№ 11509
гр. С., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110125347 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1, във вр. с
чл. 108, ал. 1 , т. 1 КЗ
Ищецът М. Д. Д. претендира от ответника „З.А.Б.” АД на основание чл. 405, ал.1, вр.
чл. 384, ал.2, т.1 КЗ сумата от 5550,94 лв. /допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение в
размера на иска в о.с.з. от 28.06.2023г./, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
дължимо по договор за имуществено застраховане „К. на М.“ на лек автомобил „Т.К.” с ДК
№ ..., за застрахователно събитие настъпило на 25.02.2022г., при което са нанесени
увреждания на застрахования при ответника автомобил, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба-16.05.2022г., до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество „З.А.Б.” АД и в
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорва исковата молба като нередовна,
доколкото не са изложени обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП, както и
изчисляване на исковата претенция. Оспорва иска и като неоснователен. Поддържа, че не се
установява настъпване на вреди, както и че същите са резултат от съприкосновение с друго
М.. Твърди, че законосъобразно е отказал заплащане на обезщетение. При тези съображения
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в причинно-следствена
връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.
Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените
възражения с цел оборване на заведения иск. В тежест на ответника е също да докаже, че
клаузите, на които се позовава в отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, са
част от съдържанието на общите условия, при които е сключен договора за имуществено
застраховане, както и обстоятелствата, които предпоставят приложението на тези клаузи.
С договора за З. застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни
реквизити: данни за страните; предмета на З.та; покрития риск; срока на договора, както
началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и
застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 КЗ срок. Обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен
начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били
причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за З.; 3. договорната отговорност да представлява
предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в
застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по
договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
В конкретния случай съдът намира посочените предпоставки да са налице, при
следните мотиви:
При съвкупната преценка събрания доказателствен материал по делото се установява,
че л.а. „Т.К.” с ДК № ... е бил предоставен за ползване на М. Д. Д. в качеството му на
Л.ополучател по сключен договор за финансов Л. с Л.о. „ОТП Л.“ ЕООД. Няма спор, а и от
приетата застрахователна полица и застрахователен сертификат към нея се установява, че
2
процесният автомобил е обект на договор по З. „К.“, сключен между Л.о.я и ответника, с
период на застрахователното покритие към датата на процесното ПТП – 25.02.2022г. Със
заплащане на първата вноска от застрахователната премия, /за което липсва спор между
страните/, и съгласно на чл. 351, ал. КЗ и уговорките между страните по договора,
застрахователят е започнал да носи риска по З.та, съответно е започнало застрахователното
покритие. Общите условия са получени от застрахования и той е декларирал, че е запознат с
тях и ги приема, поради което същите го обвързват.
З. К. е сключена при клауза „П. К.“ oт Общите условия, по която застрахователят носи
риска от настъпване на пълна или частична повреда на автомобила, причиненa от рисковете,
посочени в клаузата, сред които и сблъскване с и/или удар от други физически тела /в
случаите, когато това не е ПТП/, злоумишлени действия на трети лица /вандализъм/ - т.т.
7.1.2, 7.1.3, 7.1.4 от ОУ.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по време на
действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – нанесени
увреждания в лявата част на автомобила – калник заден ляв, врата лява предна, врата лява
задна, дръжка врата лява предна, облицовка праг пластмасова лява задна, за което
застрахователя е бил своевременно уведомен съгласно изискванията на Общите условия на
застрахователя.
За установяване на факта на твърдяното застрахователно събитие е образувана щета №
0300/22/456/500131.
Представено е писмо от ответното дружество, до Л.о.я и до Л.ополучателя М. Д., с
което застрахователя отказал да плати застрахователно обезщетение с мотив, че естеството
на уврежданията не коресподират с декларираното събитие.
Относно активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца.
Съществена особеност на договора за финансов Л. е, че рискът от случайното погиване
или повреждане на вещта, която е предмет на договора е за Л.ополучателя - чл. 343 ТЗ. Като
държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за З.,
сключена по повод на Л.ово имущество. С разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, относно
изплащането на обезщетение по З. сключена по повод на Л.ово имущество е предвидено, че
Л.ополучателят има права на застрахован, като при частични вреди, каквато е настоящата,
обезщетението се изплаща на Л.ополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат
отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния
изпълнител.
Става ясно, че в случаите по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, при частични вреди, когато вредите
не са отстранени в натура – какъвто е настоящия случай, законо.ят изрично е предвидил
материалното право за Л.ополучателя да получи застрахователното обезщетение. Активната
процесуална легитимация на Л.ополучателя за водене на пряк иск срещу застрахователя за
плащане на застрахователно обезщетение произтича от изрично предвиденото от законо.я
негово материално право, вр. 124, ал. 1 ГПК. Ето защо, когато е налице неизпълнение на
3
задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на
Л.ополучателя, последният има правен интерес да заведе иск срещу застрахователя за да
защити материалното си право.
По делото е спорен между страните механизмът на получаване на констатираните
увреждания, като тезата на ищеца е, че същите са получени, когато автомобилът е бил
оставен на паркинг, а ответникът възразява, че тези увреждания не могат да бъдат получени
по описания от ищеца начин, като се позовава на разпоредбата на т. 16.22 от Общите
условия към сключената З., т.е. спорът по делото е концентриран върху това дали
настъпилото събитие принадлежи към кръга от покрити по сключената З. рискове или
представлява изключен риск, за който ответника не носи отговорност.
По горния спорен въпрос съдът намира следното:
В настоящия случай както застрахователното събитие, така и сключването на
процесния договор за З. „К.“ са настъпили при действието на новия К. за З. (ДВ – бр.
102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). По силата на чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки, а съгласно чл. 395, ал. 3 КЗ, при неизпълнение на задължението по ал. 1,
застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, но само ако не е
настъпило застрахователно събитие. Когато такова е настъпило намират приложение
разпоредбите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ. Според чл. 395, ал. 4, изр. 1 КЗ, при настъпването
на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е
предвидил това в договора, а в изр. 2 на същата алинея е предвидено, че ако настъпването
на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но
това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят
може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
Съгласно чл. 395, ал. 5 КЗ, независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 не е в
причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
Съгласно чл. 404, ал. 1 КЗ след настъпване на застрахователното събитие
застрахователят има право да изисква от застрахования и застраховащия необходимата
информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното
събитие или определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя.
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
4
застрахователно обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования и при неизпълнение от страна на застрахования на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интересите на застрахователя, било
е предвидено в закон или застрахователния договор и е довело до настъпване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. В разпоредбата на чл.
403, ал. 4 КЗ застрахователят има право да откаже плащането и ако нито застрахованият или
застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал.
1 и 2 /срок за уведомяване/ с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило
невъзможно установяването им от застрахователя.
В т. 16.22 от Общите условия, приложими към процесния договор като изключен
застрахователен риск е посочено несъответствие между декларираното от застрахованото
лице и вида и степента на увреждания по застрахования автомобил. Посочената разпоредба
по съществото си не представлява изключен застрахователен риск, доколкото неизпълнение
на задължението на застрахованото лице да декларира обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие касае действия или бездействия при уведомяване на
застрахователя, а не такива свързани с настъпване на застрахователното събитие. В § 1, т. 3
от ДР на КЗ е дадено легално определение на понятието застрахователен риск и това е
обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването
на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования
или третото ползващо се лице, а в т. 4 – е дадено определение на „застрахователно събитие“
и това е настъпването на покрит риск по З. в периода на застрахователното покритие. В
съдържанието на застрахователния договор са посочени изрично за кои рискове се сключва,
като са посочени и изключенията. В т.16 от Общите условия са изброени изключени
застрахователни рискове, при които за застрахователя не възниква задължение за заплащане
на застрахователно обезщетение. Разпоредбата на т. 16.22 не представлява изключен
застрахователен риск, доколкото не представлява обстоятелство, което е вредоносно, а по
скоро е уговорено основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение поради
неизпълнение на договорни задължения, свързани с уведомяване на застрахователя и
невъзможност за установяване на обстоятелствата, при които е възникнало събитието.
Следва да се посочи, че в този случай уговореното следва да се разгледа в смисъла, заложен
в разпоредбата на чл. 403, ал. 4 КЗ и да се прецени доколко несъответствието в
декларираното и установеното от застрахователя е направено с цел да се попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието.
По делото е разгледано и прието без възражения от страните заключение на САТЕ.
Според вещото лице уврежданията по автомобила не могат за бъдат получени от
съприкосновение с друго М.. При разпита по чл. 200, ал. 2 ГПК в о.с.з. от 28.06.2023г.
вещото лице уточнява, че като вид и характер уврежданията са получени, както е написано и
в заключението, от съприкосновение с твърд и грапав предмет. В хипотеза могат да бъдат
получени в паркирано състояние само, ако покрай конкретното превозно средство
5
преминава превозван товар, който се намира на височина около 15 см от нивото на пътя.
Съдът намира, че въз основа на така приетото заключение на САТЕ не може категорично да
се установи дали уврежданията на процесния автомобил от техническа гледна точка са били
причинени по време на движението му или при паркирано състояние. От тук не може да се
направи извод, че ищеца е твърдял обстоятелства, целящи да въведат в заблуда
застрахователя – не са налице конкретни обстоятелства и факти, които да насочват към
такова поведение на застрахования. Застрахователят не е доказал, че е налице инсценирано
застрахователно събитие или опит за заблуда или премълчаване на действителни
обстоятелства от страна на застрахования-Л.ополучател, който добросъвестно е описал
цялата фактология, която му е известна. Тук следва да се отбележи, както вече бе посочено
по-горе и че рисковата клауза е „П. К.“ и покрити рискове, освен ПТП са и „сблъскване с
и/или удар от други физически тела/в случаите когато това не е ПТП/, както и
„Злоумишлени действия на трети лица /вандализъм/“, поради което дори и при деклариране
на такъв риск е налице застрахователно покритие, съгласно представените ОУ.
За П.та следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на застрахователя е
достатъчно наличието на установени увреждания по време на действие на договора. По
силата на закон или процесния договор не е необходимо посочването на точен механизъм за
настъпване на вредите /логично и житейски обосновано е наличието на случаи като
настоящия, в които те са причинени в отсъствието на застрахования – т.е. в паркирано
състояние и този механизъм не му е известен и е обективно невъзможно да му бъде
известен/, поради което добросъвестното изпълнение от ищеца на облигационните и
процесуалните му задължения да опише действителната фактическа обстановка, не следва
да става повод за прилагане на правото в негова вреда. Поради това не следва да се
субсумират под гореизброените неизпълнения на законово установени или уговорени с
Общи условия по З. „К.“ задължения на застрахования, които да са извършени виновно от
него и/или да са значителни с оглед интереса на застрахователя /отделно от това, не се и
твърди те да са довели до възникване на застрахователното събитие/, вследствие на което да
обуславят законосъобразен отказ за заплащане на дължимото обезщетение.
Следва да се изясни, че процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за
установяване на съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните
увреждания по процесното М. и декларираното от застрахования събитие в уведомлението
за щети принадлежи на ответното дружество. Това правнорелевантно обстоятелство не беше
установено от ответника в процеса на доказване по правилата, уредени в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от разпределянето на
доказателствената тежест следва да се приеме, че неоснователно застрахователят е отказал
на застрахования да бъде заплатено дължимото застрахователно обезщетение за настъпване
на покрит застрахователен риск.
По отношение размера на дължимото обезщетение:
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
6
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от съда като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че действителният размер на вредите по
л.а. „Т.К.” с ДК № ..., причинени като пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, възлиза на сумата от 3702,94 лв. (средната пазарна цена на материалите и труда,
необходими за отстраняване на повредите по автомобила към датата на ПТП). Даден е и
втори вариант, съгласно който стойността, необходима за възстановяване на уврежданията
по процесния автомобил при ремонт в официалния представител на марката, възлиза на
сумата от 5550,94 лв. Съдът възприема като релевантна именно тази стойност. При съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът приема, че за ищеца се поражда правото да
получи обезщетение за възстановяване на щетите в официален сервиз, какъвто безспорно е
„Т.А.“ ЕООД по отношение на марката на процесния автомобил, предвид договореното
между страните в застрахователната полица и уведомлението за щета/л. 14 и л.41/ и
възрастта на автомобила към момента на сключването й и към датата на ПТП, видно от
представения в заверен препис талон за първоначална регистрация на автомобила на
02.12.2020г. /л.26/.
Ето защо, съдът приема, че стойността на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 5550,94 лв., което съвпада с претендираното от ищеца. Сумата следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.05.2022г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор право на разноски има единствено ищецът.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца направените
разноски, установени в общ размер от 1018,04 лв. /заплатени д.т., възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Б.” АД, ЕИК ..., със съдебен адрес гр. С., ж.к. „М. 3, бл. .. А, ет. 5, ап.
21 – чрез адв. С., да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. „Т.“
№ 5 Б, ет. 1, офис 101 – чрез адв. Н., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 5550,94 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено
застраховане „К. на М.“ на лек автомобил „Т.К.” с ДК № ..., за застрахователно събитие
настъпило на 25.02.2022г., при което са нанесени увреждания на застрахования при
ответника автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.05.2022г., до окончателното плащане; както и да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1018,04 лв. - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред С.Г.с. в
двуседмичен срок от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8