№ 2186
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110104275 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. Б. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***********, чрез процесуалния й
представител – адв. Д.Б., срещу Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
Аксаково, ул. ***********, иск за заплащане на сумата 7953.64 лв. /след
допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на исковата
претенция вместо първоначалната за сумата 16500 лв./, представляваща
стойността на извършените в следния имот – жилище – апартамент № 10,
находящ се в гр. Варна, ул. ***********, с площ 55.95 кв. м., съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***********11 по КККР на гр. Варна,
подобрения, съобразно квотата на ответницата в съсобствеността, довели до
увеличаване стойността на имота, изразяващи се в: премахване на дървена
вътрешна и външна дограма – врати и прозорци на кухня, хол и тераса /17 кв.
м./ , както и на спалня и тераса /8 кв. м./; доставка и монтаж на PVC дограма
„Профилинг“ – камерна, включваща отваряеми и неотваряеми прозорци,
вратопрозорци, врати и первази, както следва: кухня, хол и тераса –
отваряеми и неотваряеми прозорци – общо 20 кв. м., врата 1 бр. с размери
70/200, врата 1 бр. с размери 90/220 и врата 1 бр. с размери 90/200, PVC
первази – 3 бр. /4 кв. м./, спалня и тераса /отваряеми и неотваряеми прозорци
– общо 11 кв. м./, PVC первази – 2 бр. /2 кв. м./, врата 1 бр. с размери 70/220 и
врата 1 бр. с размери 90/200, баня – врата 1 бр. с размери 65/200; доставка,
монтаж, циклене и лакиране на паркет и дървени первази – спалня и хол
/общо 35 кв. м./, естествен дъб; доставка и монтаж на теракот /зелен меланж/ -
15 кв. м. и фаянс /зелен меланж/ - 20/20 – 10 кв. м. в кухня и тераси; цялостна
подмяна на ел. инсталации, поставяне на контакти, ключове, бойлерно и ел.
табло със седем бушона; боядисване стени хол и спалня; извозване на битова
1
смет и отпадъчни материали от имота.
В исковата си молба ищцата А. Б. И. твърди, че с ответницата са
собственици на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор
***********11 по КККР на гр. Варна, представляващ жилище – апартамент
№ 10, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, с площ 55.95 кв. м., при равни
квоти – по ½ ид. част. Излага, че към момента на депозиране на настоящата
искова молба между страните има влязло в сила решение по допускане на
делбата, постановено по гр. д. № 15950/2021 г. по описа на ВРС, XIV състав.
Посочва, че съсобствеността между страните е възникнала по следния начин –
за нея – на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № *******2003 г., а за ответницата – наследяване на Р.И.,
починал на 14.05.2021 г. Поддържа, че е извършила подобрения в имота със
знанието и без противопоставянето на Р.Б.И. – наследодател на ответницата в
периода м. май – м. юни 2018 г., а именно: премахване на дървена вътрешна и
външна дограма – врати и прозорци на кухня, хол и тераса /17 кв. м./ , както и
на спалня и тераса /8 кв. м./ на стойност 1500 лв.; доставка и монтаж на PVC
дограма „Профилинг“ – камерна, включваща отваряеми и неотваряеми
прозорци, вратопрозорци, врати и первази, както следва: кухня, хол и тераса –
отваряеми и неотваряеми прозорци – общо 20 кв. м., врата 1 бр. с размери
70/200, врата 1 бр. с размери 90/220 и врата 1 бр. с размери 90/200, PVC
первази – 3 бр. /4 кв. м./, спалня и тераса /отваряеми и неотваряеми прозорци
– общо 11 кв. м./, PVC первази – 2 бр. /2 кв. м./, врата 1 бр. с размери 70/220 и
врата 1 бр. с размери 90/200, баня – врата 1 бр. с размери 65/200, на обща
стойност 6700 лв.; доставка, монтаж, циклене и лакиране на паркет и дървени
первази – спалня и хол /общо 35 кв. м./, естествен дъб на стойност 21000 лв.;
доставка и монтаж на теракот /зелен меланж/ - 15 кв. м. и фаянс /зелен
меланж/ - 20/20 – 10 кв. м. в кухня и тераси на стойност 1200 лв.; цялостна
подмяна на ел. инсталации, поставяне на контакти, ключове, бойлерно и ел.
табло със седем бушона, общо 1500 лв.; боядисване стени хол и спалня – 600
лв.; извозване на битова смет и отпадъчни материали от имота – 500 лв.
Претендира от ответницата заплащането на сумата 16500 лв., представляваща
½ част от сторените разходи в общ размер от 33000 лв., съответстваща на
квотата й в съсобствеността. По изложените съображения моли предявеният
иск да бъде уважен.
Ответницата Б. Р. Ж., редовно уведомена, е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й
представител – адв. Х. Х.. Не оспорва обстоятелствата, че двете с ищцата
притежават в съсобственост процесния недвижим имот, като съсобствеността
е възникнала на посочените в исковата молба основания, съответно че тя е
единствен наследник на Р.Б.И., починал на 14.05.2021 г. Твърди, че ремонт в
жилището е извършван към момента на закупуването му през 2003 г. Именно
тогава са извършени описаните в исковата молба ремонтни дейности.
Поддържа, че ангажиментът за заплащането на тези работи е бил основно на
нейния баща Р.И.. Причината за това е, че в имота през последните седем
години основно е живяла майката на ищцата и на нейния баща /нейната баба/,
а баща й често е пътувал от Кранево, за да се грижи за нея, тъй като е била
доста немощна и болна. По тази причина поддръжката на жилището се
извършвала основно от Р.И.. Подчертава, че изброените в исковата молба
СМР не са извършвани през последните 7 години, а към момента на
закупуването на имота от ищцата и нейния баща, с помощта и финансовата
подкрепа на тяхната майка – Н.А. И.. Твърди, че всички ремонтни дейности в
2
жилището, включително изброените в исковата молба, са извършвани от
наследодателя й Р.И. с мълчаливото съгласие на неговата сестра – ищцата по
делото и с финансовата подкрепа на тяхната майка. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото
ищцата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д.Б., която
поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да
бъде уважен. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответницата се представлява от процесуалните й представители – адв.
Х. Х. и адв. П. С., които поддържат становище за неоснователност на
исковата претенция и молят същата да бъде отхвърлена. В дадения от съда
срок адв. С. представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищцата е да
установи в условията на пълно и главно доказване: 1. че страните са
съсобственици на процесния имот, при равни квоти, като съсобствеността е
възникнала на посочените основания – покупко-продажба и наследяване; 2. че
описаните в исковата молба ремонтни дейности действително са извършени в
процесния имот в посочения период – м. май – м. юни 2018 г., каква е
стойността им /какви са извършените разходи за направата им/, както и че
същите са довели до увеличаване стойността на имота; 3. че тези дейности са
извършени от ищцата със знанието и без противопоставянето на
съсобственика Р.Б.И..
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че
ищцата и ответницата са съсобственици при равни квоти – по ½ ид. част на
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
***********11 по КККР на гр. Варна, представляващ жилище – апартамент
№ 10, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, с площ 55.95 кв. м., ведно с
прилежащата му изба № 6 с площ 5.58 кв. м. и припадащите се ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж; 2. че съсобствеността
между страните е възникнала, както следва: за ищцата – по силата на
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № *******30.06.2003 г., а
за ответницата – по силата на наследствено правоприемство, в качеството й на
единствен наследник на Р.Б.И., починал на 14.05.2021 г.; 3. че с влязло в сила
решение № 3920/12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 15950/2021 г. по описа
на ВРС, ХIV състав, е допусната делба на процесния имот между страните,
при равни квоти – по ½ ид. ч. от съсобствеността върху жилището.
Основният спорен момент в производството е дали в процесния
съсобствен имот изобщо са извършвани подобрения, съответно в кой момент
са осъществявани такива:
По делото всяка от страните ангажира гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетели.
Показанията на водените от ищцата свидетели И.П. и С.И. са логични,
последователни и взаимодопълващи се. Ето защо съдът цени изцяло същите,
въпреки евентуалната заинтересованост на първия свидетел /приятел на
3
дъщерята на ищцата/ по смисъла на чл. 172 ГПК.
От показанията на двамата свидетели П. и И. се установява, че
починалият брат на ищцата и баща на ответницата – Р.И. е имал проблеми с
алкохола, като през 2018 г., на 24.05.2018 г., когато ищцата празнувала
юбилея си /60-тата си годишнина/, майката на Р. и А. – баба Н. казала, че ще
живее заедно със сина си, за да го контролира. А. се съгласила да направи
ремонт в жилището със свои средства, за да може същото да бъде пригодно за
живеене и от нейната майка. Дори според свидетеля И., Р. приел със
задоволство предложението на ищцата за ремонт на жилището. Посочените
свидетели обясняват, че лично са присъствали при извършването на
ремонтните дейности – ходили са в апартамента, за да видят какво са
свършили майсторите. Ремонтът бил извършен през лятото на 2018 г.
Сменени били дограмите /преди това била дървена навсякъде/. Двете тераси
били остъклени с РVC дограма /преди това била остъклена само едната
тераса, но със стара дървена дограма/. Положени били плочки на двата
балкона. Паркетът бил подменен /преди това същият бил с балатум, като
свидетелят И. посочва, че подът бил на цимент, подова замазка и върху нея
имало балатум/. Свидетелят П. заявява, че лично е качвал плочките в
жилището, както и някои от кашоните с паркета. Направена била шпакловка,
боядисани били стените. Сменени били вътрешните врати. Подменена била
ел. инсталацията. Донесени били мебели, секция, дивани. И двамата
свидетели знаят и са виждали, че ищцата е заплащала стойността на
ремонтните работи на майсторите. Свидетелят П. обяснява, че по това време
Р. не е работил, нямал е и пари.
Показанията на водените от ответницата свидетели Б. и В. съдът не
кредитира, доколкото същите единствено посочиха, че от посещенията им
през 2007, съответно 2010 г. в процесния имот до настоящия момент – 2023 г.
нищо не се е променило в апартамента. Двете свидетелки са посещавали
еднократно апартамента, което буди съмнение доколко същите са могли да
възприемат състоянието му преди и сега, предвид и изминалия дълъг период
от време от посещенията. Тези показания влизат в противоречие с дадените
такива от свидетелите П. и И., които категорично потвърдиха, че дори лично
са участвалите при извършваните през 2018 г. ремонтни дейности в
жилището. Влизат в противоречие и с приетите по делото две съдебно-
технически експертизи /единична и повторна тройна/, съгласно които
твърдените СМР действително са изпълнени в жилището. Нещо повече.
Вещото лице С. К. при изслушване на заключението посочва, че извършените
СМР са с добро качество и към днешна дата изглеждат прилично.
Отчитайки това, съдът приема за неоснователно възражението на
процесуалните представители на ответниците, че такова е било състоянието
на имота още през 2003 г., че ремонтът е извършен непосредствено след
закупуването му. Недоказани останаха и възраженията, че средствата за този
ремонт са осигурени от майката на ищцата и на починалия Р.И. /баща на
ответницата/, съответно от самия Р.И..
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът намира, че в случая може да бъде направен обоснован извод,
че през лятото на 2018 г., със средства на ищцата, са извършени съответни
строително-монтажни дейности – подобрения в жилището /разноски, които
водят до увеличение на стойността на вещта/, като тези подобрения са
извършени именно със знанието и без противопоставянето на Р.Б.И. –
4
наследодателя на ответницата и също собственик на апартамента. Както
посочва и вещото лице г. в обясненията си, същата е на мнение и смята, че
извършените дейности са подобрили начина на живот в процесния имот.
Конкретните видове СМР са описани детайлно в приетите по делото
заключения, като прави впечатление, че същите са идентични, което още
веднъж потвърждава направения извод, че действително ремонт в жилището
реално е извършен.
В т. I.5 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е
владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за
подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно
положение е развито в практиката на ВС и ВКС – решение № 532/17.06.1994
г. по гр. д. № 382/1994 г. на ВС, I гр. о.; решение № 615/2002 г. по гр. д. №
93/2002 г. по описа на ВКС, I гр. о. и много други. В тях се приема, че когато
съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици,
отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на
чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици. Такъв именно е и настоящият случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
По отношение размера на претенцията съдът кредитира заключението
на вещото лице инж. М. А. по допуснатата в производството съдебно-
техническа експертиза, съгласно което стойността на разходите за
извършените в имота строително-монтажни работи, възлиза на сумата
11871.10 лв. /за определяне на конкретните стойности вещото лице е
използвало данните, посочени в Справочник за цените в строителството,
издание на „Стройексперт - СЕК“, кн. 3/2018 г./.
От обясненията на вещото лице А., дадени в проведеното на 21.02.2024
г. открито съдебно заседание, се установява, че оценката касае именно
ремонтни, строително-монтажни работи. Вещото лице обяснява, че е
ползвало коефициент 1.2, с който е увеличила стойността на видовете
дейности – това са 20 %, като в него се включва както печалбата, така и
недостатъците, които се появяват при ремонтни работи, изхождайки от вида
на конкретния обект – малък такъв, с малки количества изпълнени СМР, при
която цената за труд е малко по-висока. Затова е сложила този коефициент
1.2, а не 12 % печалба. Вещото лице уточнява още, че в единичните цени,
които е посочило, е включен ДДС, но не е изписано отделно като забележка в
изготвената таблица.
Предвид дадените от съда обяснения от вещото лице А., съдът намира
за необосновани вижданията на ищцата и на процесуалния й представител, че
към посочените в заключението единични цени следва да бъдат добавени
допълнително ДДС в размер на 22 % и печалба в размер на 12 % върху тази
сума. Напротив. В заключението си вещото лице е съобразило особеностите
на процесните СМР и дори е коригирало цените с по-висок коефициент – 1.2.
Следва да се отбележи, че с оглед оспорванията на ищцата в
производството бе допусната повторна тройна СТЕ. Съгласно заключението
на вещите лице Г. г., Д. Д. и инж. С. К., необходимите разходи за извършване
на подобренията, в това число и необходимите разходи за труд възлиза на
8261.33 лв. Изрично в експертизата, а и от обясненията на вещото лице г., се
5
установява, че някои от позициите – от № 1 до № 5 в изготвената таблица на
стр. 3 от заключението са оценени, като цените са взети към 2012 г., към
който момент, според вещите лица е положена дограмата.
Вещото лице К. обяснява, че е видяло някаква лепенка, която стои на
дограмата и която е от 2012 г., като при справка в търговския регистър
установило, че една от двете посочени на тази лепенка фирми била
дерегистрирана през 2012 г., откъдето трите вещи лица правят заключение, че
най-вероятно дограмата е положена преди или през 2012 г., тъй като им се
сторила по-стара от посочената от ищцата година на изпълнение – 2018 г.
Съдът не кредитира заключението в тази му част, доколкото то
противоречи на останалия събран в производството доказателствен материал,
а именно на еднопосочните показания на свидетелите на ищцата, че именно
през 2018 г. били остъклени и двете тераси в жилището.
Трите вещи лица действително са излезли извън предмета на
поставената от съда задача, като предположенията на вещите лица за годината
на изпълнение на тази дейност не се потвърждава от никакви обективни
обстоятелства по делото. Едната от посочените фирми на т. нар. лепенка е
„разследвана“ от вещите лица, а за другата остава неясно какво е състоянието
й. Липсват и съответни възражения от ответницата, че конкретните СМР са
изпълнени по-рано от твърдяната година 2018 г. Единствените възражения в
отговора на исковата молба са, че жилището е ремонтирано още към 2003 г.,
които, както вече съдът посочи, са неоснователни, съобразявайки именно и
заключението на тройната СТЕ.
Ето защо въпреки приетото заключение по повторната тройна СТЕ
съдът намира, че не може да цени същото що се отнася до оценка стойността
на подобренията. Същите не са оценени към м. юни 2018 г. /момента на
направата им/, а някои от тях към произволно избрана от вещите лица година
– 2012 г.
Релевантна в случая е оценката на вещото лице М. А. и то следва да
бъде съобразено от съда при постановяване на настоящото решение.
С оглед квотата на ответницата в съсобствеността – 1/2 ид. част съдът
приема, че предявеният иск е основателен за сумата 5935.55 лв. /11871.10
лв.:2 = 5935.55 лв./. За разликата над 5935.55 лв. до претендираните 7953.64
лв. същият е неоснователен и недоказан, поради което подлежи на
отхвърляне. Основателна е претенцията за присъждане на законна лихва
върху установената за дължима сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е ирелевантно в
производството какви са мотивите на ищцата защо именно сега е решила да
предяви настоящия иск, поради което съдът намира, че не дължи анализ на
развитите в тази връзка доводи в писмената защита на ответницата.
Предвид изхода на спора, разноските в производството следва да бъдат
разпределени по следния начин:
Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира
присъждането на такива в общ размер от 2760 лв., от които сумата 660 лв. -
заплатена държавна такса, 1500 лв. – депозит вещи лица и 600 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
6
21.02.2024 г. След направените изчисления съдът намира, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2059.70 лв.,
съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Ответницата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в размер на 1840 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
03.10.2023 г. От страна на процесуалния представител на ищцата е направено
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като
съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото,
ангажираните в производството доказателства, в това число разпит на 4
свидетели, единична и повторна тройна експертиза, проявената процесуална
активност от страна на представителя на ответника, в това число и личното
му участие в проведените по делото 4 бр. открити съдебни заседания, както и
обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е дори под минималното
такова, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1885 лв.
/съобразявайки първоначалния размер на предявения иск – 16500 лв./, приема
направеното възражение за неоснователно. След направените изчисления
приема, че в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски за
сумата 466.87 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул.
***********, да заплати на А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
***********, сумата 5935.55 лв. /пет хиляди деветстотин тридесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на
извършените през лятото на 2018 г. /м. юни 2018 г./ в следния имот – жилище
– апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, с площ 55.95 кв.
м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***********11 по
КККР на гр. Варна, подобрения, съобразно квотата на ответницата в
съсобствеността, довели до увеличаване стойността на имота, изразяващи се
в: демонтаж на дървена дограма /врати и прозорци/; доставка и монтаж на
PVC дограма; доставка и монтаж алуминиеви врати и дограма; доставка и
монтаж РVC первази; доставка и монтаж на естествен паркет; доставка и
монтаж на дървени первази; циклене и лакиране на паркет; доставка и монтаж
на теракот; доставка и монтаж первази от теракот; доставка и монтаж на
фаянс; подмяна на ел. табло – автоматични предпазители - 7 бр.; бойлерно
табло; подмяна ключове и контакти; монтаж кабел за ширм; осветително тяло
/тераса/; боядисване с латекс и извозване на строителни отпадъци, ведно със
законната лихва върху сумата 5955.55 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.04.2023 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5935.55
лв. до претендираните 7953.64 лв.
ОСЪЖДА Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул.
***********, да заплати на А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
***********, сумата 2059.70 лв. /две хиляди петдесет и девет лева и
7
седемдесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***********,
да заплати на Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул.
***********, сумата 466.87 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8