Разпореждане по дело №16296/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48375
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110116296
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 48375
гр. С., 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20231110116296 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С" ООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. А. Д. с ЕГН ********** за вземания в размер на 450
лева - главница по договор за паричен заем Кредирект № .... от 19.06.2022г., ведно със
законна лихва от 29.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 68,20 лева
възнаградителна лихва за периода 19.06.2022г. до 19.12.2022г.; 301,60 лв. - договорна
неустойка – дължима за периода от 19.06.2022г. до 19.12.2022г.; 38,42 лв. - законна лихва за
забава за периода от 01.09.2022г. до 01.03.2023г.; 81,98 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 17.10.2022г.; разходи за събиране на вземането поради забава в плащането –
135 лв., дължими за периода от 26.07.2022г. до 01.03.2023г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва за забава, както и за сторените
разходи като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на
СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза съгласно чл. 6.5. и чл.6.6. от договора, във вр. с чл. 33, ал.1 от общите
условия предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне
в срок на обезпечение чрез поръчителство на задълженията му по договора или банкова
гаранция в размер на 303, 80 лв. Така уговорената неустойка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
1
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Освен това, към клаузата за неустойка в размер на 303, 80 лева в
случай на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение се
претендира и неустойка за забава в размер на 81,98 лв., която ведно със задължението за
заплащане на лихва за забава, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Недължимостта на претендираната неустойка за забава в размер на 81, 98 лв. се обуславя и
от разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът
има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се
претендира от заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка,
представляват допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита,
поради което същата има характер на допълнителна такса, макар и наименувана неустойка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 86708/29.03.2023г. по описа на СРС,
подадено от „С" ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. Д.
с ЕГН ********** за вземания в размер на 301,60 лв. - договорна неустойка – дължима за
периода от 19.06.2022г. до 19.12.2022г. и 81,98 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 17.10.2022г. по договор за паричен заем Кредирект № .... от 19.06.2022г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2