№ 896
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110121800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 83185/26.04.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 89229/04.05.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена
от В. Н. Т. /баба по бащина линия на детето/, с която търси защита от
домашно насилие за внучка си М. Н. Т., срещу майката й В. П. Й..
В молбата са изложени твърденията, че на 10.04.2022 г., около 17:15 часа,
в апартамент № 9, находящ се в гр. София, жк Западен парк, бл. 69, вх. Б, ет.
3, ответницата е осъществила спрямо детето си М. Т. акт на домашно насили,
под формата на емоционално и психическо такова, като в присъствието на
последното е упражнила спрямо неговия баща Николай Роми Тодоров
вербално и физическо насилие, като употребила спрямо него обидите
„боклук“, „нещастник“, наругала го многократно с израза „Да ти еба
майката!“, дърпала го за блузата и го драла с нокти по ръцете.
Ответницата, в подаден от същата по делото писмен отговор, както и
чрез упълномощения й процесуален представител, оспорва вмененото й във
вина домашно насилие, като излага подробни съображения досежно
неоснователността на молбата и заявява собствени фактически твърдения за
посочените в нея събития. Претендира оставянето й без уважение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от бабата по бащина линия на детето М. Н.
Т. /установено от находящите се на л. 7 и л. 11 от делото удостоверения за
1
раждане/, като процесуален субституент на пострадалото лице, поради което
е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като
е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
В молбата се сочи като извършител лице – възходящ на пострадалия, а
именно неговата майка, поради което същият попада в предметния обхват на
посочените в чл. 3, т. 4 от ЗЗДН лица и по отношение на него е установена
материалноправната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
В случая се търси защита за актове на домашно насилие, във формата им
на психическо и емоционално такова, като се твърди, че на 10.04.2022 г.,
около 17:15 часа, в апартамент № 9, находящ се в гр. София, жк Западен парк,
бл. 69, вх. Б, ет. 3, между ответницата и бащата на М. Т. е възникнал скандал,
по време на който и в присъствието на детето В. Й. е упражнила спрямо
Николай Тодоров вербално и физическо насилие, като употребила спрямо
него обидите „боклук“, „нещастник“, наругала го многократно с израза „Да ти
еба майката!“, дърпала го за блузата и го драла с нокти по ръцете.
В проведеното по делото на 15.06.2022 г. открито съдебно заседание
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че на 10.04.2022 г., около 17:15 часа, родителите и
общото им дете М. Т. са се намирали в апартамент № 9, находящ се в гр.
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 69, вх. Б, ет. 3. В ходя на производството
липсва спор и за това, че на процесната дата между В. Й. и Николай Тодоров
е възникнал конфликт, като основаният според въпрос е свързан с това, дали
поведението на ответницата по време на същия е било такова, което да може
да бъде квалифицирано като домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН
спрямо нейната дъщеря. Тежестта на доказване на това обстоятелства пада
върху молителя.
В хода на производството е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в която е посочено, че ответницата е извършила спрямо детето М. акт
на домашно насилие. Същата е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства.
Декларацията изхожда от молителката – В. Т., което обуславя извод, че
същата относно твърдения акт на насилие в процесния случай не е годно
доказателствено средство, като е и заявено, че на процесния случай са
присъствали и други лице /бащата на детето/, поради което и разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е неприложима. С оглед горното, декларацията не може
да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а
2
именно - да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице. А когато декларацията не
може да се ползва от своята доказателствена стойност, за обстоятелствата,
при които молителят твърди да е пострадало детето от действията на
ответницата спрямо него, следва да се проведе пълно и главно доказване, като
са допустими всички доказателствени средства по ГПК – писмени документи,
свидетелски показания, експертизи и други.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото са разпитани свидетелите
Д. С. Н. /полицейски служител, посетил инцидента/, Мартин Роми Тодоров
/вуйчо на М./, Николай Роми Тодоров, Розина Божичкова Сергиева /майка на
ответницата/ и Станислав Илиев Стаменов /съпруг на сестрата на ответнцата/,
приобщения са редица писмени доказателства, включително са изискани и
постъпили от 03 РПУ-СДВР материалите във връзка с посетен сигнал на
процесната дата, приети са заключения на допуснати от съда съдебно-
психологична и аудио-техническа експертизи, както и е изготвен и постъпил
социален доклад от компетентното ДСП.
В действителност, единственият очевидец на разглежданото в
настоящото производство събитие е бил лицето Николай Роми Тодоров. При
внимателен анализ на показанията на този свидетел, при преценката им както
поотделно, така и съпоставяйки ги с останалия събран по делото
доказателствен материал, включително съблюдавайки ги с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав не дава вяра на същите с
изключение на частта им, в която се посочва, че между него и майката на
детето в негово присъствие на 10.04.2022 г., около 17:15 часа, е възникнал
конфликт. В останалата им част показанията на св. Николай Тодоров са
непоследователни, на моменти взаимно изключващи се, като влизат в пряко
противоречие с не малка част от събрания по делото доказателствен материал.
Силно впечатление прави, че Николай Тодоров заявява липса на спомен за
редица събития и моменти, развили се както на 10.04.2022 г., така и ден/два
преди това, но същевременно е категоричен, че пресъздава в точност
твърдените за отправени му от ответницата по време на конфликта им обиди,
като го е нарекла „боклук“, „нещастник“, „Да ти еба майката!“, както и че го е
надрала. Отделно, в хода на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза
в интервюто пред вещото лице свидетелят по никакъв начин не навежда
твърдения В. Й. да е отправила спрямо него сочните думи и изрази на
процесния инцидент, още по-малко физически да му е посегнала, а само
заявява: „…тя почна да злобее, да крещи…“, „…кво точно стана, нещо ме
заплаши, че сега звъни на родителите си…“. При разпита на св. Мартин
Тодоров същият също не твърди Николай Тодоров да му е споделил
ответницата да го е обиждала или псувала, а единствено му е казал, че тя е
агресивна, вика и „тръшка“. Нещо повече, въпреки че този свидетел заявява,
че е видял брат си с издрани ръце от вътрешната им страна – в частта между
китката и лакътя, за които надирания Николай Тодоров му споделил, че са
причинени от В. Й., и които св. Мартин Тодоров е показал на полицаите, то
по делото липсват каквито и да било други доказателства, които да сочат за
3
верността на тези твърдения. Напротив, св. Д. Н. заявява липсва на спомен
някои да се е оплакал от упражнено физическо насилие или сам да е
констатирал/видял следи от такова, а в представената по делото докладна
записка, съставена от същия свидетел, той е отразил по отношение на
страните, че „Същите физически обаче не се бяха саморазправяли и нямаха
претенции един към друг“.
В центъра на преценката си дали ответницата по време на процесния
инцидент е осъществила спрямо дъщеря си домашно насили по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН съдът поставя заключението на изготвената по делото съдебно-
психологична експертиза, което кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От същото се установява, че М. е преживяла на 10.04.2022 г.
събитие, което за нея е стресогенен фактор и по време на което е била
изплашена /скрила се е под масата/, но чувства майка си като основа фигура
на привързаност, от нея получава утеха, когато е разстроено, като това, което
е я е изплашило на 10.04.2022 г., не е поведението на майка й, а конфликтът
между родителите, по време на който ги е видяло да се карат и е възприело
като основен агресор нейния баща /„Защото тати…Те с мама се карат…
Тати изгони мама…Тати се кара на мама…Карат се и се бият…Тати бие
мама…Виждала съм да дърпа за косата мама.“/.
В представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Радомир, е отразено, че при проведения разговор с М. тя е
спокойна, комуникира без притеснение със социалните работници, пред които
е споделила, че се е случвало понякога мама и тати да спорят за нещо, но това
бързо приключва.
При съобразяване горепосоченото и след съвкупен анализ на събрания по
делото доказателствен материал в относимите му части по отношение
твърдените за извършени от ответницата конкретни действия на насилие на
процесната дата СРС намира, че от същите не се установява В. Й. да е
реализира вмененото й поведение, още повече със същото да е осъществила
акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо дъщеря й. Тук е мястото
да бъде посочено, че съдът не намира основание да обсъжда подробно
показанията на свидетелите Розина Сергиева и Станислав Стаменов,
доколкото същите не са били преки очевидци на процесното събитие, а и от
тях не се установяват включени в предмета на доказване факти и
обстоятелства, а по отношение останалата част от споделеното и необсъдено
по-горе от св. Мартин Тодоров СРС следва да отбележи, че освен че от нея не
се установява твърдения акт на насилие, то съдът ги цени и по реда на чл. 172
от ГПК и при съобразяване на противоречията им с останалия събран по
делото доказателствен материал, в това число и със заявеното от св. Николай
Тодоров.
Предвид изложеното, пред настоящия съдебен състав не се установи на
10.04.2022 г., около 17:15 часа, в апартамент № 9, находящ се в гр. София, жк
Западен парк, бл. 69, вх. Б, ет. 3, В. Й. да е имала спрямо дъщеря си М. Т. или
в нейно присъствие такова поведение, което да е било насочено пряко към
засягане на психическата й и емоционална неприкосновеност, което да може
4
бъде квалифицирано като домашно насилие, респ. да покрива състав на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Тук е мястото изрично да бъде
посочено, че въпреки че настоящият състав по никакъв начин не толерира, а
напротив – сериозно укорява това родителите да допускат конфликтите им да
стават достояние на детето им, включително последните да упражняват
надзор върху него след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, то
подобни прояви съдът намира за неадекватни от гледна точка на родителския
им капацитет и годност. Невъзможността те да преодолеят дори заради детето
си конфликта помежду им, както и евентуални техни зависимости, безспорно
се отразява неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на
М., като единствено постигането на съгласие и балансираност в отношенията
между родителите и тяхната осъзнатост и желание да не поставят себе си в
състояние, което да може да доведе до създаването на рискова среда за
детето, би допринесло за спокойното му отглеждане. Отделно, всеки един от
родителите следва да осъзнае потребността на детето пълноценно и регулярно
да контактува и с другия родител, всеки от тях следва да стимулирали детето
към добро отношение към другия родител, без да допускат целенасочено
настройване на детето против някого, като по този начин ще се тушира
конфликта между тях, който именно би могъл да бъде източник на високо
напрежение и силен стрес за детето и всички възрастни. Следва да се
отбележи обаче, че недоброто родителстване, на което настоящият
съдебен състав приравнява реализиралия се между родителите конфликт на
процесната дата, не налага защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се
защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да урежда
спорове между родителите за родителски права върху общите им деца, нито
да се използва за уреждането на други отношения между родителите,
свързани с упражняването на родителските права и задължения /арг. от чл.
123 от СК/. От друга страна, при така създалите се отношения между
значимите за детето М. възрастни, компетентните органи от ДСП при
изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 6 от ЗЗДет. следва да представят
адекватна защита на детето по реда на ЗЗДет. в семейна среда, изразяваща се
в социална работа както с детето, така и с родителите и членовете на техните
семейства, за справяне с конфликта и кризата в отношенията им, като
вниманието на специализираните институции следвало да бъде насочено към
родителския и личностния капацитет както на бащата, така и на майката, и на
техния принос за така създадената ситуация за детето М..
По изложените мотиви, съдът намира молбата за неоснователна, поради
недоказване на описаното в нея Д.ие на ответницата, което да представлява
акт на домашно насилие спрямо пострадалия, с оглед на което същата следва
да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, доколкото се търси защита от домашно
насилие само за малолетно дете и съобразно разяснението, дадено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителят не дължи заплащане на такса
по сметка на СРС за производството.
5
Същевременно, В. Н. Т. следва да бъде осъдена да заплати на В. П. Й.
направените от нея по делото разноски, които са в доказан размер от 400 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен
състав споделя практиката на ВКС, в която се приема, че въведеното с
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН изключение не касае разноските,
направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото /така
определение № 264/27.07.2018 г., по гр. дело № 1249/2018 г. на ВКС, ІV-то
ГО/, по отношение на които се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК,
доколкото държавата освобождава от заплащане на публични задължения -
такси, разноски, но не и от части такива, каквато е отговорността за разноски,
която по своя характер е деликтна.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 83185/26.04.2022 г., уточнена с молба с вх. №
89229/04.05.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена от В.
Н. Т., ЕГН **********, с която търси защита от домашно насилие за внучка
си М. Н. Т., ЕГН **********, срещу майката й В. П. Й., ЕГН **********, по
повод твърдян акт на домашно насилие от 10.04.2022 г., като неоснователна и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на
Закона за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на В. П. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН сумата от 400,00
(четиристотин) лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6