Решение по дело №398/2020 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

118

Година

03.02.2022

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

25.01.

Година

2022………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

398

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

  В исковата си молба ищеца твърди,  че по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от и между българския клон на *****. - Гърция (Алфа Банк - клон България, Алфа Банк България), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: София, район Слатина, бул."Цариградско шосе" 99 и "******" АД, ЕИК ****** (предишно наименование “******” АД), със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" 260, от 01.03.2016 г., вписан в Агенция по вписвания - Търговски регистър на 09.03.2016 г. "******" АД е придобила на основание чл.15 и сл. от Търговския закон собствеността върху цялото предприятие на "Алфа банк" А.Е. По силата на сключения договор за прехвърляне на търговското предприятие и дейността на българския клон на *****. - Гърция (Алфа Банк - клон България, Алфа Банк България) на „******” АД, ЕИК ****** (предишно наименование “******” АД) всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на "Алфа Банк" А.Е., както и всички права и задължения на Алфа Банк - клон България по сключените договори с клиенти, са били прехвърлени на „******” АД. Твърди, че на 23.04.2008 г. между „Алфа банка А. Е.“, чрез клона си „Алфа Банка - клон България“ от една страна, в качеството му на кредитор и ответника Е.Н.А., ЕГН:**********, от друга страна, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит Продукт „Нов Алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008. По силата на чл.1 от този договор банката предоставила на ответника кредит в размер на 16 000 евро, със срок на издължаване на кредита, съгласно чл.2 от договора за кредит - 180 месеца. Към договора за кредит били предоставени на кредитополучателя Общи условия на Алфа Банка - клон България за предоставяне на ипотечни кредити, с които общи условия кредитополучателят се съгласил, поставяйки подпис на всяка една страница от общите условия. Във връзка с отпуснатия кредит е бил подписан договор във формата на нотариален акт: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №166, том II, рег. № 2201, дело №316 от 2008 г. на нотариус Григор Григоров, рег. № 459 в НК и р-н на действие РС- Момчилград. С този нотариален акт в изпълнение на чл.7 от Договор за кредит Продукт „Нов Алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008 е била учредена договорна ипотека обезпечаваща вземанията на банката-ищец, произтичащи от договора за кредит. В последствие страните са предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № 1 от 23.12.2009 г. Твърди, че вземането на ищеца по процесния договор за кредит е станал изцяло изискуемо поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита на 07.01.2015 г„ както и поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита. С оглед на обстоятелството, че е изтекъл крайният срок за издължаване на кредита, „******” АД подал заявление по реда на чл.418 във вр. с чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. След преценка на компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл.417 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в полза на ищеца били издадени Заповед от 29.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 29.05.2019 год. по ч.гр.д. 238/2019 г. по описа на РС-Момчилград. С тези актове ответника е бил осъден да заплати в полза на банката сумата от 14 488,61 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна лихва за периода от 24.2.2011 г. до 20.05.2019 г.; сумата от 260, 95 лв. - нотариални такси за периода от 18.4.2018 г. до 20.05.2019 г.; 31,12 евро - застраховки по договора за периода от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г., както и сумата от 571,96 лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 1150,77 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и същият подал срещу нея възражение по чл.414 от ГПК. В изпълнение на чл.415 ГПК Районен съд - Момчилград постановил разпореждане, с което на заявителя „******” АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. Молят съда, да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо, че по отношение на „******” АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Витоша, ул.„Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Д.и Димитър Шумаров, ответника Е.Н.А., ЕГН:********** дължи на Банката следните суми: сумата от 14 488,61 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна лихва за периода от 24.2.2011 г. до 20.5.2019 г.; сумата от 260,95 лв. - нотариални такси за периода от 18.4.2018 г. до 20.5.2019 г.; 31,12 евро - застраховки по договора за периода от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г., както и сумата от 571, 96 лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 1150,77 лв. - адвокатско възнаграждение. Също така ответника да бъде осъден да му заплати и направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които заплатена държавна такса в размер на 571, 96 лв.

С уточнена искова молба от 27.01.2021 год. уточнява, че сумата от 14 488,61 евро, представлява цялата претендирана сума, която включва следните суми: сума за частична главница в размер на 11 443,13 евро представляваща част от общо дължимата по процесния договор за кредит главница, възлизаща на 14 231,13 евро; сумата от 3014, 36 евро, представляваща част от общо дължимата по договора за кредит мораторна лихва, възлизаща на 4923,79 евро; сума за имуществени застраховки в размер на 31,12 евро, представляващи част от общо дължимите застраховки в размер на 71,26 евро; сума за нотариални разноски в размер на 260,95 лв.

   В законоустановения едномесечен срок ответника Е.Н.А. действащ чрез Адвокатско дружество „Д. и Бояджиев“ представлявано заедно и поотделно от управителите адв.Д.Д. и адв.Иван Бояджиев е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за недопустим. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.

      В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е писмена молба, в която моли съдът да уважи изцяло предявения от него иск.

     За ответника се явява упълномощен защитник адв.Д.. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството по делото, като приеме, че предявения иск е недопустим или да се отхвърлят като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба, която поддържа и допълнително такива в представена писмена защита.

      Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

      Не се спори между страните по делото, а и видно от представения заверено копие от същия е, че на 23.04.2008 г. между „Алфа банка А. Е.“, чрез клона си „Алфа Банка - клон България“ от една страна, в качеството му на кредитор и ответника Е.Н.А., ЕГН:**********, от друга страна, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит Продукт „Нов Алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008. По силата на чл.1 от този договор банката предоставила на ответника кредит в размер на 16 000 евро, със срок на издължаване на кредита, съгласно чл.2 от договора за кредит - 180 месеца. Към договора за кредит били предоставени на кредитополучателя Общи условия на Алфа Банка - клон България за предоставяне на ипотечни кредити, с които общи условия кредитополучателят се съгласил, поставяйки подпис на всяка една страница от общите условия.

       Във връзка с отпуснатия кредит е бил подписан договор във формата на нотариален акт: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №166, том II, рег.№ 2201, дело №316 от 2008 г. на нотариус Григор Григоров, рег. № 459 в НК и р-н на действие РС- Момчилград. С този нотариален акт в изпълнение на чл.7 от Договор за кредит Продукт „Нов Алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008 е била учредена договорна ипотека обезпечаваща вземанията на банката-ищец, произтичащи от договора за кредит.

      В последствие страните са предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № 1 от 23.12.2009 г.

      Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства Договор за кредит Продукт „Нов Алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008, Общи условия на Алфа Банка - клон България за предоставяне на ипотечни кредити, Анекс № 1 от 23.12.2009 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  по несъмнен начин доказват факта, че между Алфа Банка А.Е.“ чрез клона си „Алфа Банка - клон България“ от една страна и Е.Н.А. е възникнало облигационно отношение, основано на договора за банков кредит, по което банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 16 000 евро. Вземането на ищеца по процесния договор за кредит е станал изцяло изискуемо поради изтичане на крайния срок на издължаване на кредите на 07.01.2015 год., както и поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита.

    От приложената справка по чл.366 ГПК, изготвена въз основа на счетоводните записвания в счетоводството на ищцовото дружество е видно какъв е размерът на усвоения кредит, каква част от дълга е погасена и какъв е размерът на дължимите и неизплатени от ответника главница, мораторна лихва, имуществени застраховки и нотариални такси.

        Във връзка с депозирано заявление по чл.417 от ГПК, съдът е издал в полза на ищеца Заповед от 29.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 29.05.2019 год. по ч.гр.д. 238/2019 г. по описа на РС-Момчилград. С тези актове ответника е бил осъден да заплати в полза на банката сумата от 11 443,13 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна лихва за периода от 24.2.2011 г. до 20.05.2019 г.; сумата от 260, 95 лв. - нотариални такси за периода от 18.4.2018 г. до 20.05.2019 г.; 31,12 евро - застраховки по договора за периода от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г., както и сумата от 571,96 лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 1150,77 лв. - адвокатско възнаграждение.

       Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и същият подал срещу нея възражение по чл.414 от ГПК. В изпълнение на чл.415 ГПК Районен съд - Момчилград постанови разпореждане, с което на заявителя „******” АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

       По повод на предявеният положителен установителен иск е образувано настоящото производство.

       При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Предмет на предявения положителен установителен иск е материално вземане, обективирано в издадената Заповед от 29.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 29.05.2019 год. по ч.гр.д. 238/2019 г. по описа на РС-Момчилград.

    С отговора ответника чрез своя пълномощник се позовават на изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

    Съдът е задължен да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В този случай нормата предвижда кратка три годишна давност за погасяване на вземането на кредитира. По делото няма документ, удостоверяващ от кога е изискуемо задължението на ответника по вземането от страна на ищеца. В единия случай, такова би могло да настъпи при прекратяване плащането от страна на ответника по последната вноска по кредита, което е с дата 24.02.2011 год.; другият момент на изискуемост на вземането от страна на ищеца е с дата 07.01.2015 год., която касае крайния срок за издължаване на кредита. Видно от подадено заявление за издаване на заповед от страна на ищеца такова е подадено на 28.05.2019 год. и в двата горни случая е изтекла предвидената в нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД погасителна давност на вземането на ищеца, която е тригодишна. Договорът за банков кредит следва да бъде приравнен към посочените в чл.111, б.“в“ от ЗЗД периодични плащания по смисъла на самата норма. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, по т.д.№ 3/2011 год. на ОСГК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. От този диспозитив към настоящия случай, следва да се изведат елементите на понятието „периодични плащания“. На първо място: имаме изпълнение на повтарящи се задължения, при наличието на погасителен план, задължението на кредитополучателя е разделено на вноски и се изпълнява на предварително определени интервали от време чрез частични плащания. Имаме наличие на предаване на пари или други заместими вещи при договора за банков кредит е налице и този елемент. Задължението на кредитополучателя винаги е за връщане на предадена парична сума. Налице е падеж на задълженията, който настъпва през предварително определен интервал от време, в погасителния план всяка отделна вноска има отделен падеж. Размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. В случая размерът на дължимата периодична вноска при Договора за банков кредит е винаги предварително определен, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, тъй като има различни размери на вноските, има и различни интервали по някои банкови кредити, примерно, когато е предвиден гратисен период. С оглед изложеното следва да се приеме, че при наличието на погасителен план следва да се постави знак на равенство между понятието за „частични плащания“ и „периодични плащания“. Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение на ВКС при наличие на банков кредит и наличие на предварително определен погасителен план е налице периодично плащане от страна на ответника. Такова, което следва да бъде относимо към нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД касаеща тригодишна давност на погасяване на вземане. В случая както бе посочено по-горе, дори и с изтичане на договора, а именно датата 07.01.2015 год. отнесена към 28.05.2019 год. в полза на ответника е изтекла давността по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

      При това положение следва ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 3 200 лв., платен адвокатски хонорар.

 

 

      

      Водим от гореизложеното,съдът

 

                                 Р     Е     Ш    И     :

    

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният по чл.422 от ГПК иск от „******” АД /предишно наименование „******“ АД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ул.„Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК да бъде признато по отношение на Е.Н.А., с ЕГН:**********,***, че дължи  следните суми: сумата от 11 443,13 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна лихва за периода от 24.2.2011 г. до 20.5.2019 г.; сумата от 260,95 лв. - нотариални такси за периода от 18.4.2018 г. до 20.5.2019 г.; 31,12 евро - застраховки по договора за периода от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г. както и сумата от 571, 96 лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 1150, 77 лв. - адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№238/2019 г. по описа на Районен съд Момчилград КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

      ОСЪЖДА „******” АД /предишно наименование „******“ АД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ул.„Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.да заплати на Е.Н.А., с ЕГН:**********,***, сумата в размер на 3 200 лв., платен адвокатски хонорар.

     Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                  Районен съдия:

                                                                    /Й.Геров/