присъдената издръжка, както и начина на изчисляване на разноските. Прави извод, че е по-пригодният от двамата родители, който следва да упражнява родителските права върху Й. и А. Д.. Моли съда да отмени обжалваното решение и да му предостави упражняването на родителските права по отношение на А. И. Д. и Й. И. Д., като определи местоживеенето на децата при него, а на майката бъде определен подходящ режим на лични контакти, с оглед нуждите на децата.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата
Д.Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба. Споделя изводите от
обжалваното решение и намира, че същото притежава всички необходими реквизити и
е обективно и законосъобразно. Счита, че жалбоподателят недопустимо
излага нови твърдения на този етап от
производството, като ги представя за вече установени факти. Намира, че
същият злоупотребява с права и е предубеден относно здравния статус на децата,
което, според въззиваемата, е основание за определяне на по- ограничен режим на
лични отношения. Позовава се на приетото заключение по СППЕ. Сочи, че в поведението
на жалбоподателя се откриват смущаващи факти, които се отразяват на
пригодността му да отглежда децата. Изтъква, че срещу жалбоподателя е била
издадена заповед за защита. Прави изводи за морала на Д. от отношението му към
Центъра за деца с увреждания. Счита оплакванията му в жалбата за преувеличени,
а представата му за жизнения стандарт на децата – за изопачена. Намира, че
жалбата е изпълнена с хаотични и логически противоречиви твърдения, като се
сочат абстрактни, общи нападки и своеволни оценки, вместо действителни пороци
на обжалвания съдебен акт. Отхвърля критиките на жалбоподателя към трудовата й
ангажираност. Счита, че размерът на определената от съда издръжка е съобразен с
материалните възможности на жалбоподателя. Настоява за ограничаване на режима
на лични отношения. Моли съда да остави без уважение подадената от И.Д.
въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение, като го отмени единствено в
частта, касаеща времетраенето на личните отношения на децата с бащата през
лятото, както и празнуването на рождения им ден на 28 май. По този въпрос
настоява, бащата да взима при себе си децата за 20 /двадесет/ дни през лятото,
през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
децата да празнуват рождения си ден на 28 май, с двамата си родители.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение по съображения, изложени във въззивната жалба. Счита, че жалбоподателят е по- пригоден да отглежда и възпитава малолетните деца Й. и А.. Оспорва твърденията на въззиваемата, че била напуснала жалбоподателя заради извършено домашно насилие, тъй като събитията са се разиграли няколко месеца по- късно. Счита, че поведението на Д. не я характеризира като отговорен родител, както и че цели да изхвърли бащата от живота на децата. Изтъква, че Д. е изключително добре образован, с подходяща работа, която му позволява да отглежда децата в подходящо населено място, за каквото счита гр. С.. Намира, че прекият контакт и възпитание на децата трябва да се осъществява от техните родители. Изтъква, че децата не са контактували с бабата и дядото по бащина линия. Прави изводи от действията на Д. във връзка с хоспитализацията на децата. Твърди, че децата обичат баща си и искат да прекарват повече време с него, поради което моли, родителските права да бъдат постановени нему. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Представя писмена защита, в която описва вижданията си за най- добрия интерес на децата и счита, че може да им осигури по- добри възможности за образование, медицински грижи и социални услуги. Декларира, че осъзнава необходимостта, отглеждането на А. и Й. да бъде осъществено с активното участие и на двамата родители. Твърди, че в миналото Д. била ограничавала контактите между него и децата, но от около две години контактува свободно с децата си без присъствието на майката – както в гр. С., така и на почивки в планински и морски курорти. Изразява негативно отношение към родителските качества на Д. и способностите й да отглежда деца. Поддържа тезата си от въззивната жалба за отчуждаващо поведение на майката и неправилни, според него, нейни действия по отглеждане и възпитание на децата, като възпроизвежда дословно части от жалбата и дава същите примери. Цитира съдебна практика.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд въззиваемата се явява лично и се представлява от адв. Вакрилова и
адв. Ш., които поддържат отговора на въззивната жалба. Молят съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Акцентират върху неподходящо
и непристойно поведение на бащата, което намират за аморално и опасно за
психиката на малолетните деца. Заявяват, че към настоящия момент децата имат
всичко, от което се нуждаят - основно от майчина грижа. Претендират разноски.
Представят списък по чл. 80 от ГПК. Правят възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна. Представят писмена защита, в която
изразяват становище, че в най-добър интерес на децата е да се
преодолее риска от родителско отчуждение (каквото те виждат в резултат на
отчуждаващото поведение на бащата) и въвличането им в конфликта между
родителите им. Позовават се на изготвения социален доклад на ДСП П. от
28.06.2021г. Считат поведението на бащата за пасивно- агресивно и вредно за
отглеждането на децата. Намират, че той няма подходящи качества за отглеждане
на деца. Сочат, че действията на Д. възпрепятстват майката да отделя
необходимото внимание на децата си. Възпроизвеждат доводите от писмения
отговор. Изтъкват възрастта на децата като фактор, обуславящ предоставяне
упражняването на родинелските права на майката.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото,
установена въз основа на събраните пред районния съд доказателства, е описана
вярно и пълно ва обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда ва настоящия съдебен акт.
В хода на въззивното производство са
приети като доказателства справка от ТД на НАП – С. област от 22.06.2021 г. и
допълнителна такава от 28.06.2021 г. относно актуален трудов договор и
осигурителен доход на Д.Д., както и актуален социален доклад относно децата А.
и Й. от ДСП П., постъпил в съда на 29.06.2021 г.
От справките се установява, че единственият
действащ трудов договор на Д.Д. към настоящия момент е с Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, сключен на 02.05.2019г., като
последният й брутен месечен доход, начислен от този работодател е 2400 лв.
Съгласно социалния доклад, няма рискове за развитието на децата в резултат от отглеждането им в средата, осигурена понастоящем от майка им, но е констатиран риск за психоемоционалното им развитие поради конфликтни взаимоотношения между двамата родители. Потребностите им от подслон, храна, облекло, здравеопазване и образование са задоволени. Нямат установени хронични заболявания. Посещават редовно детска консултация, водени от майката. Развитието на децата отговаря на календарната им възраст. Живеят в жилище, собственост на майка им, находящо се в с. Ч., в което има осигурена отделна детска стая и кът за игра - основно ремонтирано и обзаведено, както и отлично хигиенизирано и обезопасено. Посещават редовно детска градина в с. Ч. в безупречен външен вид и с нормално за възрастта им емоционално състояние и поведение. Няма данни за упражнявано върху тях физическо насилие. Социалните работници са констатирали силна привързаност на двете деца с родителите им и помежду им и не са установили отчуждаващо поведение на майката. Вместо това правят заключение за наличие на емоционална връзка на децата и с бащата, без данни за родителско отчуждение или риск от такова, но с провокирано от него въвличане на децата в конфликта между родителите им. Не е установено неглижиране потребностите на децата от страна на майката, нито те да са жертви на насилие от нейна страна. Осигурени са им подходящи социално- битови условия и ползване на подходящи за развитието им социални услуги.
Пред въззивния съд са
изслушани родителите на децата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Бащата, И.Д.,
заявява, че е
по- пригодният родител за отглеждане на двете деца и притежава необходимия
родителски капацитет. Твърди, че децата му имат доверие. Изтъква, че от 18
месеца е възпрепятстван да ги вижда, но че няма намерения да ограничава
контактите на децата с тяхната майка. Счита, че може да ги отглежда в населено
място с повече възможности за задоволяване на потребностите им и при по- добри
битови условия. Твърди, че всички условия и цялото жилище са създадени само и
единствено да задоволяват нуждите на децата. Сочи, че може да разчита на
разширения семеен кръг, тъй като неговите родители обичат децата и се грижат за
тях.
Майката, Д.Д.,
заявява, че от
раждането на децата основни грижи е полагала тя. Изтъква, че с влязло в сила
решение е доказано домашно насилие от бащата спрямо нея и децата, което е била
и причината да се премести в родното й населено място. Намира, че същото
разполага с много добри условия, в които децата да се чувстват добре и
щастливи. Смята се за грижовна майка, която на първо място винаги поставя
децата. Счита, че се чувстват изключително добре в средата, в която се
отглеждат в момента. Полага достатъчни грижи за тях. Подсигурила им е жилище и
други условия, вкл. обзавеждане и учебни материали. Твърди, че работното й
време е подходящо и не я възпрепятства да полага лично грижи за тях.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваните му части, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените
такива.
ІІІ. По същество
1. Относно родителските
права
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4
от ГПК, съдът решава въпроса за предоставяне упражняването на родителските
права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По същество, този нормативен текст
възпроизвежда задължителната съдебна практика по въпроса за критериите, въз
основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски
права, обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС. Същото е прието при
действието на Семейния кодекс от
1. Най-голямо значение за правилното отглеждане и
възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане
техните навици и любовта им към труда, се придава на родителските качества (т.е. на личността на родителите, тяхното
образование, култура, мироглед и способността им да възпитават деца), като от
значение във всеки отделен случай е тяхното конкретно проявление – вкл.
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. По настоящото дело отделно
и изрично не са обсъждани образованието и културата на страните, въпреки
наличието на косвени данни за високата им образованост. Възпитателските
способности и родителският капацитет са коментирани в т. 1 от заключението на комплексната
СППЕ, съгласно която майката на децата е с позитивна нагласа, социална
насоченост, отговорност и добронамереност, като същевременно липсват данни за
психични разстройства и отклонения. Направен е извод за добър родителски
капацитет. Същевременно, поради отказана среща на бащата с експертите, за
неговия родителски капацитет не е дадено заключение.
Също така, данни за начина, по който двамата
родители са отглеждали децата, се съдържат в показанията на св. Д. (майка на
въззиваемата) и св. Д. (майка на жалбоподателя), дадени в открито съдебно
заседание на 04.12.2019г. пред П.ския районен съд. Тези показания, обаче, са
коренно противоположни, поради което и с оглед родствената близост, във връзка
с чл. 172 от ГПК, съдът намира, че същите не са достоверен източник на
информация по релевантния въпрос за родителските качества на страните, и,
съответно, не ги цени.
С оглед гореизложеното, от гледна точка на
този критерий, съдът намира, че, в случая би било по- обосновано, упражняването
на родителските права да се предостави на майката, тъй като експертното заключение
за родителския й капацитет е положително, докато за родителски качества на
бащата по делото няма обективни данни.
Във
връзка с прилагането на този критерий следва да се вземат предвид и евентуално
предприети действия на някого от родителите за отчуждаване на децата от другия
родител, доколкото съгласно съдебната практика (Решение № 64 от 20.02.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК), създаването на пречки за
осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на
контактите на детето с последния е основание за негативна оценка на
родителските качества и следва да бъде „критично
оценено ... при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето
за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес”. В настоящия случай,
независимо от твърденията на страните по този въпрос, такива обстоятелства не
се доказват, а същевременно, по делото има данни, че привременните мерки относно режима на лични
отношения се спазват (виж. социалния доклад и стр. 2 от писмената защита на И.Д.).
Наистина,
жалбоподателят подчертава нежеланието на въззиваемата, децата да присъстват на
лични празници на самия него и на неговите родители, но съдът намира, че
подобни посещения не са нито нормативно гарантирани, нито са обхванати от
действащия режим на лични отношения, поради което отказът на Д. не съставлява
нарушение на този режим, нито ограничаване на правата на жалбоподателя и/или децата
и не следва да бъде ценен в неин ущърб.
Вярно
е от друга страна, че в социалния доклад се открива информация за негативни
внушения на бащата спрямо децата по отношение на майка им, но съдът намира, че
източник на тези данни са не лични и непосредствени впечатления на социалните
работници, а съобщеното им от майката на децата, поради което също не ги цени.
2. Съгласно цитираната по- горе задължителна съдебна
практика, моралните недъзи на
родителите, разглеждани като пречка пред предоставяне упражняването на
родителските права, се преценяват въз основа на прояви на трайно морално
падение, алкохолизъм, асоциално поведение и разврат, докато отделните
обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед
конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая по
делото няма доказателства за съществени отклонения на някоя от страните от
общоприетите нравствени стандарти. Наистина, всяка от тях изтъква неудовлетворителни
за нея аспекти от поведението на другата страна, но съдът намира, че като цяло
те не са в състояние да компрометират нечий морал.
По-
сериозни съмнения за девиантно сексуално поведение пораждат твърденията на
въззиваемата за начина, по който жалбоподателят целува децата (доказан от св. Д.
– л. 130 - 131 от първоинстанционното дело), но съдът няма необходимите
специални знания да дава медицинска квалификация на тези негови действия, а и
вещите лица са заявили, че не могат да дадат категорично становище по този
въпрос (вж. т. 4 от заключението по СППЕ и изявлението на в.л. И.а в о.с.з. на
15.10.2020г. – л. 670 от първоинстанционното дело).
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че твърденията на всяка от страните за
нездрав морален облик на съответната насрещна страна са останали недоказани, а
прилагането на този критерий не дава основание за предпочитане на някого от
двамата родители. Следователно, от негова гледна точка не съществуват пречки,
упражняването на родителските права да се повери на когото и да било от тях.
3. Вината
(причината) за раздялата на родителите,
също е релевантен фактор за преценка, кой родител е по- пригоден да упражнява
родителските права. В случая всяка от страните изтъква неприемливо поведение на
другата страна: Д. твърди, че е била принудена да напусне съвместно обитаваното
жилище поради упражняван върху нея и децата тормоз от страна на Д., докато
последният тълкува това нейно действие като проява на безотговорност и неуравновесеност.
В такъв смисъл са и показанията на доведените от страните свидетели, но, както
се посочи по- горе, с оглед несъвместимостта на първите и заинтересоваността на
вторите, съдът не може да формира категорични изводи въз основа на тях.
В
допълнение следва да се отбележи единствено, че, независимо от вида и от
степента на установяване на горните обстоятелства (т.е. дори същите да
съответстват на твърденията на страните), по делото не се установява тяхно
негативно отражение върху децата. Според съда, възрастта на последните е твърде
ниска, за да осъзнават и оценяват този факт, а и от социалния доклад и от констативната
част на заключението по СППЕ се установява, че те се отнасят положително и
отзивчиво и към двамата си родители, т.е. не може да се предполага, че винят
някого от тях за раздялата им.
Следователно,
и по този показател двамата родители имат еднакво основание да претендират за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата А. Д. и
Й. Д., доколкото предполагаемите компрометиращи ги обстоятелства са останали
недоказани, респ. няма данни да са травмирали психиката на децата.
4. Съгласно т. ІІ, буква „и“ от ППВС № 1/1974г.,
допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е
тяхното социално обкръжение (членове
на семейството, близки, приятели, познати). От тази гледна точка също не се
открояват различия между страните по делото, тъй като не се твърди и не се
доказва наличие на някакви отклонения от социално приемливото поведение на
кръга лица, с които те общуват, респ. тези въпроси не са били разглеждани по
делото.
5. Важен критерий за преценка са реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата,
т.е. личните усилия на всеки от родителите във връзка с тяхното отглеждане,
упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. Доказателства за
полагани грижи от родителите преди тяхната раздяла се съдържат отново в
показанията на св. Д. и св. Д., които са диаметрално противоположни и по този
въпрос. Поради това и доколкото нито едните, нито другите показания не се
подкрепят от други доказателства по делото, съдът не ги цени във връзка с прилагането
на този критерий.
За
периода след раздялата на родителите е безспорно, че грижи за децата се полагат
предимно от страна на майката, при която те живеят и понастоящем, а баща им се
грижи за тях само през регламентираното време на лични отношения.
По
този въпрос съдът намира за неоснователен релевирания от жалбоподателя довод,
че въззиваемата не полагала адекватни грижи за здравето децата.
Съгласно
социалния доклад и инкорпорираното в него становище на личния лекар на децата няма
рискове за развитието на децата в резултат от отглеждането им в средата,
осигурена понастоящем от майка им; нямат установени хронични заболявания;
посещават редовно детска консултация; развитието им отговаря на тяхната
календарна възраст; посещават детска градина в добър външен вид и проявяват
нормално за възрастта им емоционално състояние и поведение, без данни за
упражнявано върху тях физическо насилие. По- конкретно е отбелязано, че, във
връзка с установено нарушение на зрението на детето А., последното е надлежно
прегледано, диагностицирано и му е назначена съответна корекция.
Не
обосновават обратен извод и релевираните от жалбоподателя обстоятелства
относно хоспитализирането на децата на
13.08.2019г. и едностранното му прекъсване от страна на Д., тъй като
твърденията му по този въпрос са останали недоказани, а и се основават на
мнения на трети лица и на негови субективни преценки. Нещо повече: до голяма
степен те се опровергават от писмото на л. 280 от първоинстанционното дело. Няма и данни, действията на Д. във връзка с
тази хоспитализация да са се отразили негативно на децата, респ. да са им
причинили трайни и забележими неблагоприятни последици.
Сходни
съображения може да се изложат и във връзка с релевираното от жалбоподателя
неглижиране на говорни дефекти на децата от страна на майка им. Действително,
на л. 216 – 225 от първоинстанционното дело се откриват документи,
свидетелстващи за дефицити в областта на речта и комуникацията, както и
препоръки за логопедична терапия. На л. 236 от първоинстанционното дело, обаче,
се открива отговор на молба за съдействие от управителя на ДЦДМУ – З., от която
става ясно, че Й. и А. се развиват в норма, и нямат затруднение в адаптацията,
като не може да се квалифицират като „деца с увреждания“. На л. 376 – 378 се
открива и заключение по СПЕ по гр.д. № 738/2018г. на РС-П., в което, от една
страна, е констатирано известно изоставане в езиковото им развитие, но, от
друга страна, е изразено становище, че такова често се наблюдава при близнаци,
и то не би следвало да е повод за безпокойство, още повече с оглед ниската им
възраст. При тези данни следва да се приеме, че ситуацията с езиковото развитие
на децата има граничен характер, т.е. не може с категоричност да се твърди, че
тя е проблематична, а още по- малко - че отношението на някой от родителите към
нея е неадекватно.
Анализирайки
горните доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че децата се развиват
по нормален за възрастта им начин, което сочи, че не се неглижират техни
битови, емоционални и други потребности. След като тези рамки са спазени,
различните субективни представи на някоя от страните по делото за това, как
другата страна по делото би трябвало да се отнася към общите им деца, не биха
могли да се вменят във вина на последната и са ирелевантни за изхода на
настоящия спор. Поради това няма основания за изводи в полза или във вреда на
някого от родителите, които, съобразно конкретната ситуация и своите възгледи и
възможности, полагат грижи за децата си.
6. Желанието на
родителите и изявената от тях
готовност за отглеждане и възпитаване на децата в случая не дават основание за
предпочитане на някого от тях, тъй като и бащата и майката претендират
поотделно да им бъде възложено упражняването на родителските права и отстояват
еднакво упорито тези свои претенции.
7. Привързаността
на децата към някого от спорещите
родители, разглеждана като фактор за съдебна преценка по въпроса за предоставяне
упражняването на родителските права, също не дава преимущества в полза на
някого от родителите, тъй като по делото няма данни за изразени или проявени от
децата предпочитания. Видно от социалния доклад и от констативната част на
заключението по СППЕ, децата се отнасят с еднаква привързаност и към двамата си
родители.
8. Полът на
децата е един от малкото изцяло
обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските
права. Съгласно цитираното по- горе ППВС, майката е по- пригодна от бащата да
отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава
момчета. Поради това и с оглед обстоятелството, че децата А. и Й. са от мъжки
пол, пригодността на двамата родители за отглеждането им може да се оцени като
еднаква.
9.
Възрастта на децата също е фактор за преценка в тази насока, като тези на ниска възраст
имат по- голяма нужда от непосредствена майчина грижа, което обуславя по-
висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание в тази възраст.
Съгласно поясненията към т. ІІ, буква „ж“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г.
по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, „ниска“ е възрастта на пеленачетата и на
децата в първите години от живота им, а децата във възраст към пълнолетието,
особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. В
случая, от удостоверенията за раждане на близнаците А. и Й. се установява, че
понастоящем те са на пет години, което означава, че възрастта им е „ниска“ по
смисъла на горното ППВС. Поради това съдът намира, че по този показател е
налице превес към предоставяне на родителските права на майката.
10. Следващ критерий за преценка съгласно ППВС № 1 от
12.XI.1974 г. е помощта на трети лица,
на която родителите могат да разчитат при отглеждането на децата. В случая, данните
по делото дават основание за извод, че бащата се ползва с подкрепата на свои близки
роднини (майка и баща), а майката може да разчита на помощ от своята майка.
Поради това следва да се приеме, че и двамата родители не са сами в грижите за
децата, с лек превес в полза на бащата.
11. От значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот, като, съгласно
цитираното по- горе ППВС, те „...не са
решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят,
който дава по-добри възможности за живот на децата”. Поради това съдът ги
обсъжда единствено в качеството им на допълнителен (спомагателен) критерий. В
случая, видно от социалния доклад, понастоящем двете деца се отглеждат в жилище
в с. Ч., което е собственост на майка им, и в което има осигурена отделна
детска стая и кът за игра - основно ремонтирано и обзаведено, както и отлично
хигиенизирано и обезопасено. От друга страна, бащата на децата твърди, че живее
в собствено жилище в гр. С., което е по- голямо по площ, с две детски стаи, и
предоставя по- добри възможности за отглеждане на деца. Съпоставяйки жилищните
условия, съдът намира, че разликата не е съществена и не може да бъде решаващ
фактор за предоставяне на родителските права на бащата.
Също така, от
данните по делото се установява, че майката на децата получава стабилен месечен
доход, докато за трудовата ангажираност и доходите на бащата няма данни, което
поставя под съмнение способността му да задоволява текущите потребности на
децата.
С оглед гореизложеното, анализът на доказателствата по
първия и деветия критерий сочи, че в интерес на децата е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката, а по десетия критерий – по-
скоро на бащата. По останалите критерии би могло в равна степен да се обоснове
предоставяне упражняването на правата на двамата родители. По тези съображения
и преценявайки горните критерии в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът
намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката, с оглед по- голямата важност на критериите „родителски качества“ и
„възраст“, отколкото критерия „помощ на трети лица“. Тъй като това е
резултатът, постановен от районния съд, обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено в съответната му част.
2. Относно режима на лични
отношения
Първоинстанционното решение
не е обжалвано в тази му част.
Възражения срещу така
определения режим и искане за промяната му се съдържат единствено в края на
отговора на въззивната жалба под формата на „насрещно искане по въззивната
жалба“.
Настоящият съдебен състав
намира, че такава юридическа конструкция не съществува и не е регламентирана от
процесуалния закон. Несъгласия със съдебен акт по същество може да се релевират
единствено по пътя на обжалването. Дори да е провокирано от жалба на другата
страна по делото, то следва да бъде обективирано чрез процесуалния институт на
насрещната въззивна жалба. Съгласно чл. 263, ал. 2, изречение второ, и ал. 3 от ГПК, обаче, тя следва да отговаря на всички изисквания за въззивна жалба (вкл.
със заплащане на съответна държавна такса) и да бъде администрирана по реда за
въззивните жалби. В случая горните предпоставки не са налице, тъй като такса не
е внесена, а отговорът е изпратен на жалбоподателя само „за сведение“.
Въззиваемата не е възразила срещу този подход на администриращия съд. Поради
това настоящият съдебен състав намира, че насрещното й искане по въззивната
жалба не сезира надлежно съда и той не дължи произнасяне по него.
Наистина, съгласно съдебната практика (напр. Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК) съдът не е обвързан от конкретно
претендирания (или оспорван) от страните режим на лични отношения, нито от
желанията на родителите и/или на децата. Поради това, формално не съществува
пречка, въззивният съд служебно да измени постановения от първоинстанционния
съд режим. В конкретния случай, обаче, настоящият съдебен състав не намира това
за необходимо. С оглед почти изравнените характеристики на родителите по релевантните
критерии съобразно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС, съдът счита, че в случая е подходящ максимално разширен режим на
лични отношения между бащата и децата, който да способства за запазване и
укрепване на отношенията между тях. Такъв е постановен от районния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в съответната част.
3. Относно издръжката
С оглед установената родствена връзка между страните по делото и децата А. и Й., във връзка с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те са задължени да им осигуряват издръжка. При това, родителят, комуто са предоставени за упражняване родителските права, осигурява издръжката непосредствено в грижи, в натура и в пари, доколкото децата следва да живеят заедно с този родител (арг. от чл. 126, ал. 1 от СК, вр. чл. 59, ал. 2 от СК). Другият родител дължи парична издръжка на основание чл. 143, ал. 3 от СК, като размерът й се определя по критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, при спазване на минимума по чл. 142, ал. 2 от СК - ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021г.),
размерът на
минималната месечна работна заплата
за страната е определен на 650 лв.,
считано от 01.01.2021г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е
162,50 лв. и не може да бъде определен под тази граница.
В тази част жалбата е
обоснована единствено с аргумента, че по делото не били доказани никакви
специални нужди на децата, поради което не следвало да се присъжда издръжка,
която е с 40% по- висока от минималния размер.
Настоящият съдебен състав
намира този довод за неоснователен, поради следните съображения:
-
При посочения по- горе минимален размер на месечната издръжка,
жалбоподателят е осъден да заплаща на децата си такава, чийто размер надхвърля
минималния с по- малко от 25%, а не с 40%.
-
Съдът не е длъжен да присъжда винаги само минималния размер на
издръжката, а по- високият такъв да бъде оправдаван единствено по изключение с
някакви специални потребности на детето. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя не само от нуждите
на лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. В случая жалбоподателят многократно е изтъквал високия си
социален статус и материалната си обезпеченост, вкл. притежаване на собствено
жилище в престижен столичен квартал. Има косвени данни, че разполага и с МПС.
Заявил е пред социалните работници, че получава високи доходи и има гъвкаво
работно време (както подчертава и на стр. 10 от въззивната си жалба). Наистина,
по- горе се посочи, че доказателства за тези обстоятелства не са представени,
но дори само твърденията на жалбоподателя дават основание да се присъди
издръжка в размер, който малко надхвърля минималния такъв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и в тази
си част и следва да бъде потвърдено.
4. Относно
привременните мерки
Съгласно чл. 127, ал. 3 от ГПК, при спор
относно родителски права, по искане на
родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска
становище от дирекция „Социално подпомагане“; определението по този въпрос не
подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
В
случая, както вече беше посочено в определението от 02.06.2021г., първоначални
привременни мерки, касаещи режима на лични отношения между бащата И.А.Д. и
децата А. и Й., са определени с определението от 18.12.2019г., постановено по
гр.д. № 575/2019г. на РС –П.. Впоследствие, молителят Д. е отправял многократни
молби за изменение на този режим в посока неговото разширяване, като две от тях
са били уважени с определения от 18.02.2020г. и 04.06.2020г. По молба в този
смисъл се е произнесъл и настоящият съдебен състав с цитираното по- горе определение от 02.06.2021г., като я е
оставил без уважение.
Последната
молба за изменение на мерките, с която съдът е бил сезиран, е от 31.05.2021г.
Препис от същата e бил връчен на
насрещната страна, но в определения от съда срок не е изразено становище.
Съдът намира молбата за неоснователна,
поради следните съображения.
На първо място, част от представените с
нея доказателства (електронни писма от 20.11.2020г. и 21.11.2020г.) са били
представени с предходната молба за изменение не привременните мерки и са били
взети предвид при произнасянето на съда.
Останалите твърдения на молителя и
представените в тяхна подкрепа доказателства не обосновават необходимост от
промяна на вече установения режим на лични отношения. Исканата промяна на
привременни мерки следва да бъде обоснована с изменение на обстоятелствата, при
които са постановени първоначалните такива, но в случая изменение няма. Вместо
това се излагат аналогични на предходните твърдения за неспазване на сега
съществуващия режим, както и за неговата нерационалност, а молителят споделя
неудовлетворението си от невъзможността да взема децата и извън установения
режим, както и раздразнението си от поведението на Д.. Твърди, че децата имат
твърдо желание да пребивават в неговия дом, както и нежелание да пребивават в
населеното място, където живее майка им. Изтъква пречките, които тя създава за
изпълнение на привременните мерки, както и липсата на родителски и морални
качества у нея.
Така изтъкнатите обстоятелства, дори да
бъдат доказани, не съставляват изменение на обстановката, обуславящо изменение
и на привременните мерки. Представените с молбата доказателства, както и
представените с предходната такава, не доказват релевантни основания за
изменение на мерките, а свидетелстват единствено за конфликт между двамата
родители относно начина на отглеждане на децата и тяхното пребиваване при
някого от тях. Той, обаче, не засяга най- добрия интерес на децата, нито е
фактор, който следва да бъде съобразяван при разглеждане на молбата по чл. 323
от ГПК. Отделно от това, голяма част от молбата отразява само личната негативна
преценка на молителя за родителските качества на майката на децата, както и за
комуникацията си с нея, но за това не са представени доказателства. Също така,
твърдяното ограничаване на контактите между молителя и децата, само по себе си,
не е основание за определяне на желания от него по- разширен режим на контакти.
Както съдът вече е имал повод да
отбележи, липсата на диалогичност и разбирателство, едноличното вземане на
решения, дразнещото поведение на насрещната страна и др., касаят изострени
междуличностни отношения между родителите, но не и релевантни обстоятелства за
най- добрия интерес на децата, които биха обосновали промяна на привременните
мерки. Поради това, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят направените от нея разноски пред
въззивната инстанция, каквито се установяват в размер на 1200 лв. – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на последното, тъй
като делото е с голяма фактическа сложност, и във въззивната му фаза е
разгледана жалба срещу първоинстанционно решение по искове за предоставяне
упражняването на родителските права и за издръжка, както и са разглеждани молби
за изменение на привременни мерки. Освен това, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от
НМРАВ, минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по неоценяем
иск (каквито е първият) е 600 лв., а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от НМРАВ,
минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по иск за издръжка
(каквито е вторият) е 300 лв. При това, обаче, следва
да се има предвид, че всяка страна има право да избере такъв адвокат, за когото
счита, че по най- добър начин би защитил интересите й, като не може да се
очаква, той задължително да оценява труда си по минималните цени от НМРАВ.
Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо възнаграждение за
своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен състав, с оглед
актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални възнаграждения,
такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по- горе Наредба,
доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за уникална
квалификация на адвоката. В случая тази граница е 1,5*(600+300)=1350 лв.,
поради което няма основание за редуциране на възнаграждението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от
16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 575/2019 г. по описа на РС- П..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата от
31.05.2021г. на жалбоподателя И.А.Д. за изменение на привременните мерки
относно личните му отношения с децата Й. И. Д. и А. И. Д..
ОСЪЖДА И.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д. с
ЕГН ********** сумата 1200 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.