РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103843 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че на
07.10.2020г. в гр. *** ответникът при управление на лек автомобил „***” с рег. №*** с
несъобразена скорост по бул. „***” в района на №***, предизвикал пътнотранспортно
произшествие като блъснал паркиран лек автомобил „***” с рег. №***, като му причинил
имуществени вреди в размер на 1664,63 лв. Изтъква се, че към момента на произшествието
ответникът е бил неправоспособен водач и е управлявал автомобила под въздействие на
алкохол, както и че спрямо превозното средство е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ***. Ищецът твърди, че е платил застрахователно
обезщетение в посочения размер на собственика на увредения автомобил, като на основание
чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от КЗ за него е възникнало регресното право да иска възстановяването
му от ответника заедно с направените разноски в общ размер на 1684,63 лв. Навеждат се
твърдения, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№2342/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47
от ГПК. Ищецът твърди, че вземането е дължимо, поради което се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването му както и за
присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковата претенция.
Изтъква, че липсват доказателства за наличие на предпоставки по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса за застраховането, за плащане на застрахователно обезщетение на собственика на
1
увредения автомобил както и за виновно поведение на ответника за настъпване на
произшествието. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 07.10.2020г. около 02:00 часа М. К. управлявал лек автомобил „***” с рег. №***по бул.
„***” в посока центъра на града като в района на №***изгубил контрол над превозното
средство, променил траекторията си на движение и ударил паркирания от дясната страна на
улицата лек автомобил „***” с рег. №***, собственост на К. З. Н., който впоследствие се
блъснал в метален контейнер за смет. За произшествието е съставен протокол за ПТП от
органите на полицията, които установили извършено от ответника нарушение на правилата
за движение по пътищата, липсата на свидетелство за управление на МПС, че той е
управлявал превозното средство под въздействие на алкохол както и щети по предната част
на лекия автомобил „***” и по страничната лява и предната дясна част на лекия автомобил
„***”. В деня на произшествието собственикът на увредения автомобил заявил претенция за
плащане на застрахователно обезщетение към *** в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на управляваното от ответника
превозно средство. След оглед на щетите от застрахователя те са оценени на 1568,63 лв. като
заедно с платените от К. Н. 96 лв. за репатриране на автомобила, са му възстановени с
преводно нареждане по банкова сметка на 05.01.2021г. Образуваната
административнонаказателна преписка приключила с издаване на наказателно
постановление спрямо ответника, с което са наложени глоби за нарушение по чл. 179, ал. 2 и
по чл. 183, ал. 1 от ЗДвП. С присъда №***от 16.03.2021г. по НОХД №1596/2020г., по описа
на Великотърновския районен съд, изменена с решение №***от 30.06.2021г. по ВНОХД
№198/2021г., по описа на Великотърновския окръжен съд, М. К. е признат за виновен, че към
момента на настъпване на пътния инцидент на 07.10.2020г. е управлявал лекия автомобил
„***” с концентрация на алкохол в кръвта от 2,37 промила като е извършил престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК. На 26.07.2024г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК относно
вземането от 1684,63 лв., представляващо сбор от платеното застрахователно обезщетение и
разноски по определянето му, за което е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №2342/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се
установява, че причина за настъпване на произшествието е неправилната преценка на
пътната обстановка от страна на ответника, в резултат на което той е променил траекторията
си на движение и е реализира удар с паркирания лек автомобил, причинените вреди на който
са определени на 1863,61 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ въвежда основания за освобождаване на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” от задължението му към застрахования свързани с
поведение на последния, което обективно увеличава риска от настъпване на застрахователно
събитие, което води до целенасоченото му настъпване или което възпрепятства
възможността за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на събитието и
причинените от него щети. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение в
тези случаи възниква по силата на закона като застрахованият понася реално своята
гражданска отговорност и не се освобождава от нея, независимо от заплащането на
застрахователните премии. Ищецът има качеството на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управлявания от М. К.
лек автомобил, а последният има качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от
КЗ. Ответникът е виновен за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие
като е управлявал автомобила под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма. В резултат от пътния инцидент са причинени
имуществени вреди на друго превозно средство на обща стойност 1664,63 лв., които
застрахователят е платил на неговия собственик. С оглед изложеното са налице всички
предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, които обуславят възникване на регресното право на
ищеца да претендира от застрахования платеното от него застрахователно обезщетение от
1664,63 лв. и разноските за определянето му от 20 лв. От забавата за изпълнение на
главницата е възникнало и право на кредитора да търси обезщетение в размер на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 26.07.2024г. до окончателното изплащане на
задължението. Поради изложеното претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
500, ал. 1 от КЗ за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №2342/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, е основателна и
следва да бъде уважена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за вещо лице и особен представител в
общ размер на 1323,70 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 83,69 лв., направени в производството по издаване на заповед
за изпълнение по частно гражданско дело №2342/2024г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. М. К. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул.
„***” №***, че дължи на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район
***, бул. „***” №***, сумата от 1684,63 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
шестдесет и три стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
3
застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети на лек автомобил „***” с рег.
№*** от пътнотранспортно произшествие на 07.10.2020г. в гр. ***, бул. „***” №***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №901 от 29.07.2024г. по частно
гражданско дело №2342/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда М. М. К. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул. „***” №***, да заплати на ***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***” №***, сумата
от 1323,70 лв. /хиляда триста двадесет и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски както и сумата от 83,69 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№2342/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2342/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4